Присъда по дело №560/2022 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 560/2022 г.
МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд- гр. Пазарджик тъжба от Й.В.Б.. от гр. С., който е повдигнал
обвинение против подсъдимия Ф. С. Р. от с. гр., за престъпление по чл.148
ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно в това, че на 10.04.2022 г. в гр.
С., е казал нещо унизително за честта и достойнството на Й.Б. в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на службата му, в негово присъствие с
изразите „Ще ви еба“, „Ще еба вас, и жените, и децата ви“, „Ще ви еба пред
всички полицаи,“ „Ще ви правя момичета“, „педераси“, „курви“.
Срещу подс. Р. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Б.
за сума в размер на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник, чрез
който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на
осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения
граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото
разноски.
Подсъдимият се явява само в първото съдебно заседание, като делото е
разгледано в негово отсъствие в присъствието на упълномощен договорно
защитник. Последният оспорва повдигнатото на Р. обвинение и пледира
същият да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението, а
гражданският иск отхвърлен и алтернативно предлага, ако бъде признат за
виновен да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител Й.Б. е служител в РУ- С. при ОД на МВР-
Пазарджик- мл. инспектор на длъжност „старши полицай ООР“, която е
заемал и към инкриминираната дата.
За времето от 19,00 часа на 09.04.2022 г. до 07,00 часа на 10.04.2022 г.
частният тъжител бил на работа като дежурен автопатрул в екип със св. В. Г..
По време на нощното си дежурство към 04,00 часа на 10.04.2022 г.
полицейските служители получили сигнал от ОДЧ за „силна музика“ в гр. С.
на ул. „****. Тъжителят Б. и колегата му св. Г. се отправили веднага към
посоченото място, като още с навлизането в ромската махала констатирали
силна музика. При пристигането на адреса, те видели че пред къща на
1

посочения номер на ул. „Бреза“ на стол седи мъж, по-късно установен от тях
като подсъдимия Ф.Р., а непосредствено зад него били разположени уредба и
тонколони, от които звучала силна музика. След като спрели непосредствено
до подсъдимия патрулния полицейски автомобил, св. Г. извикал Р. да се
приближи към автомобила с цел да му разпореди да спре музиката, като му
извикал да спре или намели музиката. Подс. Р. станал рязко от стола, на който
седял, насочил се към полицейския автомобил и се развикал към полицаите
„Какви сте вие, защо ми нарушавате спокойствието“. Св. Г. отворил вратата
на автомобила и подал единия си крак, за да излезе навън, но в този момент
подсъдимият блъснал вратата на автомобила и я затиснал, възпрепятствайки
излизането на полицейския служител. Възприемайки случващото се, частният
тъжител излязъл от автомобила, отишъл до Р. и като го хванал за ръката го
издърпал назад, за да може св. Г. да излезе от автомобила. Дръпвайки се леко
назад, подс. Р. изритал с крак вратата на полицейския автомобил. Св. Г. успял
да излезе и двамата с тъжителя Б. разпоредили на подсъдимия да спре
музиката. Той обаче започнал да крещи по полицаите и да ги бута, като
хванал тъжителя за униформата и дърпайки скъсал един от джобовете, като
през цялото време псувал по полицаите. Всичко това наложило подс. Р. да
бъде задържан и отведен в сградата на РУ в гр. С.. След като полицейските
служители започнали да му поставят белезниците на ръцете, подс. Р. започнал
да буйства и да посяга към полицаите, за да им нанесе удари. Освен това им
крещял „Ще ви еба“, „Ще еба и вас, и жените ви, и децата ви, какви сте вие“.
След като тъжителят Б. успял да постави белезниците на подсъдимия,
последният се обърнал и се изплюл в лицето на св. Г. като се опитал да
замахне с главата си и да му нанесе удар. Св Г. вдигнал ръка за да се предпази
и в този момент подсъдимият го захапал за пръста. Полицейските служители
успели да вкарат Р. в патрулния автомобил и потеглили към сградата на РУ.
През целия път подсъдимият не спрял да крещи и да го обижда, повтаряйки
горните изрази. При пристигането в полицейското управление, подсъдимият
бил отведен в помещението за задържане, докато св. Г. и тъжителя Б. оформят
документите по случая. През цялото време подс. Р. продължил да ги обижда
като ги нарекъл „педераси“ и „курви“ и крещял „Ще ви еба пред всички
полицаи, ще еба и вас, и жените , и децата ви, Ще ви правя момичета“, „ще ви
целувам пред всички полицаи“, като през цялото време буйствал, блъскал по
решетките и обиждал полицаите. Това му поведение било възприето и от св.
С.Г.- оперативният дежурен на смяна по това време в РУ, както и
разследващият полицай Т.З. който пристигнал в сградата на полицейското
управление след като бил уведомен за случая.
Дълго време след случая тъжителят Б. и св. Г. коментирали случая
помежду си и с останалите колеги, като и двамата споделили, че били доста
засегнати и с накърнено достойнство от обидите на подсъдимия Ф.Р..
По повод на това на 27.04.2022 г. пострадалият Й.Б. сезирал с тъжба РС-
Пазарджик и било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
2

свидетелите В. Г. и С.Г., както и от относимите и приети по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, т.к. същите са
обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка,
независимо че те се намират в служебни и колегиални отношения с тъжителя
Б., тъй като това не ги прави автоматично заинтересовани от изхода на
делото. Такава заинтересованост не може да бъде обусловена по отношение
на св. Г. и единствено от обстоятелството, че той също води дело за
нанесените му обиди от подсъдимия Ф.Р., което обстоятелство се установи по
делото.
Свидетелите Г. и Г. са преки очевидци на поведението на подсъдимия,
като първият е възприел цялостното му поведение от момента на
посещението на сигнала до установяването на Р. в сградата на РУ- С., където
е бил настанен в стаята за задържания, а св. Г.- в полицейското управление. И
двамата свидетели подробно разказват за действията на подс. Р. и за
изречените от негова страна обидни изрази към присъстващите полицейски
служители и в частност към тъжителя Б.. Св. Г. е категоричен в своя разказ,
че подсъдимият не е изпълнил полицейското разпореждане да намали и спре
музиката, като напротив се е държал агресивно, буйствал и посягал
физически на полицейските служители, държейки се грубо и без какъвто и да
е респект спрямо тях. Именно това му поведение е довело в крайна сметка и
до употребата на физическа сила от полицаите и задържането на Р., което пък
довело и до изричането на обидни реплики към тъжителя и с. Г. и по-
конкретно изразите „Ще ви еба“ и „Ще еба и вас, и жените ви, и децата ви“,
което продължило и през целия път до транспортирането му в сградата на
полицейското управление в гр. С.. Освен това св. Г. последователно изложи в
показанията си и поведението на подсъдимия в сградата на РУ, както и какви
изрази е употребил многократно спрямо него, тъжителя и св. Г., а именно
„Ще ви еба“ и „Ще еба и вас, и жените ви, и децата ви“, педераси“ и „курви“,
„Ще ви еба пред всички полицаи“, „Ще ви правя момичета“. В този смисъл са
и показанията на св. Г..
Съдът даде вяра на показанията на горецитираните двама свидетели не
само поради тяхната непротиворечивост, но и поради това, че същите
останаха необорени от нито едно от останалите писмени доказателства по
делото.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс. Ф.Р. е
осъществил престъпния състав на чл.148 ал.1 т.3 във вр. с чл.146 ал.1 от НК,
като на инкриминираната дата и място, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Й.Б. в качеството му на длъжностно лице- старши
полицай ООР при РУ- С. към ОДМВР- Пазарджик, при и по повод
изпълнение на службата му, в негово присъствие, а именно изразите „ще ви
3

еба“, „ще еба и вас и жените ви и децата ви“, „ще ви еба пред всички
полицаи“, „ще ви правя момичета“, „педераси“ и „курви“.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида,
то следва подсъдимият да е казал в присъствието на тъжителя думи, които са
годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или
цинични, съотносими към съвременните стандарти. Чрез употребените изрази
„ще ви еба“, „ще еба и вас, и жените, и децата ви“, „ще ви еба пред всички
полицаи“, „педераси“, „курви“ подс. Р. е изразил отрицателна оценка,
унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатия Б.. С тези си думи,
той е изразил своето презрително, негативно отношение към личността на
тъжителя по начин, противоречащ на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
другите. Изречените по адрес на тъжителя в негово присъствие определения-
„педераси“ и „курви“ са обидни, тъй като с първата дума, макар и в грешното
й граматично изговаряне (правилно е „педераст/-и“- бел. моя) се определя
хомосексуалността на един мъж, но по един презрителен начин, а вторият
израз означава жена, която прави секс за пари, живее развратно, като
негативното отношение се засилва още повече, тъй като изразът е употребен
спрямо мъж. С останалите изречени от подсъдимия изрази освен, че същите
по естеството си представляват своеобразни ругатни, от друга страна с тях се
изразява едно безпардонно и безнаказано отношение към пострадалия, но и
към неговите близки- съпруга, деца, и се демонстрира дързост и липса на
морал и уважение към закона и неговите служители.
Действително думите и изразите са били изречени от подс. Р. в
множествено число, тъй като пред дома му те са били насочени и към двамата
полицейски служители- тъжителя Б. и св. Г., а в сградата на РУ- освен към
цитираните лица и към останалите присъстващи полицейски служители, като
по този начин всеки един от присъстващите полицейски служители и пред
дома на подсъдимия, и в сградата на полицейското управление, е бил адресат
на отправените обидни изрази. Няма съмнение че тъжителят Б. е бил част от
полицейския екип, посетил дома на Р. и участвал при задържането и
отвеждането му в полицейското управление, като е възприел отправените
обидни думи. В този смисъл е и съдебната практика на върховната инстанция,
която съдът напълно споделя.
Безспорно установено е и квалифициращото деянието обстоятелство, а
именно че обидата е нанесена по отношение на длъжностно лице при
изпълнение на служебните му задължения. Налице са многобройни както
гласни, така и писмени доказателства по делото, които обосновават извода, че
тъжителят Б. е длъжностно лице- мл. инспектор- старши полицай ООР в РУ-
С. при ОДМВР Пазарджик и че участвайки в полицейският екип, посетил
4

сигнала за силна музика, в задържането и отвеждането на подсъдимия в РУ-
С., той е изпълнявал служебните си задължения. Като именно в това му
качество и при изпълнение на служебните задължения му е била нанесена
обидата от подс. Р..
От обективна страна подс. Р. е осъществил изпълнителното деяние чрез
казването (изричането) на думи и изрази, в присъствието на тъжителя Б. и на
други лица, като употребените думи и изрази са унизителни за честта и
достойнството на тъжителя и тези думи са изречени към него в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения.
От субективна страна, подс. Р. е осъществил деянието при пряк умисъл.
Той е съзнавал, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на
тъжителя, бил е наясно, че казва думите в присъствието на тъжителя и че те
ще бъдат възприети от него като обидни. Наясно е бил, че тъжителят има
качеството на длъжностно лице и че същият в момента изпълнява служебните
си задължения. В този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите последици и е искал тяхното настъпване.
В допълнение съдът намира, че случаят не разкрива признаците на
дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от УБДХ. За да се
прецени дали едно деяние разкрива признаците на престъпление или на
нарушение е от съществено значение преценката за степента на неговата
обществена опасност, както и тази на дееца. В конкретния случай степента на
обществена опасност на деянието е завишена предвид времето, мястото и
начина на осъществяване на деянието. Изричането на обидните думи е
станало през нощта, в ранните часове и не само пред тъжителя, но и пред
други лица, с възможност дори да бъдат чути и от хора, намиращи се в
близост до дома на подсъдимия и в или до сградата на полицейското
управление, още повече, че думите са изричани от подсъдимия на висок тон,
крещейки. Освен това не е изречена една дума, а няколко думи и изрази и то
няколкократно, на две места, отправени към повече от един адресат.
Обществената опасност на подсъдимия също е завишена, независимо че е с
необременено съдебно минало, но самата постъпка на подсъдимия го
охарактеризира като асоциална и аморална личност, без задръжки и спазване
на закона и добрите нрави.
Следва да се посочи също така, че не са налице основания и за
прекратяване на производство, тъй като независимо, че има висящо ДП
образувано за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, то по същото от една
страна не е повдигнато обвинение спрямо подс. Р., а от друга страна с оглед
данните в приетата по делото справка от РП- Пазарджик, се установява, че
нанесената на тъжителя обида от подсъдимия не е инкриминирана като част
от извършените хулигански действия.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подс. Р., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
5

следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Подс. Р. е личност със сравнително ниска степен на обществена
опасност, тъй като е с чисто съдебно минало и липсват данни за други
противообществени прояви извършени от него.
Конкретно извършеното деяние е със завишена степен на обществена
опасност, предвид демонстративния начин на неговото извършване, с
манифестирано чувство за безнаказаност, като са използвани няколко думи и
изрази с обиден характер и че те са изречени повече от един път.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и чуждата личност,
както и правото на достойнство и чест.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подс. Р., а като отегчаващо- негативните
характеристични данни, извлечени от неговото деяние и начина на
осъществяване.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.301 ал.1 т.4
от НПК.
За умишленото престъпление по чл.148 ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.146
ал.1 от НК към инкриминираната дата се предвижда наказание глоба от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, а подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК към датата на деянието, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на подс.
Ф.Р. следва да бъде наложено административно наказание- глоба в размер,
ориентиран малко над минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1
500 лева, като намери че същото ще изиграе своята превантивна и
възпитателна роля и ще изпълни целите на чл.27 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение
и имотно състояние на подсъдимия.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства
за причинените психични травми на тъжителя, съобразявайки вида, броя и
естеството на нанесените обидни думи, създадения душевен дискомфорт у
пострадалия и накърнения му авторитет в обществото, семейството и
колектива, в който работи, с факта на нанесената обида, съдът намери за
6

частично основателен предявеният от тъжителя против подсъдимата
граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди
подс. Р. да заплати на гражданския ищец сума в размер на 3 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. За разликата до претендирания размер от 6 000 лева,
гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Р. бе осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик 140 лева
държавна такса върху размера на уважения граждански иск, а на частния
тъжител и граждански ищец да заплати съдебно-деловодни разноски в размер
на 613,02 лева- платен адвокатски хонорар и държавна такса, чиито размер
беше установен с представените и приложени по делото договор за правна
защита и съдействие и разписка за заплатена ДТ от „Изи Пей“.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	83
Дата:	19 септември 2022 г.
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20225220200560
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 април 2022 г.

Присъда по дело №560/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите