№ 773
гр. Плевен, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430100790 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от „***, със седалище
и адрес на управление **** 159, бл.****, против М. М. Г. с ЕГН **********
от с.Б*** №14. Ищецът твърди, че в ПлРС било образувано ч.гр.дело
№4364/2022г, по което съдът му указал, че може да заведе иск на основание
чл.422 ГПК. Твърди, че е доставчик на електрическа енергия за
потребителите, присъединен към разпределителната мрежа на обособена
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, издадена въз
основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия от
29.11.2006г. на ДКЕВР. Твърди, че част от тази територия е и с.*** на
територията на което населено място се намира електроснабдения имот.
Твърди, че на 07.04.2016г. ответникът сключил договор № ********** с
ищцовото дружество за присъединяване на обект на клиент към
разпределителната електрическа мрежа. На 03.05.2016г. ответникът подал
заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди по образец
1
за имот, притежаван и ползван от него, което ищецът удостоверява със
служебна бележка. Във връзка със заявлението, на името на ответника била
открита партида с кл.номер № 310227143922 за обект с адрес с.Б*** № 14, по
която партида ответникът в качеството на потребител регулярно ползвал и
заплащал електроенергия. За потребената и заплащана електроенергия,
ищецът представя Справка за консумация.
Твърди, че съгласно чл.98 а от Закон за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за периода от
08.03.2022г. до 06.06.2022г. е изпълнил задължението си за доставка на
електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я заплати
по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения
период е доставяло електроенергия на ответника като абонат, за което са
издадени три броя фактури, приложени към исковата молба. Твърди, че на
основание чл.19 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е****, потребителят се задължава да заплаща на
продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за
извършения пренос по разпределителната мрежа веднъж месечно по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Твърди,
че вземанията са изискуеми и ликвидни, тъй като съгласно чл.19 ал.2 ОУ
продължителността на периода за плащане е десет дни, а в този срок
ответникът не е заплатил дължимите суми. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сума в размер на 902,21 лева за консумирана и неплатена
електроенергия за периода от 08.03.2022г. – 06.06.2022г., сумата от 16,50 лева
лихва за забава върху главницата за периода от 27.04.2022г. до 28.07.2022г.
Моли съда да осъди ответника за разноски по настоящето дело, както и по
направените разноски в заповедното производство.
Ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя писмено
становище, в което поддържа исковата молба и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Предявените установителни искове са допустими. Установява се от
приложеното ч.гр.дело, че по същото е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение № 2434/15.08.2022г., която е изпратена на постоянен
адрес на ответника.Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето
не е открито на адреса. След залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5
ГПК, по ч.гр.дело е издадено разпореждане, с което е указано на заявителя, че
има възможност да предяви установителен иск в едномесечен срок. Видно от
върнатия отрязък, разпореждането е получено от заявителя на 19.01.2023г.,
като исковата молба е внесена в съда в едномесечния срок – на 14.02.2023г.
Видно от приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки,
ответникът е редовно уведомен за образуваното дело, като е получил препис
от исковата молба и доказателствата. С оглед неподаването на писмен
отговор, съдът приема, че ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил
правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи
възражения, както и да посочи доказателства и да представи писмени
доказателства.
Ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на
23.05.2023г., за което е бил редовно призован и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмена молба преди
датата на съдебното заседание е поискал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. На страните по делото изрично са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.
последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така
също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при
евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. При тези изводи,
съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че
страните са били в облигационни отношения, регулирани от Общите условия
за продажба на електрическа енергия на „*****. В тази връзка е представено
заявление за продажба на електрическа енергия до „***** до имот, находящ
се в с.*** на ул.Демокр**** както и протокол декларация, че ще ползва
3
електроенергията в този имот за битови нужди. Видно е, че „*****, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **** 159, бл.**** и „***, със
седалище и адрес на управление **** 159, бл.**** са с едно и също ЕИК и
седалище и адрес на управление, с оглед на което съдът приема, че се касае за
едно дружество, с променено име.
Представена е служебна бележка от Кметство с.***, в която е отразено,
че ответникът е собственик и обитава жилищен имот, находящ в с.***,
ул.демокрация №14. Представено е потвърждение от 25.04.2016г., от която е
видно, че в имота е изградено и привързано средството за търговско
измерване.
В изпълнение на задълженията си по договора, ищцовото дружество е
предоставяло на ответника електрическа енергия, като ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на същата. За доставената от ищеца
консумирана от ответника ел.енергия ищцовото дружество е издало на
ответника фактури за съответните периоди. Ищецът твърди, че е изпълнил
точно задълженията си по договора за доставка на електроенергия, което
обстоятелство не е оспорено от ответника. За използваната и незаплатена
електроенергия са издадени месечни фактури, в които е посочена стойността
на фактурата и периода, за който е начислена.
Като се има предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба, съдът е възложил върху ищеца да докаже валидно възникнало вземане
срещу ответника. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже
извършено плащане на претендираната сума, като ответникът не е представил
доказателства в тази насока.
Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е
оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата
молба документи, то съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор
и точното му изпълнение не се нуждаят от друго доказване.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Всички тези обстоятелства, заедно с посочените по – горе писмени
доказателства дават основание да се направи извод, че страните са били в
облигационни отношения, като ищцовото дружество е изпълнило точно
4
задълженията си по договора, а ответникът не е изпълнил задълженията си за
плащане на доставената електроенергия.
При тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и следва да
бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените деловодни
разноски в настоящето производство в размер на 505 лева, от които 25 лева
държавна такса, 480 лева адвокатско възнаграждение. На ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното
производство по ч.гр. № 4364/2022г. по описа на РС Плевен в размер на 25
лева държавна такса и 85 лева адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.2 от ГПК по отношение на ответника М. М. Г. с ЕГН ********** от с.Б***
№14 че ДЪЛЖИ на кредитора „***, със седалище и адрес на управление ****
159, бл.**** сумата от 918,71 лева, от които главница в размер на 902,21 лева
за използвана и незаплатена електроенергия за периода 08.03.2022г. до
06.06.2022г., и лихва в размер на 16,50 лева за периода от 27.04.2022г. до
28.07.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.08.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 2434 / 15.08.2022г. на парично задължение по ч.гр.дело №
4364/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. М. Г. с ЕГН ********** от
с.Б*** №14, ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление
**** 159, бл.**** сумата от 505 лева разноски в настоящето производство,
както и 110 лева разноски по ч.гр.дело №4364/2022г. по описа на РС Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5