Определение по дело №100/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20197160700100
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 211

гр. Перник, 21.06.2016 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                           

СЪДИЯ: Л. СТЕФАНОВА

 

Като разгледа адм. д. № 100/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

         Образувано е по молба от вх. № 1749/27.05.2019 г., подадена от община Перник за изменение на постановеното по делото решение № 108/14.05.2019 г., в частта за разноските.

Сочи се, че съдът неправилно е присъдил в полза на адвокат М.Д. – Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. за предоставената от нея правна помощ и осъществено процесуално представителство на Л.Н. и Е.В.. Изразено е становище, че възнаграждението следва да бъде в минимално предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 600 лв. Посочено е, че в полза на община Перник не са присъдени направените от нея разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице. Искането към съда е да намали присъденото на адв. Д. – Д. възнаграждение на 600 лв. и да осъди Е.К., А.Н. и О.Ц. – К. да заплатят на ответника направените разноски за вещо лице в размер на 200 лв.

Молбата е връчена на насрещните страни, чрез процесуалния им представител – адв. Д. - Д.. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от тях е постъпил писмен отговор, с който е оспорена като неоснователна. Изразено е становище, че от всяка от жалбоподателките по отношение, на които административният акт е отменен, се дължи адвокатско възнаграждение, поради което присъденото такова в размер на 1200 лв. не следва да бъде намалявано. Сочи се, че тъй като оспореният административен акт е отменен частично, всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски за експертиза. Искането към съда е да отхвърли молбата.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на молбата, взе предвид изложените в нея съображения и обсъди материалите по делото, намери следното:

Молбата е депозирана от страна по делото, която е представила списък с разноските по чл. 80 от ГПК, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В настоящия случай, с решението по делото оспореният административен акт е отменен частично - срещу двама от адресатите му – Л.Н. и Е.В.. Двете жалбоподателки са представлявани от един и същи адвокат – адвокат Д., за което всяка от тях е сключила отделен договор за правна защита и съдействие. Съгласно клаузите им, предоставената правна помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че в случаите на безплатна правна помощ, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по нисък от посочения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и с оглед предмета на делото, дължимото на адв. Д. възнаграждение от всяка от жалбоподателките, по отношение, на които административният акт е отменен, е 600 лв. Затова общият размер на същото, който следва да се заплати от ответния административен орган е 1200 лв. В такъв размер то е присъдено и с решението, чието изменение се иска. Затова молбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В чл. 143, ал. 4 от АПК е предвидено, че при отхвърляне на жалбата оспорващият заплаща всички направени разноски. В случая жалбата е отхвърлена частично, поради което заплащане на разноските, направени от ответника се дължи съразмерно с отхвърлената и част. Ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата от 200 лв. за възнаграждение за вещо лица. Затова жалбоподателите, чиято жалба е отхвърлена – Е.К., А.Н. и О.Ц. – К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от общо 120 лв. Останалата част от направените разноски, съразмерна на отменената част от оспорения административен акт, следва да остане в тежест на ответника.

Предвид изложеното, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК  решение № 108/14.05.2019 г. , постановено по административно дело № 100/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК  Е.С.К., ЕГН **********, А.С.Н., ЕГН **********, О.А.Ц. – К., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на община Перник, представлявана от кмета – Вяра Церовска сумата от общо 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляващи направени по делото разноски,  съразмерно с отхвърлената част от жалба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1749/27.05.2019 г., в останалата и част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен  срок от съобщаването му на страните.

                            СЪДИЯ: