Определение по дело №6628/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2025 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20241110106628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17671
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110106628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД срещу М. И. Ж..
Ответникът М. И. Ж. е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК чрез назначения му от съда особен представител.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба от ищеца писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат,
като следва да бъде приложено към настоящото дело и ч.гр.д. № 65190/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Следва да бъдат уважени исканията на страните за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
Следва да бъде уважено искането на особения представител на ответника за
извършване на служебна справка в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. № 65190/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на въпросите в исковата молба, преформулирани от съда, съобразно
1
изложеното по-долу, както и на въпросите в отговора на исковата молба:
1./ Усвоена ли сума по Договор за потребителски кредит № DL1035190 от
06.12.2019 г. сключен с „Юробанк България“ АД, от Е. И. И. и ако е усвоена – на коя
дата, в какъв размер и по какъв начин;
2./ Какъв е размерът на извършените от Е. И. И. плащания по процесния
договор за кредит, и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница,
договорна лихва, такси и др.?
3./ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както
и непогасеният размер на дължимите лихви?
4./ По каква методика е определян размерът на дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва за целия период на договора за кредит?
5./ Какъв е действителния размерът на ГПР, приложен в отношенията между
страните по конкретното кредитно правоотношение, като при изчислението се
вземат предвид всички разходи, които кредитополучателя задължително следва да
направи?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450 лева,
от които 200 лв. вносими от ищеца по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от
връчването на определението, и 200 лв., платими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И. Л. Д., тел. **********.
Вещото лице да се призове.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1
ЗН дали за М. И. Ж., ЕГН: ********** е налице вписване на приемане или отказ от
наследството, останало от Е. И. И., ЕГН: **********, починала на 25.06.2021 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.06.2025 г. от 15.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ищеца – да се връчи и препис от отговора на исковата молба.


СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца суми по Договор за потребителски кредит №
FL1035190/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и ищеца
съобразно неговата наследствена квота в размер на ½ част от наследството, а именно:
сумата от 4714,63 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ FL1035190/06.12.2019 г., сключен между наследодателката на ответника и ищеца,
1190,77 лева, възнаградителна лихва по договора за периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023
г., 205,11 лева – мораторна лихва за периода 06.11.2021 г. – 09.05.2023 г., 51 лева
такса за периода 06.10.2021 г. – 30.01.2023 г. и 36 лева – обезщетение за уведомяване
за периода от 13.06.2022 г. – 10.08.2023 г. – суми, за които по ч.гр.д. № 65190/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
2
Ищецът твърди, че 06.12.2019 г. между „Юробанк България“ АД и Е. И. И. е
сключен Договор за потребителски кредит № FL1035190, по силата на който банката й
е предоставила кредит в размер на 10 864,00 лева, който тя е получила по
разплащателната си сметка и се е задължила да върне сумата заедно с дължимите
лихви в сроковете при условията на процесния договор. По силата на чл. 3, ал. 1 от
договора за кредит първите 12 месеца от издължаване на кредита кредитополучателят
дължи на банката фиксирана лихва в размер на 11,95 %, а от тринадесетия месец до
крайната дата на издължаване на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от референтния лихвен процент ПРАЙМ плюс фискирана надбавка. В чл. 3,
ал. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е в
размер на 14,52 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 15 824,10 лева,
като при забава в плащането на погасителна вноска или предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на законната такава. Съгласно чл.
5 от договора кредитополучателят дължи на банката таксите и комисионни в общ
размер на 102 лева, от които 16 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна
сметка, разкрита по договора на обща стойност 56 лева, начислени на основание чл. 5,
т. 2 от договора и 6 бр. такси на обща стойност 46 лева, начислени на основание чл. 2,
ал. 2 от договора във връзка с Тарифата за таксите и комисионните на банката, раздел
XIV, б. „в“, т. 10. Към процесния договор е сключено Допълнително споразумение от
13.01.2021г., с което страните се съгласяват да бъде извършена промяна в начина на
погасяване на кредита, за което е съставен нов погасителен план към договора за
кредит. По силата на чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви
кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява действието
на договора. Съгласно договореното в чл. 18 от процесния договор, всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
Поддържа, че процесният договор не е сключен при общи условия, а е индивидуално
договорен, поради което не са прилагани общи условия на банката. На 25.06.2021 г.
кредитополучателят Е. И. И. е починала и е оставила за свои наследници по закон
лицата М. И. Ж. (еднокръвен брат) и Ж. И. И. (сестра). Ищецът излага твърдения, че
наследниците не са изпълнили договорните си задължения, относно погасяване на
дължимите вноски с падеж 06.11.2021 г. и следващите, поради което на основание чл.
14 от договора, банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, като
изявлението на кредитора е обективирано в нарочна покана до ответника М. И. Ж.,
изпратена чрез ЧСИ Сия Халаджова, която покана се счита за връчена на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК на 09.05.2023 г., от която дата се счита за обявена и предсрочната
изискуемост на процесното задължение. Поддържа, че претендиралата сума от 72,00
лева като обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на банката,
във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост
на кредитното задължение, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1,
предл. 2 ТЗ. Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв чрез
назначения от съда особен представител. Поддържа, че по делото не са представени
доказателства, че ответникът е приел наследството, останало от Е. И. И., поради което
не е налице основание за ангажиране на отговорността му за наследствени
задължения. Излага съображения, че клаузата на чл. 5 от договора протИ.речи на
3
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че уведомлението на ответника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем не е надлежно, тъй като съобщението е изпратено
на адрес, на който очевидно той не пребивава, поради което предсрочната изискуемост
на задължението по кредита не е настъпила. Поддържа, че описаната методология за
определяне на променливия лихвен процент е крайно неразбираема и неясна за
потребителя, а възможността на банката да прави едностранни промени по лихвения
процент по преценка на Комитета, не само под влиянието на обективни външни
фактори, въвежда един субективен елемент в промяната на показателите, който
поставя потребителя в неизгодна позиция. По делото липсва лихвен лист или
извлечение от движението по сметката, по които ясно може да се види дали е налице
промяна и ако да, в какъв размер е повишението на лихвения процент, тъй като по
погасителен план не може да се направи адекватна преценка за внесените суми и
начислените лихви. Предвид изложеното, счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: 1/ възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание,
сключен между наследодателката на ответника и „Юробанк България“ АД, като
наследодателката на ответника е получил претендираната сума и се е задължила да я
върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на
задълженията по договора за кредит;
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
главно задължение и изпадане в забава на ответника.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
4
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5