РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 178

 

гр. Пловдив, 28.01.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в открито заседание на  двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                              

при секретаря К.Р. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2461 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1.Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 256, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/

2. Образувано е по жалба предявена от И.Д.С. *** чрез адвокат А.К. против Заповед за задържане на лице рег. № 212, екз. № 4 от 19.08.2015 г. на Р.Н.Д., служител в Отдел „Икономическа полиция“ при Областна Дирекция на МВР - Пловдив, въз основа на която жалбоподателя е задържан за 24 часа.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в нарушение на закона, без за посочени основания, от орган който не е компетентен да издава заповеди от категорията на процесната такава.

Жалбоподателя поддържа, че не е извършил каквото и да е престъпление и няма повдигнато обвинение в тази насока. Сочи, че на 20.08.2015 г. е бил освободен без да получи възможност да разбере причините за издаването на заповедта.

Иска се отмяна на обжалваната заповед за задържане, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалба  – Р.Н.Д., служител в Отдел „Икономическа полиция“ при Областна Дирекция на МВР – Пловдив, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище.

 

ІІ. За допустимостта :

4. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

5. Въз основа на обжалваната заповед, С. е задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с извършено престъпление по чл. 234 и чл. 242 от НК.

С разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 25.09.2015 г., ответника е уведомен, че следва да представи писмени документи удостоверяващи качеството му на полицейски орган по смисъла на чл.72 от ЗМВР, както и всички документи и веществени доказателства относими към преписката.

6. Приобщен към доказателствата по делото е Протокол за полицейски обиск на лице, съставен на 19.08.2015 г. в 16 часа и 10 мин., в който е удостоверено, че Р.Н.Д., в качеството си на полицейски орган, на основание чл. 80 от ЗМвР е извършил обиск на жалбоподателя С., при който е открит и описан мобилен телефонен апарат марка „HTC“ модел 300 с IMEI:358280055100289, ведно със СИМ карта с надпис „МТЕЛ“. В протокола, С. е вписал, че въпросната вещ е лично негова.

 

ІV. За правото :

7. Съобразно чл.168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт, към момента на издаването му, на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

В този смисъл, за да се формира извод, че оспорения пред съда акт е законосъобразен, следва да се установи, че всички предпоставки по чл. 146 от АПК са проявени в кумулативна съвкупност, сиреч акта трябва да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материално правните разпоредби и да е съответен на типичната цел, която закона преследва.

8. В контекста на изложеното, Съдът намери следното :

Съобразно правилата възведени в чл.72, ал.1 от ЗМВР – Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.

9. С оглед конкретиката на текущия казус, на първо място следва да се констатира, че въпреки нарочните указания на съда, дадени във връзка с изрично направеното възражение от С., ответника Р.Н.Д. не удостовери качеството си полицейски орган, по смисъла на последно цитираната норма от ЗМВР.

10. На следващо място, Съдът констатира, че не е спазено изискването за формата в която властническото волеизявление, трябва да бъде обективирано, доколкото оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й, съобразно изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Единственото указание, което съдържа заповедта е че принудителната мярка се прилага „…. Във връзка с извършено престъпление по чл. 234 и чл. 242 от НК…“.

В този контекст, отново трябва да се припомни, че съобразно правилото на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Сиреч, повече от ясно е че в заповедта за прилагане на принудителната мярка, безусловно трябва да се посочи не нещо друго, а именно констатираните от органа конкретни данни за това, че определено лице е извършило престъпление. Посочването на отделни норми от Наказателния кодекс, очевидно не съставлява изложение на съответно констатирани от полицейския орган данни за извършено престъпление.

11. Неспазването на установените в чл. 74, ал. 2 от ЗМР изисквания относно формата в която, трябва да се обективира властническото волеизявление за прилагане на принудителна административна мярка „задържане на физическо лице“, има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт.

Нормативно установеното изискване за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.  От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

Значението на изискването за мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А.И.. Действително, въпросното тълкувателно решение е постановено във връзка с отменения Закона за административното производство, но няма никаква пречка, то да бъде съобразено с оглед разрешаването на текущия административен спор.

12. Каза се, с разпореждането за насрочване на делото, Съдът е уведомил ответника, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. Указана е също така, необходимостта от представяне на всички документи и веществени доказателства, относими към текущият административно правен спор.

В хода на съдебното производство, административният орган не е заявил каквито и факти и не е представил никакви доказателства, които установяват по несъмнен начин, наличието на коя да е от предпоставките, предвидени в чл.72 ал.1 т.1 до т.7 от ЗМВР.

Впрочем, в текста на оспорената заповед за задържане,  не е посочено, коя точно от предвидените в  чл. 72, ал. 1 от ЗМВР хипотези, Донев е счел за проявена и съответно е приел като основание за прилагане на процесната мярка.

13. Изложеното до тук е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт, поради което ще следва същият да бъде отменен изцяло.

 

V. За разноските :

14. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 510,00 лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 212, екз. № 4 от 19.08.2015 г., издадена от Р.Н.Д., служител в Отдел „Икономическа полиция“ при Областна Дирекция на МВР - Пловдив, с която на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР  И.Д.С. ЕГН **********,*** е задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР, Пловдив да заплати на И.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 510,00лв. /петстотин и десет лв./, представляваща извършени от последния разноски по производството – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от датата на получаване на съобщаването за изготвянето му от страните.

 

 

Административен съдия :