№ 52
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на адвокат Д. Д. от САК и адвокат З. С. от САК,
упълномощени за това от осъдения П. Г. Ц., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 35/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1,
т. 2 и т. 3 НПК.
С искането за възобновяване се релевира довод за допускането на съществени
процесуални нарушения от въззивния съд като са изложени подробни съображения за това,
че: липсват мотиви, тъй като съдът не е обсъдил наведените от защитата доказателствени
възражения; игнорирани са доказателствата и доводите на защитата, което е довело до
накърняване на правото на справедлив процес на подсъдимия; игнорирано е служебното
начало във въззивното производство, тъй като съдът приел, че във въззивната жалба не били
наведени аргументи за твърдените нарушения и в разрез с разпоредбата на чл. 314 НПК не
извършил собствена и пълна проверка на присъдата; въззивният съд нарушил принципа на
безпристрастност, видно от съдържанието на решението, в което априорно са приети за
достоверни показанията на свидетелите на обвинението, а тези на защитата са определени
като негодни и нерелевантни без да има мотиви за този извод; съдът е формирал вътрешното
си убеждение в нарушение на процесуалния закон, основавайки го на доказателства и
доказателствени средства, които не са били събрани по реда на НПК, и почиващо на
предположение. В подкрепа на последното твърдение са развити подробни съображения за
това, че първостепенният съд се е позовал на частен запис (направен с телефон или с
фотоапарат), неприобщен към делото по реда на НПК и изследван от експерт, заявил при
изслушването му в съдебно заседание, че не може да отговори и не е запознат дали е
възможна промяна на датата и часа на създаването на файла, който е изследвал. Изтъкнато е,
че възраженията на защитата в тази връзка, поддържани и пред двете съдебни инстанции, са
1
останали без какъвто и да е отговор, защото не са били обсъдени изобщо.
Поддържаната явна несправедливост на наказанието е аргументирана с
твърдението, че осъденият е санкциониран за несъставомерно деяние, който довод също не е
бил обсъден от въззивния съд.
Отправената претенция е за възобновяване на делото и връщането му за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В хода на съдебните прения пред САС адвокат Д. поддържа искането по
подробно изложените в него съображения и акцентира върху заявеното обстоятелство за
постановяване на присъдата при позоваване на негодни доказателства и доказателствени
средства. В тази връзка посочва, че според акта на обвинението инкриминираното деяние
било записано на телефона свидетелката П. Т. (съпруга на пострадалия), а в досъдебното
производство не било приобщено веществено доказателство, с което е направен запис или
съдържащо запис. Назначената в досъдебното производство техническа експертиза
изследвала ДВД, марка „Кодак“ без обаче съдържанието му да е било снето от устройство, с
което е бил направен записът на диска. В съдебното заседание пред първоинстанционният
съд пострадалият Г. И., разпитан и като свидетел по делото, извадил фотоапарат „Канон“ и
заявил, че записът бил направен от съпругата му с този апарат. Съдът назначил техническа
експертиза, която да отговори и на въпроси дали е имало техническа намеса в записа на
фотоапарата и на коя дата е бил направен. Защитникът поддържа, че нито фотоапаратът,
нито записът били приобщени към доказателствата. Отделно – че вещото лице не е могло да
установи дали датата и часът на записа са били променени. Като припомня, че в
коментирания аспект са били направени обстойни възражения и пред двете съдилища,
защитникът подчертава, че окръжният съд ги е оставил без всякакъв коментар.
Осъденият Ц. поддържа подробното становище на защитника си, което не
допълва.
Прокурорът от САП изразява становище за основателност на искането и пледира
за уважаването му. Счита, че в решението на окръжния съд липсват каквито и да било
конкретни мотиви, въз основа на които да се изведе волята на съда относно тълкуването на
доказателствата.
В предоставената му последна дума осъденият отправя искане за отмяна на
присъдата, която намира за несправедлива, тъй като е невинен.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС)
прие следното:
С Присъда № 5 от 22.11.2021 г. по н.о.х.д. № 884/21 г. на Районен съд - Монтана,
НО, 3. състав П. Г. Ц. е признат за виновен в това, че на 29.6.2019 г., в село ***, област
Монтана, се заканил с убийство на Г. П. И. с думите: „Утре ще ти бъде счупена тиквата
дебелоглава, те тука, усред бел ден“, „Друг че дойде да ти счупи тиквата“, „Що ще викнем
човек те тука, те тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат“ и повторените пет
пъти „Ще ти отсечем главата“, като държал секира в ръка и тези закани възбудили
основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. чл.
54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата Ц. е осъден да заплати на Г. И. сумата от
2 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането. С присъдата е постановено връщане на собственика им Г.
И. на веществените доказателства – ДВД диск, марка „Кодак“ и 1 брой фотоапарат, марка
„Канон“ - след влизане на присъдата.
Присъдата е била обжалвана в цялост от защитника на осъдения (адвокат Й. А.) с
въззивна жалба, в която не са посочени конкретни съображения в подкрепа на заявените
2
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон.
В проведеното на 13.6.2022 г. съдебно заседание адвокат А. е заявил, че
поддържа изцяло въззивната жалба, като в пледоарията си е изложил конкретни
доказателствени възражения за негодността на записа, изследван от техническата
експертиза, за това, че в обвинителния акт е посочено записването с телефон, както е
заявила свидетелката П. Т. в досъдебното производство, твърдейки, че бил правен от
различни места, а пред съда е съобщила друго. Защитникът е повдигнал въпроса, че
техническата експертиза не е изследвала чии са гласовете от разпита, а фонетична
експертиза не е била назначена. Навел е възражение и относно показанията на свидетелката
И. П., определени като компрометирани предвид факта, че повереникът е задавал въпросите
си към нея, използвайки съдържанието на текста от хартиения носител преди приемането на
експертизата. Адвокат Й. е изложил съображения касателно показанията на свидетелите,
като е подложил на критика подхода на съда да кредитира дадените от П. и Т., а да игнорира
тези на свидетелката Б. Ц. само защото била съпруга на осъдения. Допълнил е, че съдът
напълно игнорирал показанията на свидетелите Г. Н. и Й. Н., съгласно които осъденият се е
намирал на друго място по времето, когато се твърди извършването на деянието. Накрая
защитникът е развил теза за несъставомерност на деянието, аргументирана с виждането му,
че от показанията на самия пострадал се установявало, че заканата не предизвикала страх за
него лично, а за детето му. Обвинението обаче не било повдигнато за закана спрямо ближен.
С Решение № 65 от 25.7.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/22 г., Окръжен
съд - Монтана потвърдил изцяло обжалваната присъда.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в
сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество е основателно, тъй като въззивният съд е допуснал
съществени процесуални нарушени.
Предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт, а обсъждането
на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е извършена
въззивната проверка.
Разглежданото решение на въззивния съд не отговаря на изискванията за
неговото съдържание, уредени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК.
САС припомня, че въззивната инстанция, като „втора първа“, се произнася по
фактите, доказателствата и правото, като задължението й в това отношение не открива
съществени отлики с дейността на първостепенния съд. В разглеждания случай въззивният
съд се е отклонил изцяло от това свое задължение. В съдебното решение на окръжния съд
не е изложена каквато и да е фактология. Не е извършена каквато и да е оценка на събраните
доказателства, а е препратено към доказателствените съображения на първия съд като
съвсем абстрактно са изложени принципни съображения по въпроса за кредитирането на
доказателствата. Разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК вменява в задължение на въззивната
инстанция да извърши цялостна проверка на присъдата, независимо от посочените от
страните основания. По тази причина няма значение, че въззивната жалба е била бланкетна.
Поначало изискванията към нейното съдържание са различни от тези, отправени към
протеста, с който се иска влошаване на положението на подсъдимия. Отделно от това –
защитникът е изложил конкретни съображения в хода на съдебните прения пред въззивния
съд, за да подкрепи оплакването си, заявено с жалбата. Въззивният съд обаче не е изложил
никакви мотиви и не е дал отговор на поставените от защитника конкретни доказателствени
възражения. Така не е обсъдил дали е (не)основателно оплакването за основаване на
присъдата на негодни доказателства и негодни доказателствени средства; не е направил
3
собствен анализ на свидетелските показания, при все че в тях е имало противоречия; не е
взел никакво отношение по въпроса, касаещ начина на провеждане на разпита на
свидетелката П. пред първата инстанция; не е отговорил конкретно на оплакването за
пълното игнориране на показанията на свидетелите Н. и за това, че показанията на
свидетелската Ц.а са отхвърлени неправилно само заради съпружеската й връзка с
подсъдимия, по която логика е посочил защитникът, би следвало да се отхвърлят и тези на
свидетелката Т.; не е коментирал по никакъв начин довода за несъставомерност на деянието.
Вместо обсъждане на поставените от защитата въпроси съдът е допуснал
декларативното и невярно обобщение, че „Не се базира например на годни и релевантни
доказателства твърдението на защитата на жалбоподателя, че в момента на
извършване на деянието се е намирал на друго място, като на първо време не се изяснява
кое е това място и как е бил видян от неколцина свидетели да се намира в близост до
пострадалия, за да извърши деянието, в което е обвинен“. Освен че изречението не е съвсем
смислово ясно, волята на съда да определи доказателствата (очевидно се отнася до
показанията на свидетелите Н.) като негодни и нерелевантни е неизяснена. Показанията са
годни, защото са събрани по предвидения в НПК ред, а са релевантни, защото са отнесени
до обстоятелство, включено в доказателствения предмет – бил ли е подсъдимият на мястото
на деянието в инкриминирания момент. По тази причина коментираният декларативен
извод не само е неправилен, но в действителност създава обективно опасение за това, че
съдът е нарушил принципа за безпристрастност. Както с основание е посочено в искането за
възобновяване, априорното основаване на обвинителните доказателства и немотивираното
отхвърляне на защитните, сочат на пристрастен подход.
Въззивният съд е напълно свободен в преценката си да приеме, че определени
доказателства следва да се кредитират, а други – не, в неговата дискреция е да реши дали
доказателствата и доказателствените средства са годни или пък не, но следва да мотивира
решението си и да посочи конкретните свои съображения в случай на отхвърляне на
доводите на обжалващия.
Тъй като въззивният съд изцяло е игнорирал и въобще не е засегнал оплакването
за основаване на присъдата на негодни доказателства и доказателствени средства, в рамките
на настоящата процедура не може да се извърши проверка по същината на повдигнатия в
искането въпрос за частния запис. Той впрочем не е бил разгледан и от първата инстанция.
В заключение се налага извод за основателност на искането за възобновяване.
Оставянето без отговор на съществени доводи и възражения на защитата всякога се
приравнява на липса на мотиви. Практиката на ВКС е константна в това отношение. Така
например – в цитираното в искането Решение № 327/2015 г. по н.д. № 687/2015 г. на ВКС,
III н.о., е изведено изрично: „Поначало съдържанието на въззивното решение се отличава
от това на мотивите към първоинстанционната присъда, като една от основните
специфики е предвиденото в чл. 339, ал. 2 от НПК изискване за посочване на основанията,
поради които не се възприемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
Ето защо, дейността на въззивната инстанция по мотивиране на решението й следва да
бъде насочена основно към спазване на условията, визирани в чл. 339, ал. 2 от НПК, в
случаите когато се потвърждава първоинстанционната присъда.
За законосъобразността и убедителността на мотивната част на въззивното
решение е необходимо преди всичко да бъде даден отговор на всички направени от
страните доводи и възражения, без оглед на това дали същите се отнасят до фактите,
доказателствата или правото. Последиците от липсата на подобно обсъждане от
страна на въззивния съд биха могли да рефлектират негативно в две посоки: 1. по
отношение правото на защита на въззивния жалбоподател и ефективното му
упражняване, доколкото същият следва да очаква законосъобразно, обосновано и
убедително обсъждане на възраженията му и 2. по отношение възможността на
следващата инстанция /в случай на касационно обжалване/ да прецени начина на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като именно този процес
4
подлежи на касационна проверка по смисъла на чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК. А за да се
прецени дали са спазени правилата на формалната логика при формиране на вътрешното
убеждение на въззивния съд, е необходимо същият в мотивите си да е изложил
собствените си съображения по оспорваните от страните въпроси. Тогава, когато
присъда е потвърдена, без да са налице аргументи, оборващи релевираните от въззивния
жалбоподател съществени доводи, с които се възразява срещу приетото от първата
инстанция, е налице липса на мотиви. В този случай е трудно да се приеме, че взетото
решение за потвърждаване на присъдата е в резултат от собствената оценъчна и
аналитична дейност на въззивния съд.“
От гореизложеното следва, че е основателно и оплакването за нарушаване на
правото на справедлив процес на осъдения, тъй като правото му на защита и ефективното му
упражняване са били накърнени заради необсъждане на възраженията му и заради
обективираната във въззивния съдебен акт пристрастност.
Констатираните пороци на съдебния акт са от категорията на абсолютните
процесуални нарушения и представляват основание за отмяна на решението и
възобновяване на делото, и връщането му за ново разглеждане, с оглед на което
обсъждането на оплакването за явна несправедливост на наказанието е невъзможно.
Така мотивиран и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Решение № 65 от 25.7.2022 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 35/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Монтана за разглеждането му от друг съдебен
състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5