РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Бургас, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200754 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Т. Д. с ЕГН: **********, с
посочен адрес за призоваване: *****************, срещу Наказателно постановление № 22-
0769-003613/12.01.2023 г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас,
с което за 1. нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на Д. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и 2. за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 120 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Конкретни доводи не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че
действително е допуснала ПТП с движещия се пред нея таксиметров автомобил. Допълва, че
въпреки настояванията й другият шофьор не е сигнализирал на КАТ, а е говорил с
диспечера на таксиметровата си компания, което я е провокирало да напусне мястото,
защото е била с новороденото си дете. Заявява, че в последствие е получила обаждане от
мъж, който се е представил за полицейски служител, но понеже не е била сигурна в
самоличността му и не се е върнала. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-
1
Бургас се представлява от юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата. В писмено становище
заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради
което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 4 гръб) НП е връчено на
жалбоподателката на 24.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 07.02.2023 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 03.09.2022 г., около 13.30 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил
„Мерцедес Ц200 Компресор“ с рег. № ***** в гр. Бургас. На кръстовището на ул.
„Транспортна“ и бул. „Стефан Стамболов“ жалбоподателката не се съобразила с
интензитета на движението, поради което и не успяла да спре навреме когато движещият се
пред нея таксиметров автомобил – „Тойота Айго“ рег. № ***** предприел намаляване на
скоростта си. В резултат на това възникнало ПТП, при което жалбоподателката блъснала
таксиметровия автомобил, причинявайки и на двете МПС-та леки щети. Двата автомобила
отбили в страни, за да не пречат на движението, като междувременно жалбоподателката се
обадила на приятеля си – св. С. А., който се движел с друг автомобил в същата посока, но
малко по-далеч от Д.. Малко по-късно А. дошъл пеша на мястото и между него, Д. и водачът
на таксиметровият автомобил възникнал конфликт. Таксиметровият водач искал първо да се
свърже с диспечера на компанията си, за да уредят друг автомобил, който да извози
клиентката, която в момента се возила в таксито (чужденка), а А. и Д. искали той първо да
сигнализира на КАТ. Понеже таксиметровият водач не се съобразил с исканията на двамата,
а в автомобила на Д. се возело новороденото им дете, което имало нужда от грижи, св. А. се
ядосал и ударил другия водач, след което той и жалбоподателката се качили в „Мерцедес“-а
и заминали към дома си в с. Подвис. Междувременно водачът на таксиметровия автомобил
сигнализирал на органите на Пътна полиция и на място пристигнал патрул, в състава на
който влизал и св. Х. Х. – мл. автоконтрольор към Сектор“ ПП“. Последният се опитал да се
свърже с жалбоподателката по телефона, за да й разпореди да се върне на мястото на
инцидента, като тя първоначално вдигнала, заявявайки, че ще си помисли, но в последствие
спряла да отговаря на позвъняванията. Полицейските служители се опитали да се свържат с
Д. и посредством нейни роднини, но никой не оказал съдействие.
Св. Х. продължил с опитите да издири Д. и в следващите дни, но не успял. Едва на
05.10.2022 г. жалбоподателката била издирена, като на тази дата св. Х. съставил протокол за
ПТП (л.10), в който описал щетите по двете МПС-та. Протоколът бил предявен и на двамата
водачи, които го подписали без възражения. На 05.10.2022 г. св. Х. съставил срещу
жалбоподателката и АУАН с бл. № 465483, като счел, че с поведението си тя е осъществила
2
състава на две нарушения по ЗДвП, а именно – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение на словесното описание на второто нарушение свидетелят посочил, че то се
изразява в – неоставяне на мястото на ПТП за установяване на щетите от произшествието.
Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него,
отразявайки в графата за възражения, че с другия водач са се разбрали, че няма щети и по
негово предложение няма да викат съответните органи. Посочила и че не е останала на
местопроизшествието, защото е била с малкото си дете. В допълнителни сведения (л. 9)
жалбоподателката доразвила доводите си.
Въз основа на АУАН на 12.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на възраженията, а също приел, че с действията си Д. е осъществила
състава на двете нарушения, поради което и й наложил съответните наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателката, която не възразява, че действително е блъснала отзад
таксиметровия автомобил, както и че не е останала на място да изчака идването на
контролните органи (нито тя самата ги е сигнализирала за инцидента), но излага
съображения, защо го е направила.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите констатации в
акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник
Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 12.01.2023 г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
3
По същество следва да се посочи следното:
По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно тази норма - водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2
от ЗДвП, когато поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 се стигне до причиняване на пътнотранспортно произшествие,
виновният се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че при
движението си жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото
не се е съобразила с интензитета на движението и не е успяла да спре, когато движещия се
пред нея таксиметров автомобил е намалил. Поради това е възникнало съприкосновение
между двата автомобила, в следствие на което са настъпили щети по тях, описани в
протокола – т.е. настъпило е ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
(„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). Следва да
се има предвид, че законът задължава всеки водач да избира във всеки един момент такава
скорост за движение, която да му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие,
каквото безспорно се явява намаляващ скоростта си автомобил, който се движи отпред.
Следва също така да се има предвид, че законът не изисква щетите от ПТП-то да са на
значителна стойност или автомобилите да не могат да продължат движението си.
Достатъчно е да има възникнали материални щети, за да се квалифицира инцидентът като
ПТП по смисъла на ЗДвП.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на Д. по отношение
на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е съгласно
предвиденото в санкционната норма – „Глоба“ в размер на 200 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване й (още с т. 1 на ППВС
№ 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да
намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда
съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
4
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обаче съдът счита, че
АНО неправилно е санкционирал Д..
Разпоредбата на цитираната норма създава задължение за водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Видно от приетата по-горе фактическа обстановка – съдът приема, че жалбоподателката в
действителност е изпълнила това свое задължение – спряла е на място, установила е какви
са щетите и дори е повикала приятеля си, който също е дошъл и е влязъл в конфликт с
таксиметровия водач. При това положение съдът счита, че нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП не се доказва, поради което и неправилно поведението й е било квалифицирано като
такова.
Между другото поведението на Д. може успешно да бъде квалифицирано като други
административни нарушения – например по чл. 123, ал. 3, б. „а“ ЗДвП и чл. 123, ал. 3, б. в“
ЗДвП, но такова „обвинение“ спрямо нея няма повдигнато с акта. С оглед това съдът няма
как да я санкционира за нарушение, което контролните органи не са описали словесно и не
са квалифицирали цифрово.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката досежно нарушението по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза и на двете
страни, но само АНО е поискал присъждането им. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева, като предвид факта, че НП беше потвърдено за едното нарушение, а отменено за
5
другото – то и съразмерно на АНО следва да се присъдят 40 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003613/12.01.2023 г.,
издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА , с която за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на М. Т. Д. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003613/12.01.2023 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на М. Т. Д. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 120 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА М. Т. Д. с ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на МВР
Бургас с БУЛСТАТ: ********* сума в размер на 40 (четиридесет) лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6