Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение № 434 от 19.04.2012г. по гр.д. № 5454/2011г. В. районен съд отхвърля предявения от Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В .2 А.6 против Д. Х. Г. с ЕГН * от с.П. община В. Т. иск за приемане за установено, че Д. Х. Г. му дължи сумата 5800/пет хиляди и осемстотин/ лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден от 02.05.2007г. с падеж 12.05.3007г.,ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2011г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2971/19.10.2911г. по ч.гр.д. № 4441/2011г. на ВТРС, като неоснователен и погасен по давност и осъжда Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В.2 А.6 да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН * от с. П. община В. Т. сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Против решението е подадена въззивна жалба от Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т., в която се посочва, че обжалваното решение жалбоподателят счита за неправилно и необосновано, защото РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на становищата на страните и преценката на доказателствата. Прави искане да се отмени обжалваното решение и се постанови решение, с което съдът да приеме за установено, че Д. Х. Г. дължи на жалбоподателя съответните суми п предявения иск с разноските по делото. Препис от въззивната жалба е изпратен на другата страна, която не е подала в срок отговор. В съдебно заседание по делото чрез процесуалния си представител заема становище, че оспорва жалбата и моли да се отхвърли с присъждане на разноски. В. окръжен съд след извършената проверка намира въззивната жалба за редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. По делото е установено, че ответницата е поела задължение да заплати сумата 5800лева, като е подписала запис на заповед, съдържаща всички необходими реквизити, с което между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение. Не се оспорва, че поради прескрибиране на менителничия ефект след изтичане на специалната погасителна давност с предявяване на прекия иск по чл. 531 ал. 1 ТЗ, за приносителя на ценната книга е възникнало право да предяви менителничния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ. По записа на заповед при падеж 12.05.2007г. поемателят по записа на заповед е могъл да реализира правата си с иск по чл.531 в срок до 15.05.2010г.След тази дата за жалбоподателя-ищец съществува правната възможност по чл.534 от ТЗ-иск за неоснователно обогатяване, който се погасява по давност три години от деня на изгубване на исковете по записа на заповед. Искът е предявен на 18.10.2011г., поради което е процесуално допустим и не е погасен по давност. В настоящето производство следва да се разгледа твърдяното от ответника каузално правоотношение, което се твърди, че е било повод за менителничното задължаване. Кредиторът ищец се позовава на твърдението си, че записа на заповед е издаден във връзка с поето от ответника задължение за доставка на товарни автомобили, което не е изпълнено. В тази връзка по делото е признанието на ответника - не прави възражение, че е поела съответното задължение и не е заплатила на ищеца исковата сума. Ответницата прави възражение, че е поела задължение към ищеца за доставка на лек автомобил, което изпълнила, предала автомобилите на ищеца и с това изпълнила задължението си. Ответницата не прави възражение относно формата и съдържанието на записа на заповед. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в конкретния случай,ищецът следва да окаже фактите, от които произтича вземането му,пораждането на задължението по каузалното правоотношение с връзка с менителничния ефект, което след преценката на доказателствата по делото следва да се приеме за извършено. По този въпрос следва да се вземе предвид отговора на ответницата, която признава, че има връзка между подписването на запис на заповед и поето от нея задължение да достави на ищеца автомобили от чужбина. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите - П., С. и Г. Свидетелите П. и Г. дават показания, че ищецът е очаквал от ответницата да му достави кола, по-точно товарен автомобил, което тя не извършила. Съобразно възражението си ответницата се основава на показанията на свидетеля С., които се опровергават от показанията на свидетелите П. и Г. Ответницата не представя никакви писмени доказателства за изпълнение на задължението си към ищеца. Следователно след разглеждането на възраженията за каузалната сделка съобразно доказателствата по делото следва да се приеме наличие на такава,която не е изпълнена от ответницата. Ответницата не е доставила на ищеца нито товарен автомобил, нито лек автомобил, твърдението, че е доставила лек автомобил на сестрата на ищеца, не е доказано и не може да се приеме за наличие на връзка с предмета на спора. ВТРС като е приел в обжалваното решение, че исковата претенция е неоснователна и погасена по давност, поради което подлежи на отхвърляне, е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, в противоречие със съдебната практика. Предвид изложеното В. окръжен съд Р Е Ш И : Отменя решение № 434 от 19.04.2012г. по гр.д.№ 5454/2011г. В. районен съд с което съдът отхвърля предявения от Е. Т. Е. с ЕГН * от гр. В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В .2 А.6 против Д. Х. Г. с ЕГН * от с.П. община В. Т. иск за приемане за устÓновено, че Д. Х. Г. му дължи сумата 5800/пет хиляди и осемстотин/ лева,представляваща задължение по Запис на заповед, издаден от 02.05.2007г. с падеж 12.05.3007г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 18.10.2011г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2971/19.10.2911г. по ч.гр.д.№ 4441/2011г. на ВТРС, като неоснователен и погасен по давност и осъжда Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В .2 А.6 да заплати на Д. Х. Г. с ЕГН * от с.П. община В. Т. сумата 450/четиристотин и петдесет/ лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение като незаконосъобразно,вместо което постановява: Приема за установено, че Д. Х. Г. с ЕГН * от с. П. община В. Т. дължи на Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В .2 А.6 към 19.10.2011г. сумата 5800/пет хиляди и осемстотин /лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден от 02.05.2007г. с падеж 12.05.2007г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2011г. до окончателното изплащане, за заплащането на която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2971/19.10.2911г. по ч.гр.д.№ 4441/2011г. на ВТРС. Осъжда Д. Х. Г. с ЕГН * от с.П. община В. Т. да заплати на от Е. Т. Е. с ЕГН * от гр.В.Т. ул.П. Х. № 5 В.В .2 А.6 направените разноски по делото в размер на 180,58лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от съобщението. Председател: Членове: |