Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр. Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А. и прокурора ……………………………..,
изслуша докладваното от председателя адм. дело №526 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателката К.Д.К. ***, чрез процесуалния
си представител си *** Х.К. от ВТАК, е обжалвала потвърдената с решение №141/11.08.2020
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново част на ревизионен акт №Р-04000419004803–
091 – 001/20.05.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново
като незаконосъобразна.
В жалбата се поддържа, че основите за
облагане с данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013, 2015, 2016 и 2017 години са
незаконосъобразно определени. Конкретните оплаквания са за необоснованост на
тази основа с оглед назначена в хода на ревизията експертиза с оглед на липса
на обективни данни, които да налагат назначаването и, неправилност при отказа
да се кредитират дадени в хода на ревизията обяснения на трети лица,
установяващи произход на дарени на жалбоподателката средства, неправилно
включване в съпоставката на имуществото на суми, които са били предмет на
такава съпоставка при извършената ревизия на съпруга на жалбоподателката. Допълнителни
аргументи излага чрез процесуалния си представител в хода на устните
състезания, както и в представените писмени бележки по делото. Претендира за
сторените по делото разноски.
Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП”
– Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Подробни аргументи за неоснователността на жалба са
развити в представените по делото писмени бележки на процесуалния му
представител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
представен списък.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден
по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави
допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е частично основателна по изложените по-долу
съображения.
Спорът касае както установени факти,
така и правната им оценка, дадена в потвърдената от ответника част на оспорения
ревизионен акт, която част е предмет на делото понастоящем.
Ревизионното производство е било
възложено със ЗВР №Р-04000419004803-020-001/24.07.2019 година, връчена по
електронен път, като тази заповед е изменена със ЗИЗВР №Р-04000419004803-020-002
от 22.10.2019 година и със ЗИЗВР №04000419004803-020 – 003/19.11.2019 година. Обхватът
на възложената ревизия е установяване на действителните данъчни задължения на
лицето по ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл.17 от същия закон за периодите
2013-2017 г.
В резултата на развилото се
производство е издаден РД №04000419004803-092-001/6.01.2020 година, като в
продължения от приходната администрация срок е подадено възражение /лист 39 от
папка 1/ Видно е от съдържанието му, че в него са релевирани оплаквания, които
са сходни с релевираните пред съда.
Въз основа на този доклад е издаден и
процесния ревизионен акт, в който всички възражения на лицето са отхвърлени. Видно
от мотивите, които са релевантни към възражението, прието е, че насрещните
проверки на К.Д.Х., Р. И.Д. и К.Г.Л. не установяват твърдените факти на
получаване на дарение от 15 000 лева, на получена финансова помощ на
ревизираното лице от брат му от общо 16 000 лева /двукратно по 8000 лева/.
Освен това е прието, че събраните в хода на тези проверки, а и на ревизията
доказателства не опровергават данните от събраната статистическа информация,
наличието на която е обосновало възлагането на оценителска експертиза за
недвижим имот.
По
валидността на ревизионният акт с оглед
на компетентността на възложилият я орган и на издателите му: Съдът
счита, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това
правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е
възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се
приеме, че актът е валиден. Видно от ЗВР е, че производството е възложено от В.Н.като
началник на сектор в дирекцията, като той е бил оправомощен за това действие
със заповед №6 от 3.01.2017 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Действително, както ЗВР и ЗИЗВР, РД и
акта са под формата на електронни документи, подписани с КЕП. По повод на
валидността на крайния по делото акт и с оглед процесуалната позиция на
жалбоподателя съдът допусна и изслуша съдебно компютърно-техническа експертиза,
изводите на която следва да се кредитират като обективни и безпристрастни. Видно
е от представеното заключение на експерта, че положените електронни подписи на
издателите на РА са създадени от устройства за създаване на КЕП съгласно
изискванията на Регламент /ЕС/ №910/2014; доставчик на удостоверителните
услуги, които са ползвани с оглед създаването на електронните документи и
подписването им е оператора „Борика“, като този оператор е включен националния
доверителен списък на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги,
който е част от общия удостоверителен списък на всички държави – членки; този
доставчик е доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги; електронните
подписи, с които е подписан РА, са квалифицирани електронни подписи, авторите
на подписите са лицата, които са посочени като такива. ВЛ е констатирало извън това
и, че файлът, съдържащ процесния
електронен РА е валиден и подписването отговаря на изискванията на чл.32 и
чл.33 от Регламента, файловият му формат не позволява корекции, като
преследваната чрез използването му цел е запазването на вида на изложението на
страницата; електронният документ /какъвто от правно-техническа гледна точка е
РА/ и положения в него електронен подпис са свързани, като при промяна на вече
подписания документ, електронният подпис, с който е подписан, не може да
премине верификация, като тази промяна може да бъде открита и след промените
файлът няма да е електронно подписан.
Съдът констатира и, че ревизионният
акт съдържа изискуемата се по чл.120, ал.2 от ДОПК писмена форма и може да се
приеме като формално законосъобразен.
По съществото на спора:
С процесният ревизионен акт, в
потвърдената му от ответника част, са определени следните допълнителни
задължения:
а) данък по ЗДДФЛ за 2013 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 15 261 лева
и лихва върху тази сума от 9358, 08 лв.;
б) данък по ЗДДФЛ за 2015 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 3190 лева и
лихва върху тази сума от 1310,72 лв.;
в) данък по ЗДДФЛ за 2016 година върху
обща данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 1373 лева и
лихва върху тази сума от 425,28 лв.;
г) данък по ЗДДФЛ за 2017 година върху обща данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ в допълнителен размер от 894 лева и лихва върху тази сума от 186, 26 лв.;
Както се констатира от РД и РА, при
т.н. определяне на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ревизорите са приели, че
са налице основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за всички ревизирани
данъчни периоди. В доклада са изброени факторите по т.1, 2, 3, 4, 7, 8 и 16 от
разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, касаещи формирането на данъчната основа,
като всъщност при формирането и, за определянето на дохода на лицето е ползвана
презумпцията по чл.123, ал.1, т. 2 от ДОПК. В РА тези фактори така или иначе
изобщо не са споменати, като е посочено, че основата по чл.17 от ЗДДФЛ всъщност
представлявала сбор от основата по чл.25 от ЗДДФЛ за доходите, получени от
лицето по трудови правоотношения, която е сборувана с годишната данъчна основа
по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /на практика това не е така, тъй като става въпрос за
презумпцията по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, която разписва данъчна основа, която
не се формира по начина, посочен в някой от материалните данъчни закони, вкл. и
в ЗДДФЛ/.
Всъщност е съставен имуществен баланс
на лицето за процесните години, чрез който е направен опит да се проследи имущественото
му състояние. Констатациите в това отношение са, че реализираните парични
постъпления и погасяването на паричните вземания на лицето, както и наличните
му парични активи не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения към
трети лица /включващи разходи за издръжка, разходи за придобиване и подобрение
на недвижимо имущество, комунални разходи, разходи за придобиване и ремонт на
превозни средства, разходи за ценни книжа, за придобиване на друго движимо
имущество, разходи за покриване на задължения за лизинг и заеми, предоставени
заеми на трети лица и прочие/.
Превишаването на паричната равностойност на
пасивите на лицето над доказаните му доходи и постъпления са приети от една
страна като наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК и, от друга
страна, като доход по чл.123, ал.1 от ДОПК, подлежащ на данъчно третиране и
облагане.
Констатирано, че тези несъответствия
са както следва: за 2013 г – отрицателна величина от 152 619, 31 лева, за 2015
г. – отрицателна величина от 31 906, 92 лева, за 2016 г. – отрицателна величина от 15 652,
95 лева и за 2017 година от 8 943, 07 лева. Както се посочи, тези доходи са
квалифицирани по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а на практика представляват презюмиран
доход по чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, като той е трансформиран в данъчна основа,
която е събрана с данъчната основа за доходите, получени по трудови
правоотношения и е формирана обща данъчна основа, като е определен и данъка за
довнасяне, след приспадане на внесения данък върху данъчната основа за дохода,
получен от трудови правоотношения.
Ответникът, с решението си,
позовавайки се на неточни изчисления в РА, е
отменил ревизионният акт само в частта му, с която
са определени задължения за пряк данък за 2016 година в размер от 192 лева в
едно с лихвите в размер от 59, 47 лева. За останалите години е приел, че
въпреки математическите грешки, следва да се приложи чл.155, ал.8 от ДОПК, при
което следва РА да се потвърди.
1.
По отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г.
Както се
отбеляза, при прието за налично основание
по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК ревизорите са посочили, че са определили
данъчната основа за облагане с данъци според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК.
На практика,
изготвена е таблица, съпоставяща на годишна основа стойността на имуществото на
лицето и декларираните и доказани като получени доходи с направените и доказани
според администрацията разходи и останалите след извършването им парични
средства в брой.
Прието е, че
наличните средства в брой към началото на периода са от 5 000 лв., като за
това обстоятелство липсват доказателства. Безспорно са констатирани и доходи от
трудови правоотношения от 6558, 25 лв., доходи от прехвърляне на имущество от
5000 лева, налични средства по банкови сметки в началото на периода от 7172,79
лв., необлагаеми доходи от продажба на имущество и придобито безвъзмездно в
размер от 1279, 91 лв. При това положение е прието, че т.н. /условно казано,
тъй като администрацията се изразява изключително непрецизно в правен аспект/
активна страна на имуществения баланс показва общо активи от общо 25 010,
95 лв. В т.н. пасивна част на баланса /което е непрецизно, тъй като остатъчните
парични средства в банка и по сметка са активи на лицето с оглед характера си
на негови вземания/ показва разходи
за издръжка, за комунални услуги по фактури на доставчици, за придобиване
и подобрение на недвижимо имущество, за данъци и такси, както и отразено
остатъчното вземане на лицето към банката по неговата сметка и приети за разполагаеми
в брой към края на периода средства от 53 468 лв.
Какви са
всъщност констатациите на ревизията?
Ревизията
приема, че декларираните от самото лице в началото на 2013 година средства от
54 000 лева не са разполагаеми /както се посочи, приети са като
разполагаеми 5000 лв./, следва да се кредитират посочените в същата декларация
като разполагаеми в края на периода 54 469 лева в брой, издръжката на
лицето, които са декларирани в размер от 2050 лева, следва да бъдат увеличени с
549, 91 лв. с оглед констатирани преводи ПОС от ДСК в размер от общо 2599, 91
лв., следва да се кредитира декларираното от лицето досежно прехвърлянето на
лек автомобил Ситроен С3 за сумата от 5000 лв., разходите за придобиване и за подобрение на недвижимо имущество не са
меродавни, а следва да бъдат в размер от 108 592 лева /по трите
представени нотариални акта разходите са
съответно 2843 лева, 1834 лева и 5000 лева/.
На първо
място съдът счита, че претенцията за признаване на средства в размер от
54 000 лв., твърдени като налични към 01.01.2013 г., е неоснователна.
Жалбоподателката
твърди, че тази сума е функция на спестявания на съпруга и, на доходи от
трудова дейност, дарение от баба и в размер от 15 000 лв., продажба на
овце, получено майчинство, получено при сватбата и, приходи от продадени
агнета.
В хода на
ревизията е установено обаче, че съпругът на жалбоподателката е осигуряван
върху минимален осигурителен доход като управител на ТД /получен е общ доход от
1998-2012 година от 7 258, 55 лв., част от който е от продажба на движимо имущество/, той не е
подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, придобил е два имота. Органите по приходите така
или иначе са признали на това лице при провежданото по отношение на него
ревизионно производство сумата от 11 300 лева като начално салдо за 2013
година. Пред съда не са представени доказателства за възможността да се
предостави претендираната сума от 20 000 лв. Никакви доказателства за
начина на съхраняване на такава сума или за изтеглянето и от банкова сметка ***,
както няма и доказателства за механизмът на спестяването и.
Съдът не
приема и, че жалбоподателката е получила като дарение от баба си претендираната
сума от 15 000 лв., за установяването на който факт пред органите по
приходите са представени две декларации, а пред съда е изслушана свидетелката К.Л..
Служебно е
установено от администрацията, че бабата на жалбоподателката е получавала
минимална пенсия /131 лева месечно за 2009 година, 142 лева месечно за 2010
година, 142 лева месечно за 2011 година и 152 лева месечно за 2012 година/,
като никакви доказателства за спестяванията не са представени, нито е сочен
механизъм на натрупването им. Безкасовото дарение, извършено по сметката на
жалбоподателката през 2014 година е съобразено от органите по приходите в
съответната година.
Както
настоящата инстанция е сочила константно, при твърдение за предаване на заемни
или дарени парични средства, следва да се установи съвкупност от обстоятелства. Доказателственият
стандарт за установяването на посочените обстоятелства включва доказването на
предаването на сумата, разполагаемостта на такава сума у предалото я лице,
както и липсата кардинална промяна в жизнения статус на предалото сумата лице
след предаването и.
Както
правилно е констатирал ответникът, а и органите по приходите, в хода на
ревизията са събрани косвени доказателства за предаването на сумата /две
декларации на трети лица/, които обаче не установят пряко посочените
обстоятелства , като от друга страна имат ниска доказателствена стойност.
С ниска
доказателствена стойност се ползват и показанията, дадени от свидетелката Л./подписала
една от декларациите/. Без да сочи точна дата и час, свидетелката твърди, че
през октомври на 2012 година е присъствала на предаването на парите. В показанията
и липсва конкретика и същите не кореспондират със служебно установените от
ревизията факти и обстоятелства досежно жизнения статус на бабата на
жалбоподателката.
Недоказано е
и твърдението на жалбоподателката, че част от посочената сума е от доходите и
като служител в ОДМВР и като работник . Служебно е констатирано, че за 2010
година жалбоподателката е имала осигурителен доход от 6107, 31 лева, за 2011
година – 6059, 09 лв. и за 2012 година -6247,84 лева. Установено е обаче, че
през 2010 и 2011 година тя е придобила гараж и парцел, съответно за
7 000лв. и за 1872 лева, като междувременно е заплатила и за право на
строеж. Извън това е констатирано и, че е
получател по фактури на обща стойност 6864,84 лева за този период, които
средства са платени в брой. Извън тези разходи, жалбоподателката очевидно е
направила и обичайните житейски и битови разходи, като съвкупността от
посоченото изключва възможността към сочения момент да са спестени в брой
17 000 лв.
Липсват каквито
и да е доказателства за доход от продадени овце, както и за приходи от мляко и
прочие.
Липсват някакви
доказателства и за твърдяната като получена по времена на сватбата сума от
10 000 лв.
Що се касае
до т.н майчински, то следва да се посочи, че тази сума замества трудово
възнаграждение и служи за покриване на разходите по отглеждане на децата на жалбоподателката,
като доказателства за механизма на спестяването и не са сочени, респ. не са
доказани, като се има предвид, че става въпрос за родени през 2006 и 2008
година деца.
Следва в
контекста на изложеното дотук да се отбележи, че от служелно проверените факти
и обстоятелства и събраните при проверките доказателства е установено, че за
периода 2009-2012 година жалбоподателката и съпруга и са придобили недвижими
имоти в сочен в НА размер от 29 885, 83 лв., което не се и спори.
С оглед на
посоченото съдът намира, че претенцията на жалбоподателката за налични
54 000 лв. на 1.1.2013 година е недоказана. Въпреки липсата на
доказателства за спестени и налични към 1.1.2013 година средства и предвид, че
констатацията за налични 5000 лв. в брой към началото на периода е в полза на
ревизираното лице, то съдът приема този фактически изводи.
Жалбоподателят
не оспорва констатираните по имущественият му баланс приходи, част от които той
е декларирал, и които са потвърдени и
служебно от ревизията. По – конкретно, нито в жалбата, както и в писмените
защити не се спорят приходите от продажба на лек автомобил, от лихва, от
Агенцията за социално подпомагане, от трудови правоотношения и прочие. Безспорни
са и се потвърждават и от разкритата банкова информация сумите, които са
отчетени като налични по банковите сметки на лицето към началото и към края на
този данъчен период.
Съдът
намира, че неправилно и абсолютно необосновано ревизията безкритично приема
като пасив в салдото на имуществения му баланс сумата от 53 468 лв.
Видно от съдържанието на ревизионния акт и от
съдържанието на обосноваващият го доклад, в това отношение администрацията не е
посочила никакви мотиви, като самата сума е механично пренесена с оглед
декларираното от лицето в декларацията му от 3.09.2018 година /вж. страница 42
от РД, както и декларацията на лист 46 от папка 3 на преписката/.
Ответникът в решението си също е премълчал
доказателственото значение на тази декларирана от лицето като разполагаема в
края на периода сума, въпреки обширните мотиви за непризнаването на другата
декларирана по същия начин като начално салдо сума от 54 000 лв.
Изводът на администрацията досежно наличието на тази сума
като пасив в баланса на жалбоподателката е необоснован и противоречащ на
процесуални принципи. В случая не е налице някакво неблагоприятно за
жалбоподателката изявление, което да се ползва с доказателствена сила. Неблагоприятното
изявление на страна за факт, който и се противопоставя, няма материална доказателствена
сила, а висока доказателствена стойност. Единствено липсата на обяснение или
уклончивото такова е скрепено с процесуалната възможност да се приемат
определени факти и обстоятелства за случили се /срв. чл.176, ал.3 и чл.179 от ГПК/.
Първо,
посоченото изявление за наличната към края на годината сума в обяснението на РЛ
не представлява деклариране на някакво изолирано обстоятелство. При
съпоставката на декларираните от РЛ парични средства в брой към началото и края
на всяка от ревизираните години се установява, че всички суми са функция от
претендирано начално салдо на парични средства от 54 000 лв., твърдени
като направени през периода разходи и като получени парични средства/доходи и
декларирани разходи. Затова посоченото твърдение очевидно е част от логическа и
причинно-следствена верига, която се твърди от РЛ в декларацията му, и която
следва да бъде установена като меродавна. Липсата на установяване на един от
тези твърдени елементи от тази верига на последователно реализирани и
взаимообусловени факти – както е констатирано в случая - води до извод, че нито
един факт, проявен в следствие на липсата на причинно следствената верига от
събития и състояния, не е доказан, вкл., на плоскостта на конкретният случай и
факта на претендираното крайно салдо на разполагаеми в брой средства, което пък
е пренесно като начално салдо за следващата година. При непризнаване на тази
сума към началото на 2013 година, няма как да се признае и сумата от
53 468 лева, която е функция на тези средства и на реализирани приходи и
разходи, довели до намаляването на разполагаемите средства с 532 лв. Посоченото
е меродавно и за останалите ревизирани
години, при които администрацията механично е преписала декларираните суми, без
да изследва възможността тези средства да са разполагаеми в брой и към началото
и към края на съответните периоди. При анализа на декларираните в обясненията
обстоятелства администрацията следва да се придържа към принципите, прогласени в
чл.3 и чл.5 от ДОПК. Прилагането им изисква процесуални усилия за установяване
на действителните факти и обстоятелства, а не установяване на данъчен резултат
въз основа само на признания или твърдения. Ако се приеме, че изявлението за
налични суми към края на периода е неблагоприятен факт за лицето факт, то
следва извода, че – с оглед характера на изготвения имуществен баланс – към
началото на следващия период това изявление има характера на благоприятен за
лицето факт. Такова разбиране би открило простор за недобросъвестно процесуално
поведение на администрацията, пред която ще бъде налице възможността да приема
тази двойнственост при преценката на доказателствената стойност на съответното
изявление само на базата на времевите параметри, които последното засяга. Не
това обаче е целта на процесуалния закон предвид цитираните по-горе принципи.
Фактите и обстоятелствата следва да бъдат установявани при прилагане на всички
допустими доказателствени способи, а не чрез превратно тълкуване на института
на обяснението/декларирането като единствен способ за установяване на
обективната истина.
При това
положение съдът намира, че никакви парични средства към края на периода не са
установени от РЛ или от администрацията като налични. Няма достоверен
механизъм, сочещ начина на спестяването им, къде са държани и какви източници
са ги формирали.
Що се касае
до констатираните разходи, участващи в съставения от администрацията паричен
баланс, то спорът се концентрира в достоверността на сумата от 108 592
лева, които администрацията е приела като такива, за придобиване на недвижимо
имущество от жалбоподателката през процесната година, включително и чрез два
нотариални акт, както следва: от 26.07.2013 година и от 27.09.2013 година
/листове 109 и 110 от папка 2 от преписката/.
Администрацията не е кредитирала цените, посочени в тези
нотариални актове, като е назначила експертиза по реда на чл.60 и следващите от ДОПК. Съпоставяйки посоченото от експерта /лист 118, гръб от папка 2/,
ревизорите приемат, че като разход следва да се отчете разликата между цената,
определена от експерта по сделката, отразена в нотариалния акт №772 от
26.07.2013 година, която е 82 874
лева и посочената цена по сделката от 2843 лева, както и разликата между
цената, определена от експерта по сделката, отразена в нотариалния акт №896 от
27.09.2013 година, която е 20 718 лева и цената и посочената цена по
сделката от 1834 лева. По този начин е прието, че действителните разходи следва
да се увеличат с разликата от посочената в акта цена и посочената от експерта
такава, като към тях се прибави и безспорните разходи по НА №97/30.10.2013
година в размер от 5000 лв.
Съдът намира този подход за процесуално
незаконосъобразен.
Ответната администрация сама и превратно е създала
доказателство за наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК, и
след това се е позовала на него, за да приеме за установени тези основания, с
цел да определи на основата по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Според разпоредбата на чл.60, ал.1 от ДОПК „Експертиза се
възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато
за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални
знания, каквито органът по приходите няма.“. Функцията на експертизата е да
предоставят фактически изводи и заключения на приходната администрация, чрез
използването на специални знания на експерта в различни области, за които
органите по приходите нямат необходимите знания и професионален опит. В случая не
е имало обективна доказателствена нужда да се установяват чрез експерт цените
по сделките, тъй като те са изрично вписани в събраните нотариални актове.
Администрацията
не може apriori и инцидентно да установява симулативност на сделките или недостоверност на вписаните в
нотариалните актове цени само заради възникнало и недоказано съмнение/предположение.
Ако в хода на процесуалните действия, предхождащи ревизионното производство,
или в хода на самото ревизионно производство се констатира чрез допустими
доказателствени способи, като например обратни писма и/или обяснения на субекта
на производството и/или на трети лица /вж. чл.165 от ГПК и чл.57, ал.2, т.3,
предложение последно от ДОПК/, че става въпрос за симулативни сделки от гледна
точка на престациите или на страните по сделките, то именно тези доказателства
биха представлявали данни или за наличие на укрити приходи/доходи или за
несъответно на доходите и източниците на финансиране на лицето имущество. Само
в този случай поради недостоверното отразяване на елемент от съдържанието на сделка
или например на вида на прехвърляното имущество, на основание чл.122, ал.2, т.7
и т.16 от ДОПК е допустимо и наложително за целите на определяне на основата да
се назначи експертно заключение, за да може да се замести липсващ елемент от
съдържанието на тази сделка за целите на определянето на данъчната основа.
Обратното би означавало произволно и без аргументи да се дезвуира принципа на
автономията на волята и принципа на свободата на договаряне.
В процесният
случай няма нито т.н. обратни писма, нито обяснения на засегнати от сделките
страни или други лица, от съдържанието на които доказателства да се направи
извод, че посочените в нотариалните актове цени са недостоверни. Липсват и
писмени доказателства за предходно или последващо прехвърляне на процесния имот
или за възмездното му обременяване с вещни тежести на несъпоставими с
посочените в нотариалните актове цени. Органите по приходите изобщо не са
съобразили и родствените връзки и особените отношения между прехвърлителката
Христова и жалбоподателката, които се потвърждават и от показанията на
свидетелката К., нито са съобразили обстоятелството, че тази прехвърлителка си
е запазила пожизнено вещното право на ползване и обитаване на посочения имот,
независимо от прехвърлянето на идеална част от него. Не са съобразени и тези
семейни отношения между жалбоподателката и прехвърлителката на 1/8 и.ч. върху
недвижим имот по нотариалния акт от 27.09.2013 година. Назначаването на
експертизата е станало единствено паради съмнения на органите по приходите
досежно отразената цена, съпоставена с цени по други сделки, изнамерени в
електронна страница на дружество, което се занимава с търговия на имоти /вж.
мотивите за назначаване на експертизата, в която дори са посочени и
предположени цени на сделките/. Посочените подозрения на администрацията не
могат да са част от фактическите състави на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК,
изискващи наличието на обективни данни, а не на съмнения. Самата експертиза
като процесуален инструмент е използвана неправилно, доколкото изводите и са
обосновали както наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, водещ до
определяне на основата по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, така и до прилагането
на посочен в нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК фактор за формиране на данъчна
основа, което смесване на този процесуален инструмент е недопустимо.
При това
положение съдът намира, че в съставеният баланс като разход за придобиване на
недвижими имоти следва да се отразят разходите, посочени в двата нотариални
акта, както и разхода от 5000 лв. по НА №97/30.10.2013 година или общо разход
от 9 677 лева.
Останалите
компоненти на баланса съдът приема за достоверно установени, като те се
подкрепят и от събраните по преписката доказателства.
При това
положение следва да се приеме, че към началото на периода жалбоподателката е
имала разполагаеми в брой 5 000 лв., налични парични средства по банковите
си сметки от 7 172, 79 лв., доходи от прехвърляне на имущество от 5000
лв., доходи от трудови правоотношения в размер от 6558, 25 лева, необлагаеми
доходи от 1279, 91 лева. Общо доходите и са в размер от 12 838, 16 лв., а
разполагаемата в началото на периода сума е в размер от 25 008, 95 лв.
Съответно, разходите и за тази година се състоят от разходи за издръжка от 2599,
91 лева, комунални разходи по фактури от 2400, 26 лв., разходи за придобиване
на имущество от 9 677 лв. и разходи за данъци, осигурителни вноски и други
публични вземания от 683, 08 лв. или общо разходи от 15 360, 25 лв. Освен
това от събраните от съда, а и при ревизията доказателства е установено, че към
края на периода са налице суми по банковите сметки на жалбоподателката в общ
размер от 9 887, 01 лв. При това положение общо в пасивната част от
баланса размера на средствата е от 25 247, 26 лв. При ползване на метода
на администрацията за имуществена съпоставка е налице несъответствие в размер от 239, 10 лв.
Посочената
сума не може да се впише в изискването на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото изискването на закона предполага съществено и явно превишаване
на направените разходи от лицето в сравнение с размера на декларираните и
установени получени средства. Посочената сума не води до извод за същественост
между получени и разходвани средства. При това положение не следва да се
формира доход по чл.123, ал.1 от ДОПК /неправилно посочен от ревизията като
доход по чл.35,т.6 от материалния ЗДДФЛ/, който да се третира чрез факторите по
чл.122, ал.2 от ДОПК с оглед определяне на годишна данъчна основа за облагане
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Тъй като
така или иначе данъкът от основата по чл.25 от ЗДДФЛ за доходите на лицето по
трудови правоотношения за тази година е деклариран и събран, то не следва да се
установява данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за довнасяне.
Следва за
пълнота да се посочи, че в случая съдът не може да ползва изчисленията на двете
изслушани по делото заключения по допуснатите експертизи за тази година,
доколкото и двете ВЛ са правили тези изчисления въз основа на фактори и на
суми, наличието на които съдът не приема като установени.
В тази и
част жалбата е основателна и следва да се уважи.
2. По
отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 година:
Както вече
се отбеляза, а и както е видно от съдържанието на спорния РА, за 2014 година не
са определяни допълнителни задължения за пряк данък. Следва само да се
отбележи, че по вече подробно изложените по-горе съображения съдът не приема
нито посоченото в РА начално салдо на разполагаемите в брой парични средства,
нито салдото на разполагаемите към края на периода такива средства, които са
механично преписани от декларацията на РЛ.
3.По
отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015 година:
И за тази година е констатирано като налично основание по
чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. И в този случай ревизорите са посочили, че са
определили данъчната основа за облагане с данъци според факторите на чл.122,
ал.2 от ДОПК. От изготвената таблица, съпоставяща на годишна основа стойността
на имуществото на лицето и декларираните и доказани като получени доходи с
направените и доказани според администрацията разходи и останалите след
извършването им парични средства в брой се установява, че е прието
несъответствие между доходи и разполагаеми в началото на периоди средства и
разходи и разполагаеми към края на периода средства в размер от 31 906, 92
лв.
Прието е от администрацията след анализ на събраните
доказателства, че в началото на периода лицето е имало налични 68 055
лева, а към края на периода тази наличност е нараснала на цели 96 795 лева
/като са преписани декларираните от самото лице суми/, по банкови сметки към
началото на годината жалбоподателката е имала 926, 80 лева, като към края на
периода тази сума е от 3600,53 лв., получени са трудови възнаграждения от 2219,
48 лева, доходи от прехвърляне на имущество /ремарке в СИО/ от 25 лв., лихви от
1,15 лв., необлагаеми плащания от НОИ, АСП в общ размер от 3734, 93 лв., доходи
от дарения и други /превод от Атанас Симеонов и превод от съпруга на
жалбоподателката и двата от по 20 000 лв./ в общ размер от 40 000 лв.
Що се касае до разходите, констатирани са разходи придобиване на недвижимо имущество
от 41 208 лв., разходи за издръжка в размер от 2234 лева, комунални
разходи по констатирани издадени на
жалбоподателката фактури в общ размер от 1580, 78 лв. /за електроенергия и
телекомуникационни услуги/, разходи за данъци, осигурителни вноски, такси и
други публични вземания в общ размер от 1450, 97 лева. Общият размер на
получените приходи и средства е установен на общо 45 980, 56 лева, а
общият размер на констатираните разходи е установен на 46 473, 75 лева.
По отношение на тази процесна година жалбоподателката
оспорва единствено определената от назначената в хода на ревизията оценителска
експертиза. Според тази експертиза, пазарната цена на идеалната част от
описания в нотариален акт №475 от 1.7.2015 година недвижим имот е от
41 208 лева. Видно от самият акт, в него е посочена цена на продажбата в
размер от 15 000 лева.
Тези оплаквания съдът намира за основателни, като
препраща към вече изложената по-горе аргументация. Следва в разходната част от
изготвената таблица да се съобрази тази сума, а не вписаната сума от
41 208 лева.
Що се касае до отразеното начално салдо на разполагаемите
в брой средства /68 055 лева/ и крайното салдо на тези средства /96 795 лева/,
то съдът, по вече изложените причини счита, че не е установено надлежно нито
държането от страна на жалбоподателката към началото и края на периода на
такива суми, нито източниците на получаването им, нито възможността и механизма
на натрупването и съхраняването им. Както съдът посочи, в тази части на
таблицата сумите са буквално преписани от декларацията на жалбоподателката, без
да е подложена на анализ доказателствената стойност на посочената декларация и
без данните в нея да са съпоставени с други доказателствени източници. Всъщност
на такъв анализ е подложена самот твърдяната начално декларирана там сума /от
54 000 лв./, като единствено по отношение на разполагаемостта и са
анализирани в съвкупност събрани доказателства и правилно е прието, че тя не е
била разполагаема в брой към началото на ревизирания период. Тъй като декларираните
в тази декларация суми са взаимно обусловени от наличието на първата посочена
разполагаема сума, то, както съдът вече констатира, неясно остава по какъв
доказателствен стандарт останалите декларирани сума са признати като налични в
брой. Така или иначе тези суми не следва да участват в оценката на имуществения
комплекс на жалбоподателката за тази процесна година.
При това положение следва да се приеме, че към
началото на периода жалбоподателката е имала налични парични средства по
банковите си сметки от 926, 80 лв., реализирала е доходи от трудови
правоотношения в размер от 2219, 48 лева, доходи от прехвърляне на имущество в
размер от 25 лева, реализирала е други необлагаеми доходи от 1,15 лева, получила
е необлагаеми доходи от НОИ и АСП в общ размер от 3734, 93 лева, получила е
преводи по сметка в общ размер от 40 000 лв. Общо доходите и са в размер
от 45 980, 56 лв. Съответно, разходите и за тази година се състоят от
разходи за издръжка от 2234 лева, комунални разходи по фактури от 1580, 78 лв.,
разходи за придобиване на имущество от 15 000 лв. и разходи за данъци,
осигурителни вноски и други публични вземания от 1450, 97 лв. или общо разходи
от 20 265, 75 лв. Освен това от събраните от съда, а и при ревизията
доказателства е установено, че към края на периода са налице суми по банковите
сметки на жалбоподателката в общ размер от 3 600, 53 лв. При това
положение общо в пасивната част от баланса размера на средствата е от 23 866,28
лева. При ползване на метода на администрацията за имуществена съпоставка е
налице превишаване на средствата по активната част от баланса над тези по
пасивната в общ размер от 23 041,08 лв.
Съответно, липсва презюмиран доход по чл.123, ал.1, т.2
от ЗОПК, който да се третира по чл.122, ал.2 от ДОПК като данъчна основа за
тази процесна година.
Тъй като така или иначе данъкът от
основата по чл.25 от ЗДДФЛ за доходите на лицето по трудови правоотношения за
тази година е деклариран и събран, то не следва да се установява данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за довнасяне.
И в този случай важи изложеното от съда по-горе досежно изчисленията
на двете изслушани по делото заключения по допуснатите експертизи за тази
година, доколкото и двете ВЛ са правили тези изчисления въз основа на фактори и
на суми, наличието на които съдът не приема като установени.
Жалбата е
основателна в тази и част.
4. По отношение на определяне на
данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 година:
И за тази процесна година ревизорите
са приели като налични основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. Посочено е
в акта, че данъчната основа за облагане с данъци е определена по начина и
според факторите на чл.122, ал.2 от ДОПК. От изготвената таблица, съпоставяща
на годишна основа стойността на имуществото на лицето и декларираните и
доказани като получени доходи с направените и доказани според администрацията
разходи и останалите след извършването им парични средства в брой се
установява, че е прието несъответствие между доходи и разполагаеми в началото
на периоди средства и разходи и разполагаеми към края на периода средства в
размер от 15 652, 95 лв.
Прието е от администрацията след
анализ на събраните доказателства, че в началото на периода лицето е имало
налични 96 795 лева, а към края на периода тази наличност е нараснала на цели 24
011 лева /като са преписани декларираните от самото лице суми/, по банкови
сметки към началото на годината жалбоподателката е имала 3600, 53 лева, като
към края на периода тази сума е от 3722, 91 лева, получени са доходи от прехвърляне на имущество
в размер от 500 лв., доходи от лихва в размер от 24 стотинки и други
необлагаеми доходи /от НОИ и АСП/ в общ размер от 5839,57 лева. Що се касае до
разходите, констатирани са разходи за издръжка от 5731,35 лева, комунални
разходи от 2013, 88 лева /според събраните фактури от доставчици/, разходи за
придобиване на недвижимо имущество /преведена сума от 80 000 лева на
дружеството „Илстрой“ и още 6000 лева според нотариалния акт от 15.06.2016
година/, разходи за резервация на хотел от 100 лева, разходи за погасяване на
публични вземания от 809, 15 лева. Общият размер на приходите по баланс е от
6 339, 81 лева, а общият размер на разходите е от 94 654, 38 лева.
Основният спор за тази данъчна
година касае непризнатите от администрацията парични средства, твърдени като
получени от К.Д.Х. в размер от 8000 лв.
В хода на ревизията са депозирани
писмени обяснения на жалбоподателката, които са в смисъл, че брат и К. е
работил в Чехия и на два пъти и е предоставил помощ /дарени средства/ от по
8000 лв. – през 2016 и 2017 години. Съответно, ревизорите са проверили
посоченото лице, като то е представило само писмени обяснения, в които е
потвърдило предоставянето на тези суми през двете години, като не са
представени други доказателства. В обясненията, дадени пред администрацията, К.
е посочил, че произходът на тези средства е от работни заплати, получени в
Чехия и Великобритания. Въз основа на тази информация органите по приходите
служебно декларациите,, касаещи същия в качеството му на осигурено лице.
Констатирано е, че при такъв осигурителен доход /4494, 97 лева за 2015 година,
с оглед декларираните от различните осигурители данни, както и 191, 40 лв. за
януари 2016 г./ няма как това лице да предостави такива средства. Прието е, че
размерът на получаваните възнаграждения е минимален, като лицето неминуемо е
имало и разходи за издръжка. Предвид оскъдните данни, събрани по време на
ревизията и с оглед пълното изясняване на твърдяното от лицето, което е в
смисъл, че средствата, предоставени на сестра му, не са от получени от работа в
България, ответникът е събрал допълнително доказателства. При това е
констатирано от данните, съдържащи се в декларациите, обр.1, че от Х.са
придобити нетни доходи от едва 12 000 лв.от м.12.2009 годниа до м.12.2017
година. Ответникът съвсем правилно отбелязва, че размера и механизма на
получаването на разполагаеми средства от източници извън България, които
обективно могат да се предоставят на жалбоподателката, доказателствената тежест
е за последната по аргумент от чл.116, ал.1 от ДОПК.
Изводите на администрацията са
обосновани, като правилно сумата от 8000 лева не е отразена като получена от
жалбоподателката през този данъчен период.
Пред съда нови писмени
доказателства, които да изясняват механизма на спестяването, съхраняването и предаването
на такава сума на жалбоподателкката не се представиха. К. Д.в качеството си на
свидетел дава показания, които съвпадат с посоченото в него в даденото пред
органите по приходите обяснение, като извън това твърди, че работил в строителството
,като не са му плащани винаги осигуровки. Съдът намира, че тези показания са
лишени от конкретика, като отразените в тях факти не установяват нито механизма
на натрупването на средствата, нито достоверността на предаването на такива
суми на жалбоподателката, нито възможността на този свидетел след предаването
на тези суми да съхранява социално - икономическия си статус.
Що се касае до отразеното начално
салдо на разполагаемите в брой средства /96 795 лева/ и крайното салдо на тези
средства /24 011 лева/, то съдът, по вече изложените двукратно причини счита,
че не е установено надлежно нито държането от страна на жалбоподателката към
началото и края на периода на такива суми, нито източниците на получаването им,
нито възможността и механизма на натрупването и съхраняването им, както към
началото на периода, така и към края на този период. В случая не става ясно и
как тази налична парична маса е намаляла така драстично, без да се отрази на
придобитите активи на жалбоподателката за този период или на съпруга и.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че към началото на периода жалбоподателката е имала налични парични
средства по банковите си сметки от 3 600, 53 лв. През годината К. е
реализирала доходи от прехвърляне на имущество в размер от 500 лева,
реализирала е други необлагаеми доходи от 0,24 лева, получила е необлагаеми
доходи от НОИ и АСП в общ размер от 5 839, 57 лева /6259, 57 лв. според
решението на ответника/. Общо доходите и за този период възлизат на 6339, 81 лв.
/6759, 81 лв., като се съобразят коригираните от ответника при поправката на
математическите грешки суми/. Съответно, разходите и за тази година се състоят
от разходи за издръжка от 5731, 35 лева /4 212, 68 лева според решението на
ответника/, комунални разходи по фактури в общ размер от 2013, 88 лева /2032,
88 лева според решението на ответника/, разходи за придобиване на имущество от 86
000 лв., разходи за данъци, осигурителни вноски и други публични вземания от 809,
15 лв. и разходи за екскурзии от 100 лв. и разходи за дарения според решението
на ответника от 3 лева, или общо разходи от 94 654, 38 лв. /93 157, 71
лв., като се съобразят констатираните от ответника математически грешки/. Освен
това от събраните от съда, а и при ревизията доказателства е установено, че към
края на периода са налице суми по банковите сметки на жалбоподателката в общ
размер от 3 722, 91 лв. При това положение общо в пасивната част от
баланса размера на средствата е от 98 377,29 лева /96 880, 62 лв. при
съобразяване на констатираните математически грешки/. При ползване на метода на администрацията за
имуществена съпоставка, и като се съобразят констатираните от ответника
математически грешки, е налице превишаване на средствата по пасивната част от
баланса над тези по активната в общ размер от 86 520, 28 лв. Посоченият
доход се явява презюмиран такъв по чл.123, ал.1,т.2 от ДОПК и следва при
ползване на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК да формира данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. Това обаче неминуемо би довело до
нарушаване на принципната забрана, установена в разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, тъй като би се стигнало до определяне на основа и оттам на пряк данък за
довнасяна, превишаващ установения с акта.
Жалбата е неоснователна в тази и
част.
5. По
отношение на определяне на данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 година:
И за тази процесна година ревизорите
са приели като налични основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК. Посочено е
в акта, че данъчната основа за облагане с данъци е определена според факторите
на чл.122, ал.2 от ДОПК. От коментираната таблица, съпоставяща на годишна
основа стойността на имуществото на лицето и декларираните и доказани като
получени доходи, с направените и доказани според администрацията разходи и
останалите след извършването им парични средства в брой се установява, че е
прието несъответствие между доходи и разполагаеми в началото на периоди
средства и разходи и разполагаеми към края на периода средства в размер от 8 943,07
лв.
Прието е от администрацията след
анализ на събраните доказателства, че в началото на периода лицето е имало
налични в брой 24 011 лева, а към края на периода тази наличност е намаляла на
10 453 лева /като са преписани декларираните от самото лице суми/, по банкови
сметки към началото на годината жалбоподателката е имала 3722, 91 лева, като
към края на периода тази сума е от 1538, 94 лева, получени са доходи от трудови правоотношения
в размер от 1576, 82 лева, доходи от прехвърляне на имущество в размер от 350
лв., доходи от лихва в размер от 17 стотинки и други необлагаеми доходи /от застраховател,
НОИ и АСП/ в общ размер от 4221, 74 лева. Що се касае до разходите,
констатирани са разходи за издръжка от 2422, 96 лева, комунални разходи от
2644,47 лева /според събраните фактури от доставчици/, разходи за придобиване
на недвижимо имущество /преведена сума от 25 000 лева на дружеството
„Илстрой“ /, разходи за резервация на хотел от 100 лева, разходи за погасяване
на публични вземания от 666, 34 лева. Общият размер на приходите по баланс е от
6 148, 73 лева, а общият размер на разходите е от 30 833, 77 лева.
И в този случай основният спор за
тази данъчна година касае непризнатите от администрацията парични средства,
твърдени като получени от К.Д.Х. в размер от 8000 лв. в рамките на процесната
година. Няма смисъл съдът да преповтаря аргументите си досежно
неоснователността на претенцията на жалбоподателката, които бяха изложени
по-горе, и които важат изцяло и понастоящем. Следователно, правилно равизорите
са отрекли както факта на разполагаемост на такава сума у Х.към момента на
твърдяното и предаване, както и факта на самото и предаване през релевантната
година.
Що се касае до началното и крайно
салда на разполагаемите в брой средства за тази процесна година, то съдът вече
двукратно изложи становището си по този въпрос, като е неуместно аргументацията
да се излага за пореден път, след като и в този случай сумите са преписани от
декларацията на ревизираното лице, без да са анализирани никакви обстоятелства,
потвърждаващи или отричащи разполагаемостта им. Следователно както началното
салдо от 24 011 лева, така и крайното салдо от 10 453 лева следва да
се игнорират.
С оглед на
посоченото съдът приема, че към началото на периода жалбоподателката е имала по
банковите си сметки сумата от 3 722, 91 лева, като тази сума към края на
периода е намаляла на 1538, 94 лева, получила е доходи и суми в брой от общо
6148,73 лева, като е разходвала общо 30 833, 77 лева.
При ползване
на метода на администрацията за имуществена съпоставка е налице превишаване на
средствата по пасивната част от баланса над тези по активната в общ размер от 22 946,
07 лв. В случая посоченият доход се явява презюмиран доход по чл.123, ал.1,т.2
от ДОПК и следва по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК да формира данъчна основа за
облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ. Посоченото обаче би довело до нарушаване на
принципната забрана, установена в разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК, тъй
като би се стигнало до определяне на основа и оттам на пряк данък за довнасяна,
превишаващ установения с акта.
Жалбата е
неоснователна и в тази и част.
Предвид
този изход на спора на страните се следват разноски, съответно юрисконсултско
възнаграждение съобразно спечеления по делото интерес и действително сторените,
респ. дължими по закон разноски. За жалбоподателката разноските представляват внесена
държавна такса в размер от 10 лв., разноски за експертизи в общ размер от 1000
лв., както и ефективно направени разноски за ***в размер от 2500 лв. За
ответника съобразно изискването на чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК в
настоящото производство е дължимо по закон юрисконсултско възнаграждение в
размер от 1490 лв., отговарящо на посоченото от тази страна в списъка с
разноските.
Водим от горните съображения,
Административният съд – В. Търново, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт №Р-04000419004803– 091 – 001/20.05.2020 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда
част с решение №141/11.08.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с които: а) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер от 15 261 лв. и лихва върху тази сума от 9358, 08 лв.; б) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2015 година в размер от 3190 лв. и лихва върху тази сума от 1310,
72 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Д.К., ЕГН **********,
против ревизионен акт №Р-04000419004803– 091 – 001/20.05.2020 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда
част с решение №141/11.08.2020 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново в частите му, с които: а) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 година в
размер от 1373 лева и лихва върху тази сума от 425, 28 лева и б) е определен за довнасяне данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2017 година в
размер от 894 лева и лихва върху тази сума от 186, 26 лева.
ОСЪЖДА
дирекция „ОДОП” – В.Търново при ЦУ на НАП да заплати на разноски по делото в
размер от 3194, 24 лв.
ОСЪЖДА К.Д.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на Националната агенция по приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 134, 05 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :