№ 12529
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110167930 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. Д. А. срещу И. И. М.-К., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.05.2023 г. от 09:40 часа , за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
А. Д. А. е предявил срещу И. И. М.-К. осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 819 лв. – обезщетение за неправомерно причинени на
ищеца имуществени вреди при изпълнение от ответницата на дейност като частен съдебен
изпълнител по изп. д. № 342/2021 г. /с присъединено по него изп. д. № 343/2021 г./ по описа
на ЧСИ М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че има качеството на длъжник по изп. д. № 342/2021 г., към което е
присъединено изп. № 343/2021 г. – и двете по описа на ЧСИ М.-К.. Излага, че постъпилите
суми в общ размер на 2 957 лв. са разпределени по следния начин: 1 200 лв. – адвокатски
хонорар на взискателя по двете изпълнителни дела; 1 156.55 лв. – издръжка за м. 07.2021 г.,
издръжка за стар период , текуща издръжка и законна лихва; 600.45 лв. – такси и разноски в
полза на ЧСИ. Сочи, че с молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. е поискал от ответницата да
намали разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер, но със съобщение
с изх. № 13566/11.10.2021 г. молбата е оставена без уважение като просрочена, поради което
с жалба с вх. № 11787/14.10.2021 г. до СГС е поискал отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване
1
на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер. Излага, че за
разглеждането на жалбата е платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума
в полза на ЧСИ в размер на 72 лв., но с Определение № 4383/23.11.2021 г. по в. ч. гр. д. №
13347/2021 г. по описа на СГС производството по жалбата е прекратено, защото тя не била
администрирана от ЧСИ. Посочва, че след администрирането й е заплатил отново държавна
такса по сметка на СГС в размер на 25 лв. съобразно указанията на ответницата, като с
Решение № 100/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 15283/2021 г. по описа на СГС Разпореждането
от 11.10.2021 г. на ЧСИ е отменено и делото е върнато на ответницата за произнасяне по
молбата. Твърди, че с Постановление за разноски с изх. № 2144/16.02.2022 г. тя е отказала да
намали разноските за адвокат, поради което той подал жалба с вх. № 2214/24.02.2022 г., за
което платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума в полза на ЧСИ в
размер на 72 лв. Сочи, че с Решение № 661/29.03.2022 г. по в. гр. д. № 3122/2022 г. по описа
на СГС Постановлението за разноски от 16.02.2022 г. е отменено и разноските за адвокат са
намалени до сумата от 400 лв. Твърди, че за защита по изпълнителното дело е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Счита, че сторените от него разноски в общ
размер на 819 лв. за обжалването на отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатски
хонорар на взискателя представляват имуществени вреди, които ищецът е претърпял от
противоправните действия на ЧСИ. Излага, че ответницата отказва да плати обезщетение за
нанесените имуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И.
И. М.-К., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че ищецът е
длъжник по изп. д. № 342/2021 г. и присъединеното към него изп. д. № 343/2021 г., заведени
при нея, като и двете касаят издръжка. Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение се
съдържа произнасянето й относно приетите разноски на взискателя, като още с
получаването й от длъжника на 13.07.2021 г. той е бил уведомен, че дължи приетото по
двете изпълнителна дела адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. – по 600 лв. по
всяко изпълнително дело. Въпреки това с възражение от 15.07.2021 г. той не е взел
отношение по размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, а едва на
08.10.2021 г. е подал молба за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
Признава, че нейните откази да го намали са отменени от съда и адвокатското
възнаграждение е намалено на 400 лв. Въпреки това счита, че отказвайки да намали размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя, не е допуснала нарушение на закона.
Изтъква, че определенията и решенията на СГС нямат сила на пресъдено нещо относно
факта на процесуална незаконосъобразност на отмененото действие, респ. те не обвързват
съда по настоящото дело, защото при предявен иск за обезщетение е без значение дали
изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и какъв е неговият изход. Сочи, че първият й
отказ е мотивиран от изтичане на двуседмичния срок за длъжника да подаде
възражение/жалба срещу размера на разноските, а не е отказ по същество. Намира за
неправилен изводът на СГС, че жалбата не е срещу разноските, обективирани в поканата за
доброволно изпълнение, а срещу разноските, обективирани в разпределението, като заявява,
че се касае за едни и същи разноски и че разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК изобщо
не е извършвано. Изразява несъгласие с извода на СГС в Решение № 100/25.01.2022 г., че
щом длъжникът е внасял суми, е налице основание за преизчисляване освен на дълга, но и
на таксите и разноските. Изтъква, че възражението на длъжника за частични плащания касае
главници и лихви, но не и размера на адвокатския хонорар, поради което според нея е
липсвало основание за задължаването й да издаде нарочен акт по искането на длъжника за
редуциране на разноските. Твърди, че е издала такъв нарочен акт – Постановление за
разноки от 16.02.2022 г., единствено като следствие от задължителните указания на съда,
дадени с посоченото решение. Въпреки че при неговото обжалване СГС е приел
адвокатското възнаграждение за прекомерно и го е намалил, ответницата продължава да
поддържа, че молбата на ищеца от 08.10.2021 г. за намаляване на адвокатското
2
възнаграждение е била недопустима поради просрочие. Счита, че вредите за ищеца не
попадат в приложното поле на чл. 441 ГПК, защото законът не е предвидил отговорност на
съдебния изпълнител за разноски по обжалване на неговите действия. Счита, че щом при
предявен деликтен иск е ирелевантно дали изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и
какъв е неговият изход, то е без значение и дали са направени и какви разноски по това
производство, респ. те не могат да се претендират в производство по иск за обезщетение,
защото липсва пряка причинно-следствена връзка. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: противоправно поведение на ответницата – твърдените
неправомерни действия на ответницата при изпълнение на дейност на частен съдебен
изпълнител; настъпили имуществени вреди за ищеца и техния размер; причинна връзка
между неправомерните действия на ответницата като частен съдебен изпълнител и
настъпилите имуществени вреди за ищеца.
В доказателствена тежест на ответницата при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението и да обори при условията на обратно доказване
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за които обстоятелства не сочи доказателства,
както и да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3