Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260050
гр.Свищов,
5.05.2021 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 5.05.2021 г., в състав:
Председател:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
се разгледа с докладваното от съдията гр.д.1007/2020 година, за да се произнесе
взема предвид:
ИСК
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван от Е.Р.Д., чрез пълномощник адв.И.М.Л. против В.И.В.. Твърди, че ответникът В.И.В. с ЕГН ********* е имал сключен договор за телекомуникационни услуги с „БТК“ЕАД от 8.11.2016г.,
въз основа на които са
издадени три фактури: фактура с
№**********/22.07.2017г. за отчетен
период 22.06.2017г.-21.07.2017г., фактура
с №**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.07.2017г.-21.08.2017г. и фактура с №**********/22.08.2017г. за
отчетен период
22.08.2017г.-21.09.2017г., които не
са заплатени от него. Поради неплащане на задълженията
на 16.10.2018г. „БТК“ЕАД сключила договор
за прехвърляне на вземанията със „С.Г.“ ООД, по силата на който са прехвърлени
вземанията и по гореописаните фактури. Ищецът „Е.Ф.К.” ЕООД от своя страна изкупил вземането от „С.Г.“ ООД с Договор за продажба
на вземане от 26.08.2019г. Длъжникът е уведомен на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД за закупеното вземане с писмо от 11.09.2019г. , въпреки това не
е заплатил дължимото. Длъжникът не е заплатил задълженията си по потребени
услуги в размер на 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.07.2017г. за отчетен
период 22.06.2017г.-21.07.2017г.; 1,85 лв. ( един лев
и 85ст.) – лихва от
09.08.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.07.2017г.-21.08.2017г.; 7,43 лв. ( седем лева
и 43ст.) – лихва от
09.09.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.08.2017г.-21.09.2017г.; 7,19 лв. ( седем лева
и 19ст.) – лихва от
10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно
със законната лихва по всяка
фактура от датата на подаване
на заявлението –
15.07.2020г. до окончателното
изплащане. За посочените суми - главница,ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението в съда – 15.07.2020г. ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 694/2020г. на СвРС е
издадена Заповед за изпълнение № 445/17.07.2020г. Длъжникът е получил съобщение
за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да осъди ответника да му
заплати претендираните суми, както и направените
разноски.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът не
е подал писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от адв.П.Д. , който взема становище, че искът е неоснователен
и недоказан. Счита, че не е изяснено дали процесното
вземане е предмет на цесионната сделка, сключена
между „БТК“ЕАД и „С.Г.“ ООД, при положение че не е представено
Приложение 1, в което са описани конкретните задължения. От друга страна не е
доказано, че на ответника са изпратени съобщения за двете цесии.
Съдът, след като обсъди
основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
Заповед за изпълнение на парично
задължение №445/17.07.2020г. по ч.гр.д. 694/2020г. на СвРС - В.И.В. следва да заплати на
кредитора „Е.Ф.К.” ЕООД сумата 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.07.2017г. за отчетен
период 22.06.2017г.-21.07.2017г.; 1,85 лв. ( един лев
и 85ст.) – лихва от 09.08.2017г.
до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет
и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с
№**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.07.2017г.-21.08.2017г.; 7,43 лв. ( седем лева
и 43ст.) – лихва от
09.09.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.08.2017г.-21.09.2017г.; 7,19 лв. ( седем лева
и 19ст.) – лихва от
10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно
със законната лихва по всяка
фактура от датата на подаване
на заявлението –
15.07.2020г. до окончателното
изплащане .
Не се спори, че ответникът и "БТК" ЕАД на 8.11.2016г. са сключили
договор, по силата на който
са му предоставени мобилни услуги номер 0888772755. В самият договор
ответникът е посочил адрес, като е декларирал,
че именно това е адресът за кореспонденция между него и "БТК"
ЕАД. По този договор, ответникът не
е погасила част от задълженията си, за които
са издадени следните фактури: фактура с №**********/22.07.2017г. за отчетен период
22.06.2017г.-21.07.2017г., фактура с
№**********/22.08.2017г. за отчетен
период 22.07.2017г.-21.08.2017г. и фактура с №**********/22.08.2017г. за
отчетен период
22.08.2017г.-21.09.2017г.
Кредиторът по договорите
"БТК" ЕАД на 16.10.2018 година
е сключил със "С. Г. Груп" ООД, договор за цесия, по
силата на който е прехвърлено вземането, което "БТК"
ЕАД има от ответника.
Цедента е упълномощил цесионера да уведоми
по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжника за извършеното прехвърляне. По делото е приложено на лист 28, уведомление
за извършеното прехвърляне до длъжника В.И.В., но не
са представени доказателства, че то е надлежно връчено
на адресата.
С договор за
прехвърляне на вземане от 26.08.2019 година "С. Г. Груп" ООД
прехвърля вземането си на настоящия ищец
"Е.ф.к. " ЕООД. Цедента
по този договор
е изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника
В.И.В. , но не са
представени доказателства, че то е надлежно
връчено на адресата. Извършените прехвърляния до момента определят правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.
422 от ГПК.
При
така установеното съдът прави следните
изводи: Безспорно е че ответникът има
задължение в размера обективиран в заповедта за изпълнение към
"БТК" ЕАД, както и че
това вземане е било прехвърлено по силата на
два договора за цесия, на
ищеца по делото. Няма
твърдения от страна на ответника, че
задължението му към първоначалния кредитор
"БТК" ЕАД, в посочения размер е погасено. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, за
да породи действие, цесията трябва да бъде
съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие
спрямо него от деня, когато
съобщението бъде получено, като до този момент
спрямо длъжника титуляр на вземането
е цедента, а не цесионера. За да
породи действие съобщението, следва да е направено от предишния кредитор.
Действително закона не указва в каква
форма следва да бъде извършено
съобщаването, но при всички случаи
то следва да достигне до
длъжника. В настоящия случай първоначалният цедент е упълномощил цесионера да извърши
уведомяването. При последващото прехвърляне на вземането отново
е изпратено уведомление до длъжника. Основното
възражение е за липсата на уведомяване,
но с предявяване на настоящия иск,
договорите за прехвърляне на процесното вземане са породили своето
действие по отношение на ответника, тъй
като това и е станало известно в хода на делото
- факт, който следва да бъде
съобразен, на осн. чл. 235, ал.
3 от ГПК. Препис от исковата молба
и приложенията към нея, в т. ч. и цитираните уведомления, са връчени на ответника по
иска. Следователно, длъжникът е получил изходящото от цедента
до него уведомление.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който
е от значение за спорното право
и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде
игнорирано.Дори и да се
приеме, че съобщаването на цесията от страна
на стария кредитор по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е нередовно, то това
не освобождава длъжника от отговорност
и възражението е противопоставимо
на новия кредитор, само ако длъжникът вече
е платил на цедента, която предпоставка в случая не е налице. Ето
защо съдът счита, че е на
лице надлежно уведомяване на ответника
за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила
действие и е на лице задължение на ответника към ищеца, което да
подлежи на изпълнение.
В тази връзка несъстоятелно е и възражението, че по
делото не е представено Приложение №1
към Договор за цесия, който "БТК" ЕАД на
16.10.2018 година е сключил
със "С. Г. Груп"
ООД, поради което не може да се прецени ,
че е прехвърлено
точно вземането, което "БТК" ЕАД има от ответника.Действително Приложение №1 не е представено, но в представеното
Уведомление за цесия /л.28 от делото/ новият кредитор "С.
Г. Груп" ООД уведомява длъжника В. за
извършеното прехвърляне, с конкретно описание на задължението му по суми и
фактури, които са идентични с процесните. Същите
фактури и суми са предмет на уведомлението за втората цесия, както и са вписани в приложението към нея.
Вземането е идентично и е прехвърлено с две цесии
последователно , поради което ищецът
има качеството кредитор спрямо ответника. Несъобщаването на цесията няма
правопогасяващо действие. Длъжникът би могъл
да възрази срещу несъобщената цесия, само ако
е престирал /платил на стария кредитор.
Такова възражение ответникът не е противопоставил. Няма и твърдения за плащане
към стария кредитор. Освен това, цесията следва
да се счита
съобщена с получаване на исковата молба
с доказателствата към нея. Следователно, ответникът дължи плащане по процесните фактури.
Искът
се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен от съда. На осн.
чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и плащане на лихва за
забава в размер на 16,47 лв., която е изчислена от падежа на задължението по всяка от
фактурите до 14.07.2020г.- подаване на заявлението.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, като направените от ищеца съгласно представен списък са 650,00лева,
от които в исковото производство ДТ-25,00лева, 300
лв. адвокатско възнаграждение. както и по заповедното производство- 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение . С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван от Е.Р.Д. , съществува вземане против В.И.В. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.07.2017г., 1,85 лв.
( един лев и 85ст.) – лихва от 09.08.2017г. до 27.04.2020г.,
27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.08.2017г. , 7,43 лв.
( седем лева и 43ст.) – лихва от 09.09.2017г. до 27.04.2020г.,
27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура
с №**********/22.08.2017г. , 7,19 лв.
( седем лева и 19ст.) – лихва от 10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно със законната лихва
върху гланвицата по всяка фактура от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението
,съгласно Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 445/17.07.2020 г. по ч.гр.д.
№ 694/2020 г. на Свищовския районен
съд.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция
гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван
от Е.Р.Д. сумата 650,00 лева
, представляваща разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: