М О Т И В И
по НОХД № 214/2018 г. АРС, I н.с.
Районна Прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия Ш.В.А. за това че
на 16.03.2017 г. в с. Богданица, обл. Пловдивска, се е съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – З.Б.М., с ЕГН **********, като
деянието не съставлява престъпление по чл.152 от НК- престъпление по чл. 151 ал.1 от НК;
И за това, че през м. септември 2017 г. в с.
Богданица, обл. Пловдивска като пълнолетно лице, без да е сключил брак е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – З.Б.М.,
с ЕГН **********- престъпление по
чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение,
като предлага на същия да бъде наложено и за двете престъпления наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, на основание чл. 23 от НК да бъде наложено едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, на
основание чл. 66 ал.1 от НК
Служебният защитник на подсъдимия, адв. Х. излага доводи
за доказаност на обвинението. Солидаризира се с представителя на държавното
обвинение досежно размера на наказанието, което да бъде наложено на подзащитния
му.
Граждански иск не е предявен. Частен обвинител не е
конституиран като акцесорна страна в наказателния процес.
Подсъдимият се признава за виновен, признава и фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното
деяние и моли за условно наказание.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ш.В.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, с адрес: с. Богданица, обл.
Пловдивска, ул. „Тридесет и първа” № 14, с ЕГН **********.
Св. З.Б.М. /родена
на *** г./ живяла заедно с майка си - св.И.М.М.
и своя баща - св.Б.Т.М. ***. В
началото на м.март 2017 год. в с.Богданица, обл.Пловдивска св.З.М. се запознала
с подс.
Ш.В.А.. Св.М. ***, тъй като в посоченото населено място имала леля и отсядала
при нея. Постепенно св.М. и подс.А.
се сближили и започнали да се срещат, а впоследствие и да изпитват чувства един
към друг. На 16.03.2017г. в с.Богданица, подс. Ш.А. се съвкупил със св. З.М.,
въпреки че тя не била навършила 14 годишна възраст и подсъдимият знаел това. През
м.април 2017г. св.З.М. посетила гинеколог и разбрала, че е бременна. Няколко
месеца след това - м.юни 2017г. подс. Ш.А.
и св.З.М. решили да заживеят заедно в дома на подсъдимия в с.Богданица.
Двамата посетили дома на подсъдимия, където същият заявил на своята майка - св.Марияна
Любенова Симеонова и на своя баща, че св.З.М. е бременна и иска да се ожени за
нея. Родителите на подсъдимия първоначално не се съгласили, тъй като разбрали,
че св.З.М. няма тринадесет години. След това подс.Ш.А. заедно с родителите
си отишли в дома на св.З.М. *** и съобщили на родителите й за техните
намерения. Св. З.М. заявила на своите родители, че е бременна и че желае да се
ожени за подс.А.
***. Родителите на св.З.М. не били съгласни с решението на тяхната дъщеря, но
тъй като тя вече била бременна, се съгласили. Впоследствие през м.септември
2017г. подс.А.
и св.З.М. заживели на съпружески начала без брак в дома на подсъдимия на ул. „31-ва“ №14
в с.Богданица, където през м.януари 2018г. им се родило тяхното първо дете.
Когато заживели заедно св.М. също не била навършила 14 години и подсъдимият много добре знаел
този факт.
За
случилото се бил подаден сигнал до Дирекция „Социално подпомагане” гр.Първомай,
била сезирана Районна прокуратура гр.Асеновград.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
и категорично установена от събраните в досъдебното производство доказателства,
а и доколкото подсъдимият А. изцяло признава
фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло
по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели – М.С., З.М., И.М., Б.М., депозирани на досъдебното производство,
надлежно приобщени към доказателствената маса по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски
показания, не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства,
тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина, а именно характеристична
справка на Ш.А., справка за съдимост, справка от АСП, социален доклад от АСП,
характеристична справка на З.М.,*** и др.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
От правна страна, с деянието си подсъдимият Ш. Василив А. е
осъществил при условията на реална съвкупност съставите на престъпленията по чл.
151 ал.1 от НК и чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно:
на
16.03.2017 г. в с. Богданица, обл. Пловдивска, се е съвкупил с лице от женски
пол, ненавършило 14-годишна възраст – З.Б.М., с ЕГН **********, като деянието
не съставлява престъпление по чл.152 от НК- престъпление по чл. 151 ал.1 от НК и
през
м. септември 2017 г. в с. Богданица, обл. Пловдивска като пълнолетно лице, без
да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
14-годишна възраст – З.Б.М., с ЕГН **********
Подсъдимият е реализирал обективните
съставомерни признаци на престъплението по чл. 151 ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2017
г. в с. Богданица, обл. Пловдивска, се е съвкупил със З.Б.М.,
която към онзи момент е била на 13 години, т.е. ненавършила 14 годишна възраст.
Извършеното от него не съставлява престъпление по чл.152 от НК, доколкото
съвкуплението е било със съгласието на свидетелката З.М..
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Той е знаел, че свид. З.М.
към момента на съвкуплението е била на 13 години, т.е. ненавършила 14
годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е
забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с
установените в обществото норми и правила.
Подсъдимият е
реализирал и обективните съставомерни признаци на престъпленито по чл. 191 ал.3
вр. ал.1 от НК, тъй като през
м. септември 2017 г. в с. Богданица, обл. Пловдивска като пълнолетно лице, без
да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
14-годишна възраст – З.Б.М.. Изпълнителното
деяние на разглеждането престъпление е извършено чрез действие, което е
проявено трайно във времето и е започнато пред м. септември 2017 г. Деецът е
пълнолетно лице, а пострадалата към момента на извършване на престъплението не
е била навършила дори 14 годишна възраст, поради което с заживяването им на
съпружески начала, подс. А. е реализирал квалифициарния състав на
престъплението по чл. 191 ал.3 вр. ал.1 от НК
От субективна страна подсъдимият Ш.А. . е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че свид. З.М. не е навършила 14 години към момента, когато
е заживял съпружески с нея, но въпреки това пряко е целял и е искал именно
това.
Престъпленията по чл. 191 ал.3 вр. ал.1 и по чл. 151 ал.1 от НК са
извършени при условията на реална съвкупност, тъй като всяко едно от тях е
реализирано преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да
е от тях. Принципно е правилото, че престъплението по чл. 191 ал.3 от НК
поглъща това по чл. 151 ал.1 от НК, доколкото заживяването на съпружески начала
иманентно включва и съвкупления с
пострадалата, В този смисъл е и установената трайна съдебно практика в
страната. В случая обаче, престъплението в по чл. 151 ал.1 от НК е извършено
преди деецът да заживее съпружески с пострадалата/16.03.2017/, поради което и
няма как съвкуплението с малолетната да бъде включено като елемент от
заживяването на съпружески начала, започнало през м. септември 2017 г. Ето
защо, съдът прие, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването
и на двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение.
Причините за
извършване на престъпленията съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и
незачитане на установения в страната правен ред.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При така приетото за извършено престъпление
от страна на подсъдимия А. и определената правна квалификация на деянието – по
чл.151, ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което
следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е
задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е наложено
от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на
което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за престъплението
по чл.151, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години. Като се
отчетоха наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, признание на вината, изразено съжаление
и критично отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, социално
културните особености на етноса, към който принадлежи, полаганите от него грижи
за семейството и роденото дете, трудовата му ангажираност, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че
наказанието, което следва да определи и наложи на извършителя Ш.А. следва да
бъде определено при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващите
отговорността обстоятелства, което приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК се явява
възможно съобразно нормата на чл.58а, ал.4 от НК и е по – благоприятно за дееца
от възможността за определяне на наказанието само съобразно чл.58а, ал.1 от НК.
Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът зае становище, че
най – подходящото по размер наказание, определено под минималния размер, е
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
При така приетото за извършено престъпление
от страна на подсъдимия А. и определената правна квалификация на деянието – по
чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието,
което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав
е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което ограничение е
наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното производство,
по реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя наказание за
престъплението по чл. 191, ал.3 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до
пет години. Като се отчетоха наличните смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, признание на вината,
изразено съжаление и критично отношение към извършеното, младата възраст на
подсъдимия, социално културните особености на етноса, към който принадлежи,
полаганите от него грижи за семейството и роденото дете, трудовата му
ангажираност, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да определи и
наложи на извършителя Ш.А. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, което приложение
на чл.55 ал.1 т.1 от НК се явява възможно съобразно нормата на чл.58а, ал.4 от НК и е по – благоприятно за дееца от възможността за определяне на наказанието
само съобразно чл.58а, ал.1 от НК. Като съобрази разпоредбите на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, съдът зае становище, че най – подходящото по размер наказание,
определено под минималния резмер от две години е лишаване от свобода за срок от
шест месеца.
На основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът
определени едно общо най- тежко наказание лишавне от свобода за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА и наложи именно него на
подсъдимия.
При обсъждане на въпроса с приложението на
чл. 66 ал1 от НК, съдът прие, че за постигане на цлите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е
необходимо той да изтърпи наказанието му ефекивно. Наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода и деецът не е осъждан преди това, поради което
не са налице процесуални пречки за отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода. Следва да бъде определен подходящ изпитателен срок, който
според съда следва да бъде минималният законово предвиден- три години.
По делото няма направени разноски.
По делото няма
приложени веществени доказателства.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: