Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 01.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 707 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, Осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД и вр.чл.205 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощника му адв. Виолета Герова от САК, със съд. адрес ***, срещу
К.И.К., ЕГН ********** ***.
Предявени са ОСИ, а именно : установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми:
сумата в размера 53.39 лв. -незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер №********* за периода от 18.03.2017г. до 17.07.2017г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата, както и осъдителен по чл. 79 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 104.86 лв. -представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 02.09.2016 г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство Самсунг
модел Galaxy J5 Dual Gold за периода от м. 07/2018г. до м.08/2018г.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу К.И.К. е
образувано ч.гр.д №46/2019г., 5 с-в по описа на РС ВЕЛИНГРАД. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 158.25лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищеца предявява на основание чл. 422. във вр.
с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 53,39 лв., която сума представлява цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно
кумулативно съединяване с исковата молба предявява и осъдителен иск срещу
ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 104,86лв.
Настоява
се на това, че е допустимо е съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание
- вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така,
заедно с установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на
обективно съединяване на искове.
Твърди се
още, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника бил сключен договор за мобилни
услуги от дата 02.09.2016г. по силата на който, ответникът К.И.К. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентели номер №********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер 0899/568658 с избрана абонаментна програма
Нонстоп 29,99лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 02.09.2018г. А при
възползваме от преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно
устройство Самсунг модел Galaxy J5 Dual Gold на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 7.49лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издавала
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
Твърди
още, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 18,03.2017г. до
17.07.2017г. ищеца е издал:
-
Фактура № **********/1.8.04.2017г. за отчетения период на потребление
18/03/2017- 17/04/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 25.48лв. /с ДДС/.*от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен
абонамент Нонстоп 29,99лв., лизингова вноска 7,49лв.
Дължимата
сума била платима в срок 03.05.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
-
Фактура №**********/18.05.2017г. за отчетения период на потребление 18/04/2017-
17/05/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 26.80лв. /с ДДС/ от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент
Нонстоп 29,99лв., лизингова вноска 7,49лв.; Роуминг таксуване (общо) 0.35лв.
Дължимата
сума била платима в срок 02.06.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 52,28лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г. и за месец 05/2017г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
С
Кредитно известие №**********/18.06.2017г. за извършена корекция по дълга, била
сторнирана сумата в размер на -6,38лв./с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и
дължимата лизингова вноска в размер на 7,49лв. и е отразен незаплатения баланс
в размер на 52,28лв., за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 53,39лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 53,39лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника К.И.К. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер
№********* на дата 18.07.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща
сума за плащане в размер на 534,65лв.
В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 376,40лв.; фактурирана била и
цената, дължима се за оставащите незащитени лизингови вноски, съгласно
уговорения погасителен план в размер на 104,86лв. и включена сумата за потребените
мобилни, услуги от предходните два отчетни периода в размер на 53,65лв.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка Самсунг модел Galaxy J5 Dual Gold били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0899/568658, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодатея и
заплащат от лизингополучателя, съгласно сроковете условията и начина за плащане
на задълженията на лизинго получателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 18-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания
в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски за периода след м.07.2017г., когато е издадена крайната фактура
№**********/18.07.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- за
устройство Самсунг модел Galaxy J5 Dual Gold, взето във връзка с мобилен номер
0899/568658, се дължала цената в размер на 104,86 / лв. след месец 07/2017г.
Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови
вноски бил след м.07/2017г. до м.08/2018г.
Настоява
се на това, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът К.И.К. се е съгласил и е приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на К.И.К.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20
от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването
на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В
конкретният случай ответникът К.И.К. бил подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилен номер 0899/568658 не е изпълнил задължението, .си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на;едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение
на ответника към ищеца за
заплащане на следните суми: сумата в размера 53.39 лв. -незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
18.03.2017г. до 17.07.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата,
както и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 104.86 лв.
-представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.09.2016
г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство ЛЕНОВО модел А6010 Вlаск за периода от м. 12/2016г.
до м.06/2018г. Претендира и разноски
направени в заповедното и настоящото производство.
В определения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Ил.И.. В него Оспорва всички
твърдения в исковата молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на
претенциите. Прави възражение за липса на съгласие по приложените договори за
мобилни услуги и договори за лизинг (основание за нищожност на договора по чл.
26 ал. 2 от ЗЗД). В тази връзка излага следните съображения:
Прекратяването на действието на договора с
едностранно волеизявление от изправната страна - доставчик на мобилни услуги
преди изтичане на срока му представлявало по същество разваляне на договора,
ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение
на задължение от страна на абоната. С оглед характера на насрещните престации
/за продължително изпълнение/ развалянето на договора имало действие занапред.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен
срок, било основание за развалянето му, според нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му също следвало да е в такава форма и с него
следвало да се даде подходящ срок за изпълнение.
По делото не били представени доказателства
договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона ред -
едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор, отправено до абоната
- ответник, поради виновно негово неизпълнение. Липсата на надлежно
прекратяване на договора препятствало пораждането на вземането за неустойка в
полза на ищеца за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок, доколкото фактическия състав за възникване на това
право не бил завършен.
Счита, че договорът за предоставяне на мобилни
услуги, към момента на възникване на твърдените задължения не е прекратил действието
си. К.К. не бил уведомен надлежно писмено по смисъла на чл. 87, ал.1, изр. II
от ЗЗД за прекратяване на договора, каквото следвало да има в писмен вид.
Ако се приемело, че е налице прекратяване на
договора, то не било по вина на К.К. и поради това твърдяното прекратяване от
страна на оператора в случаите на чл. 196, б. „в“ от Общите условия, било
неоснователно.
Елемент на договорното правоотношение е
задължението на потребителя да заплати стойността на доставената услуга. Но
следвало да се установи реалното предоставяне на тази услуга за процесния
период от време. К.К. не бил потребявал каквито и да било мобилни услуги по
описаните в исковата молба фактури, както и същите не са му били предоставяни.
Приложените от ищеца фактури не били подписани от
получателя на отразената в тях облагаема доставка. Те били частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват предоставената услуга, само
когато са подписани от получателя. Неподписаната фактура съставлявала само
доказателство за изявлението, което се съдържа в нея, но на нея не можело да и
бъде предадена функцията на получена услуга.
Претендираните от ищеца фактури не били предявявани
на К.К., не съдържали неговия подпис за приемане на задължението за плащане,
както и съответно не били получени от него. Неполучаването на издадените
фактури не можело да обоснове дължимостта за плащане на посочените суми. С
оглед на което се явявали неоснователни и акцесорните искове за неустойка и
лихви.
Отправя възражение за нищожност на чл. 26 от Общите
условия, както и за нищожност на клаузите за неустойка в процесния договор,
поради неравноправност на тези клаузи и поради това, че са в противоречие с
добрите нрави.
Относно твърденията на ищеца, че съгласно чл.26 от
Общите условия - неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане и съгласно чл. 143 от ЗЗП, според който
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в деветнадесет точки законодателят бил регламентирал
конкретните форми на неравноправни клаузи, като изброяването не е лимитативно.
В този случай нищожността на цитираната норма на общите условия /чл. 26/
произтичала от нормите на чл. 143, ал.1, т.9, т.18 и т.19 от ЗЗП. Не била
предоставена възможност на К.К. преди сключване на договорите да влияе върху
съдържанието им - Нарушение по смисъла на чл. 143, ал.1, т.9 от ЗЗП. Счита, че
не е било еднозначно известно, какви ще са икономическите последици от
сключване на договора - нарушение по смисъла на чл. 143, ал.1, т.18 от ЗЗП, а
също така и този текст следвало да се тълкува и като друго подобно условие по
смисъла на чл.143, ал.1, т.19 от ЗЗП. Посочената клауза на чл.26 от общите
условия била вписана от ищеца предварително в съдържанието на договорите, като
в тежест на ищеца било да докаже, че посочената клауза е уговорена индивидуално
с К.К., както и че е имал възможност предварително, преди сключване на договора
да влияе върху съдържанието й.
В този смисъл нарушени били принципите на
равнопоставеност, поради което било налице противоречие на цитираната клауза на
чл.26 от ОУ с нормите на чл.143, ал.1, т.9, т.18 и т.19 от ЗЗП.
По тези съображения са иска да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
В
о.с.з. ищецът в писмена молба-становище, чрез пълномощника си адв.Герова, поддържа
иска и иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, с подробни
съображения изложени в становището.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.Ил.И., подържа възраженията си и иска отхвърляне
на иска.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 46/2019г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 23/21.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е
разпоредено К.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК ********* -
гр.София, следните суми: Сумата от 158.25 лева-главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 18.03.2017г.-17.07.2017г. по
Договор за далекосъобщителна услуга от 02.09.2016г., сумата от 22.97 лева - мораторна
лихва за периода от 03.08.2017г. до 07.01.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.01.2019г. до изплащане на вземането, както и
25.00 лева -държавна такса и 180,0
лева - адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника К.К. по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя възможността
да предяви иск за вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 46/2019г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него
на 03.06.2019г., а настоящият установителен иск е предявен на 04.7.2019г.,
изпратен по пощата с клеймо от 03.07.2019г. – ден сряда. Изложеното сочи, че
установителният иск е допустим.
Ответникът е оспорил
твърдението на ищеца, че между страните е съществувало облигационно отношение
произтичащо от сключения Договор за мобилни услуги от 02.09.2016г., а също така и от Договор за
лизинг от 02.09.2016г., като е твърдял, че са нямало съгласие от ответника за
сключването им. Но не е релевирал възражение тези документи да са неистински,
като не са подписани от ответника.
Видно от представените по
делото от ищеца документи - Договор за
мобилни услуги от 02.09.2016г. и Договор за лизинг от 02.09.2016г. към
него, както и Декларация съгласие за получаване на ОУ, Запис на заповед за
сумата от 172,27лв. и Ценова листа за абонаментени планове от 02.09.2016г. – тези документи са подписани
от ответника К.К., като потребител, който е изписал и имената си.
При което съдът намира за напълно
неоснователно възражение на ответника, че не сключил въпросните Договор за мобилни услуги от 02.09.2016г. и Договор за
лизинг от 02.09.2016г. към него. При което и те са годни доказателства,
удостоверяващи възникването и съществуването на облигационната връзка между
ищеца и ответника, по повод предоставяне и заплащане на мобилни услуги.
Видно от Договор за мобилни услуги от 02.09.2016г. и Ценова листа към него, пописването на
договора са предоставени на ответника -потребител мобилни услуги по избрана
абонаментна програма НонСтоп 29,99лв., с месечна такса от 29,99лв. за срок от 2
години за предпочетен тел.№ 0899/568658 и до 02.09.2018г. Потребителят К.К. е
подписал приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица, както
и декларация-съгласие от 02.09.16г.
В същия договор с него
ответника К. изрично се е отказал от хартиена фактура.
От Договор за лизинг от
02.09.2016г., подписан от ответника е видно, да му е предоставено устройство Самсунг модел Galaxy J5 Dual Gold с
обща лизингова цена от 322,27лв., която се плаща разсрочено на 23 месечни
вноски от по 7,49лв. всяка, съгласно погасителен план.
Представени са от ищеца и
издадени от него на името на ответника с абонатен номер №********* фактури за
потребените от него услуги за мобилен номер 0899/568658 за периода
18.03.2017г.- 17.07.2017г., а именно:
1. - Фактура №
**********/18.04.2017г. за отчетения период на потребление 18/03/2017-
17/04/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 25.48лв. /с ДДС/, от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп
29,99лв. и лизингова вноска 7,49лв.
2 Фактура
№**********/18.05.2017г. за отчетения период на потребление 18/04/2017-
17/05/2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 26.80лв. /с ДДС/ от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен абонамент
Нонстоп 29,99лв., лизингова вноска 7,49лв.; Роуминг таксуване (общо) 0.35лв.
Към фактурите е приложено
извлечение от потреблението на ползваните номера.
Ищецът е представил и
Кредитно известие № **********/18.06.2017г. , според което е сторнирана сума от
6,38лв., а задължението на ответника и общо 53,39лв., в това число 7,49лв.
–лизингова вноска и 52,28лв. – задължения за предходен период.
От представената Фактура
№ **********/18.07.2017г. е видно в нея да не са начислени суми за мобилни
услуги за периода 18.06-17.07.2027г. Начислена е сума за плащане от общо
534лв., в това число: 53,39лв. – задължения за предходен период; 104,86лв. –вноска лизинг след 01.01.204г.
и 376,40лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на ДМУ.
По делото е приета и ССЕ,
изготвена от в.л.Т.. Според заключението дължимата сума за предоставени мобилни
услуги за периода на фактурите за периода 18.03.2017г. -17.07.2017г. за тел.
номер 0899/568658 е общо 53,39лв.
Размерът на лизинговите вноски дължими за телефон марка „SAMSUNG“ модел модел Galaxy J5 Dual Gold по договор за лизинг от 02.09.2016г. е общо
104,86лв., формирано от 14 вноски по 7,49лв. А общо дължимата сума по двата
договора без начислената неустойка е 158,25лв.
Ето защо и съдът намира
за установено обстоятелството, че между страните е бил сключени и валидно е
действал Договор за мобилни услуги 02.09.2016г., въз основа на които на
ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен номер 0899/568658 за срок от две
години, както и предоставените услуги са и потребени от ответника, но той не
заплатил стойността им, до колкото няма данни, а не се твърди това да
направено. Освен това съдът намира за установено обстоятелството, че между
страните е бил сключени и валидно е действал Договор за лизинг от 02.09.2016г.,
по силата на който е предоставено мобилно устройство, а за ответникът е
възникнало задължение да изплати същото разсрочено на 23 месечни лизингови
вноски от по 7,49лв. всяка.
Предвид представените от
ищеца фактури, издаден на името на ответника К., като се приспаднат от общите
суми начислените лизингови вноски, то и се установява наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на следните суми: 1. По Фактура
№ **********/18.04.2017г. - 17,99 лв.= (25.48лв.
-7,49лв./вн.лизинг); 2. По Фактура №**********/18.05.2017г. –19,31лв. =(52,28-25.48лв. -7,49лв./вн.лизинг).
Всъщност точно в тези размери е посочено във въпросните фактури като стойност
за плащане на ползвани мобилни услуги. Тоест общото задължение на ответника по тези
две фактури за предоставени мобилни услуги е (17,99 лв.+ 19,31лв.)= 37,30лв.
Като се приспадне от тази сума сторнираните
6,38лв. с фактура № **********/18.06.2017г., то е останало неизплатено
задължение на ответника към ищеца на ползвани мобилни услуги в размер на 30,92лв.
Съдът не кредитира с
доверие заключение по ССЕ в частта по т.1, в която е посочен размер на дължими
незаплатени предоставени мобилни телефонни услуги, тъй като видно от
констативно-съобразителна част на същото в процесните две фактури са начислени
задължения за лизингови вноски, които се дължат по сключени договори за лизинг
и не представляват цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че действително във представената от ищеца фактура №
**********/18.06.2017г. и крайна фактура № ********** е отразено задължени за предходен период в
размер на общо 53,39 лв. Тази сума е формирана като сбор от задълженията по
посочените по-горе две фактури на стойност съответно от 25,48лв. и 52,58лв. /с
ДДС/ или общо 78,06лв. Така или иначе и
във двете фактури са начислени за плащане лизингови вноски, които на са предмет
на установителния иск, а на предявения от ищеца осъдителен иск.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че тъй като не бил получил издадените
от ищцовото дружество фактури, то услугите не са потребени и не дължи плащане
по тях, поради следното: На първо място обстоятелството, че ищеца е предоставил
на ответника далекосъобщителните услуги и той ги е потребил се установява от
представените към тези фактури разпечатки от потреблението /л.16 и17/, според
които са провеждани разговори и е
ползван /предоставен/ мобилен интернет. На следващо място ответникът в
подписания от него Договор сам е заявил, че се отказва от хартиени фактури.
Доказателства за това да не бил уведомен изобщо за задълженията си по
посочените по-горе две фактури по електронен път, каквато ноторно известна е
обичайната практика, са ангажирани, нито
има твърдения в тази насока.
Неоснователно съдът
намира и възражението на ответника за нищожност чл.26 от Общите условия, според
която - неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане. Въпросната клауза действително е такава при общи условия, тоест
не индивидуално уговорена. Но в случая индивидуално е договорено в ДМУ, че
ответника се отказва от получаване на хартиена фактура. При което неполучаването
на фактура представлява индивидуална уговорка и като такава не може да доведе до извод за нарушаване на нормите на чл.
143, ал.1, т.9, т.18 и т.19 от ЗЗП. На следващо място дори да е мислимо, че не
е било еднозначно известно, какви ще са икономическите последици от сключване
на договора, в контекста на това да не било отнапред известно какви по обем
разговори ще води ищеца и от тук стойността на месечните му задължения, то
същото важи и за ищеца, в качеството му на лице предоставящо далекосъобщителни
услуги. При което и не може да става въпрос
за едностранно облагоделстване на доставчика на услугата.
Ето защо и съдът намира
за установено по делото наличие на задължение на ответника К.К. към ищцовото
дружество за предоставени и незаплатени мобилни услуги в размер на 30,92лв.
в периода от 18.03.2017г.-17.07.2017г. по Договор за
мобилни услуги от 02.09.2016г. А над този размер до пълния претендиран такъв от
53,39 лв. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По осъдителния иск за
заплащане на лизингови вноски, съдът намира следното:
Според представения Договор
за лизинг от 02.09.2016г. , се установява по силата на него да е предоставено на
ответника мобилно устройство - телефон марка Самсунг модел Galaxy J5 Dual с
цена 322,27лв., която цена се заплаща на 23 вноски по 7,49лв.
Установява се от СТЕ, че по
този Договор за лизинг за ответника да са останали незаплатени задължение за
лизингови вноски в размер на общо 104,86лв., формирано от 14 вноски по 7,49лв. Всъщност
точно в този размер е фактурираното задължение на ответника за лизингови вноски
в крайната фактура № **********/18.07.2017г.
Ето защо и претенцията на
ищеца за заплащането им е основателна и като такава ще се уважи изцяло, като се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 104,86лв., представляваща дължими
и незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.09.2016г..
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че в искова молба ищецът твърди, че договора
за мобилни услуги и договора за лизинг са прекратени поради не плащането на потребените услуги. По делото няма данни за
това дали действително ищцовото дружество е прекратило договорите на ответника
и кога и по какъв начин е станало това. Факта на прекратяване на договора на
ответника с ищеца сам по себе си е без значение, тъй като към момента сроковете
на ДМУ и Договора за лизинг вече са изтекли, тъй като са действали до 02.09.2018г.,
тоест всичко което се дължало по тях и е останало неизплатено подлежи на
изпълнение.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за
направени такива в размер на общо 705,00
лв., в това число 75.00 лева - държавна такса, 180,0лв. - адвокатско възнаграждение и 300лв. за
особен представител и 150 лв. за ССЕ, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Предвид частичното уважаване на исковете
ищеца има право на разноски по съразмерност в размер на 604,89лв. която и сума
ще се осъди ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1074/2018г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 105,0 лв., а установителния иск се уважава до размера от
30,92лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 19,91лв. по съразмерност с уважената част от иска и
определени на база цената на претенцията по заповедното производство от 158,25лв., която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът, който
е представляван от особен представител и не представил доказателства за договорени
и направени разноски за адвокатско възнаграждение няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, ЧЕ К.И.К., ЕГН ********** ***, МУ ДЪЛЖИ следните
суми: сумата от 30,92лв. (тридесет лева и 92ст.)– главница,
представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги в периода от 18.03.2017г.-17.07.2017г. по Договор за
мобилни услуги от 02.09.2016г., ведно със законната лихва считано от 18.01.2019г., КОЯТО СУМА е разпоредено К.К. да заплати със Заповед № 23/21.01.2019г. по ч.гр.д.№ 46/2019г.
по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния
претендиран такъв от 53,39 лв. -незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр.София, Ж.К.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА
от 104,86лв. (сто и четири лева и 86ст.) –главница,
представляваща сбор от дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 02.09.2016г.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр.София, Ж.К.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 19,91лв. (деветнадесет лева и 91ст.)
представляваща разноски, направени в заповедното производство по съразмерност,
както и СУМАТА от 604,89лв. (шестстотин и четири лева и 89ст.)
представляваща разноски направени в исковото производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)