№ 645
гр. ****, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20213100502877 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е по повод на Решение № 60128/16.11.2021 г., постановено по гр. дело №
1591 по описа за 2021 г. на ВКС, II ГО, с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е
отменено решение № 137/2019 от 25.01.2020 г. по гр. д. № 4772/2018 г. по описа на ВКС, II
ГО, и отмененото с него решение № 1375 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 809/2018 г. на ОС -
****, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Постъпили са въззивни жалби от ****, ЕГН **********, с вх. № 45612/31.07.2016 г.,
чрез адв. П.С., и с вх. № 45674/31.08.2016 г., чрез адв. ****, двете насочени срещу Решение
№ 3160/05.08.2016 г. по гр. д. № 6636/2015 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 30
ЗН е намалено дарението на **** Р.а, починала на 01.02.2014 г., в полза на ****, извършено
на 06.11.1990 г. с договор, обективиран в НА № 131, том ХX, дело № 5491/1990 г., на 75 кв.
м. ид. ч. от поземлен имот, находящ се в гр. ****, ул. „****, целият с пространство от 300
кв. м, представляващ УПИ VIII-156 в кв. 20 на **** по плана на гр. ****, при граници: улица
и УПИ №№ VIII-160, 150, заедно с ½ ид. ч. от втори жилищен етаж от сградата, построена в
мястото, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен
коридор и три изби, разположени в източната половина от избения етаж откъм ул. „****” ,
както и 1/4 ид. ч. от таванския етаж, от общите части на сградата и от едно външно
стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с
25907,81/98156,75 ид. ч., като е възстановена запазената част на СТ. Г. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. ****, ул. „**** от наследството на майка му **** Р.а, б. ж. на гр. ****, починала
на 01.02.2014 г., в размер на 25907,81/98156,75 ид. ч., както и е отхвърлено искането на
****.а по чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на подарения имот.
Жалбоподателката навежда оплаквания, че решението е неправилно, тъй като съдът е
1
приел, че стойността на наследствената маса по чл. 31 от ЗН следва да се определи въз
основа на заключението по проведената повторна единична експертиза, а не по тричленната,
изслушана пред РС - ****, като в първата от двете вещото лице е дало оценка на дворното
място без да съобрази наличното застрояване, а то се отразява на оценката. Счита, че
разширеният състав на експертизата гарантира по-висока компетентност и обективност.
Застъпва, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд приема, че
ответницата, която е наследник със запазена част, не може да упражни право на задържане
по чл. 36, ал. 2 от ЗН, доколкото наследството на **** е включвало и ид. ч. от друг имот,
този в м. ****, и дарственото разпореждане не е за ид. ч., а с целия имот. Към датата на
откриване на наследството **** е притежавала 4/6 ид. ч. от имота в м. **** по наследяване
от съпруга си и прекратена СИО - на стойност 40 866,66 лв., и 1/2 от жилищния имот и
дворното място - с оценка 81000,00 лв., или общо 121 866,66 лв., въз основа на която сума е
следвало да се определи запазената и разполагаемата част. Разполагаемата част е 1/3 или 40
622,22 лв. С.Р. е получил 1/2 от наследството, следователно на стойност 20 4ЗЗ,ЗЗ лв. (1/2 от
40 866,66 лв.) или запазената му част е накърнена с 20 189,00 лв., с която сума следва да
бъде намалено дарственото разпореждане. Стойността на дарения имот с НА № 131/90 г. е
81 000,00 лв. и не надвишава сбора от разполагаемата и запазаната част (40 622,22 лв. +
40622,22 лв.) - сумата от 81 244,00 лв. Следва да се постанови **** да задържи дарения имот
и да заплати на С.Р. накърнената му запазена част според цената, определена към датата на
намалението. Тази стойност е 207 500,00 лв. според първата единична експертиза на в. л.
****, която не е оспорена в тази част. Стойността на накърнението се определя по израза
20189/162000 ид. ч. и отнесено към сумата от 207 500 лв. възлиза на 25 859,37 лв. Това е
сумата, която не достига на ищеца да възстанови запазената си част от наследството от 40
622,22 лв., намалена с полученото от него на стойност 20 4ЗЗ,ЗЗ лв. Настоява обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде възстановена
запазената част на С.Р., накърнена с 20 189,00 лв. с договора за дарение по НА № 131/1990
г., като бъде постановено на осн. чл. 36 от ЗН дарената да задържи недвижимия имот, като
бъде осъдена да заплати на С.Р. сумата от 25 859,37 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият СТ. Г. Р., чрез адв. Д., депозира писмен
отговор, в който счита подадените въззивни жалби за неоснователни. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е кредитирал изцяло заключението на единичната СТЕ,
изготвена от вещото лице ****. Сочи, че първата експертиза на вещото лице **** е
изслушана без вещото лице да е извършило цялостен оглед на дворното място и жилищната
сграда, а при тричленната СТЕ вещите лица не са извършили измерване на място. Само
експертизата на вещото лице **** съдържа оценка на имота в м. ****, което предлага
еднакъв критерий в оценяванвето на двата имота. Вещите лица са дали произволни
стойности, което прави оценката необективна. Няма данни за промяна на площта на
придобития по дарение имот. Тя е 431 кв. м общо, а 1/2 от нея е 215,50 кв. м.
Първоинстанционният съд неправилмно е приел оценката за 150,00 кв. м и същата се явява
ощетяваща за въззиваемия. Последният е ощетен и чрез определянето на стойността на
подарения имот по втори вариант на вещото лице Цв. ****, а не по първия такъв.
Помещенията в сутерена и тавана са били годни за живеене. Счита, че е ощетен и поради
това, че се включва в масата по чл. 31 от ЗН 1/2 ид. ч., а не 1/3 ид. ч. от поземления имот в м.
****. Земята не е придобита в СИО от ****, а само негова. В наследствената маса следва да
се включат следните имущества: 1/3 ид. ч. от ПИ в м. **** и 4/6 ид. ч. от сградата в същия
имот, както и 1/2 ид. ч. от подарения имот, оценен по вариант първи от СТЕ на вещото лице
Цв. ****. Застъпва, че не са налице основания за уважаване на заявената насрещната
претенция, като бъде намален размерът на определената оценка от РС – ****, и за
намаляване на установеното от същия накърняване на запазената част. Неоснователна е
претенцията на ответницата за прилагане разпоредбата на чл. 36 от ЗН, доколкото имотът на
ул. "**** е съсобствен между страните, предвид влязлото в сила решение по гр. д. №
2
3641/2007 г. на Х състав на РС - ****.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание, проведено на 29.05.2018 г., съдът е конституирал, на осн. чл.
227 от ГПК, наследниците на починалата в хода на делото - на 04.04.2018 г., **** - преживял
съпруг БР. К. БР., ЕГН **********, и дъщеря Р. БР. ГР., ЕГН **********; последните, чрез
пълномощниците си, поддържат становищата, изразени във въззивните жалби от ****.а.
В развилото се пред ВКС производство за отмяна на влязло в сила решение №
137/2019 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 4772/2018 г. по описа на ВКС, II ГО, Б.Б. и Р.Г., чрез
адв. П.С., представят писмено доказателство: частно завещателно разпореждане на **** Р.а
от 15.08.2010 г. Цитираното писмено доказателство се явява необходимо и относимо по
съществтото на настоящия спор и следва да бъде прието като писмено доказателство пред
настоящата инстанция.
С протоколно определение от 28.03.2022 г. БР. К. БР., починал в хода на делото - на
10.11.2021 г. е заличен като страна по делото, като производството продължава в лицето на
неговия наследник по закон Р. БР. ГР..
В съдебно заседание въззивницата Р. БР. ГР., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. П.С.. Поддържа въззивната жалба, включително с доводи от
приетото като доказателство по делото саморъчно завещание на **** Р.а. Счита, че с
последното, накърнението на запазената част от наследството на въззиваемия възлиза на
8422 лева.
В съдебно заседание въззиваемият СТ. Г. Р., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ф.Д.. Оспорва въззивната жалба. Счита, че за размера на
наследствената маса относимо е заключението на вещото лице **** ****, спрямо който
накърнената част на въззиваемия възлиза на 17 755,55 лева, евентуално накърнението на
запазената част от наследството на последния възлиза на 8422 лева.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от СТ. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „**** срещу ****, ЕГН **********, с адрес: с. ****, за
възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на **** Р.а, ЕГН **********,
починала на 01.04.2014 г., чрез намаляване на дарението, извършено с нот.акт №131, том
ХХ, нот. дело № 5491/1990 г. до размера, необходим за попълване на запазената му част.
В исковата молба вх. № 15116/09.06.2015 г., уточнена с молби от 07.07.2015 г. и
28.07.2015 г., ищецът излага, че двамата с ответницата са наследници по закон на майка си
**** Р.а, починала на 01.02.2014 г. Твърди, че с договор за дарение, обективиран в НА
№131, том ХХ, нот. дело № 5491 от 06.11.1990 г. наследодателката и съпругът й ****
прехвърлили безвъзмездно на ответницата правото на собственост върху ½ ид.ч. от
поземлен имот, придобит в СИО, находящ се в гр.****, ул.”****, целият с пространство 300
кв.м, представляващ УПИ № VIII- 156 в кв. 20 по плана на 24-ти подрайон, при граници:
улица и УПИ с №№ VIII- 160, 150, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата,
построена в дворното място, състоящ се от: вход, антре, коридор, четири стаи, кухня, баня,
тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина на избения етаж откъм
ул. ”****” , както и ½ ид.ч. от таванския етаж, от общите части на сградата и от едно
външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж.
Сочи, че дарителят **** е починал на 10.02.2004 г.
Твърди, че към датата на смъртта си **** не притежавала друго имущество, като в
масата по чл. 31 от ЗН се включвала само ½ ид.ч. от дарения имот. Твърди, че запазената му
част от наследството й е в размер на 1/3 ид. ч. или 1/6 ид.ч. от имота, обект на договора за
дарение.
3
Уточява, че по действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.,
поземленият имот е с идентификатор 10135.2554.217, с площ от 431 кв. м, с
административен адрес гр. ****, ул. „****, при граниици: имоти с идентификатори
10135.2554.216, 10135.2554.291, 10135.2554.123, 10135.2554.211; процесният жилищен етаж
е с идентификатор 10135.2554.217.1, като същият не е нанесен в КК; избеният етаж е с
идентификатор 10135.2554.217.1.1.
Настоява искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата **** е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна.
Не оспорва обстоятелството,че страните са наследници по закона на ****, както и че
в нейна полза е извършено дарение през 1990 г. Оспорва твърденията на ищеца, че с
извършеното дарение е накърнена запазената му част от наследството на майка им, както и
че последната не е притежавала друго имущество, освен имота в гр. ****, ул.”**** Твърди,
че наследството на **** включва и ид. ч. от други недвижими имоти, придобити в СИО със
съпруга й **** поради което същите следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН, като
ищецът може да получи запазената част от наследството от тяхната стойност.
В случай че се установи, че запазената част на ищеца от наследството на неговата
майка е накърнена, счита, че стойността на подарения имот, пресметната по чл. 31 ЗН, не
надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, поради което отправя искане за задържане на
целия имот, като възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Излага, че след извършеното дарение, в периода от 1993 г. до 2005 г., от нея в имота
са извършени следните подобрения: по отношение на приземния етаж - подова замазка,
мазилка на стени, изграждане на ВиК и ел. инсталация, поставяне на метални решетки на
прозорците и метална врата; по отношение на стълбището – мазилка и боядисване,
поставяне на гранитогрес на стълбището и площадките и на входната площадка, поставяне
на мозайка на двете тераси към стълбището, остъкляване на стълбищната тераса, поставяне
на решетки и поликарбонови плоскости на стълбището и метална врата, поставяне на два
броя метални врати; по отношение на втория етаж - поставяне на климитаци и
сплитсистеми, остъкляване на терасата, поставяне на термоизолиращи външни ролетни
щори, поставяне на дървен свод между хола и трапезарията, облицоване на стените и
коридора с корк, поставяне в банята на фаянс, теракота, вана, мивка, поставяне в тоалетната
на фаянс, теракота, седало, пълна подмяна на водопроводната инсталация и прекарване на
топла вода в кухнята, изграждане на кухненски плот; по отношение на таванския етаж –
хидроизолация на покривната плоча и изграждане на изолация на камините, улуци, мозайка
на терасата, изграждане на допълнителна таванска стая, поставяне на метални парапети на
терасата, изграждане на баня и тоалетна на етажа и прокарване на мръсен канал.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен; претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 2, том XVIII, дело № 6068/1967
г., на 31.12.1967 г. **** е продал на **** дворно място с пространство от 150 кв. м. ид. ч. –
½ ид.ч. от парцел VIII-156 в кв. 902-а по плана на гр. ****, ****, като описаният имот се
намира в гр. ****, на ул. „**** (л. 6).
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез строеж
по стопански начин, №**** том VII, дело № 2029/21.08.1980 г., **** е признат за собственик
на ½ ид. ч. от дворно място, цялото с пространство от 300 кв. м, находящо се в гр. ****,
ул.”****, съставляващо парцел VIII-156 в кв. 20 на **** по плана на града, ведно с целия
втори етаж от построената в същото дворно място по стопански начин жилищна сграда,
4
състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен коридор и три
изби, разположени в източната половина от избения етаж към ул.”****”, както и ½ ид. ч. от
тавански етаж, заедно с цялото външно стълбище, изградено от терена до междинната
площадка на първия етаж, както и ½ ид. ч. от общите части на сградата (л. 4).
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №131, том ХX, дело № 5491, на
06.11.1990 г. **** и **** Р.а са дарили на дъщеря си **** следния свой недвижим имот,
представляващ СИО, а именно: ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. ****, ул.”****,
цялото с пространство от 300 кв.м, съставляващо парцел VIII-156 в кв. 20 на **** по плана
на гр. ****, заедно с втори жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от
входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби,
разположени в източната половина от избения етаж откъм ул. „****” , както и ½ ид. ч. от
тавански етаж и от общите части на сградата и едно външно стълбище, изградено от терена
до междинната площадка на първия етаж. **** е приела дарението (л. 5).
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот,
включен в блока на ТКЗС, № 142, том XI, нот. дело № 4486/1970 г., **** е признат за
собственик на лозе, находящо се във **** землище, местността **** с пространство от 1 дка,
при граници: **** и от две страни ДГФ (л. 51).
С Констативен акт от 03.01.1989 г. в местност **** II, № 10 е установена масивна
двуетажна сезонна постройка на ****, изградена без разрешение за строеж: I етаж – 20 кв. м,
II етаж – 35,50 кв. м, изба – 18 кв. м (л. 52).
По делото са представени скица на поземлен имот с идентификатор 10135.3505.****
с адрес: гр. ****, район „****, с.о. ****, с площ: 975 кв. м, предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
10135.3522.1, номер по предходен план: ****, собственик: **** с НА № 142, том XI, нот.
дело № 4486/1970 г., както и скица на сграда с идентификатор 10135.3505.****.1, изградена
в горния имот, застроена площ: 40 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, собственик: ****; и двете скици са издадени от СГКК – гр. ****, на
21.01.2016 г. (л. 135,136).
От Удостоверение за наследници, издадено от Община **** на 28.03.2007 г., се
установява, че ****, ЕГН **********, починал на 10.02.2004 г., е оставил за свои законни
наследници **** Р.а, ЕГН ********** – съпруга, СТ. Г. Р., ЕГН ********** – син, и ****,
ЕГН ********** – дъщеря (л. 7).
От Удостоверение за наследници, издадено от Община **** с изх. №
22868/23.04.2014 г., се установява, че **** Р.а, ЕГН **********, починала на 01.02.2014 г., е
оставила за свои законни наследници СТ. Г. Р., ЕГН ********** – син, и ****, ЕГН
********** – дъщеря (л. 8).
От Удостоверение за наследници, издадено от Община **** с изх. № ГС-05-
045/12.04.2018 г., се установява, че ****, ЕГН **********, починала на 04.04.2018 г., е
оставила за свои законни наследници БР. К. БР., ЕГН ********** - съпруг, и Р. БР. ГР., ЕГН
********** – дъщеря (л. 12 от в. гр. д. № 809/2018 г. по описа на ВОС).
От Удостоверение за наследници, издадено от Община **** с изх. № О-ГС-05-
248/18.11.2021 г., се установява, че БР. К. БР., ЕГН **********, починал на 10.11.2021 г., е
оставил за своя законна наследница Р. БР. ГР., ЕГН ********** – дъщеря (л. 16 от в. гр. д. №
2877/2021 г. по описа на ВОС).
Със заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа
експертиза вх. № 11832/07.03.2016 г. (л. 121-133) вещото лице инж. **** **** е определила
пазарната стойност на имота, предмет на дарението, към датата на откриване на
наследството – 01.02.2014 г., в състоянието му към датата на подаряването му през 1990 г.,
на 160 700 лева. Установени са следните подобрения, извършени след дарението на имота:
5
на стълбището - монтирани два броя метални врати на стълбището, затваряне на стълбището
към избения етаж с метална конструкция и поликарбонатни плоскости, положен
гранитогрес на стълбището към таванския площад и на стълбищните площадки, остъкляване
на терасата към стълбището, боядисване на стълбището; на жилището – монтирани
климатици и външни щори на прозорците, положена коркова облицовка в коридора и
коркови плочи по пода, остъкляване на терасата, извършен ремонт на банята и тоалетната с
положени нови облицовки фаянс и теракот и санитарни прибори; на таванския етаж –
изградена допълнителна таванска стая, изграден и оборудван санитарен възел. При
съобразяване на извършените в имота подобрения, пазарната стойност на същия към датата
на откриване на наследството – 01.02.2014 г., е определена на 200 900 лева. Към датата на
изготвяне на експертизата пазарната стойност на имота е определена на 207 500 лева.
Пазарната стойност на имота в местност **** (бивша ****) с планомерен № ****, ведно с
построената в него масивна монолитна сграда, придобит с НА № 142, том XI, нот. дело №
4486/1970 г., е определена на 63 400 лева към датата на експертизата (23 400 лева – вещна
стойност на строителната част, 39 975 лева – стойност на земята).
В съдебно заседание вещото лице заявява, че при продажба на етажи от къщи в
цената обикновено е включена и частта от земята, която принадлежи към обекта – продават
се заедно за определена цена; изтъква, че не може да посочи отделна оценка на земята,
защото там не се продават свободно парцели. Обяснява, че е оценявала избите и таванските
помещения като складови площи. Сочи, че въпреки че таванът се отдава под наем и има
изграден санитарен възел, полученото жилище не е достатъчно комфортно за живеене, има
по-ниска височина, затова за него е взела по-нисък коефициент, отразяващ вида и
състоянието на имота. Излага, че независимо че приземният етаж се ползва за живеене, това
не го прави самостоятелен обект, същият е избено помещение – по-тъмно, по-ниско, затова е
включен в оценката с коефициент. Заявява, че не е правила оглед на приземния етаж, тъй
като не й е осигурен достъп до него.
Със заключението по повторната съдебно-техническа експертиза вх. №
19131/12.04.2016 г. (л. 155-166), изготвено от вещото лице инж. **** ****, пазарната оценка
на процесната част от сградата, находяща се на ул. „****“ № ****, по цени към датата на
откриване на наследството – 01.02.2014 г., в състоянието на имота към подаряването му
през 1990 г., е изготвена в два варианта. В първия вариант – при отчитане на твърденията на
ищеца, че приземният, вторият и таванският етаж са били изцяло пригодени за задоволяване
на жилищни нужди – пазарната стойност на имота е определена на 180 210 лева. Във втория
вариант – при съобразяване, че предназначението на приземния и таванския етаж е било за
складови помещения – пазарната стойност е определена на 146 500 лева. Пазарната стойност
на парцела на ул. „****“ № ****, с площ 431 кв. м, е определена на 143 130 лева към датата
на откриване на наследството. Пазарната стойност на имота в с.о. **** – вила и парцел, е
определена на 61 300 лева към датата на откриване на наследството (22 300 лева – стойност
на сградата, 39 000 лева – стойност на земята).
В съдебно заседание вещото лице излага, че теренът има винаги стойност,
независимо дали е застроен или не. Сочи, че към всяка от оценките на жилището по двата
варианта следва да се добави и цената на земята, при съответните квоти. Пояснява, че при
първия вариант на оценката на дарения имот таванът е включен като складова площ, а
приземният етаж - като жилищна; при втория вариант като жилищна площ е включен само
етажът, а таванът и приземният етаж – като скалдова.
Със заключението по допуснатата тройна съдебно-оценителна експертиза вх. №
33827/28.06.2016 г. (л. 199-206), изготвена от вещите лица инж. ****, инж. **** и инж. ****,
пазарната оценка на имота, находящ се на ул. „****“ № ****, по цени към 01.02.2014 г. –
датата на откриване на наследството, в състоянието към датата на дарението е изготвена в
два варианта. В първия вариант – при отчитане на твърденията на ищеца, че приземният,
6
вторият и таванският етаж са били изцяло пригодени за задоволяване на жилищни нужди –
пазарната стойност на сградата е определена на 158 000 лева. Във втория вариант – при
съобразяване, че предназначението на приземния и таванския етаж е било за складови
помещения – пазарната стойност на сградата е определена на 140 000 лева. Пазарната
стойност на 150 кв. м ид. ч. от поземления имот, в който сградата е построена, по цени към
датата на откриване на наследството, е определена на 22 000 лева.
В съдебно заседание вещото лице инж. **** уточнява, че не са замервали площите,
като същите са съобразени с данните в данъчната декларация, а огледът е свързан с
определяне на състоянието на имота.
Към делото е приложен заверен препис на влязло в сила Решение № 3446 от
18.11.2009 г. по гр. д. № 3641/2007 г. по описа на ВРС (л. 15-17 от в. гр. д. № 809/2019 г. на
ВОС), с което е намалено, на осн. чл. 30 от ЗН, извършеното с Нотариален акт имот №131,
том ХX, дело № 5491/1990 г. дарение от наследодателя ****, б. ж. на гр. ****, починал на
10.02.2004 г. (заедно с **** Р.а), в полза на ****, ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.
„****“ № ****, на следния недвижим имот: ½ ид. ч. от дворно място, находящо се в гр.
****, ул.”****, цялото с площ от 300 кв.м, съставляващо парцел VIII-156 в кв. 20 на **** по
плана на гр. ****, заедно с втори жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ
се от входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби,
разположени в източната половина от избения етаж откъм ул. „****” , както и ½ ид. ч. от
тавански етаж и от общите части на сградата и едно външно стълбище, изградено от терена
до междинната площадка на първия етаж, при граници на дворното място: парцели № VIII-
160, 150, с 17125/149000 ид. ч., като възстановява запазената част на СТ. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. „**** от наследството на ****, б. ж. на гр. ****, починал
на 10.02.2004 г., в размер на 17125/149000 ид. ч.
Видно от саморъчно завещание, на 15.08.2010 г. **** Р.а, ЕГН **********, е
завещала на сина си СТ. Г. Р., ЕГН **********, следното имущество: собствения си дял от
вилен имот 47 кв. м, построен в парцел **** – с.о. ****, район „****, гр. ****, съгласно
Нотариален акт № 142, том XI, нот. дело № 4486/1970 г., и полагащия й се дял от парцела –
земя 668 кв. м. Завещанието е вписано в Служба по вписванията – гр. ****, с вх. рег. №
29395 от 16.10.2020 г., дело 17305, акт № 202, том VIII, дв. вх. р. 29043 (л. 16 от гр. д.
1591/2021 г. по описа на ВКС).
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. **** и **** – от страна на ищеца, и **** и **** – от страна на
ответницата.
Свидетелят **** излага, че познава страните от края на 60-те години. Посещавал е
имота на ул. „****” №**** до 1989-90 г., като впечатленията му за къщата са по-ясни след
1976 г. Сочи, че семейство Р.и ползвали приземния и втория етаж от същата. Знае, че има
тавански помещения и че са давани под наем, но не се бил качвал там. Излага,че в
приземния етаж известно време, между 1982 и 1987 г., живеели **** и ****, с които
поддържал по-тесни връзки. В приземния етаж имало баня, тоалетна и кухня, както и две
стаи, които гледали към ул. „****“. Стените не били на тухла, били измазани. Не се сеща да
е имало нещо на пода, мисли, че е бил на замазка. Банята и тоалетната си били нормални;
мисли, че стените им са били с плочки; тоалетната била оборудвана с мивка и тоалетна
чиния. Имало кухня и прибори за готвене, поради което трябва да е имало ВиК и ел.
инсталация. Ремонтът бил правен от **** след като свидетелят излязъл от казармата
през1978 г., по време на сватбата му. След **** и ****, и **** живели в приземния етаж за
известно време, три-четири години. Към 1990 г., когато посетил имота за последен път,
стълбището било измазано и долу било с мозайка, като към тавана било на бетон.
Апартаментът бил изцяло завършено жилище с баня и тоалетна, две спални, хол, кухня,
трапезария. Подовете на всички стаи били с паркет. В банята имало вана, за която
7
свидетелят не си спомня дали е била лята или поставена, и малка мивка. В тоалетната имало
клекало и фаянс по стените, а долу мисли, че е имало мозайка, но не е сигурен. Имало ел. и
ВиК инсталации. В апартамента се живеело. Не знае дали **** и **** са правили ремонт на
приземния и втория етаж. Ако не се лъже, били сложили климатик в спалнята, където
живеели, за друг ремонт не си спомня. Заявява,че за последните 15-17 години не може да
каже нищо, тъй като не поддържа контакт с тях.
В показанията си, ценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, предвид
възможната заинтересованост от изхода на спора, свидетелката ****, съпруга на ищеца,
сочи, че отначало семейството им живяло в имота на втория етаж, а от 1987 г. до 1982 г. - в
приземния. Преди тях, от 1982 г. до 1986-87 г., в приземния етаж живеели **** и ****.
Заявява, че приземният етаж според нея отговарял на всякакви стандарти за жилище. Имало
ВиК и ел. инсталации. Стените били измазани. Имало подови настилки. В банята и тоалета
имало мозайка, а стените били с фаянс. В двете стаи и кухнята имало паркет. В коридора
имало циментова замазка. Кухнята била с лята мивка, едната стена била изцяло облицована
във фаянс, с плот. Двете стаи били с тапети. В банята имало бойлер, мивка и душ. В
тоалетната имало тоалетна чиния. Прозорците на стаите били стандартни, с нормална
височина. Излага, че са живели там до 1993 г., а след това до 2009 г. в приземния етж
живяла свекърва й. Заявява, че докато последната живяла в приземния етаж, ремонти не
били правени, само ищецът повдигнал малко нивото на пода в коридора с изолация, за да
няма стъпала към стаите и банята. Сочи, че впечатленията й за втория етаж са до 1993 г.,
докато свекърва й живеела там, тъй като я е посещавала ежедневно. Жилището било голям,
просторен апартамент, обзаведен, с мазилки, боядисан. Всички стаи с изключение на
коридора били с паркет и с нормална дървена дограма. Коридорът, банята и тоалетната били
с мозайка. В банята и тоалетната имало изцяло фаянс по стените. В тоалетната имало
тоалетна чиния. В банята имало мивка, лята вана, облицована във фаянс. Кухнята имала лята
мивка от две страни с плот – голям и малък. Жилището било в съвсем добро състояние към
1990 г. – паркетът бил поддържан, редовно били боядисвани стените и дограмата.
Стълбището със сигурност имало мозайка до жилищния етаж, като към таванското
помещение по-скоро нямало мозайка, но било измазано. От1987 година на таванския етаж
имало наематели, а в периода 1987-93 г. нямало. Таванският етаж бил с общ коридор, от
който се влизало в малко коридорче, и от него - в стая с прозорци на юг. В стаята имало лята
мивка, облицована с фаянс, като около мивката също имало фаянс, имало място за печка,
паркет, стаята била измазана. Нямало тоалетна и баня; наемателите ползвали тоалетната и
банята на втория жилищен етаж. Излага, че в периода от 1990 до 1993 г., докато
свидетелката живеела в жилището, в имота не са правени ремонти от ****; не знае дали са
правени такива впоследствие. Сочи, че е посещавала приземния етаж, където живеела
свекърва й, до 2009 г., като не е влизала на втория етаж. Това, което е виждала отвън, е
остъкляването на терасата. Докато свекърва й живеела в приземния етаж, имало метални
решетки на прозорците и метална врата, които били платени от свекърва й, но не знае кой ги
е поставил.
От показанията на свид. ****а се установява, че същата живее на първия етаж на
процесния имот на ул. „**** от 1986 г., като първият етаж се води на адрес ул. „****. Знае,
че имотът на сем. Р.и е дарен на **** след 1990 г., като след дарението **** и **** правили
ремонти. Излага, че започнали през 1993 г. с ремонт на приземния етаж - подове, замазки,
ВиК, измазване на стени, ремонт на стълбището. На втория етаж правили ремонт на банята
и тоалетната изцяло. Ремонтът бил правен преди майка им да слезе да живее в приземния
етаж. Имало ВиК и ел.инсталации, но правили подобрения. Сложили решетки по
прозорците. По жилищния етаж – изкарали топла вода за кухнята, сменили ВиК и ел.
инсталацията, сложили фаянс и теракот в банята и тоалетната, сложили вана, остъклили
терасите, монтирали климатици, направили стените и пода на коридора с корк. Сочи, че
преди това в банята нямало вана, а тоалетната и банята били с мозайка. Излага, че таванът се
8
ползвал до 2002 г. като складово помещение. През 2002 г. направили ремонт, прекарали
чиста вода и свързали канализацията с канализацията на свидетелката, тогава била
изградена и банята на тавана. Излага, че преди това не е имало наематели на тавана, не
можело да се живее там, нямало баня и тоалетна. В жилището на етажа правили ремонт за
удобство, в кухнята отначало нямало топла вода. Правили два пъти ремонт на покрива. Не
знае дали на тавана е имало наематели преди 1986 г., откогато тя живее в къщата. Не може
да каже дали преди това в таванската стая на Р.и е имало умивалник, но нямало изведен
канал там. Заявява, че била влизала на таванския етаж и че същият се ползвал за складово
помещение; тя нямала спомени да е имало мивка. От майката на **** знаела, че решетките
на приземния етаж са поръчани и платени от последната. Преди ремонта състоянието на
ВиК и ел. инсталацията на етажа било окаяно. Инсталацията била правена през 1967 г.,
когато била строена къщата, кабелите били оголени и трябвало да се сменят. Не е сигурна,
но според нея в банята преди ремонта нямало вана.
В показанията си свид. **** сочи, че живее на първия етаж в процесната къща със
съпругата си – свид. ****, от 2009 г., но има впечатления за сградата от 2001 г. Излага, че
през 2002 г. правили там ремонт на таванското помещение – изкарвали канализацията,
водата, защото не било пригодено. **** и **** правили ремонта за дъщеря си. Тяхната
стая, като се влезело на таванския етаж, била вляво. Не се сеща дали преди ремонта в стаята
е имало мивка; може да е имало вода, но мивка нямало; те прекарали тръба. Свидетелят
прекарвал наново водата, канал нямало със сигурност; такъв бил взет към съседната стая,
минал през комшиите и слязъл към банята на ****. Изградили баня на тавана и направили
изцяло ремонт на горната стая, след това слезли долу на етажа. Направили ремонт на
коридора, реновирали вратите, сложили корк, направили общи ремонти. Познат на
свидетеля направил теракот на стълбището, което преди това било с бетон.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция спорът между страните се концентрира единствено върху
размера на запазената част на ищеца С.Р. от наследството на неговата майка ****, която
следва да му бъде възстановена, и с която, съответно, следва да бъде намалено, на осн. чл.
30, ал. 1 от ЗН, извършеното с Нотариален акт №131, том ХX, дело № 5491, на 06.11.1990 г.
дарение от **** в полза на **** (починала на 04.04.2018 г. и заместена от наследницата си
по закон Р. БР. ГР.) на 75 кв. м. ид. ч. от поземлен имот, находящ се в гр. ****, ул. „****,
целият с пространство от 300 кв. м, представляващ УПИ VIII-156 в кв. 20 на **** по плана
на гр. ****, при граници: улица и УПИ №№ VIII-160, 150, заедно с ½ ид. ч. от втори
жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от входно антре, коридор,
четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната
половина от избения етаж откъм ул. „****” , както и 1/4 ид. ч. от таванския етаж, от общите
части на сградата и от едно външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка
на първия етаж .
В случая, запазената част на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, е 1/3
от наследството, колкото е и разполагаемата част.
С чл. 31 ЗН е уредено, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2; след това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
В конкретния казус, от представените по делото доказателства се установява, че в
наследствената маса се включват ½ от направеното дарение с с Нотариален акт №131, том
ХX, дело № 5491/1990 г. (доколкото имотът е дарен от двамата родители, които са го
9
придобили в СИО), 1/3 ид. ч. от поземления имот в с.о. ****, бивша местност ****
(доколкото същият е бил собственост само на починалия през 2004 г. съпруг на ****,
получен по замяна срещу негов собствен имот, включен в блока на ТКЗС – Нотариален акт
№ 142, том XI, нот. дело № 4486/1970 г.), и 4/6 ид. ч. от вилната сграда, построена в
поземления имот в с.о. **** (доколкото същата е построена в условията на СИО).
Настоящият състав счита, че при определяне на стойността на имота, находящ се в гр.
****, ул. **** ****, следва да бъде взета предвид оценката, дадена със заключението по
тройната съдебно-оценителна експертиза, втори вариант. Със същата имотът към датата на
откриване на наследството – 01.02.2014 г., в състоянието към датата на дарението –
06.01.1990 г., с включени сграда и земя, е оценен на 162 000 лева. Тази цена е много близка
до цената, дадена с първоначалната съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.
**** ****, но е по-детайлно обоснована, включително разделяйки цената за сградата от
цената за дворното място. Цената, дадена от вещото лице инж. **** **** по повторната
съдебно-техническа експертиза, втори вариант, с включени сграда и земя, е с повече от
55 000 лева по-висока от цената, дадена от останалите четирима експерти, като разликата
очевидно идва от използвания инвестиционен метод за оценка на дворното място, при който
не се отчита вече наличното застрояване, както и от заложената площ от 431 кв. м за целия
парцел. Съдът счита, че след като в дарствената сделка е отразена площ на дворното място
от 300 кв. м, няма основания стойността на последното да бъде изчислявана върху 431 кв. м.,
и кредитира като обективна оценката по тройната експертиза, при която е съобразено
наличното застрояване. По отношение на варианта на оценката – първи или втори, анализът
на представените доказателства, включително на показанията на разпитаните свидетели,
води до еднозначен извод, че към датата на дарението, независимо дали реално са се
използвали за живеене, таванският и приземният етаж на сградата са били със статут на
складови площи.
По отношение на имота в с.о. ****, съдът кредитира заключението по повторната
съдебно-техническа експертиза, при което цената е определена към датата на откриване на
наследството: 22 300 лева за сградата и 39 000 лева за земята.
В съответствие с изложеното, общата стойност на наследствената маса възлиза на
108 866,67 лева (½ х 162 000 + 1/3 х 39 000 + 4/6 х 22 300), съответно запазената част на
ищеца – на 36 288,89 лева (1/3 х 108 866,67).
Видно от саморъчното завещание на ****, прието като доказателство в настоящото
производство, същата е завещала на сина си СТ. Г. Р. целия си собствен дял от вилен имот
47 кв. м, построен в парцел **** – с.о. ****, район „****, гр. ****, съгласно Нотариален акт
№ 142, том XI, нот. дело № 4486/1970 г., както и полагащия й се дял от парцела – земя 668
кв. м. Доколкото никой не може да прехвърли това, което няма, съдът приема, че със
завещанието са прехвърлени не 4/6 ид. ч. от парцела (668 кв. м), а 1/3 ид. ч. от него, или
общо имущество на стойност 27 866,67 лева.
Накърнението на запазената част на ищеца възлиза на 8 422,22 лева (36 288,89 -
27 866,67).
С оглед на горното, дарението, обективирано в НА №131, том ХX, дело № 5491/1990
г., следва да се намали с 8422,22/162000 ид. ч., като с толкова се възстанови запазената част
на ищеца.
Поради несъвпадащи изводи, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е намалено извършеното с Нотариален акт №131, том ХX, дело № 5491, на
06.11.1990 г. дарение от **** Р.а в полза на **** на 75 кв. м. ид. ч. от поземлен имот,
находящ се в гр. ****, ул. „****, целият с пространство от 300 кв. м, представляващ УПИ
VIII-156 в кв. 20 на **** по плана на гр. ****, при граници: улица и УПИ №№ VIII-160, 150,
заедно с ½ ид. ч. от втори жилищен етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от
10
входно антре, коридор, четири стаи, кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби,
разположени в източната половина от избения етаж откъм ул. „****” , както и 1/4 ид. ч. от
таванския етаж, от общите части на сградата и от едно външно стълбище, изградено от
терена до междинната площадка на първия етаж, с 25907,81/98156,75 ид. ч., като е
възстановена запазената част от наследставото на СТ. Г. Р. от наследството на майка му
**** Р.а в размер на 25907,81/98156,75 ид. ч., както и в частта за разноските.
В частта, с която е отхвърлено искането на ****, заявено на основание чл. 36 ЗН, за
задържане на дарения й от **** Р.а с договор, обективиран в Нотариален акт № 131, том
ХX, дело № 5491/1990 г., недвижим имот, решението е влязло в сила.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съобразно
уважената или отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира със списъци по чл. 80 и доказва с договори за правна защита и
съдействие и платежни нареждания разноски общо в размер на 5505,70 лева, от които
2 569,70 лева – в първоинстанционното производство, 1100 лева – за в. гр. д. № 1980/2016 г.
по описа на ВОС, 1533 лева – за гр. д. № 1836/2017 г. по описа на ВКС, 303 лева - за гр. д. №
4772/2018 г. по описа на ВКС, като няма претендирани и доказани суми за в. гр. д. №
809/2018 г. по описа на ВОС, гр. д. № 1591/2021 г. по описа на ВКС, както и за настоящото
производство.
Ответницата, заместена в хода на делото от законните й наследници, претендира със
списъци по чл. 80 и доказва с договори за правна защита и съдействие и платежни
нареждания разноски общо в размер на 4147,38 лева, от които 1250 лева – в
първоинстанционното производство (в списъка се твърдят 1000 лева за депозит за
допуснатите експертизи, но само 750 лева се потвърждават с платежни нареждания; не са
съдебни такси и не могат да бъдат присъдени като такива и сумите, платени към Община
****), 1114,38 лева - за в. гр. д. № 1980/2016 г. по описа на ВОС, 283 лева – за в. гр. д. №
809/2018 г. по описа на ВОС, и 1500 лева – в настоящото производство, като за в. гр. д. №
809/2018 г. по описа на ВОС, както и за гр. д. № 1836/2017 г. и гр. д. № 4772/2018 г. по
описа на ВКС няма представени списъци и документи, доказващи разноски.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищцова страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в настоящото
производство; същият е справедлив и адекватен с оглед предприетите процесуални действия
и фактическата и правна сложност на делото.
При изчисление на разноските, които следва да бъдат присъдени съръзмерно на
уважените и отхвърлени претенции, съдът е използвал съотношението 25907,81/98156,75 –
като израз на цялата претенция, и съотношението 8422,22/162000 – като израз на уважената
такава, както следва:
8422,22/162000: 25907,81/98156,75 х 5505,70 = 1084,46
(25907,81/98156,75 - 8422,22/162000) : 25907,81/98156,75 х 4147,38 = 3330,47
Съответно, на ищеца за всички инстанции следва да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски в размер на 1084,46 лева, а на ответницата, чрез наследницата й Р.Г. – в
размер на 3330,47 лева.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3160/05.08.2016 г. по гр. д. № 6636/2015 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е намалено, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от **** Р.а, б. ж.
на гр. ****, починала на 01.02.2014 г., в полза на ****, ЕГН **********, с адрес: с. ****,
дарение от 06.11.1990 г., обективирано в Нотариален акт №131, том ХХ, нот. дело №
5491/1990 г., на 75 кв. м. ид. ч. от поземлен имот, находящ се в гр. ****, ул. „****, целият с
пространство от 300 кв. м, представляващ УПИ VIII-156 в кв. 20 на **** по плана на гр.
****, при граници: улица и УПИ №№ VIII-160, 150, заедно с ½ ид. ч. от втори жилищен
етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи,
кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина от
избения етаж откъм ул. „****”, както и 1/4 ид. ч. от таванския етаж, от общите части на
сградата и от едно външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж, с 25907,81/98156,75 ид. ч., като е възстановена запазената част на СТ. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**** от наследството на майка му **** Р.а, б. ж. на
гр. ****, починала на 01.02.2014 г., в размер на 25 907.81/ 98156,75 ид.ч., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от **** Р.а, б. ж. на гр.
****, починала на 01.02.2014 г., в полза на ****, ЕГН ********** (починала на 04.04.2018 г.
и заместена от наследницата си по закон Р. БР. ГР., ЕГН **********, с адрес: с. ****),
дарение от 06.11.1990 г., обективирано в Нотариален акт №131, том ХХ, нот. дело №
5491/1990 г., на 75 кв. м. ид. ч. от поземлен имот, находящ се в гр. ****, ул. „****, целият с
пространство от 300 кв. м, представляващ УПИ VIII-156 в кв. 20 на **** по плана на гр.
****, при граници: улица и УПИ №№ VIII-160, 150, заедно с ½ ид. ч. от втори жилищен
етаж от сградата, построена в мястото, състоящ се от входно антре, коридор, четири стаи,
кухня, баня и тоалет, избен коридор и три изби, разположени в източната половина от
избения етаж откъм ул. „****” , както и 1/4 ид. ч. от таванския етаж, от общите части на
сградата и от едно външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на
първия етаж, с 8422,22/162000 ид. ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на СТ. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**** от наследството на майка му **** Р.а, б. ж. на
гр. ****, починала на 01.02.2014 г., в размер на 8422,22/162000 ид. ч.
В частта, с която е отхвърлено искането на ****, ЕГН **********, заявено на
основание чл. 36 ЗН, за задържане на дарения й от **** Р.а, б. ж. на гр. ****, починала на
01.02.2014 г., с договор, обективиран в Нотариален акт № 131, том ХX, дело № 5491/1990 г.,
недвижим имот, Решение № 3160/05.08.2016 г. по гр. д. № 6636/2015 г. по описа на ВРС е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. БР. ГР., ЕГН **********, с адрес: с. **** (заместила в хода на делото
починалата на 04.04.2018 г. ****) да заплати на СТ. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. „**** сумата от 1084,46 лева (Хиляда осемдесет и четири лева и 46 ст.), представляваща
съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА СТ. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „**** да заплати на Р. БР.
ГР., ЕГН ********** (заместила в хода на делото починалата на 04.04.2018 г. ****) сумата
от 3330,47 лева (Три хиляди триста и тридесет лева и 47 ст.), представляваща съдебно-
деловодни разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на **** **** в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13