О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Провадия, 10.06.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1722/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 231/15.01.2020 г., подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против М.С.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

Твърди се, че между М.С.М. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:

1. Договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2016 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер **********.

2. Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и

3. Договор за лизинг от 08.06.2016 г.

Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план, (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е било предоставено мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White. Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването ѝ, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Твърди се, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от М.С.М. мобилни номера и устройства на лизинг са били приложени следните условия:

- за номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;

- за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - условията, договорени в Договор за лизинг от 08.06.2016 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2017 г. - м. октомври 2017 г.: фактура № **********/15.06.2017 г., фактура № **********/15.07.2017 г., фактура № **********/15.08.2017 г. и фактура № **********/15.10.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.

Фактура № **********/15.06.2017 г. била издадена за отчетния период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 29.74 лв. (от които други услуги с добавена стойност 25,00 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0,24 лв. и услуги с добавена стойност (гласови) 4,50 лв.), които са в общ размер на 57,55 лв. без ДДС и 69,06 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 3,99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата - 73,05 лв., като след приспадане на 7,04 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата била 66.01 лв.

Фактура № **********/15.07.2017 г. била издадена за отчетния период 15.06/2017 г. - 14.07.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 69.46 лв. (от които други услуги с добавена стойност 25,00 лв., разговори към „Грижа за клиента“ - 0,46 лв. и услуги с добавена стойност (гласови) 44,00лв.), които били в общ размер на 95,28 лв. без ДДС и 114,34 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 3,99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата - 118,33 лв.

Фактура № **********/15.08.2017 г. била издадена за отчетния период 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 3,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена и претендирана по фактурата - 34,97 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника М.С.М. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена и фактура № **********/15.10.2017 г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 238.34 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White в общ размер на 31.92 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 08.06.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** било в размер на 238.34 лв., което вземане в настоящото производство се претендирало частично. Претендираната неустойка за номера била в размер на 77.49 лв.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White, чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 08.06.2016 г., предсрочно изискуемият остатък бил в размер на 31.92 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски.

Претендираната сума по фактурата била в общ размер на 109.41 лв.

В исковата молба се твърди, че общата стойност на неизплатените парични задължения на М.С.М. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 328.72 лв.

Посочва се също, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са били погасени.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 560/2019 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да се постанови решение, с което да бъде прието за установено наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 560/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия против длъжника - ответник М.С.М., както следва: 328.72 лв., дължима съгласно фактура № **********/15.06.2017 г., фактура № **********/15.07.2017 г., фактура № **********/15.08.2017 г. и фактура № **********/15.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, направени в заповедното и настоящото производство.

На основание чл. 145, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни кой договор на коя дата е прекратен, както и периода на претендираната неустойка и начина на формиране ѝ. При изпълнение на последното указание следва да се има предвид, че за разлика от посоченото в исковата молба – че размерът на неустойката представлява сбор от месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му, посоченият в заявлението начин на формиране е, че същата се равнява на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и че за допустимост на установителния иск следва да е налице пълна идентичност на вземанията по основание, размер и период в двете производства.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК не постъпил отговор от ответника. Съобщението, ведно с преписи от исковата молба с приложенията и от молба вх. № 231/15.01.2020 г. е връчено редовно на същия на постоянния адрес, който съвпада с настоящия, на 11.09.2020 г. /л. 48/.

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

При разпределение на доказателствената тежест:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 342, ал.1 ТЗ:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения между ответника и „Теленор България” ЕАД по договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2016 г., допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 08.06.2016 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период; сключен договор за лизинг със сочения предмет, който е предаден на ответника, при което е възникнало задължение за плащане на дължимите вноски; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани мобилни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди, включително, че по силата на сключения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение операторът реално е предоставил на клиента такива услуги; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение и за предсрочно изискуемост на вноските по лизинга в претендирания размер, отправено изявление за това и достигането му до адресата, както и такива за предсрочна изискуемост на вноските по лизинга, за която ответникът е уведомен, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми за исковия период, както и правомерността на начисляването им.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземание.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже, освен посочените по - горе обстоятелства срока на договора и доп. споразумение - наличието на валидна уговорка за прекратяване на правоотношението; упражняване на правото на прекратяване и момента, когато е настъпило то; валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване във фиксиран размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите периоди, в т.ч. за начина на начисляване и размера на неустойката за исковия период, както и за размера на лизинговите вноски за исковия период, предвид липсата на формулирани задачи към исканата ССчЕ.

Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

По доказателствените искания на ищеца:

Представените с исковата молба документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.

Следва да се допусне за прилагане изисканото ч.г.д. № 560/2019 г. на РС – Провадия.

По искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание с оглед становището на ответника по направеното доказателствено искане и след формулиране на задачите към експертизата.

По доказателствените искания на ответника:

Такива не са заявени.

На страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни кой договор на коя дата е прекратен, както и периода на претендираната неустойка и начина на формиране ѝ. При изпълнение на последното указание следва да се има предвид, че за разлика от посоченото в исковата молба – че размерът на неустойката представлява сбор от месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му, посоченият в заявлението начин на формиране е, че същата се равнява на три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и че за допустимост на установителния иск следва да е налице пълна идентичност на вземанията по основание, размер и период в двете производства.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

При разпределение на доказателствената тежест:

По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 342, ал.1 ТЗ:

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения между ответника и „Теленор България” ЕАД по договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2016 г., допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 08.06.2016 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период; сключен договор за лизинг със сочения предмет, който е предаден на ответника, при което е възникнало задължение за плащане на дължимите вноски; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани мобилни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди, включително, че по силата на сключения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение операторът реално е предоставил на клиента такива услуги; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение и за предсрочно изискуемост на вноските по лизинга в претендирания размер, отправено изявление за това и достигането му до адресата, както и такива за предсрочна изискуемост на вноските по лизинга, за която ответникът е уведомен, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми за исковия период, както и правомерността на начисляването им.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че в негова тежест е да докаже, освен посочените по - горе обстоятелства, срока на договора и доп. споразумение - наличието на валидна уговорка за прекратяване на правоотношението; упражняване на правото на прекратяване и момента, когато е настъпило то; валидна уговорка за дължимост на неустойка при прекратяване във фиксиран размер.

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претенциите си за исковите периоди, в т.ч. за начина на начисляване и размера на неустойката за исковия период, както и за размера на лизинговите вноски за исковия период, предвид липсата на формулирани задачи към исканата ССчЕ.

По доказателствата:

По доказателствените искания на ищеца:

ДОПУСКА за прилагане изисканото ч.г.д. № 560/2019 г. на РС – Провадия.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза в първото по делото открито съдебно заседание с оглед становището на ответника по направеното доказателствено искане и след формулиране на задачите към експертизата.

По доказателствените искания на ответника:

Такива не са заявени.

Други доказателствени искания към този момент не са направени.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.07.2021 г. от 10:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260125
Дата:	10 юни 2021 г.
Съдия:	Сона Вахе Гарабедян

Дело:	20193130101722
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	26 ноември 2019 г.

Определение по дело №1722/2019 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Други доказателствени искания към този момент не са направени.