ПРОТОКОЛ
№ 55
гр. Ямбол , 15.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
Секретар:Й. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Марина Х. Христова Иванова
Гражданско дело № 20202330102193 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Н. М. М., редовно призована, се явява лично и с адв. Б. Ч.,
редовно упълномощена.
Ответникът Г. Т. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. Я. П.,
редовно упълномощена.
Вещото лице П. Г. Ц., редовно уведомено, се явява.
ДСП – гр. Я. изпраща социалния работник З. Д.
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдът докладва социален доклад изх.№ *** г. на ДСП гр. Я.
Докладва молба вх.№ *** г. от процесуалният представител на ищцата, с
която моли да бъде допусната до разпит при режим на призоваване
свидетелката Д. Т. Г.
Адв. Ч. – Поддържам направеното искане с молба от 10.12.2020 г. и
исковата молба така, както е депозирана същата. Представям платежно
нареждане за доплащане за възнаграждение на вещото лице. В момента
нямаме други доказателствени искания. Нямам възражения по проекта за
доклад. Не можахме да доведем свидетел, но се надяваме свидетелката Д. Г.
Т. да присъства за днешното съдебно заседание, която моля да бъде
разпитана. Ние сме готови за постигане на споразумение. Относно размера на
издръжката, щом има възможност за 165 лв., ние сме съгласни на тази сума,
но желаем по-ограничен режим на лични контакти, като изявяваме искане да
бъде определен такъв и за личните празници на децата и официалните
празници. Запознах се със социалния доклад и моля същият да бъде приет.
Адв. П. – Поддържам отговора на исковата молба. Нямам
възражения по доклада. По отношение на режима – мисля, че така
поискания режим на лични контакти от ищцовата страна е твърде
ограничен, още повече, че представената съдебно-психологична
експертиза посочва, че към настоящия момент бащата е в ***, който клони
към психично здраве, поради това, искаме режима да бъде в събота и
неделя, два пъти в месеца с преспиване.
С определение от 29.10.2020 г., съдът е съобщил на страните
проекта за доклад по делото.
Предвид липсата на възражения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта за доклад и като доклад по делото, който да се
счита за неразделна част от настоящия съдебен протокол.
По доказателствата, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА: социален доклад изх. *** г. на ДСП гр. Я.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Д. Т. Г.
Съдът пристъпва към изслушване на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Сне самоличността на вещото лице както следва:
П. Г. Ц. – 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, без
дела и родство със страните.
Вещото лице беше предупредено за наказателната отговорност по
чл.291 от НК и обеща да даде вярно заключение, по знание и съвест.
Вещото лице Ц. – Представил съм заключение в срок, което
поддържам.
На въпроси на адв. Ч., вещото лице отговори както следва:
Вещото лице Ц. – При активен ***, бихме могли да мислим за
поведение, което е сравнително опасно. При ***, ако по характер човекът
е активен, скандалджия, лесно раздразнителен, би могло да се твърди, че
има опасност, но трябва да се има предвид *** ли е или ***. Разликата е в
количеството. При *** – цялата симптоматика на психичното заболяване е
при мислене, воля, емоции, всичко е във висока скорост. Докато при *** –
това е фаза към оздравяване. Трябва да е здрав човек. Има нещо като скала
- „здрав човек“ , после „***“ е по-слабо изразеното и накрая- „***“.
Същото важи и за депресията. За окончателно оздравяване не можем да
говорим, а по-скоро е възможна дълга терапевтична ремисия за период от
10-15 години и повече. Гаранция няма, че лицето, ако реши, че е добре,
може да спре настоящата си терапия. Към настоящия момент счита се, че
3
лицето е достатъчно критично, че страда от настоящото заболяване, което
да го мотивира да поддържа предписаното му лечение, както и да
посещава редовно амбулаторен психиатър. Има много пациенти, които с
години си пият лекарствата.
На въпроси на адв. П., вещото лице отговори както следва:
Вещото лице Ц. – От години страда от това заболяване. Би трябвало
да има критично отношение към заболяването, поради което може да се
предполага дълга терапевтична ремисия. Самият той изявява критично
отношение към настоящия момент и се надявам това да продължи.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-психиатрична
експертиза.
На вещото лице П. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на
274,50 лв. по внесените депозити.
Съдът пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, чиято самоличност
снема както следва:
Д. Т. Г. – 59 г., българка, български гражданин, неосъждан, без дела, ***
на ответника.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл.290
от НК.
Същата обеща да говори истината.
Свидетелката Г. – Желая да свидетелствам.
На въпроси на адв. Ч., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Г. – Аз съм *** на децата. Откакто са родени децата, до
май месец тази година, по никакъв повод не е ограничаван контакта на *** с
4
децата. Няма случай да е отказан контакта му с децата, до май месец тази
година, нито на мен, нито на други роднини, нито на бащата. През 2017 г.
минахме през много тежка фаза на „***“ от болестта на ***. Дори тогава Н.
М. не прекрати достъпа до децата на всички - моя и на ***, на *** и ***,
докато бяха живи, те също можеха да ги виждат. Но тази година, когато
усетихме, защото ние вече сме се сблъсквали с това, и когато усетихме
признаците, аз имах разговори с него, в които настоявах да се лекува. Той
обаче заяви, че няма нужда от лечение, защото е здрав и каза „На лекар няма
да стъпи!“- нещо, което се случваше от 2018 г. насам. Имам предвид
неходене на лекар, категоричен беше, че няма нужда от лечение. Ако става
въпрос за лекарите, след като излезе от Р., ходихме три пъти до Б. и д-р С. Н.
след третия път заяви, че е дотук с лекарите и ще си взема лекарствата.
Август месец разбрахме от приятелите му, че е спрял лечението си и двамата
имахме много тежък разговор, в който ми заяви, че той „…прекрасно знае
какво е състоянието му и няма нужда от лечение.“ Каза ми: „ Аз на лекар със
сигурност няма да отида!“ Това ми заяви миналата година. Аз май месец
започнах да усещам симптомите - *** го прави различен човек, той не е
същият човек. По характер е спокоен, сдържан, пестелив, а в *** става
раздразнителен, разговори с него не могат да се водят. В началото имаше
възможност да разговоря с децата по телефон, дори след като Н. издейства
ограничителна заповед, тя не ограничи разговорите им по телефона.
Последният път, с нейно съгласие, дадохме децата да говорят с баща си.
Бяхме в парка с децата, разговорът беше много дълъг. След него, те бяха
много разстроени след крайните състояние, в които е бил. Това беше юни
месец, не знам точно датата, но тази година. *** живее основно в с. Б. сега.
Отделно живее, сам. Има апартамент и тук в Я. Това, което много ме
притеснява е състоянието на двете жилища. Ако ми позволите мога да покажа
снимки. Това, което видях в Б., наистина ме потресе. Къщата му буквално е
необитаема на втория етаж се виждат гредите на покрива, висят паяжини,
което означава, че нищо не се прави. Лятото ми беше казал, че иска да прави
баня и аз останах много изненадана, защото до момента не беше говорил да
се прави ремонт, а като отидох на място, се оказва, че няма нищо, към което
да се строи баня. Къщата и двора са истински „клошарник“, плашещо е. Няма
вътрешни санитарни възли. Имало е пожар и единствено е останало това,
което е минало през пожара, нищо друго не е годно за живеене. В това си
5
състояние, той няма реална преценка за това, което се случва. След като
излезе от Р. и видя в какво е превърнал къщата, се притесни. Сега, това в
момента явно не го притеснява. За апартамента, тук в Я., бях издирвана от
полицията от съседите от долния етаж – станало е наводнение, просто искаха
ако имам ключ, да отключа, за да им помогна да се справим със ситуацията.
Апартамента беше в ужасно състояние. Освен, че банята беше разбита, по
принцип, когато се прави ремонт се разбива, но всичко друго в апартамента
беше като „клошарник“ - натрупани дрехи, нямаше хладилник, нямаше
пералня, ужасно беше. Това и непрекъснатите обаждания на приятели от тук
в Я., да взема мерки, защото неговите приятели бяха притеснени. Започнаха
обаждания и от С. б., където е изгонил наемателя от магазина си.Той има
магазин там. Заживял е в магазина, обадиха ми се почти всички собственици
на съседни магазини, притеснени, че отново ще използва магазина си и ще го
превърне в „клошарник“. Правил е барбекю отпред, където има една стена и
магазина, в който си живее. И отново липса на критичност за това, което се
случва. Говоря за това лято – септември 2020 година. А след това се оказа, че
е изтеглил заем, при положение, че не работи от години, и то в размер на 20
000 лв. от някаква *** финансова къща срещу 50% лихва. „***“, мисля че се
казва финансовата къща. Срещу този заем е ипотекирал *** апартамент,
който е единственото жилище в града, в който да живеят децата му. Така че,
той рискува да остане без жилище в града, в който живеят децата му. Много
са инцидентите, но няма смисъл да разказвам всички. Разбира се, че обича
децата си.И те го обичат. Както той си го разбира, така си обича. Вижданията
му с децата, ставаше чрез мен, аз ги водих в С. б. всяка събота и неделя.
Идваше да ги вижда при мен, за да полагаме заедно грижи за тях. Това е така,
заради уюта, който децата чувстват при мен като ***. Много рядко ги е
вземал сам, почти винаги двамата сме били. Това беше съгласие между нас
тримата, за да му помагаме, и децата да бъдат и с него, нещо което бих
правила винаги, защото те имат нужда от баща си. До 2017 година рядко, но
се е случвало децата да преспиват при бащата. Откакто се разболя, те са при
мен. Той идва събота и неделя, вижда ги. Аз приготвям храната и много често
той ги извежда следобед в парка, някъде наоколо, карат колелета. Имаха
общи забавления. Но от 2017 година насам, нещата са доста по-сложни,
въпреки че до май месец, пак се случваше да е с тях и да ги извежда, но от
тогава той просто ги притеснява с поведението си. Аз продължавам да
6
общувам с децата. Случвало се е пред мен да разговарят с часове на
микрофон, чувам колко са крайни състоянията му, той може да плаче, и в
същото време да стане агресивен. Децата разказват също за какво са си
говорели. Последният път, в който бях взела с негово разрешение децата на
почивка в К., той искаше да говори с тях, но прецених, че е в такова
състояние, в което не трябва. Той се обади, едното дете беше до мен, той така
ми крещя по телефона, обижда ме, оказа се, че детето все пак го чува, не
можех да го отпратя, но звукът беше толкова силен, че детето беше
изключително разстроено. Моето мнение е, че децата имат нужда от баща си.
Р. иска баща си, но „…стария си баща, онзи спокойния.“ Докато не се проведе
истинско лечение, а не про-форма лечение, няма как да се оставят нещата при
него.
На въпроси на адв. П., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Г. – „Очи в очи“, децата са се виждали с баща си
юни месец, тази година. А по телефон – последно септември месец. Аз съм
за това, децата да имат баща. Той не направи най-важното за децата – не се
лекува. Последиците са ужасни в момента. Кашата е голяма, и не знам как
ще се оправи.
Социалният работник З. Д. – С. Б е обслужвано от Д „СП“ гр. Е. В Я.
сме направили четири посещения, при които господинът не е открит на
адреса и са оставени писма да се свърже с „Отдел Закрила на детето“. С
децата са направени срещи и е проведена среща и с майката. Предвид
емоционалното състояние на децата, а именно – нарушено емоционално
състояние, те са насочени към ЦОП за дългосрочна услуга с психолог.
Това, което съм записала в социалния доклад, че децата се страхуват да се
срещат с баща си, тъй като се държи странно, ми го казаха точно те.
Предвид изслушаната в днешното съдебно заседание съдебно-
психиатрична експертиза, разпита на допуснатата свидетелка, приетия по
делото социален доклад и изслушването на изготвилия го социален
работник, съдът намира, че не е в интерес на децата Д. и Р. Г. да бъдат
изслушвани в съдебно заседание, поради коет
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ горепосоченото искане.
На основание чл.123 от СК, съдът пристъпи към изслушване на
родителите.
Майката Н. М. – Живея в собствено жилище, в което децата имат
прекрасни условия на живот. Аз съм на добра длъжност в голяма
производствена фирма, като заявявам, че изцяло мога да покривам
нуждите на децата. За родителските права - през периода от 2013 година
до сега, никога не съм имала претенции по съдебен ред да изисквам
родителски права, понеже съм на мнение, че децата трябва да познават
майка си и баща си. Поради това заболяване аз не предприех нищо, тъй
като смятах, че баща им ще успее да се лекува. За пръв път ми се наложи
да разкажа на децата за това заболяване през тази година. Аз, през цялото
време ги лъжех, че той се лекува в С., защото го боли главата. Аз желая
изцяло да си поема грижите за децата и да бъде допуснат режим за срещи
на децата с баща им. Моите притеснения са те да остават с него насаме и
да общуват насаме с него, предвид самата болест, и това че нищо не ми
гарантира, че той ще е добре и няма да изпадне пак в някаква ***. И досега
съм се грижила изцяло сама за децата. Те не са лишени от нищо. От пет
години живея с друг мъж на семейни начала, като нямаме общи деца, но
той полага на 100 % грижи за моите деца и мога да разчитам на неговата
подкрепа.
Бащата Г. Г. – Искам да виждам децата си два пъти месечно и един
месец през лятото. Не съм съгласен с много неща, които се изговориха в
залата. Смятам, че имам качествата и мога да се грижа за децата. Много
пъти съм полагал грижи за тях. Имало е време, когато съм се грижил
повечето аз за тях, преди да се разделим.
Адв. Ч. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Адв. П. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
8
съдебното дирене.
Предвид липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Ч. – Уважаема госпожо Председател, считам че безспорно се
установиха всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба,
както и притеснението ни относно здравословното състояние на ответника,
поради което моля да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявения иск и считам, че посочения в исковата молба режим на лични
контакти е изцяло съобразен с всички обстоятелства, изложени и
установени по делото. Моля в този смисъл да постановите вашия съдебен
акт. Моля за срок за писмени бележки.
Адв. П. – Уважаема госпожо Председател, мисля че от събраните
доказателства не се доказа по безспорен начин, че не необходим
рестриктивен режим на свиждане, поради което моля да постановите
решение в по-разширен режим на лични контакти като този посочен в
отговора на исковата молба. Моля да ми предоставите възможност за
писмени бележки.
Съдът предоставя на страните тридневен срок, считано от днес за
предоставяне на писмени бележки по делото.
Съдът обяви, че ще постанови решението си в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,50
часа.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
Секретар: _______________________
9