№ 1782
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110148696 по описа за 2021 година
при секретаря Д. К. Д.
Страни в производството са ищецът „ТЕКСИМ БАНК“ АД ЕИК: ********* гр. София,
БУЛ.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ 117, и ответникът „ПЛ. АЛ. АЛ. ЕГН: ********** гр. С.
Предявен е иск по чл.422, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ за сумите, за които е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№44301/2020г.:
- 1799,34лв. - главница по договор за потребителски кредит-овърдрафт от 25.6.2013г., ведно
със законната лихва от 16.9.2020г. до плащането;
- 166,23лв. - договорна лихва за периода 25.6.2013г.-25.6.2020г., ведно със законната лихва
от 16.9.2020г. до плащането;
- 37,49лв. - обезщетение за забава за периода 25.6.2020г.-9.9.2020г
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорава исковата молба.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на
договор за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на неплатените изискуеми суми,
дължими по договора.
Не се спори, че между „Тексим Банк“ АД , като кредитодател, и ПЛ. АЛ. АЛ., като
кредотополучател, е сключен договор за кредит – овърдрафт от 25.6.2013г., за сумата
2000лв., при договорна лихва 12% и падеж на 25.6.2014г., с автоматично подновяване за
нови 12 месеца.
Спори се дали кредитополучателят е предал сумата по кредита на кредитодателя, на коя
дата е прекратен договора – дали на 26.5.2014г. (както твърди ответникът) или на 25.6.2020г.
(както твърди ищецът); противоречи ли размерът на възнаградителната лихва на добрите
1
нрави; изтекла ли е погасителната давност за събиране на вземанията.
По делото са приети писмени доказателства и заключение към ССчЕ, от които се
установява, че кредитополучателят е получил на 25.6.2013г. сумата 2000лв. на каса на
Изипей с транзакция № ************* и на същата дата е възстановил сумата 500лв. На
7.11.2013г. е получил сумата 342лв. на каса на Изипей с транзакция № *********, като по
този начин усвоената главница е в размер на 1842лв. Извършени са погасявания по кредита
от страна на кредитополучателя в общ размер 3515,97лв. С тях банката е погасила
задължение за такси в размер на 1580лв., за договорна лихва в периода 25.6.2013г.-
25.6.2020г. в размер на 1393,31лв. и главница в размер на 542,66лв.
Относно предаването на сумата по кредита: въпреки че липсват документи, от които
пряко да се установи предаването на сумите на каса на Изипей, от сключения договор за
кредит, откритата банкова сметка за обслужването му на името на ответника, извършените
плащания от страна на ответника за погасяването на кредита и осчетоводяването на сумите
за кредит и дебит, съдът намира, че може да се направи единствено възможен извод, че
сумата е получена от длъжника.
Относно прекратяването на договора: съгласно чл.8 от договора, той се сключва за период
от 12 месеца, падеж на овърдрафта на 25.6.2014г., като се предвижда, че действието на
договора се продължава за всеки нов 12-месечен период, освен ако някоя от страните не го
прекрати – в ал.2 и съответно ал.3 са описани предпоставките, при които договорът може да
бъде прекратен от банката, съответно от потребителя – за последния се предвижда
възможност да прекрати договора с 1-месечно писмено предизвестие до банката и след
заплащане на задълженията по договора. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата
на чл.143, т.8а ЗЗП /неравноправна е клауза, която предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който
трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор/,
тъй като от уговореното в договора е видно, че потребителят може да го прекрати по всяко
време с писмено предизвестие, за което не е предвиден необосновано дълъг срок.
Установява се от заключението към ССчЕ, че не са заплатени три месечени задължения за
погасяване на договорна лихва и комисионна ангажимент – на 3.2.2020г.,2.3.2020г. и
1.4.2020г., като възможността за ползване на лимита е преустановена на 7.4.2020г. и
действието на договора не е продължено от страна на банката след 25.6.2020г., от която дата
същият е прекратен поради изтичане на 12месечния срок, за който последно е бил подновен
/чл.8, ал.1 и ал.2 от договора/. Предвид изложеното съдът намира, че договорът е бил
прекратен по реда на чл.8, ал.2 поради изтичане на срока, за който последно е било
подновено действието му на основание чл.8, ал.1.
Относно дължимите суми: относно уговорения процент на възнаградителната лихва -12%,
съдът намира, че същият не противоречи нито на императивни норми на закона, нито на
добрите нрави. Сумата представлява възнаграждение за използването на кредита, което не
надвишава приетия ориентировъчно размер в практиката от 3 пъти размера на законната
лихва.
2
С разпореждане от 6.10.2020г. по ч.гр.д. № 44301/2020г. по описа на СРС, 32 състав, съдът е
изложил мотиви защо счита, че уговорената в чл.7, ал.1, б.б комисионна за ангажимент е
нищожна – тя е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП , тъй като от нея не
става ясно каква услуга заплаща потребителя и предоставена ли му е тя. Поради това и
съдът намира, че неправилно с платената сума от 1580лв. банката е погасявала тази
комисионна преди предявяване на иска.
Съгласно заключението към ССчЕ, неплатената договорна лихва е в размер на 56,97лв.
Съдът намира, че съгласно реда за погасяване на задълженията, предвиден в чл.6, ал.2 от
договора, със сумата, платена за комисионна, изцяло следва да се погаси задължението за
договорна лихва от 56,97лв. /1580лв.-56,97лв.= 1523,03лв./, както и част от главницата, като
остава неплатено задължение за главница от 318,97лв. /1799,34лв.-1523,03лв.=276,31лв./
Обезщетението за забава за периода 25.6.2020г.-9.9.2020г., изчислено по реда на чл.162 ГПК,
е в размер на 5,90лв.
Относно възражението за настъпване на погасителна давност: видно е от заключението към
ССчЕ и извлечението от банковата сметка, че задълженията по кредита са били погасявани
включително до 4.5.2020г. На основание чл.116,б.а ЗЗД погасяването на задълженията
представлява признание за тяхната дължимост и прекъсва течението на давността, поради
което вземанията на банката не са погасени по давност.
При този изход на спора, разноски се дължат и на двете страни. Разноските на ищеца са
443,36лв. – за исковото производство, съобразно представения списък, както и сумата
91,66лв. – разноски в заповедното производство или общо 535,02лв., а на процесуалния
представител на ответника следва да се присъди възнаграждение по чл.38 ЗА.
Възнаграждението следва да се определи от съда, като вземе предвид разпоредбите на чл.7,
ал.2, т.1 НМРАВ и чл.2, ал.5 НМРАВ. В случая са предявени три иска, за които дължимото
възнаграждение, съгласно цитираните норми, е в размер на 956лв. На ищеца следва да се
присъди сумата 72,08лв. – съразмерно с уважената част от исковете, а на адвоката на
ответника – 827,20лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ПЛ. АЛ. АЛ. ЕГН: ********** гр. С. дължи на ТЕКСИМ
БАНК АД, ЕИК *********, представляван от ИВАЙЛО ЛАЗАРОВ ДОНЧЕВ И МАРИЯ
3
ПЕТРОВА ВИДОЛОВА, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ, №141 сумите,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№44301/2020г.:
- 276,31лв.- главница по договор за потребителски кредит-овърдрафт от 25.6.2013г., ведно
със законната лихва от 16.9.2020г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
276,31лв.. до предявения размер от 1799,34лв.;
- 5,90лв.- обезщетение за забава за периода 25.6.2020г.-9.9.2020г. , като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата 5,90лв. до предявения размер от 37,49лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕКСИМ БАНК“ АД ЕИК: ********* гр. София, БУЛ.ТОДОР
АЛЕКСАНДРОВ 117, срещу ПЛ. АЛ. АЛ. ЕГН: ********** гр. С. , иск за сумата 166,23лв. -
договорна лихва за периода 25.6.2013г.-25.6.2020г., ведно със законната лихва от 16.9.2020г.
до плащането;
ОСЪЖДА ПЛ. АЛ. АЛ. ЕГН: ********** гр. С.да плати на ТЕКСИМ БАНК АД, ЕИК
*********, представляван от ИВАЙЛО ЛАЗАРОВ ДОНЧЕВ И МАРИЯ ПЕТРОВА
ВИДОЛОВА, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ, №141 сумата 72,08лв. –
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете
ОСЪЖДА „ТЕКСИМ БАНК“ АД ЕИК: ********* гр. София, БУЛ.ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ
117 да плати на адв. К. П. Г. от САК, гр. С., сумата 827,20лв.– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4