РЕШЕНИЕ
№ 12925
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110156012 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от ЗК „фирма“
АД срещу „ЗАД фирма“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 356,66 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 04.08.2023 г. в гр. П., причинени
виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***,
чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ответника.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. на ул. „П.К. Я.“ в гр. П., е настъпило ПТП по
вина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***, вследствие на което на
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** са причинени имуществени вреди. Твърди, че към
датата на ПТП лек автомобил Мерцедес“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към
датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени
вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че във връзка с образувана щета № ***,
било определено застрахователно обезщетение в размер на 356,66 лв., с която сума било
извършено прихващане от втора вноска за застрахователната премия по застраховка „Каско
на МПС“. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД
фирма“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Твърди виновен за причиняването
на щетите да е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, евентуално – твърди
съпричиняване. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №***, което е в причинна връзка с
уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Мерцедес“, с
рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 04.08.2023 г. се установява, че на посочената дата около 10:00 часа, в гр. П., на ул.
„П. К. Я.“, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***,
управляван от А. В., и лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ***, управляван от З. Т..
Отразена е схема на произшествието, както и видимите щети по МПС, като за лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. № *** е посочено скъсана гума и надрана джанта.
Протоколът е подписан от двамата водачи, като А. В. е посочил в частта „забележка“, че
вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява
частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална
доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от
процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери
причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният
протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на
водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *** относно неговата вина за
настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се
касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаните по делото свидетели А. В. и З. Т..
Свидетелят В. разказва, че при разминаване отнел предимството на отсрещно
движещия се автомобил, при което гумата на последния се ударила в бордюра. Сочи, че
процеснсото ПТП е станало преди обяд, около 9-41 часа. Пояснява, че двете МПС-та се
движели един срещу друг, но в неговата лента имало спрял автомобил, поради което, без да
2
изчака, навлязъл в пътната лента на насрещно движещия се автомобил. Добавя, че е имало
място за разминаване между двата автомобила. Отбелязва, че между двата автомобила не е
имало съприкосновение, а ударът е настъпил между гумата на другия автомобил и бордюра,
след като вече се били разминали. Твърди, че между водачите не е имало спор за това кой е
виновен. Заявява, че вината за настъпване на ПТП е негова.
От показанията на св. Т. се установява, че м. август 2023 г. управлявал лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № ***, като се движел по бул. „Я.“ в гр. П.. В същото време в насрещната
пътна лента се движел товарен автомобил „Дачия Докер“. Разказва, че товарният автомобил
„Дачи Докер“ без да спази предимство, навлязъл в неговата лента за движение. За да
предотврати сблъсъка между двете МПС-та, свидетелят завъртял волана надясно, при което
предната дясна гума на управлявания от него лек автомобил се ударил в бордюра. В
резултат на удара била скъсана гумата и надраскана джантата на автомобила.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***,
който е предприел маневра за заобикаляне, без да изчака преминаването на движещия се
срещу него лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. № ***. Вещото лице посочва, че ул. „П.
К. Я.“ се състои от две пътни ленти за движение, по една за всяка посока, разделени
помежду си с единична непрекъсната линия, като в района на процесното ПТП не се
наблюдават поставени пътни знаци. Съобразно доказателствата по делото, експертът е
приел, че процесното ПТП е настъпило на ул. „П. К. Я.“ в района след кръстовището на ул.
„Л.“, в посока от ул. „Г.И.“ към ул. „Б.“. Вещото лице е посочило, че широчината на
платното за движение е 6 метра. Според констатациите в заключението това пространство
позволява разминаване между двата автомобила безпрепятствено. Ако обаче има паркиран
автомобил и е предприета маневра за заобикаляне от страна на водача на товарен автомобил
„Дачия Докер“, с рег. № ***, не би имало достатъчно разстояние за разминаване на
автомобилите без да настъпи съприкосновение между тях. Съгласно експертното
заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ***, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че поведението на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ***, е
било противоправно /в нарушение на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП/. Това е така, тъй
като същият е следвало преди да започне маневра за заобикаляне на пътно превозно
средство, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на спрялото МПС.
Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат
и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на
3
ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава
възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, обективно
е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване. Тъкмо обратното, видно от показанията на разпитаните свидетели и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, водачът на лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *** се е движел правомерно, в своята собствена лента за движение и
със съобразена с пътните условия скорост. Нещо повече, предприетата от водача на лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** „спасителна маневра“ е предотвратила удара между
двете МПС, респ. настъпване на увреждания и по товарен автомобил „Дачия Докер“.
От представените по делото писмени доказателства – опис на щета № ***/*** г.,
опис-заключение по щета № ***/***г., след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 356,66 лв., изплатено чрез прихващане от втора вноска за
застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.,
ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ***, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 430,04 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
4
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 356,66 лв.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2023 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца ЗК „фирма“ АД следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 790 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. –
държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 60 лв. – депозит
свидетел, и 480 – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Д." № ***, да заплати на ЗК „фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 356,66 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 04.08.2023 г. в
гр. Поморие, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Дачия
Докер“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Д.“ № ***, да заплати на ЗК „фирма“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 790 лв. –
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5