Решение по дело №62273/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2532
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110162273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2532
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110162273 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

14.02.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №62273 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е образувано във връзка с изпратена по подсъдност от СГС искова
молба, производството по която е било разделено с насрочването на делото, като
1
разделеният иск е изпратен като родово подсъден на СРС, предявен от ....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ....- управител, чрез адв.Ц. И. от
САК, срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ...-
изп. директор, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 8 241 лв.,
представляваща имущ. вреди от сторени разноски в образувано обезпечително и в
изпълнително производство, които са както следва: държавна такса от 40 лв. и адвокатско
възнаграждение от 2 780 лв.- разноски по ч. гр. д. № 12323/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-17
състав, авансови заплатени такси от 396 лв. и адвокатско възнаграждение от 5 025 лв. -
разноски по изп. д. № 20228510403621 по описа на ЧСИ ...., с рег. № ...... на КЧСИ, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда-
18.04.2023г., до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 22.11.2022г. е направил
искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ответника чрез налагане на
обезпечителна мярка „запор на вземания по банкови сметки на длъжника, изрично посочени
в молбата“, като е било образувано ч.гр.д. №12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав. С
Определение №11997/23.11.2022г. е било допуснато обезпечение на бъдещ иск с налагане на
обезп. мярка- запор на вземания по посочените банкови сметки до размер на сумата от 135
000 лв. при парична гаранция от 13 500 лв. Посочва се, че след внасяне на гаранцията е била
издадена обезпечителна заповед, като въз основа на нея е образувано изп.д.
№20228510403621 по описа на ЧСИ ..... След налагане на обезпечителните мерки
ответникът е извършил плащания в размер на 50 000 лв. и на 85 000 лв., съотв. на
12.12.2022г. и на 13.12.2022г., с което е погасил целия размер на незаплатеното
възнаграждение от 135 000 лв. преди да изтече едномесечния срок за депозиране на искова
молба. С Определение №11997/23.11.2022г. по ч.гр.д. № 12323/2022г. на СГС, I-17 състав, е
била обезсилена издадената обезпечителна заповед и разпоредено освобождаване на
внесената от ищеца парична гаранция. Ищецът претендира сторените в обезпечителното и
изпълнителното производство разноски за държавна такса, адвокатски възнаграждения и
авансови такси. Намира, че е налице правен интерес от завеждане на иска, доколкото в
обезпечителното производство, с оглед на едностранния му характер, не е могло да бъдат
претендирани сторените разноски. Претендира присъждане на разноски в настоящото дело.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата
претенция като неоснователна. Посочва се, че отговорността за разноски в обезпечителното
производство е следвало да се реализира при постановяване на Определението по ч.гр.д. №
12323/2022 г., по описа на СГС, което не следва да се прилага по отношение на разноските в
изпълнителното производство. Поддържа, че искът е недопустим, респ. неоснователен.
Сочи, че отговорността за разноски е обективна, може да съществува само по висящ процес
и не може да се търси в отделно производство. Поддържа, че процесните разноски е
следвало да бъдат поискани с молбата за налагане на обезпечението. Прави се възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение в обезпечителното производство.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Видно от служебно изисканото ч.гр.д. №12323/2022г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав,
по молба от 16.12.2022г. от ищеца по бъдещия иск, на осн. чл.402 от ГПК, е отменено
допуснатото обезпечение на бъдещи иск, обезсилена е издадената обезпеч. заповед и е
освободена внесената парична гаранция. Обезпечителната мярка има за цел да гарантира
възможността за осъществяване на правата на ищеца- молител в обезпечителното
производство при бъдещо съдебно решение в негова полза. При направено искане за отмяна
на обезпечение от ищеца по бъдещия иск и при изложени твърдения за липсата на правен
интерес от обезпечението се приема, че отношенията между страните са уредени. Поради
това се преклудира възможността в последващ процес да се разглеждат направените
разноски по обезпечителното и по образуваното изп. производство във връзка с издадената
2
обезпечителна заповед. Приетото в тълк. практика на ВКС становище, че отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението, е с оглед на съществуващ между страните правен спор, който се разрешава в
исков двустранен процес. При подадено искане за обезсилване на обезпечителната заповед
от ищеца- молител, с оглед на извършено плащане от длъжника по изпълнението, се приема,
че отношенията между страните са уредени, вкл. и по разноските в съотв. производства и
поради липсата на правен спор между страните отпада необходимостта от исков процес.
Съобразно правната доктрина отговорността за разноски в гражданския процес може да се
осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. Извън конкр. производство, в което
са направени и по реда, установен в проц. закон, разноските не могат да се търсят и
присъждат, те не представляват имущ. вреди, не е допустимо да се преквалифицират по този
начин и подобен иск е проц. недопустим.
В настоящото производство, с оглед изхода на спора, не следва да се присъждат
разноски в полза на отв. страна, като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ....- управител, срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр....., представлявано от ...- изп. директор, осъдителен иск за сумата от общо 8 241 /осем
хиляди двеста четиридесет и един/ лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д.
№12323/2022г. по описа на СГС, I-17 състав и по изп. д. №20228510403621 по описа на ЧСИ
...., с рег. № ...... на КЧСИ, район на действие: СГС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:










Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3