РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Пловдив, 09.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕКТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното
от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 2700 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от И.Г.А., с ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника му
адвокат Г.Х., против Решение № 93 от
29.08.2022 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІI н.с., постановено по АНД № 168
по описа на същия съд за 2022 г., с
което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-0239-001286 от 05.11.2020 г. на Началник Районно
управление Асеновград към Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с което на А., на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателя заявява, че не е имал умисъл да извършва „дрифт“,
тъй като е шофьор с малко опит, а при вземане на завой е отпуснал по-рядко
съединителя на автомобила и той занесъл, като гумите издали звук. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд не е квалифицирал случая като маловажен.
Иска се решението на районния съд да бъде отменено, както и да се
отмени НП. Алтернативно прави искане за прилагане на чл. 63, ал. 2, т. 2 или
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
3. Ответното Районно
управление Асеновград при Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно
становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Асеновградският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от И.Г.А., срещу НП
№ 20-0239-001286 от 05.11.2020 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ Асеновград,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 1286
и бл. № 818965 от 25.07.2020 г., съставен от А.Б.Б., на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ Асеновград към ОД
на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На
25.07.2020 г., около 18,05 часа в гр. Асеновград
на ул. „Цар Иван Асен ІІ“, срещу № 127, А. управлявал
лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***/чужда собственост/, като използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване
до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, като блокира движението по
пътното платно.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Актът
е връчен на неговия адресат, който е вписал, че няма възражения по
констатациите.
Административнонаказващият
орган изцяло е възприел и възпроизвел в процесното наказателно постановление, както
фактическите констатации, така и правната квалификация, изложени в акта за
установяване на административно нарушение, като на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. трето от ЗДвП е наложил административни наказания глоба в размер на 3000
лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.
7.
В хода на първоинстанционното
производство са разпитани в качеството на свидетели контролния орган съставил
акта за установяване на административно нарушение и посочения в акта свидетел П..
В показанията си двамата са описали всички факти и обстоятелства, свързани с
констатиране на процесното административно нарушение. Разпитан е бил и
посочения от жалбоподателя свидетел Б.Г., който е заявил, че е бил в неговия
автомобил при процесния инцидент, когато при вземане на завоя гумите изсвирили,
а задната част на автомобила поднесла. Свидетелят е посочил още, че „…След
като направи обратен завой, И. потегли малко по-бързо, като след това намали
скоростта…“
8. За да потвърди
обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение, като при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства, решаващият съд е
счел за несъмнено, че А. при управлението на автомобила е извършвал опасните маневри,
свързани с форсиране на двигателя и увеличаване на скоростта при завой в
обратна посока, при което преднамерено е извършил презавиване и изваждане от
сцепление на задния мост чрез подаване на газ в завоя и неконтролируемо
превъртане на задните колела, при което автомобилът опасно е поднесъл. При това
положение е формиран извода, че по този начин, на практика същият е използвал
пътя не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
за да се забавлява чрез опасни и непозволени маневри и да демонстрира мощността
на автомобила, с което е осъществил процесното противоправно деяние.
Съдът е изложил подробни съображения относно липсата на каквито и
да е предпоставки, процесният случай да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ІV. За правото:
9. Съобразно нормата на чл. 104б, от ЗДвП, на водача
на моторно превозно средство е забранено да:
1. организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Според чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания
по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
10. В рамките на тази материална и
административнонаказателна правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва
да се отбележи следното :
Показанията на свидетелите Х., П. и Гаджев, които
са присъствали на мястото на инцидента са еднозначни и безпротиворечиви, по
отношение на факта, че А. е управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ***с висока
скорост и по начин който е имал за
последица, издаване на силни звуци от гумите, поднасяне на задната част на
автомобила сиреч, като преднамерено го е извеждал извън контрол, което е
довеждало да загуба на сцепление на гумите с пътната настилка.
12. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за пътищата,
пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата,
установени с този закон и със Закона за движението по пътищата.
Съобразно чл. 2, ал. 1 от Закона за пътищата,
пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и
товари.
Описаният от разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели начин по който А. е управлявал процесния автомобил,
повече от очевидно, не може да бъде определен, като съответен на правилото на
чл. 2, ал. 1 от Закона за пътищата. Казано с други думи, в конкретния случай
жалбоподателят е използвал пътното платно на ул. Цар Иван Асен ІІ в гр. Асеновград,
отворен за обществено ползване, за цели, които са различни и несъответни с
неговото предназначение за превоз на хора и товари.
13. Тези съображения налагат да се
приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като
валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
административен съд, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от 29.08.2022 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІI н.с.,
постановено по АНД № 168 по описа на същия съд за 2022 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.