Р E Ш Е Н И Е
№ 119
гр.Плевен, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: 1.Цветелина Кънева
2.Габриела
Христова-Декова
при секретаря Поля Цанева и с участието на
прокурора Анна Баракова като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно дело № 66 по описа на Административен
съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 92 от 25.11.2022
г., постановено по АНД № 20224410200277 по описа за 2022 г., Районен съд –
Левски /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 15-2200130/01.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен /ДИТ/,
с което на „Центурион 13“ ЕООД с ЕИК ********* затова, че при
проверка на място на 04.05.2022 г., в обект за охрана - завод гр. Левски
„Интернешънъл стил тюбс" АД и при проверка на документите в периода от
12.05.2022 г. до 19.05.2022 г. в ДИТ - Плевен, е констатирано нарушаване на
разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите
правоотношения, а именно че „Центурион 13" ЕООД, в качеството си на
работодател, не е изплатил в установения с ТД № 52/15.12.2021 г. срок до
30.04.2022 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от Н.И.М.ЕГН
********** през месец март 2022 година, в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда
/КТ/, на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от „Центурион 13“ ЕООД, чрез адв.Д. ***, в която
се сочи, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Твърди
се, че изводите на съда. че в хода на административно - наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения са неправилни. Излага доводи,
че законодателят е поставил изрично
изискване наказващият орган да посочи в наказателното постановление
нарушението, датата и мястото, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават и законови разпоредби, които са нарушени с извършеното
административно нарушение – в този смисъл е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.Твърди
се, че липсва пълно описание на констатираните факти — липсва какъв е
конкретния размер на неплатено трудово възнаграждение, по какъв ред се
изплащат трудовите възнаграждения - по банков път или в брой, дата на
извършване на нарушението и място на извършване на нарушението, има ли някакви
твърдения направени в хода на административно наказателното производство от
дружеството за причините, поради които е забавено заплащането на трудовото
възнаграждение. Този пропуск е особено съществен, тъй като препятства
възможността на дружеството да се защитава.Излага доводи, че наказващият орган
е посочил, че работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение на
Н.И.М.за извършена работа през м. март 2022 г., но не е посочен размера, а между
страните по даден трудов договор често възникват гражданскоправни спорове
именно във връзка с дължимите суми за възнаграждения или обезщетения при
прекратяване на правоотношението, поради което следва да са ясни фактическите
твърдения на наказващия орган за размера на възнаграждението, който се приема,
че се дължи.
Твърди, че в НП не е
определена датата на извършване на нарушението.В НП е посочено, че работодателя
не е изплатил до 30.04.2022 г. трудовото възнаграждение на работника. В случая
вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез
бездействие и се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до
който е следвало да бъде предприето действието. При справка в календара за 2022
г. се установява, че 30.04.2022 год. е почивен ден (събота), 01.05.2022г. е
неделя (Ден на труда), 02.05.2022г. е неприсъствен ден и крайния срок за
изплащане на заплатата е първия работен ден - 03.05.2022 год. В този случай
обаче нарушението ще бъде извършено на 04.05.2022 год. - първия работен ден
след изтичане ма срока. Към 30.04.2022 год. нарушението (ако и заплата да е
била дължима и да не е била изплатена) е обективно несъставомерно. Датата
04.05.2022 год., от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането
на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е
следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено, съобразно сключения трудов
договор. Датата на извършване на нарушението е един от съществените обективни
признаци за индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността
му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на
наказаното лице. Излага доводи,че липсва
яснота по отношение на това къде е престаран труда от работника, съответно къде
е следвало да бъде осъществено дължимото плащане на заплата. Предвид формалния
характер на административно-наказателното производство и ролята на АУАП и НП да
очертаят фактическите и правни рамки на нарушението, посоченото съществено
нарушение на процесуалните правила не може да бъде санирано чрез тълкуване на
фактите.Липсата на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата
му, което съгласно трайната съдебна практика се приема като съществено
процесуално нарушение. Твърди се, че с протокол № ПР2214011/19.05.2022 г. за
извършена проверка на "Центурион 13" ЕООД са установени нарушения на
трудовото законодателство, описани в осем отделни точки, като посочените
констатации касаят едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство по
чл. 128, т.2 КТ относно неизплащане на трудовите възнаграждения на четирима
работници за месеците февруари и март 2022 г. За отстраняване на констатираните
нарушения по чл. 128, т.2 на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ съответно е
предписано работодателят да изплати за всеки отделен месец уговореното трудово
възнаграждение на работещите в дружеството, подробно описани във ведомостта за
заплати, за извършената от тях работа по месеци, като за забавените плащания за
м. февруари 2022 г. е определен срок до 31.05.2022 г., а за задълженията за м.
март 2022 г. - до 10.06.2022 г. Твърди, че за всяка отделна точка по
предписанието за установените нарушения по чл. 128, т.2 от КТ за всеки отделен
месец е съставен нарочен акт и издадено НП и то преди да изтече срока на
предписанието. Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати
констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят
трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения,
органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения,
а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на
работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото
предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по
вид нарушение. В случая дружеството е имало временни финансови затруднения и по
тази причина не е изплатило заплатите само за месец март 2022 г. Контролният
орган не е съобразил затрудненото финансово положение на работодателя и е
наложил отделни наказания за всяко от констатираните при проверката нарушения
на трудовото законодателство. Твърди, че дружеството е изпълнило предписанията
в определения срок и налагането на
наказание за всяко едно отделно констатирано нарушение, но еднакво по вид, няма
да доведе до целения резултат - да се изплатят задълженията към работниците,
защото ще утежни финансовото положение па дружеството с нови публични
задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд.Моли
съда да отмени решение № 92/25.11.2022г. по описа на РС Левски. Претендира
разноски.
В съдебно заседание касаторът „ЦЕНТУРИОН
13“ ЕООД – редовно призован, се представлява от адв. В.Д. ***, с пълномощно по
делото, която поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА ПЛЕВЕН– редовно призован,
не се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение, че следва да се потвърди решението на Районен съд –
Левски по АНД № 277/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено издаденото
от директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен НП. Не са допуснати
нарушения на материалните и процесуалните правила при постановяване
на съдебния акт. Събрани са необходимите доказателства, от които е установено,
че касаторът – „Центурион 13“ ЕООД е
допуснал нарушение на трудовото законодателство като правилно и законосъобразно
е наложено наказание, а именно имуществена санкция в предвидения съгласно
разпоредбите на КТ минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба срещу решението е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а
съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС Левски неправилно
е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и при издаването на НП, и освен това е налице неправилно
прилагане на материалноправните разпоредби, доколкото с издадените осем НП се
затруднява дружеството да изплати трудовите възнаграждения.
В обстоятелствената част на оспореното
решение е изложена възприетата от РС - Левски фактическа обстановка, като е
посочено, че от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200130 от 19.05.2022 г. е видно, че същия е
издаден против „Центурион 13“ ЕООД, в
качеството му на работодател, затова че при извършена проверка на място на
04.05.2022 г. в обект за охрана: завод гр.Левски „Интернешънъл стил тюбс“ АД и
при проверка на документите в периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г. в Д
„ИТ“ със седалище Плевен е установено, че работодателят не е изплатил в установения
с трудов договор № 52/15.12.2021 г. срок до 30.04.2022 г. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа от Н.И.М.през месец март 2022 г. В акта е
посочено, че е нарушен чл. 128, т.2 от КТ и са посочени писмените материали, въз
основа на които е съставен. Представено е и обжалваното НП, от което се
установява, че за посоченото в акта нарушение на „Центурион 13“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна, в качеството му на работодател е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ.
РС е обсъдил
събраните писмени доказателства, включително е посочил, че към административно
- наказателната преписка е приложено копие от трудовия договор сключен между
работодателя и Н.И.М., от т. 2.6. на който се установява, че е уговореното
трудовото възнаграждение да се изплаща ежемесечно до 30-то число на месеца
следващ този, за който е положен труда в брой или по банков път в посочена от
лицето банкова сметка. ***вно месечно възнаграждение в размер на 650 лв., както
и дължимите се допълнителни трудови възнаграждения.
Към административно
наказателната преписка е приложено и копие от ведомост, в която са посочени
начислените трудови възнаграждения, съответните удръжки, както и дължимите
суми, които са посочени в графата „брой“ на л. 14. Ведомостта обаче не съдържа
положени подписи за платени суми в брой.
Към
административно-наказателната преписка е приложена /л. 15 от делото/ и
попълнената от работника декларация по чл. 402, т.3 от КТ, в която същия е
заявил, че не е получавал заплата от февруари м. 2022 г. Декларацията е
подписана на 04.05.2022 г. в 11:00 часа.
РС е подробно
възпроизвел показанията на свидетелите, като показанията им - както на
свидетелите, които са служители на ДИТ, така и на свидетелите, доведени от
дружеството, показват, че заплати за месец март на служителите, включително на Н.И.М.,
не са били изплатени към датата на проверката.
Въз основа на така
установените факти, РС е приел, че по един несъмнен и категоричен начин се
установява, че действително към момента на проверката на място на 04.05.2022 г.
и до завършване проверката по документи /която проверка е извършена в периода от
12.05.2022 г. до 19.05.2022 г./ в ДИТ не са представени доказателства
работодателя да е изплатил в срок до 30.04.2022 г. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа от Н.И.М.през месец март 2022 г.
Изложените в акта за установяване на административно нарушение факти и тяхното
възпроизвеждане в наказателното постановление в достатъчна степен описват
елементите от обективния състав на нарушението, при което наказаното дружество
е било наясно с вмененото му нарушение и е осъществило защитата си както пред
административно-наказващия орган, така и пред съда по посоченото нарушение за
неизпълнение на задължението му в качеството на работодател да заплати дължимо
и начислено трудово възнаграждение на работника за месец март 2022 г.
Проверката на място е извършена след изтичане на срока за заплащане на
възнаграждението. Съгласно сключения трудов договор възнаграждението се дължи
до 30-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Непосочването на
почивните дни и обстоятелството, че първия работен ден е 03.05.2022 г. не води
до промяна на извода, че към края на месец април и до момента на проверката
работодателя не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото
възнаграждение за месец март на Николай Иванов Н.И.М., поради което правилно на
дружеството, в качеството на работодател е съставен акт за установяване на
административно нарушение. При съставяне на акта пълно, ясно и точно е посочено
извършеното нарушение, датата на установяване на нарушението, посочена е нарушената
законова разпоредба, а именно чл. 128, т.2 от КТ, съгласно която работодателят
е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
РС също е посочил, че
при съставяне на акта и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да водят до отмяна на НП,
нито са допуснати нарушения на материалния закон. На дружеството жалбоподател
за допуснатото и установено нарушение на трудовото законодателство, в качеството
му на работодател, а именно по чл. 128 т.2 от КТ е наложено административно
наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ, а именно
имуществена санкция в размер на 1500 лв.
На тези основания РС
е потвърдил НП.
Настоящият съдебен състав намира, че
оплакванията в касационната жалба са неоснователни.
Законодателят е
поставил изискване наказващият орган да посочи в наказателното постановление
нарушението, датата и мястото, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават и законови разпоредби, които са нарушени
с извършеното административно нарушение. В случая тези законови изисквания са
изпълнени. В НП е налице препращане към писмените доказателства. РС в решението
си е приел, че видно от разплащателната ведомост за месец март, като видно от
същата, Н.И.М. е работил целия месец, начислено му е трудово възнаграждение, но
липсва подпис за получаване, което е в съответствие както със попълнената от Н.И.М.
декларация по чл.402, т.3 от КТ, така и със свидетелските показания. Мястото на
извършване на нарушението е достатъчно индивидуализирано с посочване на мястото
работа.
Не е необходимо да се посочва какъв е конкретния
размер на неплатено трудово възнаграждение, доколкото какъвто и да е размерът,
същото се дължи. Не е необходимо да се посочва по какъв начин се изплащат
трудовите възнаграждения - по банков път или в брой, още повече, че в
приобщения трудов договор са посочени и двете възможности, а по делото не са
ангажирани доказателства, че трудовото възнаграждение е изплатено по банков път
или в брой в уговорения в договора срок. В хода на административно
наказателното производство дружеството не е ангажирало доказателства относно
причините, поради които е забавено заплащането на трудовото възнаграждение,
поради което не е било необходимо да се посочват в АУАН и в НП. Липсват каквито
и да са твърдения от страна на дружеството при проверката, че е налице
възникнал гражданскоправен спор във връзка с дължимата сума за възнаграждение
за март 2022 г. Липсата на спор е видна от разплащателната ведомост, в която на
Н.И.М. от дружеството е начислено възнаграждение за всички 22 работни дни от
месец март 2022 г. Датата на извършване на нарушението е определена по ясен и
точен начин, доколкото при задължения на дружеството, които следва да бъдат
изпълнени в определен срок, при неизпълнение на задължението с изтичане на
срока дружеството е в неизпълнение. В случая неизпълнението представлява
административно нарушение, което е правилно квалифицирано.
Вярно е, че в протокол
№ ПР2214011/19.05.2022 г. за извършена проверка на "Центурион 13"
ЕООД са посочени осем нарушения на трудовото законодателство, всички на чл.
128, т.2 КТ относно неизплащане на трудовите възнаграждения на четирима
работници за месеците февруари и март 2022 г. Дадени са съответни предписания
за отстраняване на нарушенията. Възраженията на касатора, че след като са
дадени предписания не следва да бъдат налагани административни наказания са
неоснователни. Това схващане не може да бъде споделено. Съгласно чл.22 от ЗАНН,
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Доколкото в случая с неизплащането
на трудовото възнаграждение се създава едно противоправно състояние, следва да
бъде предписано преустановяването му. С преустановяване на същото, изразяващо
се в изплащане на трудовото възнаграждение, ще се отстранят и вредните му
последици, доколкото работникът ще получи своето възнаграждение за положения
труд. Правилно касаторът посочва, че неизпълнението на предписанията
представлява отделно нарушение, но в случая за такова нарушение дружеството не
е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая е налице втората хипотеза –
дружеството е привлечено към отговорност за осем различни нарушения, като за
всяко от тях следва да бъде наложено отделно наказание. Следва също да се
посочи, че дружеството не се е възползвало и не може да се възползва от
разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, доколкото дължимото трудово възнаграждение на
Н.И.М. за месец март 2022 г. след удръжки за осигурителни вноски и данък върху
доходите на физическите лица е в по-малък
размер от минималната работна заплата.
С оглед на изложеното, постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С
оглед изхода на делото, на касатора не могат да се присъдят разноски.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК и чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 25.11.2022 г., постановено по АНД №
20224410200277 по описа за 2022 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.