РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260075/06.07.2021г., постановено от
Районен съд– Карнобат по гр.д. № 548/2020г.
С това решение съдът е отхвърлил иска на С. Ж. С., ЕГН: ********** от гр.
Карнобат, ул. „М.“ № * против А. Х. О.., ЕГН: ********** и П. С. О.., ЕГН: **********,
двамата от гр. Карнобат, ул. „К. и М.“ № *, вх.*, ет.* да се приеме за установено, че
последните му дължат сумата от 493 лева, представляваща неплатено задължение по
договор за наем, от която 100 лева- наем за периода от 09.03.2020г. до 09.04.2020г.; 174 лева
– цената на използваната електроенергия за периода от 01.03.2020г. до 09.04.2020г. и 219
лева – цената на консумираната вода за периода от 10.07.2019г. до 09.04.2020г. С решението
съдът е отхвърлил искането на С. за присъждане на съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство.
Подадена е въззивна жалба от С. Ж. С. против решение № 260075/06.07.2021г.
Жалбоподателят пресъздава фактическите твърдения, инкорпорирани в исковата молба и
оспорва извода на решаващия съд за недоказаност на иска. С. подчертава, че според
свидетелските показания ответниците – въззиваеми са ползвали имота в периода от
09.03.2020г. до 09.04.2020г. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от него
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изразява становище по съществото
1
на спора.
Ответните страни – А. Х. О.. и П. С. О.. не представят писмен отговор.
Ответниците се явяват в съдебно заседание лично и пледират за потвърждаване на
съдебното решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Раионен съд – Карнобат е образувано по искова молба на С. Ж.
С. против А. Х. О.. и П. С. О.. с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът твърди, че е
собственик на апартамент в гр. Карнобат и на 09.03.2014г. е сключил договор за наем с
ответниците в устна форма. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 100 лева. Ищецът
твърди, че наемателите не са заплатили наема за месец 09.03.2020г. – 09.04.2020г. и
задълженията към ЕВН по фактура № **96 за период от 23.02.2020г. до 22.03.2020г. в
размер на 107,84 лева и по фактура № ***30 за отчетен период от 23.03.2020г. до
22.04.2020г. в размер на 67,45 лева, както и задълженията към ВиК в размер на 244,36 лева.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №
236/04.06.2020г. от Районен съд – Карнобат по ч.гр.д. № 409/2020г. Ищецът иска от съда да
приеме за установено по отношение на А. Х. О.. и П. С. О.., че последните му дължат
следните суми: 100 лева, представляващи наемна цена за апартамента, 176,13 лева,
представляващи електрическа енергия и 221,34 лева, представляващи задължения към ВиК.
В отговора по чл.131 от ГПК ответниците оспорва искат. Същите твърдят, че не
дължат наем за претендирания период, тъй като са напуснали жилището и са предали
ключовете на ищеца на 09.03.2020г. Твърдят също, че са заплатили всички консумативна
разходи – за електричество и вода.
В хода на първоинстанционното производство са събрани посочените в исковата
молба писмени доказателства и показанията на свидетелите Б. С. – дъщеря на ищеца и К. Ф.
– без родство със страните. Първата свидетелка твърди, че ответниците са били в
апартамента до 09.04.2020г. и са напуснали апартамента без да платят сметките си за ток и
вода. Свидетелката Ф. е виждала семейство О. в апартамента до началото на месец април
2020г.
Въз основа на тези доказателства, съдът е обосновал извод за неоснователност на
предявения от ищеца установителен иск. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите не
се установява нито каква е наемната цена, нито размера на разходите за електричество и
ВиК услуги. Поради това, съдът заключава, че ищецът не е доказал неизпълнение на
договора за наем. Представените по делото фактури за електрическа енергия и вода са
частично или напълно за периоди, извън този, за който ищецът твърди, че се дължат.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси тои е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение No 260075/06.07.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. Както правилно е посочил районният съд, договорът за наем е
двустранен, консенсуален, неформален и възмезден договор, който се счита за сключен с
постигането на съгласие. Писмената форма е за доказване, а не за действителност. В
конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже сключването и елементите на договора и
неговото неизпълнение. От показанията на свидетелите действително се установява, че
ответниците са били наематели в собствения на ищеца апартамент, но не се установява един
от съществените елементи на договора – цената, както и размера на претендираните от
ищеца консумативни разходи. Размерът на тези разходи е виден от приложените по делото
фактури, но както правилно е отбелязал районният съд, едната от тях (за ел. енергия)
обхваща само част от периода до 09.03.2020г., а другата е за период след тази дата – от
23.03.2020г. до 22.04.2020г. Поради това, искът в частта, досежно наемната цена и разходите
за електрическа енергия е отхвърлен правилно. Аналогично е фактическото положение и
относно разходите за вода. Представеният касов бон за сумата от 23.02 лева е за периода от
11.03.2020г. до 08.06.2020г., а фискалният бон за сумата от 15.76 лева е за периода от
08.06.2019г. до 09.07.2019г., който не е въведен от ищеца в исковата молба. Аналогично на
това, представените по делото фискален бон на стойност от 29.27 лева и фискален бон на
стойност 18.01 лева се отнасят за период, извън претендирания – от 10.04.2019г. до
10.05.2019г., съответно от 11.05.2019г. до 07.06.2019г.
Решаващите изводи на районния съд са правилни, добре структурирани и
обосновани, поради което настоящият съдебен състав препраща към тях на основание чл.272
от ГПК без да ги доразвива или изменя.
По изложените съображения, въззивната жалба на С.С. е неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 260075/06.07.2021г., постановено от Раионен съд –
Карнобат по гр. дело No 548/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4