МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №580/15г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН

 

         Обвинението е против Л.Ч.А.- роден на *** ***3, циганин, български гражданин, завършил седми клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за  това, че на 17.12.2014 г. в с. *****, обл. Плевен, като непълнолетен, навършил 16-годишна възраст, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, от дома на Д. Х. ***, отнел от владението на Д. движими вещи негова собственост – 3 пакета  х 100 гр. мляно  кафе „Нова Бразилия” за 3,60 лв., чанта от плат за 3,00 лв., обикновени вафли - 7 бр. за 0,84 лв., чифт мъжки чорапи за 1,00 лв., катинар с ключ за 2,00 лв., мобилен апарат Нокия „1208” за 20,00 лв., СИМ карта за 10,00 лв., сумата от 4,00 лева на монети, нож кухненски за 2,00 лв. или на обща стойност 46,44 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като грабежа е бил придружен с убийството на Д.- престъпление по чл. 199 ал.2  т.2 алт.1 вр. чл. 198 ал.1 алт.1 вр. чл.63 ал.2 т.1 от НК.

         По делото няма предявени граждански искове, не са конституирани гр. ищци и частни обвинители.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които следва да се ползват при постановяване на присъдата с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК. Пледира за налагане на максималното по размер наказание при съобразяване непълнолетието на подсъдимия и разпоредбата на чл.58а НК.

         Подсъдимият Л.Ч.А. се явява лично и със служебния защитник адв. Е.А. ***. Изразява желание производството да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Признава вината си и заявява, че признава изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявява, че е съгласен  да не се събират доказателства за тези факти, а при постановяване на присъдата да се ползва направеното от него самопризнание и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Не изразява становище във връзка с размера на наказанието.  Заявява,   че съжалява за извършеното.

         Защитата в лицето на адв. А. пледира за налагане на справедлива присъда при съобразяване младата възраст на дееца, доброто му процесуално поведение и осъзнаването от страна на подсъдимия на обществената опасност и последиците от извършеното престъпление. Предвид горното изразява становище, че справедливото наказание е около средата предвидена от закона.

         Плевенски окръжен съд като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка становищата на страните в открито съдебно заседание, намира за установено следното :

Съдебното следствие по настоящето производство е проведено по реда на гл. 27, чл.371, т.2 и сл. НПК.Ето защо и на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, които са следните :

Пострадалият Д. Х. Д. бил пенсионер от 1999г. и през 2002 г. отишъл да живее в село *****, където имал наследствен имот- къща с двор, находящ на ул. „*******” **. На същата улица, но на **, наследствен имот притежавала и неговата съпруга В.Н.Д.. Двамата съпрузи обитавали наследствените си имоти по отделно, защото  трябвало да ги пазят от престъпни посегателства, тъй като в селото зачестили домовите кражба. През деня те се срещали, помагали си в стопанската работа по дворовете на двата имота. Вечер нощували поотделно, всеки в наследствения си имот.

 На 16.12.14 г. Д. отишъл да си купи хляб, където видял първата си братовчедка П.Г.С. от с.с. Уговорили се на 18.12.14 г. сутринта в 07.40 ч. да се качат в автобуса за гр.Плевен, понеже трябвало да получат средства от рента на земеделска земя.

На 17.12.14 г. сутринта Д. отишъл в дома на съпругата си, извършвали трудова дейност. Към обяд споделил, че е изморен, искал да се прибере за да почива, нямал да идва привечер при съпругата си, т.к. на другия ден сутринта трябвало да пътува за гр.Плевен. След като се прибрал, Д. заключил портата, влязъл в пристройката в която живеел и легнал да почива.

 

Подс. Л.А., който към м.12.14 г. бил на 17 години, живеел в същото село заедно с брат си, снаха си, нейните деца и сестрите си. А. не работел, не учел, понеже бил изключен от местното училище, а от същата година бил и освободен от интернат.

Около 14 часа на 17.12.14 г. подс. А. отивал към дома на свои роднини в селото. Пътят му минавал покрай дома на пострадалия Д.. А. огледал имота и решил, че вътре няма никого и може да извърши кражба на железа, ако намери такива. До този момент не бил влизал вътре и не знаел кой живее тук. Установил, че портата е заключена, поради което я прескочил. Тръгнал към лятната кухня. Погледнал през прозореца, не видял някого. Забелязал, че катинарът от входната врата липсвал. Решил да влезе в сградата, да види какви вещи има с намерение да извърши кражба. След като влязъл в дясната стая след коридора, видял възрастен човек, който го издърпал за едното рамо към леглото в далечния край срещу вратата. Човекът попитал А. какво прави тук, а подсъдимият отвърнал, че се е объркал, извинил се и казал, че ще  си ходи. Подсъдимият и пострадалият стояли един срещу друг, а зад Д. било разположено легло. Внезапно А. нанесъл на Д. силен юмручен удар с дясна ръка в областта на предната странична страна на шията.От силата на удара Д. паднал на леглото по гръб. Подсъдимият А. се качил върху леглото, застанал зад тялото на Д., прекарал лявата си ръка сгъната в   лакета  под гърлото му. Стегнал лявата ръка, а с дясната натискал главата му напред към лявата. С крака, разполагайки се зад гърба на Д., той го бил обхванал през кръста.Чрез описания захват целял да неутрализира съпротивата на Д., а с ръцете да го задуши.  Д. се съпротивлявал и викал да бъде пуснат. Захватът на А. продължил докато пострадалият  постепенно престанал да вика и да се движи, а от устата му излязла пяна. А. притиснал ноздрите и устата му с дясната си ръка и така държал докато субективно преценил, че Д. е умрял. А. възприел, че Д. е престанал да проявява симптоми сочещи наличие на живот. За да се увери в това, А. положил ухото си на сърдечната област върху гърдите на Д.. Счел, че сърцето му е престанало да бие, след което положил тялото на пострадалия върху леглото, завил го с наличните завивки за да имитира, че е заспал. След това подсъдимият отишъл в съседната за да разгледа какви вещи се намират там. В един от шкафовете открил 7 бр. обикновени вафли, мляно кафе на пакети „Нова Бразилия” 3 бр., чифт нови мъжки чорапи. На земята намерил чанта от плат в която сложил описаните вещи. Взел чантата със себе си и се върнал в стаята, където се намирало тялото на Д.. От бюрото в тази стая взел технически изправен, черен на цвят мобилен апарат „Нокия“ 1280 с ИМЕЙ 352906020299575, сума от 4 лева на монети, която се намирала до телефона и средно голям кухненски нож с пластмасова дръжка. Тръгнал да излиза. Затворил всички врати.  В коридора открил катинара с ключа с който Д. заключвал от вън входната врата на лятната кухня. Заключил входната врата с катинара за да не може случаен човек да влезе в постройката и да види трупа. Ключа взел в себе си и напуснал имота като отново прескочил портата. Слънцето било започнало да клони към залез. Подс. А. се отправил към дома си. Пътят му минавал по мост. Там А. изхвърлил ножа, след което се прибрал в дома си заедно с отнетите вещи. Оставил същите в мазата на къщата. Задържал в себе си единствено ключа от катинара. След това влязъл в една от стаите, където били брат му, снаха му и трите му сестри. Казал им, че е извършил кражба на вещи от отключена къща. Сестрите му не проявили интерес да научат какво е станало. Брат му го поканил да излязат, да отидат у познати, където да играят карти.Там останали около два часа, до към 20 ч. След това братята се върнали в дома си и се разделили по стаите. Подсъдимият А. решил да се върне в дома на Д. и да инсценира пожар в стаята, където се намирало тялото му. Около 20.10 ч. отишъл пред дома на  Д., прескочил портата, отключил входната врата на лятната кухня.Светнал лампите – външната и тези в коридора, и в двете стаи. Намерил тялото на Д. в онова положение и състояние, в което го бил оставил. Влязъл в лявата стая, където имало вестници и пликове. Взел част от тях, нагънал ги и ги запалил с носения кибрит. Няколко вестника паднали незапалени пред леглото. Прокарал огъня от вестниците по външната предна страна на леглото и най- вече към краката на пострадалия. Задимило се. А. пуснал пердето за да не си вижда. Отдръпнал се в коридора за да наблюдава. Имал намерение да запали само тялото на пострадалия. След минути си тръгнал, затворил вратите на помещенията, не загасил вътре лампите, не заключил с катинара. По пътя към дома си изхвърлил катинара и отделно от него ключа. След това се прибрал. Не консумирал вафлите, които отнел, тъй като не му харесали. Изгорил в печката, която се намирала в стаята му чантата, кафето, чорапите и дрехите с които бил облечен по време проникване в къщата – тениска, яке, дънки, обувки.След няколко дни изхвърлил SIM картата на отнетия телефон, а самия апарат използвал за свои нужди. Впоследствие телефонният апарат е ползван и от членове на семейството на подсъдимия. На 18.12.14г. подс. А. забелязал, че около къщата на пострадалия Д. в селото има полиция. Тогава заминал при сестра си в с.****, където останал продължително време.

Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия А., което кореспондира със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Подс. А. е разпитан в хода на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.222 от НПК, в присъствие на защитника си адв. А.. В този си разпит А. подробно разказва за извършеното от него престъпление и свързаните с това обстоятелства. А. твърди, че минавайки покрай двора на Д. по път за къщата на роднина, у него се е зародила идея да открадне железа.Не знаел кой живее в къщата, в двора не бил влизал до този момент. Прескочил портата, която била заключена и се отправил към къщата.  Видял, че катинара от входната врата липсва и решил да влезе вътре, да огледа  за да открадне нещо, без значение какво е то. Бил изненадан от наличието на възрастен човек вътре. А. твърди, че човекът го дърпал за рамото, държал нож и го ударил с ножа в областта на ляво рамо. Тогава А. го ударил с юмрук в предно – странична повърхност на шията защото бил уплашен да не бъде убит. Убил човека душейки го за да не го види по- късно и да го разпознае. Целял смъртта на Д.. Описва подробно механизма, по който е удушил пострадалия. След като последния престанал да дава признаци на живот, А. сложил главата си на гърдите му, за да провери дали диша. Не чул сърдечен пулс и решил, че е умъртвил Д.. Поставил тялото на леглото и го завил.След това отишъл в съседната стая, където намерил и взел обикновени вафли, кафе в пакети, чорапи, телефон, монети, чанта, нож. Върнал се в стаята, където се намирало тялото на Д.. От намиращото се там бюро взел черен телефон „Нокиа“ и 4 лева на монети. В къщата прекарал около час, след което си тръгнал.Като тръгвал, взел и ножа, с който твърди, че е бил нападнат от пострадалия. Намерил в коридора катинар с ключ, с помоща на които заключил входната врата. Отново прескочил портата и се отправил към дома си. Изключил мобилния телефон. Минал по мост над р.Чернелка, където твърди, че е изхвърлил ножа, с който бил „нападнат“ от пострадалия.  Прибрал се, оставил отнетите вещи в мазата. По- късно брат му му предложил да излязат за да играят карти с техни приятели. А. се съгласил, играли карти до около 20.00ч., след което си тръгнали. След като се прибрали, А. решил да се върне в дома на Д. и да подпали тялото на пострадалия, за да прикрие следите от извършеното престъпление, като създаде впечатление, че пострадалия се е подпалил сам с печката ,която се намирала в стаята му и е починал от дима. Върнал се в къщата, светнал лампите, уверил се, че тялото е така, както го е оставил. Взел от съседната стая вестници, които подпалил с помощта на кибрит, който носел. С горящите вестници запалил одеялата откъм краката на пострадалия. Спуснал пердетата за да не се вижда отвън какво става в стаята, постоял 3-4 минути, след което си тръгнал. Затворил вратите след себе си, но не заключил входната врата, а взел катинара, който изхвърлил по пътя към дома си, защото се опасявал да не намерят по него отпечатъци. Ключът изхвърлил отделно от катинара. Прибрал се в домът си, взел вещите от мазата и разказал на сестрите си, че е извършил кражба, но без да им разказва подробности. Изхвърлили вафлите, защото според него били развалени. За телефона казал, че го е купил. Ползвал го от време на време. След 2-3 дни изхвърлил СИМ картата. Чантата, чорапите и дрехите, с които бил по време на извършване на престъплението изгорил в печката, тъй като се опасявал да не би някой да го е видял с тези дрехи да влиза в дома на пострадалия. На втория ден след случилото се видял полицаи пред къщата на Д., уплашил се и отишъл в с.**** при сестра си, където престоял 3 месеца.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия от досъдебното производство в по- голямата им част, доколкото същите кореспондират с останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Единствено е налице несъответствие в твърденията му, че Д. го нападнал и наранил с нож, който нож подсъдимият взел и по- късно изхвърлил от моста в р. Чернелка. На 18.03.2015г. е извършен оглед на местопроизшествие / л. 49- 51 от том1 на досъдебното производство/ на мястото, където А. твърди, че е изхвърлил ножа, с който е бил наранен от Д., но такъв не е открит. От показанията на съпругата и сина на Д., а именно В.Д. и Н.Х. се установява, че пострадалият не е притежавал нож с описанието, което дава подсъдимият. На 17.03.2015г. / протокол на л.69 и албум л.70-73/ е извършено освидетелстване /оглед на лице/ по отношение на подс. А. с участието на съдебен лекар, с оглед установяване достоверността на твърдението му, че е бил намушкан от пострадалия. Във връзка с резултата от това освидетелстване и по- конкретно установен белег на лявото рамо на А., е поставена задача в рамките на тройна СМЕ по делото, изготвена от в.л.доц. д-р П.Л., д-р С.К. и д-р Д.Д., от която е видно, че не е възможно съждение дали при инцидента на 17.12.14г. А. е получил прободно- прорезно нараняване в областта на лявото рамо, като такава възможност не се изключва. Не е възможно и конкретизиране на давността на нараняването, от което е останал белега, констатиран при освидетелстването му, както и средството и механизма на причиняването му. Ето защо съдът намира, че въпросното твърдение на подс. А. не кореспондира с практически никакви доказателства и не следва да се кредитира. В останалите им части обаче, обясненията на Л.А. кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и с данните от назначените по делото експертизи.

Видно от свидетелските показания на свид. Е.К.Т., живуща на семейни начала с брата на подсъдимия, Л.А. една вечер през месец декември 2014 г. е донесъл в къщи и е показал телефон „Нокия”. Обяснил, че го взел от къща в селото, никой не го бил видял.Телефона бил без карта.От същата къща бил взел обикновени вафли, кафе мляно „Нова Бразилия”, чифт мъжки чорапи, които не бил показал. Внезапно на другата сутрин заминал за известно време при сестра си Ф.А. в с.****. Телефона останал в къщата в с.*****, ползван е от членове на семейството на А.. Същият телефон е бил иззет от служители на МВР през м .март 2015 г. От показанията на свидетелката Ф.Ч.А., сестра на подс. А. е видно, че  тя живее в с.**** със семейството си. Л.А. пристигнал при нея на 17-18.12.14 г. Казал, че не се разбирал с брат им Кирил, останал до след Нова година. Отишъл си за малко, после пак се върнал при нея. Тя му давала своя телефон да говори със сестрите си в ********. Той не е имал в себе си телефон. При пристигането си Л.А. бил тих, но скоро започнал да проявява негативни черти от характера си. Карал се с членове от семейството на А., нервирал се, викал, искал да се изпълнява неговата воля. А. го изгонила в началото на февруари 2015 г. В показанията си полицейският служител Б.Й.М. от КП ОД МВР е посочил, че по служба е бил натоварен да работи за изясняване причините за смъртта на Д.. По повод заявено от роднини, че липсва мобилен апарат на Д., е извършен анализ на разговорите провеждани чрез него. Докуменирани са разговори между Д. и съпругата му основно.От 18.12.14 г. апарата не е използван до 31.12.14 г. от която дата започнало нередовно  използване с установени СИМ карти на членове на семейство А.. Чрез използване на разузнавателни средства, апарата е локализиран в дома на А. да се използва от една от сестрите А.. К. А. е обяснила,че не знае нещо нередно за произхода на тази вещ. Пред същия служител подс. А. подробно е обяснил мотивите си да влезе в двора на къщата на Д. за да краде, после в лятната кухня, че е бил изнанадан от Д., който го намушкал с нож в гърба. Обяснил, че е ударил с юмрук в гърлото Д.,той паднал на леглото, изпуснал ножа. А. се хвърлил на леглото зад човека, обхванал го с краката си около неговия таз, с едната предмишница на ръката се захванал гърлото на Д., с другата направил ключ на тила му. Стискал и душил Д. докато той престанал да се движи и съпротивлява; излязла от устата му пяна. Проверил и се уверил, че Д. е мъртъв. Положил го легнал по гръб в поза за сън или почивка, завил го, започнал да тършува в съседната стая. Намерил описаните вещи и ги взел, а от стаята на Д. взел 4 лв. на монети, телефон и нож. Общия му престой в дома бил около час по негова преценка. Заключил входната врата на постройката с катинара ползван от Д. за тази цел и се прибрал. Решил да запали тялото, за целта се върнал вечерта в дома на Д., носел кибрит. Светнал лампите, пуснал пердето на стаята, от съседната взел вестници. Подпалил го чрез кибрита, поднесъл огън към краката на тялото с вестниците.Стоял малко, за да се убеди, че огънят се разгаря и си отишъл без да заключва и гаси лампите. Изхвърлил ключа и катинара на различни места по път за дома си. Там намерил будни сестрите си и снаха си Е.Т., показал им крадените вещи, като казал че ги е взел от някакъв дом. Дрехите с които е бил през деня и обувките изгорил в печката в стаята си.Сутринта минал умишлено покрай дома на Д., видял служители на МВР, уплашил се и избягал в с.**** при сестра си.

От показанията на свид. П.С. се установява, че 18.12.14г.  била на спирката в с.***** около 07.10 ч., където чакала пострадалия Д., с когото имала уговорка да пътува. Той не се появил. Тя се притеснила и се опитала да го потърси на мобилния телефон. оператора съобщавал, че телефонът е изключен /което кореспондира с твърдението на подс. А., че е изключил отнетия мобилен телефон след напускане на местопроизшествието/.След като автобуса за Плевен заминал, тя се върнала в дома си и се обадила на домашния телефон на Д., разбрали се да се срещнат пред дома на Д.. Към 08.25 ч. С. минала покрай дома на Д., установила, че портата е заключена. Викала, блъскала портата, но отговор нямало.От показанията на С. и Д. се установява фактическата обстановка на местопроизшествието, която кореспондира с обясненията на подсъдимия и с данните от протокола за оглед на местопроизшествие. От тези показания е видно, че пердето на стаята, която обитавал Д. било пуснато, нямало видимост. Д. отключила портата с приспособление, което стояло наоколо. Двете свидетелки се насочили към лятната кухня обитавана от Д., входната врата за тази сграда била затворена, но отключена. В коридора светела лампа, той бил задимен. Вратите на двете стаи били затворени, отключени. При отваряне на дясната врата – стаята която обитавал Д., двете жени били посрещнати от гъст плътен пушек от който на вътре не се виждало нищо.В стаята светела лампата. Д. прекосила стаята и отворила прозореца, станало течение.Тогава се видяло тялото на Д., в легнало положение на леглото срещу вратата, завито със завивки. Липсвали признаци на живот. От цялата дясна предна надлъжна  страна леглото било изгоряло, а тялото – от към краката и в дясно надлъжно. Открит огън нямало, но завивките и дюшека тлеели.С. хвърлила малко количество вода за да угаси огъня. Направило й впечатление, че завивките от дясно на тялото били плътно към него, тялото овъглено почти наполовината по цялата предна дължина, както и леглото. Печката не горяла, била студена, вратите й били затворени. Д. я проверила –  вътре имало само малко пепел. Между леглото и печката по пода нямало следи от пожар или горяла материя. Пред леглото към вътрешността на стаята видяли разхвърляни няколко вестника и опаковки от хляб. Под леглото, върху чергата също не бил горял огън. Върху чергите били нападали изгорели части от леглото – от завивки и дюшек. Правело впечатление, че било горяло само леглото, завивките и дюшека. Д. установила, че между печката и леглото е гътната кофа с подпалки, което съпругът и не би допуснал. Забелязала, че пердето е подпъхнато в долния си край под завивките, от ляво на тялото, то не било горяло. Пердето е било пуснато, което не било обичайно за съпруга и защото никога не го бил пускал. Липсвал телефона му, който винаги стоял на масата до леглото.Тялото на съпруга й било изгоряло от краката към торса, било запазено в горната част в ляво и главата. С. и Д., познавайки характера на Д., изградените му трайни професионални навици / последният е работел като пожарникар преди пенсионирането си/, факта, че бил непушач, приели, че пожарът е с неествен произход. Изключили напълно опит за самоубииство чрез предизвикване на пожар. По тази причина синът му Н.Х. уведомили органите на МВР, които извършили оглед на сградата и тялото.

Видно от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, при аутопсията на трупа на Д., както и от лабораторните изследвания е установено - отравяне с въглероден окис, червени аленеещи послесмъртни петна; концентрация на карбоксихемоглобин в кръвта 51 %; - термична травма – 80% изгаряне на телесната повърхност 1 – 3 степен, частично овъгляване на горен десен крейник, долните крайници, коремна стена; - липса на други травматични увреждания, изключая описаното изгаряне; - концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.3% и в урината 0.5%.

Причина за смъртта е отравяне с въглероден окис и несъвместими с живота термични травми. Термичните травми са пожизнени, те са по-тежки по десен горен крайник, в долната част на долни крайници и по дясната страна на трупа. Изгарянето е получено при безпомощно, коматозно състояние на човека. Въглеродния окис е бил вдишан. По трупа и около него не са открити вещества сочещи наличие на запалителна течност. Консумираният алкохол в концентрацията си, не е повлиял Д. към момент на настъпване на смъртта. Видно от заключението на допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза за твърдения от подсъдимия силен юмручен удар в предно – странична повърхност на шията и липсата на находки от аутопсията, се сочи, че с оглед анатомични особености на мястото на попадане на удара, е възможно да не останат следи от насилие. Обсъдено е твърдението на подсъдимия, че в следствие на силния юмручен удар, Д. е паднал. Сочи се, че описаната зона е жизнено важна рефлексогенна. При силен концентриран удар в описаната зона, сърцето рефлекторно може да спре. При слаби удари е възможно зашеметяване, сърдечни ритъмни разстройства, колапс. Обясненото от подсъдимия за начина на поваляне на Д. е възможно. Досежно обясненията на подсъдимия за механизма на душене на Д. са изведени следните пояснения: – при аутопсията не са установени механични увреждания по кожата и шиините органи на Д.. По обяснения от А. начин на притискане на шията, силата е разпределена на по-широка площ в областта на гръкляна и дихателната тръба. Стеснили са се горните краища на дихателните пътища, повдигнала се е основата на езика, която е притворила входа на трахеята. Запазва се кръвопотока, запазва се способността за продължителна съпротива и непълноценно дишане.От друга страна притискащата повърхност е сравнително широка, без ръбове и неравности, което обяснява липса на увреждания по кожата на шията. Не са увредени хрущялите на гръкляна, поради притискане за къс период. По начина по който е съобщил обвиняемия е възможно да бъде задушен пострадалия, приложената сила не е причинила механични травми на гръклян и дихателна тръба, а само е довела до стесняване и притваряне на дихателните пътища, недостатъчност на дишането, протрахирана /продължена/ механична асфиксия. Тази асфиксия е довела до проява на безпомощност, загуба на съзнание, белодробен оток /поява на пяна от устата/. Затискане на дихателните отвори с ръка е ефективен начин на задушаване чрез възпрепятстване достъпа на въздух.Това въздействие по описание е било кратко. В резултат на задушаването чрез притискане на шията, Д. е изпаднал в опасно за живота състояние – механична асфиксия с хипоксична кома и белодробен оток. Комата е състояние и етап в клиничното протичане на механичната асфиксия. До изпадане в това състояние при различните механизми на душене се касае от десетина секунди до десетки минути и часове. До изпадане в безсъзнание Д. е могъл да възприема характера на извършваните спрямо него действия. Допуска се че този период е протекъл в рамките на 10 мин. /борба, безпомощност, кома, белодробен оток/. Състоянието в което е изпаднал Д. в резултат на механична асфиксия, е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. А. не е успял да умъртви Д. по време на механичната асфиксия, защото я е прекратил, приемайки Д. за мъртъв. Състоянието в което е изпаднал Д. /подтиснати до недоловими дишане и сърдечна дейност/ може да се възприеме като настъпила смърт от немедицинско лице.Сигурност за настъпила смърт може да се даде на по – ранен етап от медицинско лице, респ. от проява признаци на биологична смърт – послесмъртни петна, вкочаняване. Състоянието в което е изпаднал Д., следствие от механичната асфиксия е било невъзвратимо, смъртта е била предстояща в кратък срок. В конкретния случай смъртта е причинена от отравяне с въглероден окис. Концентрацията на карбоксихемоглобин в кръвенистата течност от гръдната кухина сочи категорично, че Д. е бил жив при запалването му.Според установена концентрация на етилов алкохол в кръвенистата течности, урината, иззети от трупа на Д., са направени следните изводи – преди инцидента Д. е употребил алкохол, но не е възможно да се определи времето на консумация; - при настъпване на смъртта, алкохола е бил във фаза на елиминация, организма не е бил алкхолно повлиян; - не е възможно да се определи към момент на нападение бил ли е Д. алкохолно повлиян, степен на влияние. Втората експертиза непротиворечи, а допълва първата.С оглед заявеното от А., че е бил намушкан с нож в областта на лявото рамо, вещо лице е заключило, че не е възможен извод за това, но възможност не се изключва. Не е възможно да се определи давност на увреждането, както и вида на средството причинило увреждането.

По делото са били изготвени тройна пожаро – техническа и допълнителна тройна пожаро – техническа експертизи. Експертите са заключили, че в жилищно помещение в дома на Д. е възникнал пожар на 17/18.12.14 г. през нощта, но не е възможно уточняване на конкретен час. По време на огледа е установено горене – постелките на леглото са тлеели и пушели. Най-продължителен период на непълно горене /тлеене/ са установени върху леглото и постелките, върху трупа в долната част на тялото, крайниците. Горенето е станало върху нивото на  пружината на леглото. Показанията на обвиняеми са достоверни, съобразно констатациите, че огнището на пожара е върху леглото, в дясната му част и към краката на починалия. Пожарът е възможно да е възникнал от открит огневи източник, от умишлена дейност. Изключват се версии огъня да е възникнал от запалена цигара, от електрическата мрежа; от леснозапалими течности; от действия на Д.. Изводът се базира на констатациите на огледа на местопроизшествие, свидетелските показания, обясненията на обвиняемия. Пожарът се е разпрострял чрез влакнестите материали на дюшека, завивките, дрехите и тялото на починалия. Двете експертизи не си противоречат, а се допълват.

По делото е била изготвена съдбна психолого – психиатрична експертиза по отношение на подс. А.. Вещото лице е заключило, че личностовия профил на освидетелствания непълнолетен А. очертава примитивно структурирана личност, формираща се в условия на фрустрация и депривация по отношение удовлетвореност на базисни потребности в непълно семейство.Тези условия съчетани с влияние на фактори от социалната среда предиспозират дисхармонични тенденции при изграждане на личностовата структура на осв.Той е недоверчив, с понижен емоционален резонанс спрямо хора, събития, липсва емпатиина способност, черти на анестезност. Склонен е да ограничава социалните си взаимодействия, намалени са потребност и способност да изгражда трайни връзки и приятелски отношения.Степента на социална вградимост и адаптация е ниска, оформена е тенденция на диссоциални модели на поведение. Липсват специфични интереси, потребности от себереализация и развитие. Ценностната система е ограничена до удовлетворяване на първични материални и физиологични нужди на ниво биологично оцеляване и примитивно битово съществуване. Няма конкретни очаквания, цели, амбиции свързани с бъдеще в дългосрочен план.Осв. не е способен да отчита собствена вина, да извлича поуки от неблагоприятния си минал опит.Той е с нагласи да преекспонира събития и факти с оглед себезащита. Неглижира авторитети, социални норми и правила. Емоционално е незрял и лабилен, с нисък фрустрационен толеранс, който съчетан с лошо контролирани емоции и чувства, слаба волева саморегулация на поведението, с трудности в прогнозирането и неотчитане на възможни негативни последици, би могло да резултира в проява на агресия. Агресивните тенденции на освидетелствания са високи с възможна проява на физическа агресия.Предразположеност към вербална агресия е умерено изразена. Психиатричното изследване сочи психичен статус – привидно спокоен, но интензивно вътрешно напрегнат, предпазлив при контакт, поддържа очен контакт с интервюиращия, трудно овладява раздразнения. Времеви представи недоизградени, недоизградена представа за собствена самоличност, ориентира се задоволително в обстановката. Мисловен процес протича с нормален темп, емоционално – фрустриран, с улеснена раздразнителност при неудовлетворения. Волево – незрял с импулсивност на постъпките. При освидетелствания липсват данни за умствена недоразвитост или психично разстройство в тесен смисъл. Касае се за несоциализирано разстройство на поведението с грубо и арогантно поведение, агресия във взаимоотношенията с околните, деликвентни прояви които извършва сам. Към времето на криминализираното дияние липсват данни за умствена недоразвитост или продължителни и краткотрайни разстройства на съзнанието.Такива данни липсват и по настоящем, липсват медицински пречки за участие в наказателното производство.След извършване на деянието освидетелстваният не е изпаднал в състояние на невменяемост. Не може да се изгради обоснована хипотеза за нарушен контрол на поведението по афектогенен механизъм при реализация на престъплението.От медицинска точка освидетелстваният е в състояние да възприема правилно, да запаметява и да  възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина. Допуска се с оглед процесуалното му качество и опити за изграждане на защитна теза, да предостави информация изместваща действителните мотиви за престъпни действия в социално приемлив план.

От заключението на съдебно стоково – икономическата експертиза стойността на отнетите от дома на Д. вещи към дата на деянието е за 46.44 лв. В цената се включва и стойността на катинара.

От заключението на вещото лице изготвило ДНК експертиза на веществени доказателства е установено, че по изрезките от ноктите иззети от лява ръка на Д. ДНК профилът на билогичния материал съответства да е на Д.. Липсва друг биологичен материал освен този на Д..

Обсъдените по- горе доказателства и способи за доказване кореспондират и със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства. На л.11-15 от том 1 на досъдебното производство е приложен протокол за оглед на местопроизшествие от 18.12.2014г., от съдържанието на който може да се направи извод за законосъобразното извършване на това следствено действия. В същия е описана фактическата обстановка на местопроизшествието, която съответства на възприетата фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние. На л.65-67 от том 1 на досъдебното производство е приложен протокол за претърсване и изземване от 17.03.2015г., извършено в с. *****, ул.“*****“ *** /домът, в който живее подс. А./, който отразява законосъобразното извършване на горното следствено действие при условията на неотложен случай. Този протокол е одобрен в законния срок от съдия в ОС Плевен, видно от разпореждане от на л.68, том 1 от досъдебното производство. От него се установява намирането на една от вещите, които е предмет на престъпно посегателство в дома обитаван от подс. А. и неговите роднини, а именно мобилен апарат „Нокия“ 1280 с ИМЕЙ 352906020299575.

При така обсъдената доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че обвинението против подсъдимия Л.Ч.А. е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Субект на престъплението, за което е налице повдигнато обвинение, може да бъде всяко навършило 16 годишна възраст непълнолетно наказателно отговорно лице. По делото от съдебно- психиатричната експертиза се установява, че Л.Ч.А. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си към датата на извършеното престъпление. От събраните доказателства по отношение на личността на подсъдимия е видно, че към момента на деянието същият е бил навършил 17 години, а към момента на съдебното разглеждане на делото е навършил 18 годишна възраст.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои от два функционално свързано акта, всеки от които е самостоятелно престъпление: принуда /изразена в случая в умъртвяване на Д./ и противоправно отнемане на вещи чужда собственост, които са предмет на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е осъзнавал, че в дома на пострадалия са налице вещи, които са чужда собственост и се владеят от пострадалия, че собственикът не е съгласен тези вещи да му бъдат отнети и че несъгласието му се преодолява чрез упражняване на принуда. С оглед конкретното обвинение, принудата се изразява в убийството на Д.. Влезлият в дома на пострадалия с намерение да краде А. бил изненадан от Д., поради което деецът решил да го убие, за да се прекрати фактическата власт върху вещите които имал намерение да отнеме. Горното извършил с целенасочени действия- душене. Това душене е целяло умъртвяване на пострадалия, тъй като според обясненията на самия подсъдим, той е упражнявал насилието до момента, в който преценил, че пострадалия е престанал да дава признаци на живот, след което за да се увери, че същият е починал, допрял ухо до гърдите му, но не възприел пулс или дишане. От СМЕ по делото се установява, че въпреки намерението си А. не е успял да причинил смъртта на Д. в този момент. Указаното физическо насилие върху Д. е довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Понататъшната смърт на Д. в това състояние обаче е била очаквана и неизбежна от медицинска гледна точка. Деецът, поради липса на субективни умения не е успял да разбере, че въпреки желанието си и усилията си не е могъл да умъртви Д.. А. обаче,  извършвайки действия по прикриване на следи от престъплението – запалвайки леглото под тялото на Д., го е убил като му е нанесъл термична травма и го е отровил с отровен газ. Ето защо съдът намира, че смъртта на Д. е била целена, независимо кога е настъпила и деецът е осъществил състава на грабеж придружен с убийство, тъй като смъртта е настъпила отново вследствие действие на подсъдимия.

След сломяване съпротивата на собственика, необезпокояван и за сравнително дълго време, деецът направил оглед в помещенията на лятната кухня и отнел вещи каквито преценил, че желае да вземе.

При преценка критериите на чл.54 НК, с оглед определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. А., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, която, сама по себе си, разкрива и висока степен на обществена опасност на самия деец. За високата степен на обществена опасност на дееца може да се съди и от обстоятелството, че същият е извършил настоящето престъпление в изпитателния срок по предходно осъждане за престъпление от общ характер.

 Причина за извършване на престъплението - незачитане на неприкосновеността на чуждата собственост, на неприкосновеността на личността; желанието на обвиняемите да се облагодетелстват по неправомерен начин; липсата на морални задръжки. Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предходно осъждане на подсъдимия, проявената от него  жестокост при умъртвяването на пострадалия и лошите характеристични данни.

Настоящият съд не отчита наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, като намира, че младата възраст не съставлява такова по аргумент от разпоредбата на чл. 56 НК, тъй като горното е взето предвид от закона при определяне на съответното престъпление чрез разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 НК         

 С оглед горните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи максималното предвидено от закона наказание, което след редукцията по чл.63, ал.2, т.1 НК е 12 години лишаване от свобода. Горното наказание, с оглед правилата на чл.373 ал.2 НПК, на основание чл.58а ал.1 от НК следва да се намали с 1/3, поради което съдът намира, че следва да наложи наказание в размер на 8 /осем/ години лишаване от свобода, което съобразно правилата на ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказанието конфискация на част или цялото имущество на виновния, което е предвидено диспозитивно за това престъпление, тъй като по делото не са събрани доказателства подс. А. да притежава каквото и да е имущество.

         Налице са предпоставките на чл.59 ал.1 т.1 от НК, поради което времето, през което подсъдимият Л.Ч.А. с посочена по-горе самоличност е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.03.2015 г. следва да се приспадне от наложеното му наказание лишаване от свобода.  Тъй като престъплението, което е предмет на настоящето производство е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.68 ал.1 от НК следва да приведе в изпълнение наказанието, наложено по отношение на подсъдимия Л.Ч.А. по НОХД № 281/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно правилата на ЗИНЗС следва да се търпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ в ЗАТВОР.

         На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК съдът следва да се произнесе по въпроса за веществените доказателства по делото.

Съдът намира, че не са налице такива, които да попадат в хипотезата на чл.53 ал.1 и 2 от НК. Ето защо веществените доказателства предоставени с обв. акт, а именно:

Непрозрачен хартиен кафяв плик с етикет с надпис - ** – полиетиленов плик с надпис „Заводски бял хляб”;

Непрозрачен хартиен кафяв плик с етикет с надпис - № 2 - полиетиленов плик с надпис „Заводски бял хляб”;

Непрозрачен хартиен кафяв плик с етикет с надпис - № 3 - полиетиленов плик с надпис „Заводски бял хляб”;

Непрозрачен голям хартиен кафяв плик с етикет с надпис - полиетиленов плик с надпис „Заводски бял хляб”;

3 бр. прозрачни полиетиленови пликове с етикети с надписи – изследвано ВД, сравнителен материал от В.Д.; изследвано ВД, сравнителен материал от Н.Х.; изследвано ВД, сравнителен материал от Л.А. – обекта неизследван; Непрозрачен бял плик с етикет с надпис – ноктени изрезки в епруветка – pg 91-1 /2015; pg91-2 /2015;

10 бр. бележки с различни надписи;1 бр. бръснарско ножче POLSILVER;2 бр. стопилки с неправилна форма, твърди, черни на цвят;всички поставени в черен полиетиленов незапечатен плик, следва  да се унищожат след влизане в сила на присъдата

По отношение на иззетите веществени доказателства, които принадлежат на пострадалия, а именно : Сумата от 34.33 лв. в касата на ст.разследващ полицай Милен Димитров ОД МВР – Плевен;Картонена кутия, цветна от Нокия 1280 – 1 бр.;Мобилен апарат Нокия 1280 Имей 352906020299575 - 1 бр.;1 бр. черен кожен портфейл, след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на наследниците на пострадалия – В.Н.Д. и Н.Д.Х. ***.Вещественото доказателство непрозрачен бял плик без етикет без надпис, съдържащ СИМ Карта 1бр., след влизане в сила на присъдата да се върне на подсъдимия Л.Ч.А..

С оглед този изход от производството, на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Л.Ч.А. следва да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски за изготвяне на експертизи и възнаграждения на вещи лица в размер на 1790,00 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав постанови присъдата си.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕН :