Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова в.гр. дело № 11828 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 105810 от
02.05.2019 г., постановено по гр.д. № 35176/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 113
с-в е осъден „Е.Б.“ ООД, ЕИК *******да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 2 276.00 лв.,
представляваща неизплатено и дължимо възнаграждение по неформални Договори за
изработка от 15.10.2015 г. и 13.05.2016 г., във връзка с които са издадени от
ищеца данъчни фактури № **********/13.05.2016 г. на обща стойност 4 676.32 лв.
с ДДС и с №**********/15.10.2015 г. на
обща стойност 276.00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2018 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и сумата от 758.19 лв., представляваща разноски по делото пред първата
инстанция.
Срещу постановеното
решението е постъпила жалба от ответника „Е.Б.“ ООД, в която са наведени доводи
за неправилност на съдебния акт. Заявява становище, че в производството не е
доказано наличие на облигационно отношение между страните, по което да е налице
непогасено парично задължение от негова страна. Представените в производството
приемо-предавателни протоколи не са подписани от оправомощено от ответника
лице, поради което не установяват приемане на посочените стоки. Поддържа, че е
узнал за тях едва в образуваното производство като незабавно се е
противопоставил на извършените от името на търговеца действия без надлежно
овластяване. От своя страна съставените данъчни фактури не установявали
задължение на търговеца- ответник към ищеца за посочените суми. Установеното
частично плащане, чрез приетата в производството ССчЕ,
според ответника се отнася за други правоотношения между страните. Сочените
обстоятелства не се установят чрез събраните пред първата инстанция гласни
доказателства, като съдът неправилно е обсъдил установеното по този ред. Отправя
искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А.“
ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на постановеното от
първата инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
В случая изложените
от ищеца факти и отправено до съда искане сочат, че са предявен иск по чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 276.00 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща неизплатено възнаграждение по неформални
Договори за изработка от 15.10.2015 г. и 13.05.2016 г., във връзка с които са
издадени от ищеца данъчни фактури на 13.05.2016 г. и на 15.10.2015 г.
Настоящият състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с
въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Чрез представените в производството
данъчни фактури № **********/13.05.2016 г. на обща стойност 4 676.32 лв. с ДДС
и с №**********/15.10.2015 г. на обща
стойност 276.00 лв. с ДДС с доставчик „Е.Б.“ ООД, ЕИК *******и получател „А.“ ЕООД и констатациите на приетата пред
първата инстанция ССчЕ, чийто изводи настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че по извършените
изработка и доставки на метални изделия процесните данъчни фактури са били
осчетоводени, както от ищеца, така и от ответното дружество, като фактурите са
били включени в дневника на покупките към подадената от ответника до НАП
месечна справка-декларация за ДДС за м.10.2015 г. м.02.05.2016 г. с право на
пълен данъчен кредит, като ответното дружество е ползвало данъчен кредит по
процесните фактури. Установено е в производството, че по данъчната фактура от 13.05.2016
г. на обща стойност 4676.32 лв. с ДДС е било извършено частично плащане от
ответника на сума в размер на 2 000.00 лв., както и че по сметка 401
„Доставчици” – партида на ответника се
води непогасено вземане на ищеца от ответника в общ размер от 2 276.00 лв.,
което се формира от непогасено вземане в размер на 2 000.00 лв. по данъчната
фактура от 13.05.2016 г. и в размер на 276.00 лв. по данъчната фактура от 15.10.2015
г.
Доводите на
ответника, че двете издадени данъчни фактури и тяхното осчетоводяване от двете
страни не установяват наличие на облигационно отношение между страните, по
което е неизправна страна съдът намира за неоснователно. Именно, чрез представените
фактури и констатациите на експерта по ССчЕ се
установява че страните са сключили договор за изработка с правна регламентация
в чл.258 и сл. ЗЗД, за който не е предвидена от закона конкретна форма за
действителност на сделката. Действително сделка може да бъде сключена, както
чрез изрични волеизявления, които могат да бъдат извършени в устна, писмена или
квалифицирана писмена форма, така и чрез конклудентни
действия. Установяване съществуването на сключения договор за изработка може да
бъде доказвано с всички допустими доказателствени средства по ГПК. Безспорно е
в теорията и константната съдебна практика, че фактурите могат да бъдат приети
като доказателство за възникнало между страните правоотношение; че тяхното
осчетоводяване от ответното дружество, включването им в дневника за покупките и
ползването на данъчен кредит по тях представляват недвусмислено признание на
задължението по същите и доказва неговото съществуване, както и че дори и
неподписаната фактура от купувача или от възложителя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена в
счетоводните регистри на двете страни /в т.см. решение № 47/08.04.2013 г. по
т.д. № 137/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 45/28.03.2014 г. по т.д. №
1883/2013 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др., които се
възприемат от настоящия състав/. В този смисъл, настоящият състав намира за правилни
и законосъобразни фактическите констатации на СРС и формираните въз основа на тях
правни изводи, че в производството е доказано наличие на облигационната връзка между страните по делото
- отразения в процесните фактури договор за изработка, доставка и монтаж на метални
изделия.
Настоящият състав
кредитира изцяло ССчЕ и показанията на разпитания пред
първата инстанция свидетел В.М.Т.като съобрази, че за доставката и монтажа на
изработените метални изделия са съставени надлежни приемо-предавателни протоколи,
които са подписани от М.и М.за обектите в кв.“Овча купел“ и кв.“Илиянци“. Представените
в производството приемо-предавателни протоколи от 10.05.2016 г. за обекта в
кв.“Илиянци“ гр.София и от 12.10.2015 г. за обекта в кв.“Овча купел“ са
подписани от името на фирмата – ответник от лицата М.А.и М.М.,
каквито фамилни имена са посочени в представената от НОИ, Дирекция
„Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“, като заети по
трудово правоотношение при ответника. И при липса на идентитет
между лицата подписали двата протокола и лицата заети по трудово правоотношение
при ответника обаче настоящия състав намира, че предвидената от закона
презумпция по чл.301 ТЗ не е оборена. Изводът се основава на установеното, чрез
представените данъчни фактури и констатации на ССчЕ.
Последните сочат, че търговеца ответник не се е противопоставил незабавно на
действията извършени от лицата, които са се индивидуализирали като оправомощени
от фирмата – ответник да подпишат съставените приемо-предавателни протоколи.
Ответникът е узнал за извършените от М.А.и М.М.
действия от името на дружеството – ответник преди настоящето производство,
което се установява от извършените изрични и несъмнени действия по
осчетоводяване на двете данъчни фактури, включването им в дневниците за
покупките и ползването на данъчен кредит. Възраженията на ответника в обратен
смисъл, настоящия състав намира за недоказани и неоснователни.
В производството е
установено, че задълженията на ответника по така сключените договори за
изработка, доставка и монтаж възлизат на сумата 2 276.00 лв., за която стойност
правилно и законосъобразно СРС е уважил исковете.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 467.15
лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък по
чл.80 ГПК, който размер е съответен на минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 105810 от 02.05.2019 г., постановено по гр.д. № 35176/2018 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 113 с-в.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ООД,
ЕИК *******да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 467.15 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата въззивна инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.