ЗЗ
Районен
съд, гр.Лом, в закрито с.з. на 09.03.2018 година, след като разгледа гр.дело №
426/2018 година, съдия докладчика, Н.Каменова, намира, че исковата молба следва
да се остави без движение, по следните съображения:
Съгласно приетото с ТР № 1/2016 година
от 03.07.2017 година на ВКС, ОСГК, съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител, което налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до
определени държави.
В ИМ, майката, Д.М. Янакиева с ЕГН: **********
***, заявява, че с ответника са бивши съпрузи, бракът им е прекратен, а
родителските права върху детето Ангел Георгиев К. са възложени на нея.
Същата заявява, че има възможност да
започне работи в чужбина, по-точно Германия, което мотивира искането й да бъде
постановено решение по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата, Г.А.К.,
да бъде издаден задграничен паспорт, и заместващо съгласие за пътуването на
детето извън територията на Р.България, за срок на валидност на паспорта на
детето.
Съдът е длъжен да защити конкретен интерес на детето, при
пътуването му извън страната.
Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено
като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна
степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли
конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал.1 СК
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване, за да се избегне възможността детето да бъде
поставено в риск.
Изявлението на майката, „ че има вероятност да започне работа в
чужбина, и по-точно Германия”, не попада в хипотезата на определеност, което
налага ищцата да ангажира доказателства относно местоработата й/ сключен
договор или оферта за това/, и място на
пребиваване, тъй като при пътуване на детето в чужбина за обучение/ както е
посочено в ИМ/, съдът следва да прецени
причината за искането и едва при липса на данни за съществуващ конкретен и
реален риск за детето, се произнася, като определя параметрите на разрешението.
От друга страна от страна на ищцата не е направено искане за
промяна на местоживеенето на детето.
По изложените по- горе съображения, съдът намира, че ИМ следва да
се остави, без движение, ищцата следва да конкретизира искането си и да допълни
същото, относно местоработата й, държавата в която ще работи, и за конкретни
пътувания в определен период от време и до определени държави, респ. държави,
чийто кръг е определяем, както и неограничен брой пътувания през определен
период от време.
По изложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ, исковата молба на Д.М. ***.
Да бъдат отстранени посочените по-горе пропуски и ангажирани
конкретни доказателства в срок от 15 дни от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: