№ 198
гр. Шумен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500311 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от В. В. Г., чрез пълномощника му – адв. С. И. от АК – София, срещу решение №
235/15.04.2024 г. по гр.д. № 2420/2023 г. по описа на ШРС, в частта му, с която е осъден да
плаща месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете в размер на 300,00 лв. и е
осъден да плати издръжка за минало време – за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г. в размер
на 300,00 лв. месечно, в общ размер 900,00 лева.
Жалбоподателят намира решението, в обжалваните му части, за неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че приетия от съда размер на дължимата издръжка е неправилно
определен. Счита, че не е логично издръжката на възрастен човек /позовавайки се на
размера на линията за бедност/ да се равнява на този за дете. Сочи, че позоваването на
здравословното състояние на детето не може да окаже влияние върху размера на дължимата
издръжка. Твърди, че този размер съставлява съществено затруднение за него, тъй като
получавал нетен доход в размер на 605,27 лева. Счита, че претенцията за плащане на
издръжка за минало време е изцяло неоснователна, тъй като представил доказателства, че
плащал такава в претендирания период. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и му присъди деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – И. Р. П., действаща чрез
пълномощника си – адв. С. Т. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
1
намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да й бъдат
присъдени извършените във въззивното производство разноски. Сочи, че определеният с
ПМС размер на линията за бедност не служи като база за определяне на дължима издръжка.
Излага, че заболяването на детето обуславя специални потребности, отразяващи се на
размера на необходимата издръжка. Правилно първоинстанционният съд определил размер
на издръжката, съответен на нуждите на детето и възможностите на ответника, предвид и
увеличения размер на минималната работна заплата. Поради това моли решението на
Районен съд – Шумен да бъде изцяло потвърдено, като й бъдат присъдени деловодните
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 2420/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от И. Р. П., действаща лично и като родител и законен
представител на малолетната В.В.Г. срещу В. В. Г., с която са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК. Към
съда са отправени искания на П. да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете; на ответника бъде определен режим на лични
отношения /подробно описан/ с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето
месечна издръжка на дете от родител в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на
предявяването на иска, включително за минало време – в същия месечен размер, за периода
от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г.
В срока за отговор, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на
исковата молба, с който не възразил родителските права по отношение на детето В. да бъдат
предоставени на майката, както и да бъде определен режим на лични отношения с детето.
Възразил срещу размера на претендираната издръжка, вкл. и за минало време, сочейки, че
същият е непосилен за него, като заявил, че е в състояние да плаща такава в размер на
240,00 лв. Отправил искане претенцията за присъждане на издръжка за минало време да
бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като плащал редовно издръжка.
С решението си по делото първоинстанционният съд е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето В.В.Г. на майката И. Р. П.; определил е
местоживеенето на детето при майката на адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 9, вх. 2, ет. 1, ап. 22;
определил е следния режим на лични контакти между бащата В. В. Г. и детето В.: всяка
първа и трета седмица от месеца в събота от 10,00 часа до 17,00 часа в неделя /с
преспиване/; всяка нечетна година, през официалните почивни празнични дни по Коледа от
09,00 часа на 24.12. до 18,00 часа на 26.12. /с преспиване/; всяка четна година през
официалните почивни празнични дни за Новогодишните празници от 09,00 часа на 31.12. до
18,00 часа на 02.01. /с преспиване/; всяка четна година – първите два дни от Великденските
празници от 10,00 часа на първия ден /петък/ до 18,00 часа на втория ден /събота/ – с
2
преспиване; всяка нечетна година – последните два дни от Великденските празници от 10,00
часа на третия ден /неделя/ до 18,00 часа на четвъртия ден /понеделник/; един месец през
лятото, разделен на два пъти по 15 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск; на
25.03., когато е рождения ден на детето – два часа през деня или два часа вечерта, по
допълнителна уговорка между родителите, в зависимост от заетостта на детето и
родителите. При осъществяване на режима детето следва да бъде вземано и връщано от/в
дома на майката. С атакуваният съдебен акт, В. В. Г. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на детето В.В.Г. в размер на 300,00 лв., считано от 01.11.2023 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж – 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката. Осъдил е ответника, на основание чл. 149 от СК да заплати на
ненавършилото пълнолетие дете и издръжка за минало време – за периода от 01.07.2023 г. до
30.07.2023 г. в размер на 300,00 лв. месечно или в общ размер на 900,00 лева.
Първоинстанционният съд е осъдил Г. да заплати на П. направените разноски по делото в
размер на 825,00 лева.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК – за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете на страните В., каквото искане е
направено от ищцата, включващо в себе си искане за присъждане на месечна издръжка,
както и претенция за плащане на издръжка за минало време. В жалбата си, жалбоподателят е
недоволен от решението в частта му относно размера на присъдените издръжки.
Предвид обстоятелството, че с решението /във влязлата му в сила част/ си Районен
съд – Шумен е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето В. на
майката и е определил местоживеенето му при последната, то бащата следва да бъде осъден
да плаща издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете.
По същество:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от 27.03.2013 г., изд. въз
основа на акт за раждане № 377/27.03.2013 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен е, че И. Р. П. и В. В. Г. са родители на детето В.,
род. на .......... г. По делото е представено удостоверение изх. № 22-10-01/03.10.2023 г., изд. от
„.......“ ООД, от което се установява, че П. получила през периода м. март 2023 г. – м.
септември 2023 г. средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1305,87 лева.
Съдът констатира от удостоверение № 271/04.10.2023 г., изд. от СУ „............“ гр. Шумен, че
детето В. било ученичка в четвърти клас. Представени са медицински документи, от които
се установява, че детето от раждането си страда от частичен клифт на митралната клапа,
митрална инсуфиенция 1-ва степен; затворен междукамерен дефект; отключило е синдром
на Рейно и посещава МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД гр. София веднъж
3
годишно за провеждане на контролни прегледи. Видно от представените от ответника
извлечения от банкова сметка е, че същият през 2023 г. превеждал по сметка на ищцата
месечно сума в размер на 200,00 лв., с изключение на периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г.
Съдът констатира от удостоверение изх. № 4/02.02.2024 г., изд. от „ВМС строй“ ЕООД гр.
София, че в периода м- ноември 2022 г. – м. ноември 2023 г. В. Г. получил средно месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 806,83 лв. От приложеното извлечение от
Търговския регистър се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала на
„ВМС строй“ ЕООД гр. София. В хода на първоинстанционното дело е представен отчет за
приходите и разходите на дружеството през 2022 г. В хода на настоящото производство, по
искане на въззиваемата, жалбоподателят бе задължен по реда на чл. 190 от ГПК да
представи доказателства за доходите си за периода от 01.01.2024 г. до датата на съдебното
заседание, но същият не представя такива.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция
„Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по
отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата П.. Двете обитавали апартамент,
находящ се в гр. Шумен, собственост на родителите й. Именно те подпомагали ищцата при
отглеждането на детето. На същото били осигурени добри битови условия. В. била ученичка
в четвърти клас в СУ „............“ гр. Шумен, като не посещавало извънкласни дейности.
Разпитаните като свидетели С. П. (майка на ищцата И. П.) и А.Н. излагат, че
страните се разделили още по времето, когато детето било в бебешка възраст. Ищцата,
заедно с детето се установили в апартамент в гр. Шумен, собственост на родителите й.
Последните подпомагали П. при отглеждането на детето и чрез получаваните от тях доходи.
Детето било изцяло отглеждано от майка си и родителите й, като ответникът поддържал
спорадичен контакт с В.. Детето било родено с дефект на сърцето, което налагало посещение
на болница в гр. София. Ответникът се установил да живее в гр. София, като през миналата
година периодично превеждал пари на детето си.
Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗдетето, детето В. излага, че
поддържа връзка с баща си, като желае да бъде отглеждана от своята майка.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Досежно определената издръжка, дължима от В. Г. на детето му В., считано от
депозиране на исковата молба:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето В. било
отглеждано, възпитавано и издържано от майка си, активно подпомагана от своите
родители. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият
състав съобрази възрастта на детето, нуждите му и материалните възможности на
родителите му. Следва да бъде съобразен и предвидения в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК
минимален размер на дължимата от родител на дете издръжка, който понастоящем възлиза
на 233,25 лева. Жалбоподателят оспорва определения от първоинстанционния съд размер на
4
издръжката, но не представя доказателства, от които да се установи размера на трудовите му
възнаграждения. След извършване на преценка за нуждите на детето, включително след
съобразяване на здравословното му състояние, както и за материалните възможности на
родителите му (които нямат алиментни задължения към други лица), съдът определя обща
месечна издръжка в размер на 500,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 300,00 лв.
месечно. В тази насока, изводите на ШРС са напълно правилни и съответни на събраните
доказателства.
Ето защо, съдът приема, че атакуваният съдебен акт, в частта му касателно
определената издръжка, дължима на основание чл. 143, ал. 1 от СК е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Касателно издръжката, дължима от В. Г. на детето му В. за периода от 01.07.2023 г.
до 30.07.2023 г.: предвид обстоятелството, че производството е за определяне на
първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителите на детето са във
фактическа раздяла от години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания
законов текст. Установи се, че ответникът през 2023 г. плащал издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете. Според представените доказателства, обаче, именно за претендирания
период, Г. не е изпълнявал това свое родителско задължение. Предвид горното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за периода от 01.07.2023 г. до
30.07.2023 г. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на
родителите, определя обща месечна издръжка за този период в размер на 480,00 лв., от които
бащата следва да заплати по 300,00 лв. месечно.
Предвид изложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение, в частта му по
предявения иск с правно основание чл. 149 от СК следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Г. следва да бъде осъден да заплати на И. П.
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/15.04.2024 г. по гр.д. № 2420/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, с която на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от
СК В. В. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „.....“ № 8А, със съдебен
адресат – адв. С. И. от САК, гр. София, ул. „......“ № 1, ет. 1, офис 2 е осъден да заплаща на
малолетното си дете В.В.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
И. Р. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „....“ № 9, вх. 2, ет. 1, ап. 22, със
съдебен адресат – адв. С. Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „..........“ № 109, ет. 2, кантора 23, по
банкова сметка BG30STSA93000024917298, месечна издръжка в размер на 300,00 лв. (триста
лева), считано от 01.11.2023 г., с падеж – 5-То число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на
5
основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/15.04.2024 г. по гр.д. № 2420/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, с която на основание чл. 149 от СК В. В. Г. с ЕГН
********** е осъден да заплати на малолетното си дете В.В.Г. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител И. Р. П. с ЕГН **********, по банкова сметка
BG30STSA93000024917298, издръжка за периода 01.07.2023 г. – 30.09.2023 г., в размер на
300,00 (триста) лв. месечно, в общ размер 900,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/15.04.2024 г. по гр.д. № 2420/2023 г. по описа на
Районен съд – Шумен В ЧАСТТА с която В. В. Г. е осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на ШРС държавна такса по делото в размер на 432,00 лв., както и на И. Р. П. сума
в размер на 825,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. В. Г. да заплати на И. Р. П. направените деловодни разноски във
въззивното производство размер на 300,00 лева.
Решението, в останалата му част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6