Решение по дело №1715/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1226
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20183100101715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            /                   год.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1715 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила К.А.Д. с ЕГН:**********, съдебен адрес ***, чрез процесуалния и представител адвокат К.С.Б.-П., Адвокатско дружество „Б.. М. и съдружници'' и съдебен адрес:*** офис 8,  ПРОТИВ КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, Представлявана от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ, със седалище гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ за сумата 80 000 лв. представлява обезщетение за неимуществени вреди, сумата 29 902.27 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва  2088.29 лв.,  сумата от 2870 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва - 472.65 лв.

В исковата си молба ищцата твръди, че с провенето против нея като ответни производство по отменение ЗОПДИППД/отм/ са и причинени вреди имуществени и неимуществени.

С Решение №20 от 06,02.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ на основание чл.13, ал.1, т.1 във вр. чл.15. ал.З от ЗОПДИППД е взела решение да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу лицето А.Д.Л., ЕГН:********** и К.А. Л., ЕГН:**********, като негова бивша съпруга.

С Решение № 168 от 30.07.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е взела решение на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във Варненски окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията.

С определение №2348 от 05.08.2008г. по гр.д. №1746 но описа за 2008 год. на ВОС, потвърдено с Определение №415 от 31.10.2008s. по в.гр.д. №484 по описа за 2008г. на ВАС, оставено в сила с Определение № 429 от 22.07.2009г. по гр.д. № 103 по описа на ВКС за 2009г. е допуснато исканото от КУИППД обезпечение яа бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД.

С Решение № 256 от 12.02.2008г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е взела решение иа основание чл.13. ал.1. т.З и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във Варненски окръжен съд срещу А.Д.Л. и срещу ищцата - К.А.Д. мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имушес гво на обща стойност 379 161.10 лв., като на 12.11.2008 год е внесла във Варненския окръжен съд мотивирано искане с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, и цена на иска стойност 379 161. 10лв.

По внесеното мотивирано искане във Варненски окръжен съде образувано гр.д. №281 по описа за 2009 год. , което е приключило с Решение №1611 от 23.08.2012 год., с което отхвърлен предявения oт ответника иск.

С Решение № 2/04.01.2013 год. по В.гр.д. № 546/2012 год. по описа на Варненски апелативен съд е потвърдено Решение №1611 от 23.08.2012 год. по гр.д. №281/2009г. на ОС Варна .

С Определение № 640/22.05.2013 год. е допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд и с Решение № 257/13.11.2014 год, по гр.д.№2616 по описа за 2013 год. на ВКС е потвърдил въззивното решение.

По време на проверката от органите на КУИППД са поискани и наложени запори на имущества, банкови сметки и дялове в търговски дружества с определение № 2348 от 05.08.2008г. по гр.д. №1746/2008г. на Варненски окръжен съд

Вследствие на тези актове по повод действия на КУИППД, ищцата К.Д. била поставена в безизходица за шестгодишен период от време - от налагането на обезпечителните мерки до отмяната им - с определения от 16.01.2015 год. и от 15.06.2015 год., в невъзможност да изпълнява задълженията си по банковия кредит , който заедно с А.Л. е сключила на 05.03.2007 год. с Райфайзенбанк България ЕАД .

Възникналата невъзможност да погасява задълженията си по ипотечния кредит в уговорените срокове, е дала повод на банката и тя е предприела действия по начисляване на наказателни лихви и е пристъпила към принудително събиране на вземанията си.

С наложените обезпечителни мерки било блокирано цялото йи имущество и това продължило шест години докато съдът не oтменил мерките, независимо, че искането за тази отмяна се счита за задължение на КУИППД. а правоприемникът КОНПИ не го е направил в продължение на осем-девет месеца след приключване на делото пред ВКС.

В хода на производството за отнемане на имущество, във в."Банкеръ", брой от 24 ноември 2008 г. е публикувана статия „Комисията Кушлев отнема имоти от 31-годишен жител ***, във в."Дневник" от същата дата ..Комисията „Кушлев" поиска имоти на изнудвач от Варна, във в."Труд"'- притурка ..Варна Морски труд" брой 227 от 25.11.2008г. -„Вземат имоти на стар ортак на Веско Жеков", а в електронния сайт dnes.bg - „Комисията „Кушлев" захвана варненец", в които са упоменати имена на А.Л., като са посочени данни не само лично за него, но и за семейството му. Това причинило на ищцата съществени неудобства и притеснения пред близки, познати и в обществото. Заради образуваното дело и наложените запори и тъп tea го гова станало известно, се наложило ищцата да напусне работата си на счетоводител « банка.

Ищцата станала нервна и напрегната. Изпитвала постоянно напрежение и психически тормоз от случващото се, ограничила се т; социалните си контакти, изпитвала неудобство и срам пред колегите си и близките си. Всички тези притеснения довели до онкологично заболяване на ищцата. След проведените изследвания на Д. е поставена диагноза: Инвазивен дуктален комедокарцином на млечна жлеза, III стенен на злокачественост, големина до 3 см. наличие на туморни емболии по периферията на тумора. На 26.03.2015г. е проведено оперативно лечение мастектомия радикалис а модо Пейти Пирогов, за което представяме Епикриза oт СБАЛОЗ .Д-р Марков" гр.Варна. След което са назначени лъчелечение, химиотерапия и хормонотерапия. видно от протокол № 68/07.04.2015г. на Онкологичната комисия при СБАЛОЗ ,.Д-р Марков" гр.Варна. Впоследствие - на 29.11.2016г. ищцата претърпяла и вагинална хистеректомия. Операцията е извършена в МБАЛ „Света Марина" гр.Варна.

Неимуществените вреди се изразяват и в претърпените притеснения, срам и унижение от публичното оповестяване на производството, от дълго продължилия процес; както и болките и страданията вследствие на заболяването, двукратна оперативна намеса, лъче- и химиотерапиите.

Към момента на извършване на проверката ищцата и А.Л. са имали договор за банков кредит от 05.03.2007год. с Райфайзенбанк България ЕАД за сумата 83 230 евро.

Тъй като ищцата не е имала никаква възможност свободно да оперира с притежаваните от нея имоти и парични средства, което е довело до невъзможност да осигурява и средства за погасяване на вноските по ипотечниге кредити в договорените срокове, поради което банката е начислила и наказателна лихва, предприела е действия за принудително събиране на вземането.

Имуществените вреди в случая се изразяват не само в сумата, с която се е увеличил размера на кредита, поради невъзможността погасителните вноски да бъдат заплащани в уговорените срокове. Имуществените вреди стойностно представлявали и начислените наказателна лихва, законната лихва и разноските по образуваните от банката гражданско и изпълнително дела за събиране на вземането, както и сумата по главницата, тъй като банката са образували изпълнителни дела и имотите са обявени на публична продан. Така Райфайзенбанк България ЕАД се е сдобила с изпълнителен лист по гр.д.№8782/2009г. на Районен съд гр.Варна. 31 с-в и е образувано изп. дело №20097170400494 при ЧСИ рег.№717 Р.Т. с общо задължение към 08.11.2012г. в размер на 231 343,11 лв. Към. 25.04.2016г. на ищцата са удържани по горепосоченото изп. дело общо 7 631.26 лв. След заболяването и и невъзможността да работи, ищцата е преустановила плащанията на кредита. С договор за цесия договорът за кредит на 06.12.2017 г. е цедиран на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, което дружество е встъпило в правата на взискателя и е продължило образуваното изп. дело №20097170400494 при ЧСИ per. №717 Р.Т.. Към 22.05.2018 г. задължението по кредита е било в размер на 263 158.83 лв. На същата дата е сключено споразумение за изплащане на дял от парично задължение между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ищцата и А.Л., по силата на което - чл.2, ал.1 ищцата като солидарен длъжник се задължава да заплати по сметка на кредитора сумата 20 000 лв.. след което кредиторът ще счита задължението й погасено изцяло и няма да има претенции към нея.

С вносна бележка от 23.05.2018г., 12.49 ч. ищцата е превела на ,,ЕОС МАТРИКС' ЕООД сумата от 20 000 лв. За извършения превод същата е заплатила комисионни в размер на 40 лв. - вносна бележка от 23.05.2018г., 12.51 ч.

С нареждане за касов паричен превод ищцата е превела и сумата 2 193.53 лв. по сметка на ЧСИ рег.№717 Р.Т. за такси по изпълнителното дело. Със съобщение от 28.05.2018 г. ищцата е уведомена, че изпълнителното дело е прекратено и следва да внесе 30 лв. по сметка на Търговския регистър - за заличаване на запор върху дружествени дялове, което Л. е направила с преводно нареждане към бюджета на 01.06.2018 год.

За извършване на операцията в МБАЛ ..Света Марина" гр.Плевен ищцата е заплатила на 01.12.2016 г. сумата от 2 820 лв. За консултативен преглед след операциите, извършен на 02.10.2017 г. Ищцата е заплатила 50 лева.

С оглед горепосочените конкретни актове и действия на КУИППД, при които не са спазени нормативните изисквания за осъществяване на проверката по установяване на незаконно придобито имущество; внасяне на искания за обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на имуществото но отношение на К.Д. е нарушено конституционното и право на собственост.

Нанесени са и неимуществени вреди, изразяващи се в изпитаното нервно напрежение и психически тормоз от това, че е лишена от възможността да разполага с имуществото си, че е следвало да търпи различни ограничения в личния си живот, в социалните си контакти и при осигуряване на ежедневните битови нужди. Неимуществените вреди се изразяват и в притеснението и неудобството пред колеги и близки от разгласяване чрез централните и местните медии на данни за заведеното от Комисията дело. Неимуществените вреди се изразяват и в болките и страданията вследствие на причинените и заболявания, оперативните намеси, лъче- и химиотерапиите

Иищцата твръди, че от проведеното производство са й причинени имуществени вреди, загуба на имоти и начислените наказателна лихва, законната лихва и разноските по образуваните от банката гражданско и изпълнително дела за събиране на вземането по договора за банков кредит от 05.03.2007 год. с Райфайзенбанк България ЕАД, цедирано на ,.ЕОС МЛТРИКС" ЕООД, за сумата общо 29 094.79 лв.

Причинени са имуществени вреди, за увреденото здраве вследствие на проведеното производство представляващо претърпените операции и извършен консултативен преглед в размер на 2870 лв.

Ответника КПКОНПИ е юридическо лице с Булстат ********* и със седалище в гр.София, ул. „Раковски" №112и  се представлява от председателя й П.Г. Д..

Ответника КПКОНПИ е правоприемник на КОННИ, по силата на § 6. (1) от ЗПКОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), а КОНПИ е правоприемник по силата на §3, ал.З от ЗОПДНПИ (отм.) на КУИППД.

 С постановеното решение на съда, с което мотивираното искане е отхвърлено със сила на пресъдено нещо се явява установено отсъствието на предпоставките по чл.4. ал.1 във вр. с чл.З, ал.1 и чл.9 ЗОПДИППД/отм./, за ангажиране отговорността на ответниците по делото за отнемане на придобито от престъпната дейност имущество.

Съгласно с чл.2а от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение ка правомощията или службата им.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение с което:

ОСЪДИ  ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ и адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ за заплати на ищцата К.А.Д. сумата 80 000 (осемдесет хиляди ) лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва вържу тази сума , на основание чл. 86 от ЗЗД считано от 13.11.2014 год.( датата на влизане на решението с което е отхвърлен иска на КУИППД/ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИ  ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ и адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ за заплати на ищцата К.А.Д. сумата 29 902.27 (двадесет и девет хиляди деветстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 2088.29 (две хиляди осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лв., представляваща сумата 1722,59 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 7631,26 лева, считано от 01.05.2016 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 328148 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 0.66 лева, представляваща законата лихва върху сумата от 40 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяне на иска 20.07.2018 год., сумата 36,14 лева законната лихва върху сумата от 2201,01 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год. и сумата от 0.42 лева, законната лихва върху сумата от 30 лева, считано от 01.06.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., ведна със законната лихва върху главницата 29 902,27 лева, считано от датата на предевяване на иска 21.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪДИ  ответника КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ и адрес: гр.София, 1000, ул."Раковски"' № 112 с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ да заплати на К.А.Д. сумата 2870 (две хиляди осемстотин и седемдесет лева) лв., представлява обезщетение за причинени имуществени вреди от воденето против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472.65 (четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лв., представляваща сумата 468,59 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 2 820 лева, считано от 01.12.2016 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата 4,06 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 50 лева, считано от 02.10.2017 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата 2 870 лева, считано от датата на предявяване на иск 21.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателстевни искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се представлява от процесуалния си представител по пълномощие който поддържа иска и моли съда да присъди направените й разноски по реда на чл.36 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997представлявана от процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК, юрисконсулт К.Г. - началник на отдел „Правен" със служебен адрес: гр. София 1000, пл. „Св. Неделя" № 6

С исковата молба не се спори факта, че Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ е правоприемник на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ , която е правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/.

Заявява, че иска за процесуално недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан поради което го оспорва както по основание, така и по размер.

По допустимостта на иска

Твърди, че предявения иск от К.А.Д. иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ е процесуално недопустим .

Твръди, че в случая липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие, на ответника като елемент от фактическия състав на отговорността, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Липсва и законово изискуемата пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразното деяние на Комисията и твърдените причинени вреди препятстват обосноваване на активната процесуална легитимация на ищеца.

С отговора ответника оспорва предявения иск като неоснователен, необоснован и недоказан, както по основание, така и по размер.

Ответникът тнвръди, че предявеният иск е квалифициран в исковата молба, като такъв по чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Вреди в производство по ЗОДОВ, следва да се установи незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държания орган /в случая комисията/, ако те изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми, което в случая не е налице. Следва да се има предвид, че Комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон. В нито един момент нито Комисията, нито нейни органи са действали извън неговите рамки.

В конкретния случай след приключване на проверката по чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ с Решение №20 от 06.02.2008г. на КУИППД на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу А.Л., а след Решение №168 от 30.07.2008г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от с.з. е внесено мотивирано искане във Варненски окръжен съд за налагане на обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на проверяваното лице и свързаните с него лица.

Валидността и допустимостта на горепосочените решения на комисията са проверени от съда, който е допуснал обезпечителните мерки. След като те са приети за законосъобразни, то не е налице материалноправното основание за предявения иск, свързано с незаконосъобразни актове, действие и/или бездействие от страна на комисията. Не е налице незаконосъобразен акт или действие на комисията, които да представляват материално правната предпоставка от фактическия състав на отговорността по закона.

 По твърденията за неимуществените вреди ответника оспорва твърденията в че: „ Извършената проверка от органите и длъжностните лица от КУИППД била тенденциозна, несъобразена с представените многобройни доказателства - документи и справки от страна на Л. в декларацията по чл. 17 от ЗОПДИППД, изготвеният експертен икономически анализ от страна на КУИППД бе неправилен. Всичко това доведе до внасяне на мотивирано искане в ОС без да са налице предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД- наличие на имущество придобито по престъпен начин, което да е на значителна стойност и причинна връзка между престъплението за което Л. е осъден и придобитото имущество." Твърди, че в нито един момент нито комисията, нито нейни органи са действали „тенденциозно " и извън рамките на закона.

Оспорва твърдението, че е внесено мотивирано искане без да са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./. Твръди, че през 2008 г., преди внасянето на мотивираното искането за отнемане с правно основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, комисията е преценила и обсъдила всички правнорелевантни факти и относими доказателства по казуса и е направила обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен достатъчен по размер законен източник за придобиване на процесно имущество. Няма норма, която да е нарушена от комисията към момента на внасянето на искането за отнемане.

Оспорва твърдението в същата точка на стр. 5 от ИМ, че : „Вследствие на всички тези актове и действия на КУИППД, ищцата К.Д. беше поставена в безизходица за шестгодишен период от време от налагане на обезпечителните мерки до отмяната им, в невъзможност да изпълнява задълженията си по банков кредит, който заедно с Л. е сключила на 05.07.2007 г. с Райфайзенбанк България ЕАД".

Оспорва твърдението в исковата молба, че: „ Заради образуваното дело и наложените запори и тъй като това станало известно, се наложило ищцата да напусне работата си на счетоводител в банка ".

Оспорва твърдението в исковата молба, че публикациите в различни печатни издания са причинили на ищцата „съществени неудобства и притеснения пред близки, познати и обществото".

Оспорва и следващите твърдения в исковата молба, а именно, че: „ Всички тези притеснения довели до онкологично заболяване на ищцата. Оспорват твърдението в т.3.1. на ИМ, че: „С актовете и действията на КУИППД не са спазени нормативните изисквания за осъществяване на проверката по установяване на незаконно придобитото имущество, внасяне на обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на имущество ".

Оспорва твърдението в т. 2.2. на ИМ, че: „ тъй като Л.а не е имала никаква възможност свободно да оперира с притежаваните от нея имоти и парични средства, което е довело до невъзможност за осигуряване на средства за погасяване на банковия кредит, сключен на 05.03.2007 г. с „Райфайзенбанк България" ЕАД".

В заключение ответника твръди, че с оглед на изложените аргументи смята, че предявеният от К.Д. иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и имуществени вреди, с последиците от това са неоснователени и необосновани, а при условията на евентуалност твърди, че претендирания размер неотговаря на принципа за „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ответника редовно призован представлява се от Държавен инспектор, който поддържа отговора оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Конституирата в процеса на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ контролираща страна в процеса ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ГР.ВАРНА в съдебно заседание се представлява от прокурор в Окръжна прокуратура, който моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователе и недоказан.0

От събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ответника КПКОНПИ е юридическо лице с Булстат ********* и със седалище в гр.София, ул. „Раковски" №112, в момента се представлява от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ.

Ответника КПКОНПИ е правоприемник на КОННИ, по силата на § 6. (1) от ЗПКОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), а КОНПИ е правоприемник по силата на §3, ал.З от ЗОПДНПИ (отм.) на КУИППД

С Решение № 20 от 06.02.2008 год. ответника Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ на основание чл.13, ал.1, т.1 във вр. чл.15. ал.З от ЗОПДИППД/отм./ е взела решение да образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу лицето А.Д.Л. ЕГН:********** и ищцата К.А. Л.а, ЕГН:**********, кв качеството й на бивша съпруга на А.Л..

С Решение № 168/30.07.2008 год. ответника е взела решение на основание чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във Варненски окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията.

С Определение №2348/05.08.2008 год. по гр.д. №1746 но описа за 2008 год. на ВОС, е допуснато исканото от КУИППД обезпечение яа бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД.

Първоинстанционното определение е потвърдено с Определение № 415/31.10.2008 год. по В.гр.д. №484/2008 год. по описа на ВАС, което е оставено в сила с Определение № 429 от 22.07.2009 год. по гр.д. № 103/2009 год. по описа на ВКС.

С Решение № 256/12.02.2008 год. ответника като държавен орган е взела решение с правно основание чл.13. ал.1. т.З и чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД да внесе във Варненски окръжен съд срещу А.Д.Л. и срещу ищцата - К.А.Д. мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имушество на обща стойност 379 161.10 лв.

Мотивирано искане срещу А.Д. Л. и К.А.Д. на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД е постъпило в Варненския окръжен съд на 12.11.2008 год. КУИППД.

По внесеното мотивирано искане в съда е образувано гр.д. №281/2009 год. по описа на ВОС.  Делото е приключило с Решение №1611/23.08.2012 год., с което Съдът отхвърлил предявения oт ответника иск за отнемане в полза на държавата на имущество предмет на иска

Първоинстанционното решение е било обжалвана и с Решение  № 2/04.01.2013 год. В.гр.д. № 546/2012 год. по описа на Апелативен съд Варна е потвърдено.

Въззивното решение е обжалвано пред ВКС, който с Определение № 640/22.05.2013 год. по гр.д.№2616/2013 год. по описа за на ВКС е допълнал до касационно обжалване въззивното решение и с Решение № 257/13.11.2014 год., гр.д.№2616/2013 год. по описа за на ВКС го е потвърдил.

Предявения иск на ответника по чл.28 отЗОПДИППД/отм./ е отхвърлен изцяла като неоснователен и недоказан.

След проведените изследвания на ищцата е поставена диагноза: Инвазивен дуктален комедокарцином на млечна жлеза, III степен на злокачественост, големина до 3 см, наличие на туморни емболии по периферията на тумора.

На 26.03.2015 год. е проведено оперативно лечение - мастектомия радикалис а модо Пейти Пирогов, за което е прдставена Епикриза от СБАЛОЗ „Д-р Марков" гр.Варна. След проведеното оперативно лечение са назначени лъчелечение, химиотерапия и хормонотерапия, видно от протокол № 68/07.04.2015 год. на Онкологичната комисия при СБАЛОЗ „Д-р Марков" гр.Варна.

На 29.11.2016 год. ищцата по лекарска препоръка претърпяла и вагинална хистеректомия. Операцията е извършена в МБАЛ „Света Марина'' гр.Плевен.

От заключението на назначената СМЕ от лекар-специалист по вътрешни болести и медицинска онкология съдът д-р М. Д.Г.- асистент- специалист по вътрешни болести и медицинска онкология в Клиника по медицинска онкология към УМБАЛ „Света Марина"- Варна и МУ- Варна, което съдът кредитира, установи, че не би могло да се даде точен отговор за колко време карциномът на гърдата може да достигне до 3 см, какъвто е бил открит при доверителката ми. Но в експертното обсъждане е посочено че периодът на развитие на G3 инванзивен карцином ин ситу е средно 5 години. Вероятно, онкологичното заболяване от което страда ищцата е започнало своето развитие в периода през който се е водило производството по проверката и съдебното производство по мотивираното искане на ответника. По направеното възражение на ответника вещите лица са категорични, че няма риск от развитие на карциром на гърдата при пациенти с имплант на гърда.

Към момента на извършване на проверката ищцата и А.Л. са имали договор за банков кредит от 05.03.2007 год. с Райфайзенбанк България ЕАД за сумата 83 230 евро.

Райфайзенбанк България ЕАД се е сдобила с изпълнителен лист по гр.д.№8782/2009г. на Районен съд гр.Варна. Въз основа на него е образувано изп. дело №20097170400494 при ЧСИ рег.№717 Р.Т. с общо задължение към 08.11.2012г. в размер на 231 343,11 лв.

Към. 25.04.2016 год. на ищцата са удържани по горепосоченото изп. дело общо 7 631.26 лв.

С договор за цесия договорът за кредит на 06.12.2017 г. е цедиран на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, което дружество е встъпило в правата на взискателя и е продължило образуваното изп. дело №20097170400494 при ЧСИ per. №717 Р.Т..

Към 22.05.2018 г. задължението по кредита е било в размер на 263 158.83 лв. и на същата дата е сключено споразумение за изплащане на дял от парично задължение между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ищцата и А.Л., по силата на което - чл.2, ал.1 ищцата като солидарен длъжник се задължава да заплати по сметка на кредитора сумата 20 000 лв., след което кредиторът ще счита задължението й погасено изцяло и няма да има претенции към нея.

С вносна бележка от 23.05.2018 год., ищцата е превела на ,,ЕОС МАТРИКС' ЕООД сумата от 20 000 лв. За извършения превод същата е заплатила комисионни в размер на 40 лв. - вносна бележка от 23.05.2018г., 12.51 ч.

С нареждане за касов паричен превод ищцата е превела и сумата 2 193.53 лв. по сметка на ЧСИ рег.№717 Р.Т. за такси по изпълнителното дело.

Със съобщение от 28.05.2018 г. ищцата е уведомена, че изпълнителното дело е прекратено и следва да внесе 30 лв. по сметка на Търговския регистър - за заличаване на запор върху дружествени дялове, което Л.а е направила с преводно нареждане към бюджета на 01.06.2018 год.

От приетата съдебно икономическа екпертиза от вещото лице Е.Й.Т., което съдът кредитира установи, че съгласно представен по делото Договор за банков кредит от 05.03.2007 год. Райфайзенбанк България ЕАД е отпуснала банков кредит в размер на 83 230 евро на кредитополучатели на кредитополучателите А.Д. Л. и К.А. Л.а за срок до 10.02.2027 год. (или 240 месеца) при лихва при договорени лихви.

Като обезпечение по договора е ипотека върхо място с площ от 2 320 кв.м., находящо се в с. Звездица, общ. Варна, обл. Варна, представляващо ПИ № 762 в кв. № 55 по плана на с. Звездица.

Размера на Договора съгласно приложен към него погасителен план за целият период е за главница 83 230 евро; за договорни лихви 75 364,37 евро или целият размер на договора се равнява на 158 594,37 евро, с левова равностойност на 310 183,63 лв.

Експертизата констатира, че изпълнително дело № 20097170400494 на ЧСИ с per. № 717 на ЧСИ Р.Т. е образувано и срещу К.А. Л.а като съдлъжник по договора съгласно ИЛ от 06.10.2009 год. на ВРС 31-ви състав по гр.д. № 8782/2009 год. за сумата: Главница - 79 004,68 евро, Просрочена лихва - 2753,73 евро; просрочена наказателна лихва - 1 438,98 евро и разноски по делото - 5 331,60 лв.,  ведно със законна лихва върху главницата до окончателоното й изплащане;

От ищцата са удържани суми от трудовите й възнаграждения по запорно съобщение № 1091/08.11.2012г., които са преведени по сметка на ЧСИ Р.Т. за погасяване на задълженията по делото се равняват на 7 631,26 лв.

Освен трудовите възнаграждения са заплатени по сметка на ЧСИ следните суми:

С платежно нареждане (на л. 166) от дата 23.05.2018 год. на обща стойност 2 201,01 лв., от които 2 193,53 лв. е заплатена по сметка на ЧСИ Р.Т. такса по ИД 494/2009г. и 7,48 лв. е внесена такса на Банката.

С платежно нареждане (л. 167 гръб) от дата 28.05.2018 год. на стойност 30 лв. е заплатена такса за заличаване по сметка на Агенция по вписвания - TP.

Съгласно Споразумение за изплащане на дял от парично задължение между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и ищцата е извършен превод с платежно нареждане (л. 165) от дата 23.05.2018 год. в размер на 20 000 лв. по сметка на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за изплащане на дълг по цидираният договор за кредит от 05.03.2007 год., както и е внесена такса на в размер на 40 лв. на дата 23.05.2018 год.

Заплатените суми от ищцата К.Д. по процесният кредит към дата 20.07.2018г. са общо в размер на  29902.27 лева. От общо получените 7 419,10 лв. от ЧСИ Р.Т. Банката взискател е погасила за законни лихви - 1 986,10 евро с левова равностойност на 3 884,48 лв. и съдебни разноски - 3 534,62 лв. Няма извършени погасявания за главница по процесният договор.

По делото са разпитани свидетели. От показанията на Св.Р.П. колежка на ищцата в„САЛС" АД от 2004 г. до момента на напускането и на дружеството, съдът установи че в поведението на ищцата е настъпила абсолютно видима промяната в емоционалното й състояние. Тя се е чувствала много зле от създалата се ситуация, често е плачела, дори и на работното място. Тежкото й емоционално състояние е било видимо. Не се спрявяла със задачите си на работното място поради това тежко емоционално състояние и е молила за помощ в работата си. Колегите й са били запознати с публикациите в пресата относно бившия й съпруг за делата и са го свдързвали с нея. Известни са били факти на колегите й, че бившият й съпруг е бич осъден за престъпление и от държавата, доколкото помня имало запори на имоти. В този момент течали делата, а този факт колегите й са го свързвали с нея. Създала се е  атмосфера на недоверие към ищцата. Към него момент тя е заемала висока позиция в компанията и негативното отношение към нея се изразявало открито и индиректно като й се отнемали права, които тя имала във фирмата към този момент. Ищцата е имало наложен запор върху трудовото и възнаграждение. Ищцата била изключително притеснена за развитието на делата и за решението на съда, и по какъв начин тя ще отговаря по тези дела. Ддържавата имала претенции към нея и ищцата се притеснявала, че след като тя е била в брак с този мъж ще е солидарно отговорна, а имала две деца, които е трябвало да осигури и да се грижи за тях, а нямала дори собствен дом.

П отношение на заболяването на ищцата свидетелката твръди, че докато са работили заедно не е запозната ищцата д е страдала от онкологично заболяване. Впоследствие узнала, че е получила някакво онкологично заболяване.

От показанията на  св.М.К.съдът установи, че ищцата се е чувствала изключително зле, когато разбрала че й запорират заплата и има дела на държавата срещу нея. Към него момента тя била вече разведена със съпруга си и сама се гпижила за двете си деца. Ситуацията била такава, че за нея е билоизключително трудно да се справи сама. Държавата със целият си апарат се е изправил срещу ищцата и е запорирал всичко. Ищцата и се е оплаквала по това врем, като било в състояние, че остава на улицата, с две малки деца и без помощ от съпру.

 Емоционално не се чувствала добре. Нееднократно е искала помощ от свидетелката.Към онзи момент ищцата е било здрава жена. Нямало никакви индикации за заболяване. Впоследствие е заболяля, което и се е отразило много зле.В показанията си свидетелката заяви, че е запозната с факта, че ищцата и съпруга й са имали заем отпуснат от банка във връзка със закупуването на един имот в местонста Звездица. Впоследствие този имот бил запориран Комисията и в един момент ксвидетелката разбирала, че ищцата започнала да плаща за нещо, което вече не е нейно, а е останало при бившия й съпруг при развода. Това било занея голям стрес. В дружеството където работела всеки гледал  по лош начин на човек, който има запор. Ищцата се справило с тази сутияция трудно, усложнена и с болестта й, като с познати, включително и свиде3лката й е давала суми.

От разпита на нейната майка св. З.Д., съдът установи, че именно тя е помагала на ищцата и се е грижила децата й, след развода и по време на делото за отнемане на имущество. Тя е била и човека, който е платила операцията по имплантите на гърдите през 2009 год. В показанията си свидетелката е категорично, че много зле се е отразило на дъщеря й делото, което Комисията водела за отнемане на имущество. Ищцата изпаднала в депресия. Била тотално отчаяна от живота, не искала нито да се храни, нито е можела да спи.Казвала, че неже така да живее. Билае отчаяна от всичко. Страняла от колегите си, от приятелите си, мълчала непрекъснато. Свидетелката се страхувала за психическото и състояние. По това време е имало публикации, в „Морски труд" което тя прочела,като разбрала, че и много хора също са чели публикувания материал, което се отразило негативно на ищцата. Ситуацията била много трудна и се чуствали в някаква безизходица.Това, което я притеснявало ищцата е било че след като против нея се води дел и нея я смятат за нарушила закона. Ищцата била много притеснена и за този голям стрес от значение са събитията които се случили преди това –операцият за отстраняване на гърдата й,, последвалата лъчетерапия, химиотерапия. След воденото дело от Комисията при ищцата са насптъпили промяна в психичното и състояние. Преди това тя е била спокойна, благоразположена, весела, с открит характер, много грижлива за децата си. След това станала напрегната, липса й търпение, често избухва, вика, пчаче дори и без причина.

Представени са доказателства да пбликациа в медиите за воденето против ищцата и нейния бивш съпруг дела.

Съдът не прима за доказан факта, че вследстнвие на тези притеснения ищцата е заболяла от онколигично зболяване т.е. че е налице причинно следствена връзка между делото водено от ответника и заболяването на ищцата. Доказателства в тази нсока за съществуваща причинно следствена връзка не се доказа.

Съдът кредитира допуснатите и приети съдебно медицинска експертиза както и съдебно счетоводната ескпертизи, като компетентни. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като обективни и безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са три субективн осъединени иска осъдителни иска с правно основание чл.2а от ЗОДОВ.

В случая се претендира обезщетение за вреди от незаконна правозащитна дейност на ответника предявено мотивирано искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.); за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което е внесено в съда, разгледано на три инстанции и отхвърлено. Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност на същия орган. Затова искът за обезщетение подлежи на разглеждане на общо основание - срещу органа, от чиито незаконни действия са причинени вредите.

С изменението на ЗОДОВ от 19.11.12 г., отговорността на ответника като субституент на Държавата, е изведена в изрична разпоредба - чл. 2аот ЗОДОВ.

Елементите на ФС на отговорността на държавата за действията на КПКОНПИ по чл. 2а от ЗОДОВ са изяснени в теорията и практиката и се свеждат до незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по специалния закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, причинена вреда (имуществена и/или неимуществена) и наличието на пряка причинно- следствена връзка между акта, действието/бездействието и причинената вреда.

По отношение на първия елемент, с разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо, с което искът на ответника по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е отхвърлен, като неоснователен и недоказан е налице и незаконен акт.

Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето ответник по делото няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност на своя бивш съпруг.

Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.

От горното следва изовода, че всички причинени на ответника по такъв иск вреди, които са в резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение./Решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят И.П./.

По отношение на първия субективно предявен иск за обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в размер на 80 000 лева.

Предявения иск е частично основателен и доказан за сумата от 12 000 лева, като в останалата си част следва да бъде отхвърлен като такъв.

Неимуществените вреди се изразяват в претърпените притеснения, срам и унижение от публичното оповестяване на производството, от дълго продължилия процес; както и болките и страданията вследствие на заболяването, оперативната намеса, лъче- и химиотерапиите. Неимуществените вреди са продължителни и интензивнии и са в пряка причинна връзка в воденото от КПКОНПИ производство, респективно актовете и действията на тази Комисия и включително и действията по обезпечението на иска.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка.

Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.)

Следва да се отчете и обстоятелството, че в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права - законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите.

Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. При това Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно - обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.) изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство.

Производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на живот на проверяваното лице.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и сe прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.

Нанесените й неимуществени вреди, су изразяват се в изживяното нервно напрежение и психическия тормоз. Тя е била огроничено в социалните си контакти и при осигуряване на ежедневните битови нужди. Неимуществените вреди се изразяват и в притеснението и неудобството пред колеги и близки от разгласяване чрез медии на данни за заведеното от Комисията дело.

Свидетелските показания, и изслушаните експертизи безспорно установяват търпени вреди под формата на преживян стрес, тревожност, социална изолация, страх, притеснение, чувство на безпомощност, промяна в стереотипа на живот, невъзможност да водят нормален живот до степен да изпитват притеснение за финансовата обезпеченост на ежедневни битови нужди и сметки за комунални услуги.

 По отношение на ищцата са ангажирани доказателства – медицински документи и заключения на вещите лица по изслушаната СМЕ и СПЕ, от който се установява, че в процесния период същата е диагностицирана с онкологично заболяване. Съдът приема че обезпечителното производствоа след това и общо исково производство за гражданско кофнискациа е първопричина за отключване на заболяването тъй като в тази насока не са събрани доказателства за наличие напричинно следствена връзка.

Независимо от този факт съдът следва да съобрази, че ищцата е преживяла високи нива на стрес и тревожносту /показания на разпитаните свидетели/ което неминуемо води до развитие на заболяването. Проведеното оперативно лечение, и послевалите лечение слъче терапия и др. са дали сериозни негативни отражения върху психическото състояние на ищцата, поради котео следа да се вземат от съда при определяне на размера на обезщетението.

Обстоятелствата, че в продължение на години ищцата е била принудена - в проведени множество съдебни заседания, пред различни съдебни състави, на три съдебни инстанции, да се защитаваш в хода на производство, което заплашва да ти отнеме имущество за 379 000 лв., при съпътстващи частни производства за обезпечение, при извършени множество процесуални действия /ангажиране на различни по вид, обем и материя експертизи, разпит на свидетели, оспорване на документи/, при наличие на доказателствен материал в значинтелен обем.

Предмет на преценка по тези дела е начинът на живот и постигнатите икономически резултати в продължение на дълъг период от време /двадесет и пет години/.

При този труда за защита и притеснения в крайна сметка се установи, че намеса в личния живот на ищцата е неправомерна /представлява незаконосъобразно действие на орган на власт/, по естествена човешка логика /без необходимост от представяне на други доказателства/ следва, че са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да се акцентира на значителната цена на иска, обемният доказателствен материал и множеството извършени процесуални действия.

Безспорен факт по делото е, че воденото производство по ЗОПДИППД (отм.) е получило публична гласност чрез медиите. Самия факт на разгласяване на воденото производство т.е. доброто име и чест на ищцата са били поставени под съмнение и са били предмет на оценка от всички, е с негативно значение. Връзката с воденото производство е без съмнение.

Вследствие на воденото производсто е настъпила значителна отрицателна промяна в семейния и трудовия начин на живот ищцата.

Тя е останала без работа, с тежко отколочгично заболяване, без доходи и задължение да издържа двете си деца, без да имо възможност за професионално развитие.

Имайки пред вид гореизложеното и отражението, което изброените вреди са оказали върху личността на пострадалите, съобразно стойността, която са имали засегнатите неимуществени блага, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, съдът намира, че следва да определи обезщетение в размер на 12 000 лв. в полза на ищцата.

По отношение на останалите два иска за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира същите за неоснователни.

За да се обоснове отговорноста на ответника след да се докаже както се изтъкна и по-горе наличие на причинно следствена връзка между водените от ответника дела и причинената вреда.

Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ. Пряка причинно - следствена връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди в размер на сумата 29 902.27 (двадесет и девет хиляди деветстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/лева.

Предявения иск е неоснователен и недоказан.

Предентираните имуществените вреди се изразяват в сумата, с която се е увеличил размера на кредита, поради невъзможността погасителните вноски да бъдат заплащани в уговорените срокове. ТВъведените твръдения, са че ищцата не е имала никаква възможност свободно да оперира с притежаваните от нея имоти и парични средства, което е довело до невъзможност да осигурява и средства за погасяване на вноските по ипотечниге кредити в договорените срокове, поради което банката е начислила и наказателна лихва, предприела е действия за принудително събиране на вземането.

За кои конкретно имоти и парични средства не естава ясно от материалите поделото и събраните доказателства. Твърдените имуществените вреди стойностно са начислените наказателна лихва, законната лихва и разноските по образуваните от банката гражданско и изпълнително дела за събиране на вземането, както и сумата по главницата, тъй като банката са образували изпълнителни дела и имотите са обявени на публична продан.

При така изложеното се налага извода, че липсва причинно следствена връзка, от която да е установено безспорно, че със своите действията ответника по обезпечението и по предявене иск с правно снование чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е лишил ищцата да използва парични средства или да продаде имоти, с които да погази задължението си към Райфайзенбанк България ЕАД.

В случая се касае за облигационна връзка, в която ищцата е съдлъжник и отговаря по сключения договор при неизпъление.

В този смисъл искът за имуществени врези се явява неоснователен.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди в размер сумата 2 870 (две хиляди осемстотин и седемдесет лева) лв., представлява обезщетение за причинени имуществени вреди.

Въведенити от ищцата твръдения за извършване на операцията в МБАЛ „Света Марина" гр.Плевен и е заплатила на 01.12.2016 год. сумата от 2 820 лв. и сумата от 50 лева за консултативен преглед след операциите, извършен на 02.10.2017 год.

Твърди, се че тази сума представлява причинени са имуществени вреди, за увреденото здраве вследствие на проведеното производство представляващо претърпените операции и извършен консултативен преглед в размер на 2870 лв.

Съдът намира така предявения иск за неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Както се изтъкна и по-горе липсват доказателства заналичие на причинно следствена връзка между воденото производство включително и допуснатото му обезпечение с установеното онкологично заболяване на ищцата, последвалото оперативното лечение и извършената впоследствие козметична операция.

От липсата на причинно следствена връзка, се налага извод, че отговорноста на ответника не може да се ангажира по този иск.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 10 ЗОДОВ, следва да се присъдят направените разноски, който възлизат на 10 лева.

По отношение на искането за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, съобарзно уважение иск от 12 000 лева, съдът следва да присъди и разноски възнаграждение за съобразно чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ в размер на 890 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

           

ОСЪЖДА, ДЪРЖАВАТА в лицето на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, представлявана от А.Т.С. Председател на КПКОНПИ съгласно решение на НС, прието на 31 юли 2019 г.  за предсрочно прекратяване на правоотношението на  председателя на КПКОНПИ  и чл. 14, ал. 3 от ЗПКОНПИ и адрес: гр.С., 1000, ул."Р."' № ..  ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.2а от ЗОДОВ на К.А.Д. с ЕГН:**********, съдебен адрес ***, чрез процесуалния и представител адвокат К.С.Б.-П., Адвокатско дружество „Б.. Моллова и съдружници'' и съдебен адрес:*** офис 8, сумата 12 000 (осемдесет хиляди) лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва вържу тази сума , на основание чл. 86 от ЗЗД считано от 13.11.2014 год. датата на влизане на решението с което е отхвърлен иска на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  предавения иск от К.А.Д. против КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, за сумата над 12 000 лева до претендираните 80 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от воденото против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва вържу тази сума , на основание чл. 86 от ЗЗД считано от 13.11.2014 год. датата на влизане на решението с което е отхвърлен иска на КПКОНПИ, до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  предавения иск от К.А.Д. против КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ за сумата 29 902.27 (двадесет и девет хиляди деветстотин и два лева и двадесет и седем стотинки/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от воденото нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 2088.29 (две хиляди осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) лв., представляваща сумата 1722,59 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 7631,26 лева, считано от 01.05.2016 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 328148 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата от 0.66 лева, представляваща законата лихва върху сумата от 40 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяне на иска 20.07.2018 год., сумата 36,14 лева законната лихва върху сумата от 2201,01 лева считано от 23.05.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год. и сумата от 0.42 лева, законната лихва върху сумата от 30 лева, считано от 01.06.2018 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., ведна със законната лихва върху главницата 29 902,27 лева, считано от датата на предевяване на иска 21.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН  предавения иск от К.А.Д. против КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, с правно основание: чл.2а от ЗОДОВ сумата 2870 (две хиляди осемстотин и седемдесет лева) лв., представлява обезщетение за причинени имуществени вреди от воденето против нея производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, ведно със сумата 472.65 (четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лв., представляваща сумата 468,59 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 2 820 лева, считано от 01.12.2016 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., сумата 4,06 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 50 лева, считано от 02.10.2017 год. до датата на предявяване на иска 20.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата 2 870 лева, считано от датата на предявяване на иск 21.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА в лицето на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., направените по делото разноски в размер на 10 лева.

ОСЪЖДА, ДЪРЖАВАТА в лицето на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в вр.чл.7 ал.2 т.4 от ТМАВ на адвокат К.С.Б.-ПЕЕВА, от Адвокатско дружество „Б.. М. и съдружници'' и съдебен адрес:*** офис 8, вписано в регистъра на адвокатските дружества по ф.д. № 13/2014 год. пар. № 1, том.I, стр.2 на Сливенски окръжен съд ЕИК по БУЛСТАТ: ********* посочена банкова сметка ***0 BIC:***=

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.

 

                                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: