Р Е Ш Е Н И Е
№ / .03.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, ІХ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ : 1. Кремена Данаилова
2. Мария Даскалова
при секретаря Светла Великова и при участието на
прокурора Иванов, като разгледа докладваното
от съдия Милачков к. адм. д. № 179 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от „БТК“ ЕАД, срещу Решение № 260499/02.12.2020 г., постановено по
НАХД № 2003/2020 г. по описа на РС Варна
ІІ състав, с което е потвърдено НП № В-0050606/16.04.2020г. на Комисия за защита
на потребителите, РД – Варна, с което на „БТК“ ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева, на осн. чл. 222а от Закона за защита
на потребителите, за извършено нарушение по чл.133, ал.2 от ЗЗП.
Наведени са доводи за нарушение на
материалния закон. Жалбоподателя счита, че съдът неправилно
е приел, че
нарушението е извършено. Неправилно е изчислена и датата на извършване на
нарушението. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателното постановление.
Ответната страна – КЗП, чрез писмени бележки
депозирани от процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК в срока за касационно оспорване по чл. 211
ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наведените доводи в жалбата представляват
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 63 ЗАНН.
В хода на въззивното производство Районният съд е възприел следната
фактическата обстановка. На 18.11.2020 г. в РД на Комисията за защита на
потребителите гр. Варна постъпила жалба вх.№В-03-2176 от Ж Р П, относно
предявена от рекламация за мобилно устройство My-Ki Junior. Въз основа на
жалбата на 21.11.2020 г. в гр. ///, бул. “//“ №///, в обект - магазин 5003 МОЛ
Делта Планет, била извършена проверка, при която било констатирано, че
потребителят Ж. П е закупил устройството My-Ki Junior с ИМЕИ 352048100185829 на
26.10.2019 г. като поради повреда на апарата и след предявени от потребителя
рекламации, видно от представените сервизни протоколи, били извършени ремонти
както следва: прието на 05.11.2019 г. с посочен проблем „не се включва“, „било
изключително бавно и в един момент спряло“ и издадено на 08.11.2019 г. от
сервиз „Алтерко Роботикс“ със становище за неустановяване на заявения проблем,
„тествано и функционира изправно“; прието на 14.11.2019 г. след отказ на
потребителя да го получи в магазина с твърдение за наличие на същия проблем „не
се включва“ и издадено на 20.11.2019 г. от сервиз „Алтерко Роботикс“ със
становище за неустановяване на заявения проблем, „тествано и функционира
изправно“. При проверката от 21.11.2019 г. в присъствие на актосъставителя Ц. Х,
М А– гл. инспектор в РД КЗП Варна и Л А– управител на обека магазин 5003, е
констатирано, че устройството не работи и е върнато от сервиз неотремонтирано и
неработещо като същото не е било прието от потребителя Ж. П и е оставено при
търговеца и в протокола от проверката било отразено, че потребителят настоява
за замяна на устройството с ново и на въззивника бил даден срок до 09.12.2019
г. да представи становище по жалбата и претенцията на потребителя. С представено
на 11.12.2019 г. становище, търговецът отново твърди, че дефект на стоката не е
констатиран, поради което ремонт на същата не е извършван и тя е на
разположение на клиента в търговския обект.
За да потвърди наказателното
постановление, въззивния съд е приел, че нарушението е извършено и доказано,
както и, че в хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Постановеното решение е правилно.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Не се споделят възраженията на
касатора, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. По
делото безспорно е установено, че рекламацията е направена на 05.11.2019 г. и
до 05.12.2019 г. стоката не е била приведена в съответствие с договора за
продажба. Този факт се установява, както от приетата „повторна“ рекламация от
14.11.2019 г., така и от показанията на актосъставителя, че и след „повторния
ремонт“ устройството не е работило. Съдът не споделя възраженията на касатора,
че от „повторната рекламация“ от 14.11.2019 г. започва да тече нов едномесечен
срок, съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗП. Възражението би било основателно, ако
стоката действително е била отремонтирана към 14.11.2019 г., но очевидно това
не е било сторено. Следователно, след като рекламацията от 05.11.2019 г. не е било
удовлетворена, не би могло с оформянето на нова „рекламация“, търговецът да
удължава тридесет дневния срок определен с чл.113, ал.2 от ЗЗП. Още повече, че
търговецът сам признава, че на стоката не е бил извършван ремонт. Несериозно
звучат и възраженията, че след като служителите в магазина на търговеца нямат
специализирани технически познания, то тяхното мнение, че устройството не е
работило след връщането му от сервиза, не би следвало да бъде кредитирано от
съда. Все пак се касае за потребителска стока предназначена да бъде ползвана от
деца, които по презумпция също не разполагат със специализирани технически
познания.
Предвид горните съображения следва да се приеме, че
обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци.
Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, съдът
намира, че следва да осъди касатора да заплати на КЗП сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както е поискана със становището от 06.10.2020
г., а не 120 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, Трето отделение,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260499/02.12.2020 г., постановено по НАХД №
2003/2020 г. по описа на РС Варна ІІ състав.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна
камопания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ///,
район///, бул. „////“ № //, представлявано от изпълнителния директор да заплати
на КЗП гр. София сумата от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.