№ 367
гр. Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201247 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В – 0047275/22.11.2021год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП, с което на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, гр.София, е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от
същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за неспазване на предвидените в
чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП, както и невярно описание
на нарушението и на фактическата обстановка по случая. Намира, че е нарушено правота
на защита на дружеството поради неуведомяването му за правата му по чл.79б от ЗАНН.
Излага, че не е извършена цялостна проверка по случая и твърди, че клиента по процесния
договор няма качеството на потребител и, че ЗКНИП не е приложим. Намира
квалификацията на деянието за неясна, което нарушава правото му на защита. Оспорва по
същество констатираното нарушение като излага доводи в тази насока. При условията на
евентуалност моли да бъде приложен чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, тъй като считат че събирането
на таксата представлява маловажен случай. Молят за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
представител не се явява.
За Директорът на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от
ЗАНН не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от ст.
юрисконсулт В.П.. Изразява становище за неоснователност на жалбата, моли НП да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Намира
нарушението за правилно квалифицирано и санкционирано, съобразно санкционната норма
на чл.80 ал.1 от ЗКНИП. Счита, че не се касае за маловажен случай, както и че са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, гр.София е кредитна институция,
която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в
стопанисван от обект, находящ се в гр.Шумен, бул. “Славянски“ №3.
Във връзка с изпълнение на месечен план за контролната дейност на КЗП, на
10.03.2021г. свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й. - компетентни длъжностни лица при Комисия за
защита на потребителите – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в посочения обект. С
оглед установяване спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребителите /ЗКНИП/ с КП №К-2703676 от 10.03.2021г. инспекторите изискали
дружеството да представи два договора за ипотечни кредити сключени през м.януари и
м.февруари 2021г. На 18.03.2021г. били представени изисканите договори, един от които -
Договор за банков кредит HL125700 от 08.02.2021г. При проверка на представените
документи било установено, че в Договор за банков кредит HL125700 от 08.02.2021г.
кредитната институция изисква от кредитополучателя заплащане на такса за действия
свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като съгласно чл.6 ал.1 т.1 от Договора
кредитополучателя заплаща такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя
в размер на 100 лева. Контролните органи приели, че в конкретният случай не се касае за
събиране на такса за допълнителна услугата, а за такса, свързана с усвояването и
управлението на кредита.
Предвид констатациите при проверката, актосъставителят Н. И. Й. приел, че
дружеството при сключване на Договор за банков кредит HL125700 от 08.02.2021г. като е
изискал от кредитополучателя заплащане на такса за оценка на кредитоспособността в
размер на 100 лева за действие свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което на 17.06.2021г. съставил срещу дружеството -
жалбоподател АУАН №К – 0047275, в присъствието на Д.Д. упълномощен представител, на
който е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН са депозирани писмени възражения, в които дружеството оспорва направената от
контролните органи констатация, че таксата е свързана с усвояването и управлението на
кредита. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.80 ал.1 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за
нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра
към Комисията за защита на потребителите, АУАН също е съставен от компетентно лице,
видно от приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Изложените от жалбоподателя съмнения за антидатиране на процесното НП не са
подкрепени с доказателства. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е
съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да отстоява своята теза срещу това
твърдение, не е нарушено. Изложеният довод, че е нарушено правота на защита на
дружеството поради неуведомяването му за правата му по чл.79б от ЗАНН, съдът намира за
2
неоснователен. Правото на защита на Банката не е ограничено по никакъв начин.
Връчването на НП след влизане в сила на новите разпоредби на ЗАНН, между които и чл.
чл.79б ал.1, е по – благоприятно за нарушителя. Не лишава нарушителя от възможността да
се ползва от разпоредбата на чл.79б ал.1 от ЗАНН, а напротив предоставя му такава
възможност, каквато преди това не е съществувала, което безспорно е по – благоприятно за
нарушителя. Неуведомяване на дружество за възможността за заплащане на 80% от размера
на наказанието, не възпрепятства дружестовото да се възползва от разпоредбата на чл.79б
ал.1 от ЗАНН, тъй като тази възможност е регламентирана в закона.
Изложените доводи за неспазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът намира също за неоснователни. В разпоредбата
на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува
административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган или
образуваното такова следва да се прекрати. Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН
задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано, чрез съставен
акт за установяване на административно нарушение в рамките на три месеца от откриване
на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като
изчерпателно са посочени нарушенията, за които срокът е различен - 6 месеца от откриване
на нарушителя, съответно 2 или 5 години от извършване на нарушението. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС тези срокове са давностни и могат да бъдат спирани и прекъсвани.
Конкретното нарушение не попада сред тези, за които са регламентирани по – дълги
срокове в чл.34 от ЗАНН. От съдържанието на процесното НП се установява, че на
дружеството е вменено нарушение извършено на 08.02.2021г., поради което от тази дата
тече едногодишният срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта –
17.06.2021г. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че АУАН е съставен в тримесечният срок от откриване на нарушителя,
поради което не е била погасена възможността за реализиране на административно –
наказателна отговорност. На 10.03.2021г. контролните органи от КЗП са извършили
първоначалката проверка и със съставения КП №К-2703676 от 10.03.2021г. са изискали
дружеството да представи двата договора за ипотечни кредити. На 18.03.2021г. са били
представени изисканите договори, един от които именно Договора за банков кредит
HL125700 от 08.02.2021г. Доколкото вмененото нарушение е на база констатации
направени след запознаване със съдържанието на Договора за банков кредит HL125700 от
08.02.2021г. като най - ранна дата на отриване на нарушението и нарушителя следва да се
приеме 18.03.2021г., а не когато е била извършена проверката. Тримесечният срок започва
да тече от момента, в който компетентните да съставят акта служители са стигнали до
извода, че дружеството е извършило процесното нарушение, формирали извода си за
нарушението и нарушителя. В случая в хипотезата на цитираната разпоредба на ЗАНН,
както нарушението, така и нарушителят са станали известни на актосъставителя на
18.03.2021г. АУАН е съставен на 17.06.2021г., т.е. в тримесечният срок, когато не е била
преклудирана възможността административнонаказващия орган законосъобразно да
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършеното от
него нарушение.
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е кредитна институция извършваща дейност по
отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, и има качеството „кредитор” по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗКИ и §1 т.10 от ДР на ЗКНИП.
Съдът намира, че кредитополучателя по процесния договор за банков кредит има
качеството на „потребител“. По смисъла на §1 т.20 от ДР на ЗКНИП - "потребител" е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа
извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В жалбата
дружеството – жалбоподател твърди, че клиента по процесния договор няма качеството на
потребител и, че ЗКНИП не е приложим. В тази връзка са изложени доводи, че
кредитополучателите притежавали и други имоти, на единият от които били регистрирани
по постоянен и настоящ адрес, въз основа на което Банката прави извод, че закупеният чрез
кредита имот бил придобит „не за задоволяване на лична жилищна нужда, а с
3
инвестиционна цел, най – вероятно отдаване под наем или инвестиране на средства с оглед
нарастващата инфлация“. Изложеното твърдение е собствена интерпретация на Банката,
непочиващо на доказателства относно целта на кредитополучателя. Оспорвайки
потребителското качество на кредитополучателя по Договора за банков кредит HL125700 от
08.02.2021г., в същото време в самия договор е регламентирано правото на
кредитополучателя да подава възражение до КЗП, във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора, както и спорът между тях да бъде отнесен за
разглеждане от помирителните комисии по чл.182 – 185 от ЗЗП, т.е.Банката е сключила
договора с лице, за което е приела че има качеството на потребител.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по
чл.27 ал.2 от ЗКНИП. Съгласно чл.27 ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
също така с ал.2 на същата разпоредба е въведено ограничение по отношение на таксите и
комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита.
В настоящата хипотеза с процесния Договора за банков кредит HL125700 от
08.02.2021г. е изискано от потребителя заплащане на такса в размер на 100 лева за
извършване на дейност по оценка на кредитоспособността му. В тази такса не влиза оценка
на предоставено обезпечение и за установяване на състоянието му, доколкото в чл.6 ал.1 т.4
и т.5 от Договора за тази дейност са предвидени отделни такси.
В депозираната жалба се излага довод, че не е допуснато нарушение на чл.27 ал.2
от ЗКНИП, тъй като посочената такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит не
представлява такса свързана с усвояване и управление на кредита. Същата се събирала
преди отпускане на кредита и независимо от това дали клиентът щял да бъде кредитиран.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП следва да се
прецени въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на
кредита. Събирането на такса за оценка на кредитоспособността на клиента противоречи на
императивната разпоредба на чл.13 от ЗКНИП, която вменява на кредитора задължението да
оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.
Прехвърля върху длъжника финансовата тежест за изпълнение на задължението на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Ако посочената
такса се събира от всички клиенти независимо от това дали ще бъдат кредитирани, както
твърди Банката, следва събирането й да предхожда по време сключването на договора,
поради което няма логика да е включената в договора за банков кредит, тъй като следва
вече да е платена. По делото не се доказва, че се изисква и заплаща от всички лица, които
кандидатстват за кредитиране независимо дали им е отпуснат кредит.Твърдението на
Банката не кореспондира и с приложения по делото Едропейски стандатизиран
информационен формуляр, в който е посочено, че таксата за оценка на
кредитоспособността „е платима на етап окончателно одобрение на искането за кредит“.
Съдът намира, че посочената такса се събира след одобрението на кредита и според
настоящия съдебен състав тя неминуемо е свързана с усвояването на вече одобрен и
отпуснат ипотечен кредит. В настоящото производство, доколкото съгласно закона всяка
такса трябва да е разходно мотивирана, не става ясно от посочените дейности, които следва
да извърши банковия служител коя или колко от тях обосновават събиране на такса в точно
този размер. При това положение закономерно е прието, че тази такса е свързана с
усвояването на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Законът допуска
събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други.
След като дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 100 лева,
свързана с усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговеца
В практиката си ШАС също приема, че законът допуска събиране на такси и
комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които
касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. Формиран е извода, че след като
тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит,
то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за
4
отделна, допълнителна услуга. Касационната инстанция приема, че ако таксата е
действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за
кредит потребители /Решение № 265 от 12.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
214/2021 г.,Решение № 245 от 4.12.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 225/2020
г.,Решение № 178 от 18.09.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 163/2020 г.,Решение №
60 от 19.02.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 7/2020 г./
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че
касаторът в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП и
правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.80 ал.1 от ЗКНИП. Обжалваното НП
е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и
при липса на сочените в жалба съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Наложеното наказание е в минимално предвидения размер.
Законосъобразни се явяват и изводите на наказващият орган, че не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се
отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид, което да обуслови извода за
маловажност на случая.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото писменото
становище е изготвено от В.П. – ст. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО –
не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено
е изготвил и депозирал писменото становище, поради което съдът намира, че следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление №В –
0047275/22.11.2021год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.80 ал.1 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за
нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, гр.София, да заплати на
Комисия за защита на потребителите гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5