Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО,
XXXVI-ти състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на
секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 140 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с
молба с вх.№ 15125/13.06.2019 г., подадени от Т.С.Г. против З.Г.В. и О.П.В.
за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата
сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, уплаха и страдания и сумата в размер на 52,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за платени лекарства и витамини, причинени от ухапване от
куче, собственост на ответниците, на
25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул. „Г. И.“ в с. Л., общ. Л., обл. П., ведно
със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата
молба - 16.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул.
„Г. И.“ в с. Л., общ. Л., обл. П., близо до дома си, била нападната и ухапана
от голямо куче, разхождано на каишка и без намордник от ответницата З.В.. Сочи,
че собственици на кучето са ответниците З.В. и О.В.. Без да провокира по
никакъв начин животното, то се спуснало към ищцата, а ответницата З.В.
изпуснала каишката. Кучето се хвърлило върху ищцата, съборило я на земята и
започнало да я хапе. На помощ на ищцата се притекли хора - очевидци на
случилото, които трудно успели да отстранят кучето от нея, след което й
помогнали да се прибере в дома си. След инцидента ищцата била откарана от сина
си до „Център за спешна медицинска помощ“ - гр. П., където раните й били
обработени от специалист и й били предписани лекарства. В резултат на
ухапването от кучето ищцата получила следните телесни увреждания – разкъсно-контузни
рани по двете бедра, кръвонасядания по двете бедра около раните и охлузване и
кръвонасядане по главата и по левия лакът. Получените рани й причинявали
постоянни болки, които още не са отшумели. Образували се подкожни възловидни
уплътнения, установени след преглед при специалист – ортопед, които при
движение й носели силни болки. Посочените физически болки и страдания били
съпътствани и от емоционални терзания и неудобства. Вследствие на нападението и
ухапването от кучето ищцата заспивала трудно вечер, събуждала се през нощта от
един и същ сън - кошмар от връхлитащо върху нея голямо куче, което започва да я
хапе и да разкъсва тялото й. Това се повтаряло всяка нощ и на 01.11.2018г.
ищцата била принудена да потърси помощ от лекар-специалист, като след преглед й
били предписани лекарства и витамини. В първите седмици след инцидента не
можела да се обслужва сама. Ищцата получила посттравматичен стрес на уплаха от
кучета – изпитвала страх, че ще бъде нападната от куче, затова когато излизала
навън се движела с придружител или с превозно средство.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата в размер на 3000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, уплаха и страдания и сумата в размер на
52,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за платени
лекарства и витамини, причинени на ищцата от ухапване от куче, собственост на
ответниците, на 25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул. „Г. И.“ в с. Л., общ. Л.,
обл. П., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата З.В. е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва размера на исковите
претенции. Признава, че докато е разхождала кучето си, то е нахапало ищцата, но
твърди, че последната е провокирала кучето. Ищцата носела баница в ръката си и
след като кучето се приближило до нея, тя започнала да вика, опитала се да го
ритне с крак, вследствие на което животното я захапало. Твърди, че след
инцидента ищцата се прибрала в дома си сама, без чужда помощ, както и че не е
имало свидетели – очевидци на случая. Сочи, че претендираното обезщетение е в
изключително завишен размер с оглед нанесените увреждания на ищцата и периода
на отшумяването им.
Представя доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба и от ответника О.В., чрез назначения му особен
представител адв. К.Ш., в който сочи, че искът е допустим, а по основателността
му ще вземе становище след събирането на писмените и гласни доказателства. Не представя доказателства, не формулира
доказателствени искания.
Ищцата се явява
лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв. И.Т.. Поддържа исковата
молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
В открито съдебно
заседание ответницата се явява лично и с пълномощника си адв. И.С.. Моли съда
да постанови решение, с което размера на присъденото в полза на ищцата
обезщетение да бъде определено в размер на около 1000 лв. – 1200 лв.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника – адв. К.Ш. моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Сочи, че от събраните по делото гласни
доказателства не се установява по категоричен начин ответникът О.В. да е
собственик на кучето, поради което исковата претенция спрямо него се явява
недоказана.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, че на 25.10.2018 г., около
19,00 ч., на ул. „Г. И.“ в с. Л., общ. Л., обл. П., близо до дома си, ишцата е
била нападната и ухапана от куче, разхождано на каишка и без намордник от
ответницата З.В..
От приетото по
делото като писмено доказателство копие на ветеринарномедицински паспорт, се
установява, че кучето, нахапало ищцата, е порода „гонче“, мъжки пол, отговаря
на името „Бъки“ и негови собственици са ответниците О.В. и З.В..
Видно от
представения по делото лист за преглед на пациент, издаден от д-р Д. П. при
МБАЛ „Пазарджик“ АД, на 25.10.2018 г. е извършен преглед на ищцата, при който е
констатирано, че тя е с прободни рани и хематоми около тях на ляво бедро,
порезни рани на дясно бедро, умерено кървящи, с охлузна рана, оток и хематом на
ляв лакът, с охлузна рана и повърхностна порезна рана на капилициума, размер
130/80.
По делото е прието
като писмено доказателство заверено копие на съдебномедицинско удостоверение №
86/26.10.2018 г., издадено от д-р Б. П. – съдебен лекар и началник ОКПСМ при
МБАЛ „Пазарджик“ АД, като видно от заключението на медицинското лице при прегледа
на ищцата Т.Г. на 26.10.2018 г. са установени разкъсно-контузни рани по двете
бедра, кръвонасядания по двете бедра около раните и охлузване и кръвонасядане
по главата и по левия лакът. Тези травматични увреждания са получени в резултат
на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата. Кучешките зъби
действат като твърд, тъп предмет. Разкъсно-контузните рани са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 12-15 дни от
травмата. Останалите травматични увреждания
са й причинили болка и страдание за около 12-15 дни.
Видно от
представения по делото медицински документ от 01.11.2018 г., издаден от Д-р
Николай Марков, след инцидента ищцата е била във влошено психическо
състояние - с поставена диагноза невроза
в резултат на психотравма, причинена от нападение и ухапване от куче.
Видно от амбулаторен
лист № 001922/26.11.2018 г., издаден от д-р Джимша Джеймс -
ортопед-травматолог, при извършен на 26.11.2018 г. преглед на ищцата е
установено следното обективно състояние: походка – самостоятелна; двете бедра –
следи от десетина ухапвания, в процес на зарастване, с подкожни възловидни уплътнения, болезнени при
палпация.
От представения по
делото сигнал с вх. № 003-220-137 от 13.11.2018 г. се установява, че ищцата е
сигнализирала Община Л. за инцидента на 25.10.2018 г., като е посочила, че е
била нападната от куче, разхождано от ответницата З.В. на каишка, но без
намордник. Въз основа на сигнала е извършена проверка, видно от писмо с изх. №
003-МО-152/26.11.2018 г. по описа на Община Л., като е поискано от ответницата
да представи служебен паспорт на кучето.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно
изготвена от вещото лице. От
заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, се установява,
че на ищцата са били причинени разкъсно-контузни рани по двете бедра с
охлузвания и кръвонасядания около тях, кръвонасядане, оток и охлузване на ляв лакът и охлузване на окосмената част
на главата. Тези увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като
общ механизъм и отговарят по време и начин да са получени, както съобщава пострадалата
в исковата молба. При нея са налице три вида увреждания, а именно: 1)
Разкъсно-контузни рани получени от зъбите на кучето. Вещото лице е посочило, че
под действието на дъвкателната мускулатура, зъбите разкъсват меките тъкани и ги
размачкват като образуват рани. Раните са замърсени и зарастването протича
бавно; Охлузвания, причинени от допирателното действие на зъбите – установяват
се в същата анатомична област на раните; Кръвонасядане около раните и
охлузванията; 2) Рани и охлузвания от ноктите на лапата на кучето; 3)
Увреждания, получени при падане –
охлузвания и кръвонасядания. Разкъсно-контузните рани са причинили на
пострадалата разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, за период от 20-25 дни. В първите 3-5 дни са налице интензивни болки, които
след това постепенно отзвучават. След зарастването на раните се образуват
ръбци. От размачкването на меките тъкани и на първо място на подкожната мастна
тъкан е възможно да се установяват участъци на болезнени уплътнения, поради
разкъсването на кожни нервни клончета, както и в конкретния случай. Останалите
травматични увреждания са причинили болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за
период около 10-12 дни. Изслушано в съдебно заседание вещото лице посочва, че
раните, които се получават от действието на зъбите на кучето са замърсени от
слюнката и намиращата се в устната кухина микробна флора, поради което
оздравителния процес протича по-бавно.
По делото за
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. В. – съпруг на
ответницата и баща на ответника, Т. Ц., Т. Т. и И. И.. Първите трима свидетели
са преки очевидци на инцидента и сочат, че кучето, разхождано от ответницата е
нахапало ищцата. Свидетелят Т. Т. твърди, че кучето е било без намордник, че е
видял как кучето напада и събаря ищцата на земята, след което започва да я хапи
по краката. В резултат на ухапването ищцата получила не само рани по краката,
но и отзад на главата, като по косата й се стичала кръв. Сочи, че той и
колегата му помогнали на ищцата, като я закарали до пейката, след което ищцата
се обадила на сина си, който дошъл и я откарал в Бърза помощ. Свидетелят Тошко Топчийски
заявява, че след случая ищцата си стояла вкъщи, не ходела на работа, нито да
бере грозде, като сочи, че основава твърденията си на преките впечатления,
които е имал, тъй като с ищцата са съседи.
Свидетелите Т. Ц. и
П. В. заявяват, че ищцата носела баница в ръката си, като вторият твърди, че
ищцата се навела да вземе нещо от земята – вероятно орехи и тогава кучето се
отскубнало от ответницата и се нахвърлило върху ищцата, сигурно, за да вземе
баницата. Свидетелят П. В. твърди, че ищцата се прибрала сама в дома си след
инцидента и отказала помощта на съпругата му. Твърди, че една седмица след
инцидента ищцата ходела да реже лозята, отишла да подаде жалба срещу тях в
общината и не е имала никакви проблеми при предвижването. Едновременно с това
при зададен въпрос кога е видял ищцата да ходи на лозето, същият заявява, че не
я е видял на лозето, но я срещал сутрин в 07,15 да излиза от дома си и да се
качва на колата. Свидетелят Т. Ц. сочи, че след инцидента ищцата се прибрала в
дома си, че от казаното от ответницата знае, че ищцата отказала помощта й,
както и че няма наблюдения как се е възстановявала ищцата след случилото се,
тъй като не се е срещал се нея след инцидента.
От казаното от
свид. И. И. – съсед на ищцата се установява, че по време на инцидента той бил
на двора в дома си и чул силни викове и плач. Проявил любопиство, излязъл навън
и видял, че ищцата стои до пейката, като от главата й и десния й крак тече
кръв. От ищцата разбрал, че кучето на ответницата я нахапало. Свидетелят Илия
Иванчев сочи, че след инцидента ищцата била много уплашена, страхувала се и не
искала да излиза от дома си. Той ходел да й купува хляб и да храни животните й.
Изпитвала силни болки. Едва към Нова година тя започнала да излиза от дома си и
болките й отшумели.
Съдът възприема
показанията на свид. Т. Т., И. И. и Т. Ц., тъй като намира същите за обективни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с наличната по делото медицинска
документация. Съдът кредитира и показанията на свид. П. В., преценени при
условията на чл. 172 от ГПК, освен в частта в която същият твърди, че една
седмица след инцидента ищцата се върнала към нормалния си начин на живот –
„тръгнала по лозята“, тъй като от една страна намира същите за колебливи в тази
част, а от друга страна – в тази им част те не кореспондират с останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства, вкл. назначената
съдебно-медицинска експертиза.
От представените по
делото осем броя фискални бонове се установява, че на 25.10.2018 г. и на
01.11.2018 г. ищцата е имала разходи за закупуване на лекарства и витамини в
общ размер на 52,67 лв.
При така установените правнорелевантни факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
За уважаване на исковите претенции в тежест на ищцата е
да докаже: факта на ухапването от
кучето; че ответниците са съответно собственици и/или лица, под чиито
надзор се намира кучето; че е налице причинно-следствена връзка между
поведението на животното и причинените й имуществени и неимуществени вреди,
както и размера на имуществените вреди, съответно обема и интензитета на
претърпените физически и емоционални болки и страдания.
При
доказване на горното в тежест на ответницата З.В. е да докаже възраженията си в отговора на исковата
молба, в това число и за завишен размер на претендираните вреди.
Не се спори между страните, а и при съвкупната преценка
на свидетелските показания, представената медицинска документация и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява по категоричен
начин, че на 25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул. „Г. И.ванчев“ в с. Л.общ. Л.,
обл. П., е настъпил инцидент, при който куче, порода „гонче“, намиращо се под
надзора на ответницата З.В. е нападнало и захапало ищцата, като й е причинило
разкъсно-контузни рани по двете бедра - от десетина ухапвания с охлузвания и
кръвонасядания около тях, кръвонасядане, оток
и охлузване на ляв лакът и
охлузване на окосмената част на главата. Следователно първата предпоставка за
уважаването на исковите претенции – фактът на ухапването е категорично
установен по делото.
По делото не се спори, че ответницата е собственик на
кучето, както и че в момента на инцидента, то се е намирало под нейния надзор.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът също е собственик на кучето.
Твърденията на ответника О.В. обаче, че не е собственик на въпросното куче се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства и по специално -
паспорта на кучето, видно от съдържанието на който като негови собственици са
вписани той и ответницата З.В.. Това, че кучето е било оставено под надзора на
ответницата и основно тя се е грижила за него, не променя факта, че негов
собственик е и ответникът О.В..
На следващо място,
по делото се доказа, че именно вследствие на нападението от страна на кучето на
ответниците над ищцата, са причинени на последната неимуществени вреди - болки, уплаха и страдания, които са резултат от нанесените
й травматични увреждания - разкъсно-контузни
рани по двете бедра с охлузвания и кръвонасядания около тях, кръвонасядане,
оток и охлузване на ляв лакът и охлузване на окосмената част
на главата, и причинената психотравма от ухапването, както и имуществени вреди
– разходи за закупени лекарства и витамини предвид увреденото й от инцидента
здраве. Следователно установи се по безспорен начин наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ухапването, причинено от процесното куче и
травматичните увреждания на ищцата, както и причинената й психо-емоционална
травма – страх от кучета. Налице е и причинно-следствена връзка между инцидента
и причинените на ищцата имуществени вреди. От представените по делото писмени
доказателства – фискални бонове се доказа, че размера на причинените на ищцата
имуществени вреди - разходи за закупени лекарства и витамини, необходими в хода
на оздравителния процес, съответства на претендираните такива от 52,67 лв.
Съгласно чл. 35,
ал. 2 от Закона за защита на животните, собственикът е длъжен да предотврати
всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и
при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Според чл. 172, т.
2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на домашни любимци
са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.
Съгласно чл. 16,
ал. 1 от Наредбата за отглеждане на домашни животни на територията на Община
Лесичово при извеждане и разходка на кучета в границите на населените места
собственикът или придружителят е длъжен да осигури пълна безопасност за живота,
психическото и физическото здраве на гражданите, а съгласно ал. 2 от посочената
разпоредба - извеждането и разходката на кучета в границите на населените места
се извършва задължително с нашийник и повод за дребните, а за всички останали и
с намордник.
В случая безспорно
е налице проява на агресия на процесното куче спрямо ищцата. Отговорността по
чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, произтичаща от
обективните качества и свойства на определена вещ, в частност на животно. Тя
не зависи от поведението на собственика на кучето или надзираващия го, нито от
това къде е настъпил инцидента, а от връзката между вредите и действията на
животното. След като са поели грижата и отговорноста по отглеждането на кучето,
ответниците е следвало да не допускат досег на животното с хора. Ирелевантно е
поведението на ответницата по време на инцидента, още по-малко след него. В
този смисъл без значение за отговорността на ответниците е това дали ответницата
З.В. се е притекла на помощ на пострадалата или не. За да се ангажира
отговорността на собствениците на кучето е достатъчен фактът, че то е нахапало
ищцата и в резултат на това на същата се причинени имуществени и неимуществени
вреди, което в случая се установява по несъмнен начин от ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства, вкл. извършената съдебно-медицинска експертиза.
В случая е предвидена солидарна отговорност за собствениците на кучето, произтичаща от
закона.
По изложените
съображения съдът намира, че ответниците като собственици на кучето, следва да
носят гражданска отговорност при условията на солидарност за вредите, причинени
на ищцата от действията и поведението на въпросното животно при процесния
инцидент.
Относно размера
на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Релевантни при определянето на този
размер обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, интензитета и продължителността на
физическите и емоционалните страдания, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия,
социално-икономически условия в страната към момента на деликта. Определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди означава да бъде определен от
съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Ето защо, съдът, за
да определи размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди,
съобрази следното: възрастта на пострадалата – на
66 години към момента на инцидента; характера
и множеството на уврежданията – разкъсно-контузни рани по двете бедра със следи
от десет ухапвания, кръвонасядания по двете бедра около раните, охлузване и
кръвонасядане по главата и левия лакът, причинените болки и страдания при
самото захапване - изключително интензивни, които са продължили с този интензитет
и около 3-5 дни след това, видно от експертното заключение по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза; интензитета на претърпените от
пострадалата страдания и периода на възстановяване на
претърпените физически болки вследствие на уврежданията – около 20-25 дни,
съгласно експертното заключение, а според свидетелските показания на И. И. –
около 2 месеца след инцидента, както и обстоятелството, че след зарастването на
раните са образувани ръбци (белези), а в участъците на ухапване са останали
болезнени уплътнения, поради разкъсването на подкожни нервни клончета;
негативните изживявания на ищцата, силната уплаха, която е изпитала, преживяният
стрес, неудобствата в социален план - появилият се след инцидента страх от
кучета и обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към месец октомври 2018 г. От представените по делото медицински документи се установява,
че след преживяната психотравма, причинена от ухапването от кучето, ищцата е
била в недобро емоционално състояние с поставена диагноза невроза. Това се
подкрепя и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. Илия
Иванчев, който излага, че ищцата е била много уплашена от случилото се и се
страхувала да излиза от дома си, като това нейно състояние продължило до около
Нова година.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата
следва да бъде определен в пълния претендиран размер от 3000 лв. Определянето
на обезщетението за неимуществени вреди в по-малък размер не би отговаряло на
изискването за справедливост.
По отношение на възражението за съпричиняване,
релевирано от ответницата в отговора на исковата молба, следва да се посочи, че
същото е допустимо, доколкото е заявено в срока по чл. 131 от ГПК, но се явява
неоснователно. Твърдението на ответницата, че
ищцата е допринесла с поведението си за вредосносния резултат, тъй като носела
баница и когато кучето се приближило към нея тя се опитала да го ритне с крак,
вследствие на което животното я захапало, остава изолирано и неподкрепено
от доказателствените източници по
делото. Освен изложеното от ответницата по делото липсват други данни ищцата да
е имала такива конкретни действия – да е правила опити да ритне кучето. Налице
са само доказателства, че същата е носела баница в ръката си, но съдът намира,
че това обстоятелство само по себе си не може да се квалифицира като поведение
на ищцата, допринесло за настъпване на вредоносните последици. Липсват
доказателства ищцата с конкретно своя деяние да е провокирала кучето, поради
което твърденията на ответницата в тази насока останаха недоказани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявените искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят, при условията на солидарност, на ищцата обезщетение в
размер на 3000 лв. за претърпени
неимуществени вреди - болки, уплаха и страдания и обезщетение в размер на 52,67 лв. за имуществени вреди – разходи за платени
лекарства и витамини, причинени от ухапване от
куче, собственост на ответниците, на
25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул. „Г. И.“ в с. Л., общ. Л., обл. П., следва
да бъдат изцяло уважени.
Като законна последица от уважаването на исковете следва
да се присъди законната лихва върху посочените суми, съобразно заявеното от
ищцата искане – считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
По разноските:
При този изход на правния
спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищцата. Същата
своевременно е направила искане за присъждане на разноски в общ размер на
1215,00 лв., от които: 170 лв. – за държавна такса, 200,00 лв. – за депозит за
вещо лице за изготвената съдебно-медицинска експертиза, 400 лв. – за адвокатско
възнаграждение, 400 лв. – за възнаграждение за особен представител на ответника
и 5,00 лв. – за съдебно удостоверение, за реалното заплащане на които по делото
е представила писмени доказателства. На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответниците дължат, при условията на солидарност, възстановяване на
направените от ищцата разноски по производството в общ размер на 1215,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** и О.П.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят, при условията на солидарност, на Т.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 50 от ЗЗД, сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, уплаха и страдания и сумата в размер на 52,67 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за платени лекарства и витамини, причинени на ищцата Т.С.Г. от ухапване от куче, порода „гонче“, собственост на ответниците З.Г.В. и О.П.В., на
25.10.2018 г., около 19,00 ч., на ул. „Г. И.“ в с. Л., общ. Л., обл. Пазарджик,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.01.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** и О.П.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят, при условията на солидарност, на Т.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 1215,00
лв. - разноски в производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: