Решение по дело №526/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 19.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

             при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.д. № 526/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с ЗДДФЛ.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№298/24.01.2019 г. подадена от С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. *, срещу Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 233/17.12.2018 г. на ИД Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/

за 2010 г. в размер на 18 212  лв. и лихви – 13 726,81 лв. и

за 2013 г. в размер на 5 129,41 лв. и лихви 2 287,56 лв.

          С Решение № 15751/18.12.2020 г. по адм.д № 8299/2020 г. по описа на ВАС на РБ делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмСЛ.

В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт в потвърдената част като неправилен и незаконосъобразен.

Доводите за това са на първо място, че жалбоподателят не е местно физическо лице на Р България, тъй като в процесния период 01.01.2010 – 31.12.2013 г. е имал бизнес както в Р България, така и в Чешката Република. Според жалбоподателя не са налице условията да бъде причислен към местните лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

За отчетната 2010 г. е посочено, че лицето е пребивавало в Република Чехия и в Република Италия повече от 183 дни от годината, поради което не е местно лице за Р България и неправилно от органа по приходите е прието, че подлежи на облагане тук.

На второ място се твърди, че органът по приходите, издал обжалвания ревизионен акт, не е доказал наличие на основанията по чл. 122, ал.1, т. 2 и 7 от ДОПК, които са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл. 122 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което РА е издаден без основание.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият не се явява. Представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Спогодба между Народна република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото, ратифицирана с Указ 1565 на ДС на НРБ от 1988 г., обн., ДВ, бр. 66 от 13.08.1991 г., в сила от 10.06.1991 г. заплатите, надниците и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, възнагражденията, получени на това основание, се облагат в тази друга държава.

Съдът намира ревизираното лице С.П. за местно на Р България, предвид статута му на постоянно пребиваващ в Р България чужденец, с постоянен и настоящ адрес, и центъра на жизнените му интереси в процесния период. Този извод се основава на установените и неопровергани обстоятелства относно:

 наличието на сключен на 11.11.2009 г. договор за управление и контрол между жалбоподателя и „Технокороза“ АД с. Дойренци, в сила от 18.01.2010 г.,

регистрацията на търговско дружество „Йобекс България“ ЕООД (което впоследствие е преобразувано в ООД), от жалбоподателя като единствен съдружник и управител до м.август 2015 г., с начало на дейност 21.05.2010 г.,

подадените годишни данъчни декларации от жалбоподателя за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., в които С.П. сам се е определил като местно лице, без доходи от чужбина,

получаването на възнаграждение по договори за управление на търговско дружество в Р България и осигуряването като самоосигуряващо се лице в процесните периоди.

Представени са удостоверения от търговски банки за разкрити още през 2010 г. банкови сметки на името на жалбоподателя,

Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, което означава, че наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно.

Съдът счита, че е безспорно доказано по делото, че С.П. е бил местно лице по смисъла на ЗДДФЛ в процесните периоди на осн.чл. 4, ал. 1, т.1 и т.4 от ЗДДФЛ и чл. 13, ал. 1 от посочената по-горе СИДДО.

В подкрепа на този извод са и изричните отговори на отправените до компетентните органи на Република Италия и Република Чехия искания за обмен на информация за установяване на обстоятелства от значение определянето на жалбоподателя като местно лице на Р България за целите на данъчното облагане. Видно е, че С.П. не се счита за местно лице по приложимата СИДДО от данъчната администрация на Република Италия /лист 207-209, 327 и сл. и лист 334, гръб, т.С1-8 от преписката по адм.д. №43 по описа на АдмСЛ за 2019 г./. Идентичен отговор е представен и по искането, отправено до данъчната администрация в Република Чехия –съгласно вътрешното законодателство и СИДДО, г-н П. не е местно лице на Чехия за данъчни цели за ревизирания период.

Второто възражение, че производството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК е неприложимо, тъй като не са налице предпоставките за това, съдът намира също за неоснователно и недоказано.

По делото са представени подадени от жалбоподателя П. ГДД за процесните периоди, както и договори за заем, сключени между жалбоподателя и търговско дружество „Йобекс България“ ООД, от които е видно, че в процесния период П. е предоставял немалки суми в заем на търговското дружество, надвишаващи получените от физическото лице приходи. Представена е и молба от търговското дружество „Йобекс България“ ООД, представлявано от управител, в която се излагат съмнения за извършени данъчни нарушения от П. като предходен управител на дружеството, във връзка със сключените договори за заем /лист 248 от преписката по адм.д. №43 по описа на АдмСЛ за 2019 г./.

Съдът счита, че са били налице всички основания за установяване размер на данъка към определена от органа по приходите основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

При проверка на съответствието на поведеното производство с процесуалните норми, съдът не установи нарушения. Ревизията е възложена от материално компетентен орган със заповед. При издаването на заповедите за изменение на първоначалната ЗВР, заповедите за спиране и за възобновяване на производството по извършване на ревизия, определянето на сроковете, не са допуснати нарушения на закона.

Предмет на ревизията са задълженията на физическото лице с.П. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се лица, за здравно осигуряване за самоосигуряващи се и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. Срокът за извършване на ревизията е 26.07.2018 г.

В хода на ревизията са направени насрещни проверки, изискани са документи и обяснения от трети лица и от ревизираното лице. Приложени са извлечения от банкови сметки на жалбоподателя, въз основа на които се проследени получаваните суми и извършвани от него плащания.

Ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г и Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., ще бъдат определи по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Уведомлението е връчено на 28.04.2017 г.

На същата дата на П. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001116008157-040-003/28.04.2017 г, с приложен образец на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за представяне на документи. В отговор са представени писмени обяснения с вх.№ Р-04001116008157/18.05.2017 г., към които ревизираното лице не е представило изискуемата по чл. 124, ал. 3 от ДОПК декларация.

В течение на цялото ревизионно производство жалбоподателят не е изпълнил задължението си, което е констатирано от административния орган.

Органът по приходите е събрал всички относими писмени доказателства от трети лица, като е предоставил възможност на ревизираното лице да представя също доказателства. От тази възможност П. не се е възползвал активно. В подаваните писмени обяснения се съдържат различни твърдения, но те не са подкрепени с безспорни доказателства.  Жалбоподателят не се е възползвал активно и добросъвестно от възможността да представи пред административния орган всички доказателства, с които разполага. Същият не е проявил нужната грижа за активно участие в ревизионното производство в защита на своите права и интереси.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ДОПК по искане на органа по приходите ревизираното лице е длъжно да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Ал. 2 предвижда, че, в случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

Връчените искания до РЛ съдържат изрично предупреждение  за последиците от неизпълнението на това задължение.

Въз основа на събраните писмени доказателства, след техния анализ по отделно и в съвкупност, за резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-0400 **********-091-001/10.08.2018 г., връчен електронно на 13.08.2018 г.

На 10.09.2018 г. пред административния орган е подадено Възражение /лист 51 от преписката по адм.д. №43 по описа на АдмСЛ за 2019 г./, в което отново се твърди, че С.П. не е местно лице, сумите по банковите сметка за 2010 г. са от трудови правоотношения с търговско дружество, регистрирано в Р Чехия, поради което са били обложени там и не подлежат на повторно облагане в Р България. За 2013 г. се твърди също, че ревизираното лице няма качеството на местно лице и установените доходи всъщност са връщане на допълнителна парична вноска от търговското дружество „Йобекс България“ ООД.

Ревизията приключва с издаването на оспорения в настоящото производство № Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018 г., с който:

 за 2010 г. са установени допълнителни задължения на жалбоподателя от 19 426,08 лв. върху установената сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на  201 651,58 лв., и лихва върху данъка за довнасяне за периода от 01.05.2011 г. до 20.09.2018 г. в размер на 14 641,89 лв.;

за 2011 г. са установени допълнителни задължения на жалбоподателя за данък за довнасяне от 4 678,16 лв. върху установената сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 57 768,39 лв., и лихва за периода от 01.05.2012 г. до 20.09.2018 г. в размер на 3 041,31 лв.;

за 2012 г. не е установено превишение на стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларирани и/или получени доходи;

за  2013 г. са установени допълнителни задължения на жалбоподателя за данък за довнасяне от 5129,41 лв. върху установената сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 196721,45 лв., и лихва за периода от 01.05.2014 г. до 20.09.2018 г. в размер на 2 287,56 лв.;

Данъчната основа за всяка година е определена на база сумата на превишението, намалена с размера на предвидените по закон данъчни облекчения.

РА е връчен на 26.09.2018 г. по електронен път.

Срещу РА на 11.10.2018 г. е подадена жалба от С.П.. В нея отново се излагат твърдения, че РЛ не е местно лице, и че част от доходите му са били обложени вече и не следва да се облагат и в Р България втори път. Няма представени доказателства за това.

Горестоящият административен орган, след обсъждане на възраженията на оспорващия и съпоставка на установените доходи, имущество и разходи на лицето за периода 2010 - 2013 г., издава Решение № 233/17.12.2018 г., с което отменя РА в частта, относно определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2010 г. в размер на 1214,08 лв. и лихви за него -915,08 лв., и за 2011 г. в размер на 4678,16 лв. и лихви – 3041,31 лв., и потвърждава като правилен и законосъобразен РА в останалата му част, с която са определени задължения за данък върху определена годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/:

 за 2010 г. в размер на 18 212,00 лв. и лихви – 13726,81 лв. и

 за 2013 г. в размер на 5129,41 лв. и лихви – 2287,56 лв.

РА е обжалван в потвърдената част в настоящото производство.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК.

 

 

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, който е неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил събраните служебно доказателствата, тези, представени от ревизираното лице и от други институции. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки, както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, която сочи, че в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Поради необходимостта от специални знания, за изясняване на обстоятелството правилно ли е изчислена облагаемата основа от органите по приходите, по делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител, което след запознаване с преписката по издаване на РА, е представило заключение по поставени въпроси.

Съдът кредитира представеното първоначално заключение от вещото лице с вх.№1676/20.05.2021 г. Представеното допълнително заключение по поставени допълнително от жалбоподателя въпроси с вх.№ 2964/21.09.2021 г. съдът счита за частично неотносимо към изясняване на спора от фактическа страна, с оглед поставените въпроси. 

Вещото лице е взело предвид всички налични суми в началото на периодите, посочени лично от РЛ пред органа по приходите, реализираните приходи от различни източници, извършените разходи и останалите налични парични средства в края на периодите. Анализирало е и данните по представените по делото извлечения от банкови сметки на жалбоподателя.

Съдът счита за установено следното по оспорването на РА в частта, установяваща задължения за внасяне на данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:

1.    За периода 2010 г.: По делото е установено, че С.П.  е

имал в началото на 2010 г. 11310 лв., получил е постъпления в размер на 339773,60 лв., а е направил разходи в размер на 206630,26 лв., които включват издръжка за живот, вноски в капитала на търговско дружество и заеми в полза на търговско дружество, осигурителни вноски и данъци.

В края на периода е имал 150698,89 лв. налични.

Т.е. средствата са били общо 351083,60 лв., а разходите общо 357329, 15 лв., или разлика в минус от 6245,65 лв., които се явяват превишение на разходите над приходите.

2.       За периода 2013 г.: По делото е безспорно установено, че С.П. е имал в началото на 2013 г. налични 138549,39 лв. През периода е получил постъпления в размер на 246598,68 лв., и е направил разходи в размер на 186522,54 лв., които включват, освен издръжка за живот, и заеми в полза на търговско дружество, осигурителни вноски и данъци.

В края на периода е имал налични 249919,60 лв.

Т.е. общо приходи за периода 385148,07 лв., и разходи в размер на 436442,14 лв., или разлика в минус от 51294,07 лв., които се явяват превишение на разходите над приходите.

Неоснователни и недоказани са възраженията на оспорващия, че в ревизионното производство не са събрани данни и доказателства за доходите и разходите на семейството на П. в Р Италия, тъй като съгласно чл. 116, ал. 1 от ДОПК доказателствената тежест за обосноваване на тези възражения е на самото ревизирано лице, а жалбоподателят не е представил никакви доказателства в тази насока.

Доколкото в съдебното производство, въпреки разпределението на доказателствената тежест, не са представени никакви доказателства от страна на П. оборващи констатациите в РД, съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип, че е доказано превишение на разходите над приходите за периодите 2010 г. и 2013 г.

При така установеното по делото, действително е налице по-голям размер на разходите на П. за 2010 г. и за 2013 г. спрямо доходите му за същите периоди. При изчисляване на превишенията са отчетени и наличните суми по банкови сметки на лицето в началото и в края на всеки данъчен период. Правилно в оспорения РА е прието, че тези превишения представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ.

Съдът обаче счита, че при определяне на размера на дължимия данък, следва да се вземе предвид представеното заключение от вещото лице по допуснатата по делото съдебна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице, след като се приспаднат законово признатите разходи и заплатените от жалбоподателя данъци, за 2010 г. дължимият данък е изчислен в размер на 16980,61 лв., а за 2013 г. в размер на 5129,40 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице и счита, че правилно са изчислени от него размерите на данъчната основа за 2010 г., върху която се дължи данък, съгласно чл.36 от ЗДДФЛ и по реда на чл.122, ал.2 във вр. с чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, и на дължимия върху нея данък от 10 % за периода, като е взет предвид и внесения от РЛ данък за периода.

С оспорения РА е определен размер от 18212 лв. на дължимия данък по ЗДДФЛ за 2010 г., поради което РА следва да се измени в частта, като се определи размер на дължимият данък за 2010 г. от 16980,61 лв., както и да се измени задължението за лихва определено с РА на 13726,81 лв., като се намали размерът му на 12798, 68 лв., представляваща законната лихва върху данъка, изчислена с лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП, за периода 01.05.2011 г. – 20.09.2018 г.

В останалата част относно периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. съдът счита за доказано, че задължението на ревизираното лице да внасяне на данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихвата върху него са в размерите, установени с оспорения РА, налице е посоченото от органите по приходите надвишаване на имуществото и установените разходи спрямо получените доходи и финансирания на лицето, поради което жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход от спора частично основателни са претенциите на жалбоподателя и ответника за разноски, които следва да се присъдят при съобразяване на материалния интерес по делото.

В производството пред съда жалбоподателят е бил представляван от адв. К.. Сторени са разноски за възнаграждение за адвокат, държавна такса и депозити за вещо лице при първоначалното разглеждане на делото от АдмСЛ, разглеждането му пред ВАС на РБ по касационна жалба, и при новото разглеждане от друг състав на АдмСЛ с общ размер 5450 лв.

В производството пред съда ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, който се е явявал в проведени открити с.з., изразил е становище по съществото на спора, правил е доказателствени искания, депозирал е допълнителни доказателства в изпълнение на указанията на съда, с което е осъществил в пълен обем вменените му с пълномощното задължения да представлява и защити ответната страна. Сторените разноски са в размер на 5444,85 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение в три инстанции и държавна такса за касационна жалба.

Материалният интерес по делото е 39355,78 лв. Уважената част от жалбата е за сумата от 2159,52 лв., или 5,48 %, а отхвърлената е за сумата от 37196,26 лв., което е 94,52 %.

Следователно на жалбоподателя се дължат разноски на стойност 299 лв., съразмерно с уважената част от жалбата, която е 5,48% от общо сторените разноски.

На ответника се държат разноски на стойност 5146 лв., съразмерно с отхвърлената част от жалбата, която е 94,52 % от общо сторените разноски.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,

Р  Е  Ш  И:

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 233/17.12.2018 г. на ИД Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която са определени задължения на жалбоподателя С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. * за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2010 г. в размер на 18 212  лв. (осемнадесети хиляди двеста и дванадесет лв.) и лихви върху него в размер на 13 726,81 лв. (тринадесет хиляди седемстотин двадесет и шест лв. 81 ст.), като

ОПРЕДЕЛЯ размер на дължимия от жалбоподателя С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. * данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за 2010 г. от 16980,61 лв.(шестнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лв. 61 ст.) главница и лихви върху него в размер на 12798, 68 лв. (дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем лв. 68 ст.) за периода 01.05.2011 г. – 20.09.2018 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ жалба с вх.№298/24.01.2019 г. подадена от С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. *, подадена срещу Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 233/17.12.2018 г. на ИД Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. * сумата от 299 лв. (двеста деветдесет и девет лв.), представляващи сторени разноски съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА С.П. с ЛНЧ **********, с адрес за кореспонденция: с. Деветаки, ул. * да заплати на Национална агенция по приходите гр.София сумата от 5146 лв. (пет хиляди сто четиридесет и шест  лв.), представляващи сторени разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: