Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3632/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са предявени срещу Л.М.Л., искове
както следва:
с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 55600,74 евро, представляваща
неплатена част от заетата сума по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г.;
с правно основание чл.430,
ал.2 ТЗ за сумата от 8457,68 евро, представляваща възнаградителна лихва за
периода 02.07.2016 г. - 14.03.2018 г.,
с правно основание чл.430,
ал.1 ТЗ за сумата от 542,49 евро, представляваща заемни такси и за сумата от
183 лв., представляваща нотариални такси.
Претендира законната лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че по силата
на Договор за банков кредит е предоставил на ответника сумата от 76430 евро, а
ответникът са се задължил да върне заема на равни месечни вноски, включваща
част от заетата сума, възнаградителна лихва и такса за управление. Ответникът е
спрял плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно
изискуем с писмено изявление, връчено с нотариална покана. Претендира дължимата
предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва и заемни и нотариални такси.
Ответникът оспорва иска. Позовават
се на нищожност поради неравноправност на клаузи от договора, отнасящи се до възнаградителната
лихва, оспорва да държи възнаградителна лихва след обявяване на предсрочната
изискуемост и твърди, че банката е била длъжна да обяви предсрочната
изискуемост през 2016 г., когато са спрели плащанията.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от Договор за банков кредит от 14.03.2007
г., че между ищеца и ответника валидно е възникнало правоотношение по договор
за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
76430 евро (чл.1.1), а ответникът се е задължил я да върне на 240 равни месечни
вноски, включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни такси (чл.5 и чл.6.1).
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430,
ал.3 ТЗ). Установява се от счетоводната експертиза, че на сумата от 76430,00 евро
е усвоена на 02.04.2007 г. и 03.04.2007 г. Поради това съдът приема, че ищецът
е изпълнил задължението да предостави заетата сума на ответника.
Видно от представения договор за цесия от 03.10.2007
г., Б.П.Б.АД е прехвърлила на Б.Р.С.АД всички свои вземания по договори за
кредит, сключени с клиенти, изброени в съответните приложения към договора за
цесия, сред които и ответника. С договор за цесия от 25.01.2013 г. Б.Р.С.АД е прехвърлило
обратно на Ю.Б. АД всички свои вземания по процесния договор за кредит.
Установява се от приетата по делото счетоводна
експертиза, че на 13.07.2016 г. е било последното плащане на кредита, след тази
дата плащанията са спрели.
При преценка относно изискуемостта на вземането съдът
съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.18 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представената нотариална
покана, връчени на ответника на 27.02.2018 г. лични, че банката е отправила до
длъжника изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие
с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението е достигнало до ответника
на 27.02.2018 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че кредитът
се е трансформирал в предсрочно изискуем още през 2016 г., когато са спрели
плащанията. Действително съгласно уговорките в ал.2 на чл.18 от договора е
предвидена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
последователни месечни вноски. Тази уговорка обаче е нищожна поради
противоречие със закона – чл.60, ал.2 ЗКИ, което разпоредба изисква за
настъпване на предсрочна изискуемост да е достигнало изрично изявление от
банката до длъжника (по този въпрос – виж т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
По изложените съображения съдът приема, че ищецът
валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, считано от 27.02.2018 г., а именно: към тази дата са налице неплатени
вноски, отправено е писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и същото е достигнало до кредитополучателя.
Видно от приетата счетоводна експертиза, непогасената
главница, включваща падежирала предсрочно изискуема, е в размер на 55600,74
евро. Искът е основателен за тази сума.
По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.3.1 от договора
от 14.03.2007 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката
в размер на 6.5 %, която се формира като сбор от Базовия лихвен процент
за кредити в евро (БЛП) и надбавка от 6 пункта. По делото се установява от счетоводната
експертиза, че размерът на лихвеният процент е неколкократно изменян, като към
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е в размер на 8,45%.
Съгласно чл.3.5 от договора действащият БЛП не подлежи
на договаряне и банката има право едностранно да го променя. Видно от
счетоводната експертиза в публикуваната на сайта на банката Методика са
посочени компонентите, въз основа на които се определя базовия лихвен процент,
но не се сочи теглото и процентите на тези компоненти в определянето на БЛП –
няма формула, която да дава представа как се определя лихвата. Отделно от това
част от компонентите (3-месечния ЕURIBOR и
рисковите премии) се влияят от пазара и пазарните условия, без да зависят от
волята на банката, но другите компоненти (директни нелихвени разходи по
привлечения паричен ресурс) и зависят пряко или непряко от волята на банката и
от политиката й на управление. Поради това съдът приема, че изменението на
лихвата не се извършва въз основа на ясни и обявени предварително критерии – няма
яснота каква е тежестта на всеки от обявените компоненти във формирането на
лихвата, а част от компонентите зависят пряко или непряко от волята на банката.
Доколкото в процесния договор изрично е записано, че БЛП не подлежи на
договаряне (чл.3.5), то следва да се приеме, че клаузите за възнаградителната
лихва не са индивидуално уговорени и доколкото не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя съгласно чл.143 ЗЗП, представляват неравноправни
клаузи и са нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Ето защо при преценка за дължимата
възнаградителна лихва, същата следва да се определи съгласно първоначалния
уговорен в процесния договор размер – 6,5 %, без да се отчитат последващите й
увеличения, начислявани в приложение на неравноправните клаузи.
Видно от приетата по делото счетоводна експертиза,
дължимата възнаградителна лихва до 02.03.2018 г., без да се отчита едностранното
увеличение на лихвата в размер на 918,30 евро.
Основателно е възражението на ответника, че не следва
да се начислява възнаградителна лихва след датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е станало на 27.02.2018 г. Ето защо искът е
основателен за периода до 27.02.2018 г. и за размера от 875,74
евро. Искът е основателен до тази сума и следва да се отхвърли за разликата
до предявения размер.
По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за заемни и нотариални
такси и застраховки:
С чл.4 от договора от 14.03.2007 г. страните са
уговорили такса за управление в размер на 0,1% от непогасената главница месечно.
Уговорили са още с чл.13, че нотариалните такси за подновяване на ипотеката са
за сметка на кредитополучателя. Установява се от експертизата, че дължимите и
непогасени заемни и нотариални такси възлизат на 421,21
евро.
Съгласно чл.10, т.3 от договора страните са уговорили
разноските за застраховка на имота да бъдат за сметка на кредитополучателя.
Установява се от приетата счетоводна експертиза, че непогасените разноски за
застраховки са в размер на 121,28 евро.
От представените писмени доказателства (нотариална
покана от 07.12.2017 г.) и експертизата по делото се установява, че разноските
на банката за събиране на кредита, представляваща платени нотариални такси, е в
размер на 183,60 лв.
Ето защо предявеният иск за заемни, нотариални такси,
застраховки и разноски за събиране на кредита е основателен.
По разноските:
С оглед искането по чл.78,
ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – за сумата от 10740,93 лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение – същото е
съпоставимо с размерите, определени в Наредба №1/2004 г.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.М.Л.,
ЕГН:**********,
да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК:*******, както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 55600,74 евро, представляваща неплатена
част от заетата сума по Договор за банков кредит от 14.03.2007 г., заедно със законната лихва от 16.03.2018 г. до
окончателното плащане;
на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 875,74 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 02.07.2016
г. – 27.02.2018 г.;
на основание чл.430, ал.1 ТЗ
сумата от 421,21 евро, представляваща заемни и нотариални такси, сумата от 121,28
евро, представляваща разноски за застраховки, сумата от 183,60 лв.,
представляваща разноските за събиране на кредита;
на основание чл.78 ГПК
сумата от 10740,93 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата
до пълния предявен размер от 8457,68 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: