№ 4002
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110214200 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. Х. с ЕГН – **********, с адрес /адрес/
чрез адв.Д. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-009024 от
29.04.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият не оспорва
фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение, но твърди, че няма вина и за двете нарушения, за които е
ангажирана отговорността му. По отношение на първото нарушение
жалбоподателят сочи, че е закупил маршрутна карта с предварително
зададени начална точка – ГКПП Кулата, междинни точки София, Лозен и
1
крайна точка – Липница, като при зададен тонаж на превозното средство над
12 тона и над 5 броя оси, от ТОЛ устройството бил зададен маршрут,
преминаващ през с.Владая. Преминавайки през него същият установил, че
има знак - „Забранено за навлизане на МПС с над 12 тона - В18“‘, но поради
невъзможност да промени посоката си на движение и да не създаде опасност
за останалите участници в движението, решил да продължи. По отношение на
второто нарушение жалбоподателят твърди, че при спиране на превозното
средство на ГКПП Кулата свидетелството му за управление на МПС заедно с
други негови лични документи били откраднати, което било установено от
него именно в момента на проверката му.
Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
369435 от 15.04.2021 г., съставен от „мл. автоконтрольор“ при ОПП – СДВР,
е установено, че на същата дата –15.04.2021 г., около 01:13 часа в гр.София по
Пернишко шосе, с посока на движение от с. Драгичево към кв. „Княжево“,
жалб. Х. И. Х. управлявал товарен автомобил - влекач „МАН ТГХ 18.680
БЛС“ с рег. номер /ххххххх/, регистриран на фирма „К.А.“ ООД, с
ЕИК/БУЛСТАТ: /ХХХХХХХ/ и полуремарке „Шмитц СЦС 24 Л 13.62 МБ“ с
регистрационен номер /ххххххх/, регистриран на фирма „П-К. Т. Л.“ ЕООД, с
ЕИК/ БУЛСТАТ -/хххххххх/, като навлязъл и се движел срещу пътен знак „В
18“ /15 т/. След като бил спрян за проверка от служители при ОПП - СДВР,
жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон към него. В акта е
отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1, и чл. чл.100, ал. 1, т.1 от
ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното Наказателно
постановление /НП/ № 21-4332-009024 от 29.04.2021 г., издадено от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
2
жалбоподателя, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите А. И. Т. и Ц. И. Н., както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетеля очевидец А. И. Т. съдът намира, че безспорно се установява
извършените от жалбоподателя нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. На посочената в акта и наказателното постановление дата и
място жалб.Х. е управлявал товарен автомобил - влекач „МАН ТГХ 18.680
БЛС“ с рег. номер /ххххххх/ и полуремарке „Шмитц СЦС 24 Л 13.62 МБ“ с
регистрационен номер /ххххххх/ като е навлязъл и се е движел срещу пътен
знак „В 18“ /15 т/. След като е бил спрян за проверка от служителите на ОПП
- СДВР, жалбоподателят не е представил СУМПС и контролен талон към
него. Следва да бъде отбелязано, че приетата от административно-наказващия
орган фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, нито се
опровергава от показанията на свидетеля Ц. И. Н., като се навеждат доводи
единствено за липса на виновно поведение от негова страна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП съдържа правило за поведение и
указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Наименованието и изображението на
пътен знак В18 - „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с
товар, по-голяма от означената“ се съдържат в чл. 47 от ППЗдВП. Съгласно
чл. 72, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци, пътни знаци В18 и В19 се използват за сигнализиране на пътен
3
участък, в който движението на пътни превозни средства с маса или осово
натоварване над определените стойности застрашава целостта на пътното
съоръжение или на пътната настилка. А според разпоредбата на ал. 2 в
знаците се указват конкретните допустими стойности за маса или
натоварване на ос, закръглени към по-ниската стойност с точност до 0,50
тона, и те не могат да бъдат равни или по-големи от съответно 43,5 тона и
11,0 тона. В настоящия случай, макар да не е посочено препращане към
разпоредбите на Наредба № 18 от 23.07.2001 г., не са нарушени правата на
подведеното под административно-наказателна отговорност лице, доколкото
фактите на административното нарушение са описани точно и ясно. В АУАН
и в НП е посочено изрично, че водачът е навлязъл и се е движел срещу пътен
знак „В 18“ /15 т/, което същият не оспорва.
Санкционната норма на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за
това ред навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.
С атакуваното наказателно постановление на жалб.Х. е наложена
глоба в минимален размер, която съдът намира, че съответства на вида,
характера и тежестта на извършеното нарушение.
По пункт 2 от наказателното постановление, съгласно който на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП всеки водач на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалб.Х. е извършил нарушение на разпоредбата чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, а
именно, че същият към момента на извършената му проверка не е носил
СУМПС и контролен талон към него за управляваното МПС, когато е имал
такова законово предвидено задължение. Ето защо съдът намира, че правилно
и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него
4
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва с глоба
в размер на 10 /десет/ лева. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева, което е съобразено с
предвидения за този вид нарушение законов размер.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса
на виновно поведение и при двете нарушения, за които е санкциониран.
Същият като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си
на пътя при управление на товарен автомобил - влекач „МАН ТГХ 18.680
БЛС“ с рег. номер /ххххххх/ и полуремарке „Шмитц СЦС 24 Л 13.62 МБ“ с
регистрационен номер /ххххххх/ и да не навлиза срещу пътен знак „В 18“ /15
т/, както и да носи в себе си двата документа, а именно СУМПС и контролния
талон към него, щом управлява автомобила, като при поискване да ги
представи на проверяващите. Съгласно санкционната норма на чл.177, ал.3,
т.2 от ЗДвП предвидената в закона отговорност е на водачът, който, без да
спазва установения за това ред навлиза след пътен знак, забраняващ
навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос над означените, независимо от причините за това. Отговорността е на
водача да носи в себе СУМПС и контролния талон към него, което
предполага преди да предприеме управление на МПС да се убеди дали
посочените документи са в него или по някаква причина липсват, при
наведени от жалбоподателя твърдения, че документите са му били откраднати
преди това.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.
Твърденията, изложени в жалбата не само не са подкрепени с доказателства,
но се противопоставят на събраните такива в хода на съдебното следствие.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление в достатъчна степен е описано нарушението и
5
обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на
жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да
организира защитата си. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
009024 от 29.04.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Х. И. Х. с ЕГН –
**********, с адрес /адрес/, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
/десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6