Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2290 07.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14352 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от ***** Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника си ***** Б. е
предявил против З.К.Д., ЕГН ********** ***
искове за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 464,93
лв., представляваща главница по договор за
кредит от 15.02.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД (в момента с наименование „Файненшъл България“ ЕООД), вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
което ги е прехвърлило съгласно Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
допълнително споразумения от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД; 83,80 лв., представляваща договорна лихва за периода
31.03.2017 г. – 13.04.2018 г.; 22,90 лв.
такса за оценка на досие за периода 31.03.2017 – 13.04.2017 г.; 124,85 лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за периода 31.03.2017 г. – 13.04.2018 г. за
предоставянето на кредита по местоживеене на кредитополучателя; 290,15 лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене
на кредитополучателя за периода 31.03.2017 – 13.04.2018 г.; 69,76 лв.
обезщетение за забава за периода 01.04.2017 г. – 01.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 г. до окончателното
изплащане, които суми са присъдени по ч. гр. дело № 4984/2019 г. по описа на
ПдРС.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 24.06.2020 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си с писмена молба е поискал на основание чл. 238, ал.
1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 464,93 лв., представляваща главница по
договор за кредит от 15.02.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД (в момента с наименование
„Файненшъл България“ ЕООД), вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия
от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което ги е прехвърлило съгласно
Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумения от 01.11.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
16.11.2010г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 83,80 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 31.03.2017 г. – 13.04.2018 г.; 22,90 лв. такса за оценка на досие за периода
31.03.2017 – 13.04.2017 г.; 124,85 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за периода
31.03.2017 г. – 13.04.2018 г. за предоставянето на кредита по местоживеене на
кредитополучателя; 290,15 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода 31.03.2017 –
13.04.2018 г.; 69,76 лв. обезщетение за забава за периода 01.04.2017 г. –
01.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2019
г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са
направени- 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ. Следва да бъдат
присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 4984/19 г. по описа на ПдРС
разноски, които са в размер от 75 лева.
Съдът констатира, че ищецът не е
внесъл дължимата от него държавна така по настоящото производство. Ето защо
ищецът следва да заплати по сметка на ВСС, сумата от 25 лева представляваща
държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3438/ 17.04.2019 г., издадена по
частно гр. дело №4984/ 2019 г. на ПдРС, З.К.Д., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от ***** Н. Т. С. и М. Д. Д. следните суми: 464,93 лв.,
представляваща главница по договор за
кредит от 15.02.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД (в момента с наименование „Файненшъл България“ ЕООД), вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
което ги е прехвърлило съгласно Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
допълнително споразумения от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 16.11.2010г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД; 83,80 лв., представляваща договорна лихва за периода
31.03.2017 г. – 13.04.2018 г.; 22,90 лв.
такса за оценка на досие за периода 31.03.2017 – 13.04.2017 г.; 124,85 лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за периода 31.03.2017 г. – 13.04.2018 г. за
предоставянето на кредита по местоживеене на кредитополучателя; 290,15 лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене
на кредитополучателя за периода 31.03.2017 – 13.04.2018 г.; 69,76 лв.
обезщетение за забава за периода 01.04.2017 г. – 01.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА З.К.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от ***** Н. Т. С. и М. Д. Д., направените по делото разноски в размер на 100 лева, както и
направените по частно гр. дело № 4984/2019 г. на ПдРС, разноски в размер
на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от *****
Н. Т. С. и М. Д. Д.,
да заплати по сметка на ВСС, сумата от 25 лева представляваща държавна такса по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с
приложеното частно гр. дело № 4984/ 2019 г. на ПдРС, III –ти бр.с-в., да се изпратят на ПдРС, III
–ти бр.с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.