№ 3528
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20221100900364 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ №
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търг. дело № 364/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 9865/21.02.2022 г., предявена от ГР. ИВ. ГР., ЕГН
**********, с която срещу "Х.Б.Д.Ж." ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София и министъра
на транспорта и съобщенията, е предявен иск за признаване за установено в отношенията
между ищеца Г.Г., търговско дружество „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и министъра на транспорта и
съобщенията, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на
дружеството, че протокол № ПД-20/16.02.2022 г. на министъра на транспорта и
съобщенията, е нищожен, респективно нищожни са приетите с него решения, поради
противоречие с императивна правна норма - чл. 24 ЗПП, съединен с иск за признаване за
установено в отношенията между ГР. ИВ. ГР., „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и министъра на транспорта и
съобщенията, като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на
дружеството, че договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество
с държавно участие в капитала № ВД-27/03.02.2021 г., сключен между министъра на
транспорта и съобщенията, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, като възложител, и ГР. ИВ. ГР. като член на съвета на
директорите на „Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, не е прекратен и въз основа на него продължава да
съществува договорното правоотношение между страните.
1
По отношение на иска за нищожност на обективираните в протокол № ПД-
20/16.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията решения, не се установява за
ищеца да е налице правен интерес от провеждане на исковете.
Ищецът твърди, че "Х.Б.Д.Ж." ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София е еднолично
акционерно дружество, капиталът на което се притежава от държавата, която упражнявала
правата си на едноличен собственик чрез Министъра на транспорта и съобщенията. Счита,
че оспорваното решение за освобождаването му като независим член на съвета на
директорите на дружеството било нищожно, тъй като било прието в нарушение на
императивни правни норми.
Така изложените фактически твърдения не обуславят правен интерес за ищеца от
провеждане на иск за нищожност, респ. отмяна на взето от едноличния собственик на
капитала на търговско дружество решение, с предмет промяна на персоналния състав на
управителния орган на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД. Провеждането на иск за прогласяване нищожност,
респ. за отмяна на решение на върховния орган на търговско дружество е допустимо само в
хипотеза на нарушени членствени права, а сам ищецът не твърди да е акционер в
търговското дружество, т. е. да е носител на такива, поради което не се явява и активно
процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен контрол върху
решението на принципала по пътя на чл. 74 ТЗ, което аналогично важи и за оспорване на
решенията на органи на дружеството по реда на чл. 71 ТЗ. Това е наложило ищецът да
посочи кое конкретно негово субективно материално право ще получи защита чрез
провеждане на иска.
От друга страна на ищеца е предоставена възможност да изложи фактически твърдения
за правен интерес от провеждане на иск срещу министъра на транспорта и съобщенията за
нищожност на обективираното в протокол № ПД-20/16.02.2022 г. решение, с оглед това, че
същият не е страна по материалното правоотношение, а е действал като орган – едноличен
собственик на капитала на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД, поради което се налага да се обоснове пасивната
му процесуална легитимация по отношение на този иск.
При дължимата служебна проверка на допустимостта на предявения иск за
установяване съществуването на правоотношение, възникнало от сключен договор за
управление № ВД-27/03.02.2021 г., съдът е констатирал чрез справка в ЕИСС, че въз основа
на подадена искова молба, вх. № 7265/09.02.2022 г. е налице по-рано образувано търговско
дело № 302/2022 г. на СГС, ТО, VI-3 състав, като страните и спорният предмет са
идентични, което изпълва хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК и производството по предявения
идентичен иск по настоящото търг. дело № 364/2022 г. за установяване съществуването на
правоотношение, което установяване би било към момента на приключване на устните
състезания по спора, е служебно прекратено от съда.
В тази част разпореждането е отменено от въззивния съд, който е приел, че факта на
прекратяване на правоотношението придава някаква различност на иска и е дал
задължителни указания на настоящия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
При това положение, съдът е извършил проверка на редовността на предявената
искова молба по отношение иска за установяване съществуването на правоотношение,
възникнало от договор за възлагане на управление № ВД-27/03.02.2021 г.. Договорът за
управление създава облигационна връзка, която съдържа права и задължения, съответно
прекратяването на този договор от една от страните предполага същата да е преустановила
2
да изпълнява своите задължения по същия, което от своя страна обуславя правен интерес от
предявяване на осъдителен иск за реално изпълнение или престиране на обезщетение вместо
изпълнение. Иначе казано – ищецът ще следва да обоснове правен интерес от провеждане на
установителен иск за установяване съществуването на облигационно правоотношение, като
изложи твърдения кое нарушено негово субективно материално право ще получи защита
чрез простото установяване съществуването на правната връзка.
От друга страна този иск не е неоценяем, което предполага за провеждането му да бъде
внесена държавна такса, определена на база стойността му по аналогия на чл. 69, ал. 1, 5
ГПК – 4 % върху стойността на уговореното възнаграждение за период от 1 година.
По отношение на дадените указания за обосноваване на правен интерес от провеждане
на иск за прогласяване нищожността, респ. за отмяна на решенията на едноличния
собственик на капитала на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД, обективирани в протокол № ПД-20/16.02.2022
г., ищецът е депозирал молба, вх. № 17398/24.03.2022 г., в която извежда правен интерес от
оспорване на решението, с което е освободен като член на съвета на директорите с факта на
прекратяване на сключения договор за управление, което било извършено в противоречие с
повелителни правни норми. Министърът на транспорта и съобщенията бил надлежен
ответник по исковете, тъй като се явявал органът, приел решенията.
Така изложените фактически твърдения не обуславят правен интерес за ищеца от
провеждане на иск за нищожност, респ. отмяна на взето от едноличния собственик на
капитала на търговско дружество решение, с предмет промяна на персоналния състав на
управителния орган на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД. Провеждането на иск за прогласяване нищожност,
респ. за отмяна на решение на върховния орган на търговско дружество е допустимо само в
хипотеза на нарушени членствени права, а сам ищецът не твърди да е акционер в
търговското дружество, т. е. да е носител на такива, поради което не се явява и активно
процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен контрол върху
решението на принципала по пътя на чл. 74 ТЗ.
Изложените фактически твърдения по същество съставляват твърдения за допуснато
нарушение на императивни процесуални правни норми (промяна на състава на съвета на
директорите без проведен конкурс) обуславят не нищожност на решението на едноличния
собственик, а само негова незаконосъобразност, която е основание за неговата отмяна чрез
конститутивния иск по чл. 74 ТЗ.
Провеждането на иск за прогласяване нищожност, респ. за отмяна на решение на
върховния орган на търговско дружество е правноустановена форма за защита на нарушени
членствени права, а ищецът не е носител на такива членствени права, поради което не се
явява и активно процесуално легитимиран да инициира осъществяването на съдебен
контрол върху решения по пътя на чл. 74 ТЗ. Отмяната на решения на върховния орган на
акционерно дружество или прогласяването им за нищожни може да бъде релевирана по
съдебен ред само от лице в членствно правотношение с дружеството, каквото качество Г.Г.
без съмнение не притежава.
Относно липсата на правен интерес за заличен член на управителен орган на търговско
дружество от предявяване на искове за защита срещу заличаването му от партидата на
дружеството в търговския регистър е налице и трайно установена съдебна практика на ВКС
- решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д. №2742/2017 г. на ВКС, II ТО, включително
цитираната в него практика, която макар да касае хипотезите на освободен управител на
дружество с ограничена отговорност, е в пълна степен приложима и към хипотезите на
3
освободени членове на съветите на акционерно дружество, доколкото относимите към двата
вида дружества разпоредби относно действието на решенията за назначаване и
освобождаване на управителни органи не бележат различия. Изключение са хипотезите, при
които освободеният управителен орган на дружеството е същевременно и съдружник или
акционер в дружеството с право на участие в управлението му, произтичащо от правилата
на закона или устава, но процесният случай очевидно не е такъв, тъй като "Х.Б.Д.Ж." ЕАД е
еднолично акционерно дружество, чийто капитал е собственост на държавата.
Правен интерес от търсената в случая защита би бил налице, когато третото лице
твърди, че за него съществуват права, които са накърнени от приетите от едноличния
собственик на капитала решения. Ищецът е трето лице за ответното дружество, като с
предявяване на исковете, предмет на спора по собствените му твърдения защитава правото
да бъде член на управителния му орган. Ищецът не твърди за него да съществува друго
материално право, което да е накърнено от приетите решения.
При тълкуване на разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно
възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, се налага извода, че с
тях не е уредено съществуването на субективно право на което и да е лице да бъде избирано
в състава на управителните органи на акционерното дружество – такова право по силата на
закона няма нито акционерът, нито което и да е трето на акционерното дружество лице.
Такова право може да е предвидено да възниква за акционера с устава на дружеството, при
което към общите права на акционера, които са уредени в ТЗ се прибавя (наслагва) и
правото му да бъде избран като член на съветите, които са управителните органи на този
вид търговско дружество. Това право обаче съгласно устава никога не може да възникне за
трети на дружеството лица (без членствено правоотношение с дружеството). След като за
едно трето лице не съществува гарантирано от закона право да участва в управлението на
търговското дружество, то това лице не може да обоснове с нарушаването на такова
(несъществуващо) право наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване
нищожност, респ. за отмяна на решението на върховния орган, с което е променен
персоналния състав на съвета на директорите. Това се приема и в практиката на Върховния
касационен съд - решение № 234 от 23.12.2016 г., постановено по т. д. № 54/2016 г. по описа
на ВКС, I т.о.
Предвид горното и доколкото ГР. ИВ. ГР. не е в членствено правоотношение с
ответното акционерно дружество, трябва да се приеме, че няма и не може да има предвидено
в закона право да участва в неговото управление и да го представлява, поради което и
приемането на решение от принципала за освобождаването му като член на съвета на
директорите на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД не накърнява негово субективно материално право да бъде
избран в този управителен орган.
Освен изложеното, съдът съобразява и това, че правото да избере едно лице за член на
съвета на директорите при акционерно дружество с едностепенна система за управление,
както и да го освободи като член на този орган са предоставени по силата на закона на
върховния оран на дружеството, което е общото събрание (чл. 221, т. 4 ТЗ), респ.
едноличният собственик. При двустепенна структура върховният орган разполага с правото
на избира и освобождава членовете на надзорния съвет, а последния орган – членовете на
управителния съвет. Освобождаването на член на съветите не е обвързано със съществуване
на каквито и да било основания и е предоставено на свободната преценка на общото
събрание/едноличния собственик или наздорния съвет. След като законодателят е
4
предоставил в изключителна компетентност на върховния орган на акционерното дружество
правото да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, респ. на
друг орган на дружеството, като това може да бъде направено във всеки един момент и не
зависи изобщо от поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че
освобождаването на член на УС, както и вписването на това обстоятелство в търговския
регистър, няма как да засяга/нарушава някакво субективно право на това лице.
По отношение на дадените на ищеца ГР. ИВ. ГР. с разпореждане от 20.05.2022 г.
указания за представяне на доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса в
размер на 4 % върху размера на получаваното възнаграждение по договор за възлагане на
управление № ВД-27/03.02.2021 г. за период от една година, за установяването на което е
следвало да се представят и съответните доказателства за размера на възражението и
обосноваване на правен интерес от провеждане на установителен иск за установяване
съществуването на облигационно правоотношение, като изложи твърдения кое нарушено
негово субективно материално право ще получи защита чрез простото установяване
съществуването на правната връзка, не е релевирано изпълнение в рамките на
предоставения едноседмичен срок, изтекъл на 17.06.2022 г., поради което и ще следва да
понесе указаните му неблагоприятни последици – връщане на исковата молба.
Това, че с приемане на решението за освобождаване на ищеца като член на съвета на
директорите на "Х.Б.Д.Ж." ЕАД не се засягат каквото и да било права на Иван Влъчков
Иванов, респ. не са отстранени нередовностите на исковата молба по отношение
установяване съществуването на договор за управление, означава, че настоящото исково
производството се налага да бъде прекратено.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА предявената от ГР. ИВ. ГР., ЕГН **********, срещу "Х.Б.Д.Ж." ЕАД,
ЕИК ****, със седалище гр. София и министъра на транспорта и съобщенията искова молба,
вх. № 9865/21.02.2022 г. и прекратява производството по търг. дело № 364/2022 г. на СГС,
ТО, VI-16 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок
от връчването му на ГР. ИВ. ГР., ЕГН **********, чрез адв. Ш..
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5