О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1396 03.06.2020
година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
трети юни година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1136 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба вх.№ 12055/11.03.2020г. на БРС от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Т. Станчева и Марин Деспов Деспов поотделно, чрез
ю.к.А.Благоева, против разпореждане № 3776/17.02.20г. по ч.гр.д.№ 1072/20г. по
описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в частта, досежно молбата за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, против длъжника М.Т.М., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, за сумата от 39.16лв. възнаградителна лихва, дължима за
периода 20.01.2018г. – 23.07.2018г. по договор за паричен заем № 154572 към
искане № 0168699 от 21.11.2017г., сключен между М. и „Сити Кеш“ ООД. Твърди, че
разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни
аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за
присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на М.Т.М.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 1072/20г. по
описа на БРС е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
представлявано от пълномощника ю.к.А.Благоева, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.Т.М.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, за следните
суми: главница от 338.04лв. за
периода 20.01.2018г. – 23.07.2018г., 30.16лв.
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 20.01.2018г. – 23.07.2018г.,
125.91лв. лихва за забава, дължима
за периода 20.01.2018г. – 13.02.20г., и законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото. Прилага договор за паричен заем № 154572 към искане № 0168699 от 21.11.2017г., сключен между М. и „Сити Кеш“ ООД.
Твърди се неизпълнение по договора и цедиране на вземането в полза на
дружеството-кредитор с цедент – „Сити Кеш“ ООД. Ангажира доказателства.
По ч.гр.д.№ 1072/20г. по описа на БРС е
издадена заповед за изпълнение против длъжника М.Т.М. за сумата на главницата –
338.04лв., 125.91лв. лихва за забава, ведно
със законната лихва, считано от 14.02.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата на направените разноски по делото, ето защо настоящият съд няма да
излага аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед
за изпълнение в полза на кредитора, понеже районният съд е приел, че тези
условия са налице за една част от вземането и настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалото заявено
вземане – за договорната лихва, БРС е отказал да удовлетвори заявлението с
мотив за наличие на неравноправна клауза – основание по чл.146, ал.1 ЗЗП,
представляващо уговорка във вреда на потребителя и в разрез с изискването за
добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
За да разреши поставения спор,
настоящият състав съобрази следното:
Претендираната възнаградителна лихва е
посочена от частния жалбоподател като договорно възнаграждение, прието от съда
за недължимо, като прекомерно, съответно - нищожно.
По този повод настоящият състав
съобрази: Договорът между страните е сключен при следните условия: сума по
кредита в размер на 400 лева, срок на кредита - 8 месеца, размер на вноската по
кредита: 2 х 11.68лв. и 6 х 73.64лв., падеж на вноската: 21-то число от месеца,
ГПР 41.32%, дата на последно плащане – 23.07.2018г. или общо задължение по
кредита – 465.20лв.
По отношение на споровете за нищожност
на договорната лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и
определения, произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за
да се приеме, че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои
случаи надвишаването на този размер води до извод за нищожност.
Болшинството от съдебните актове на ВКС
сочат като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната
лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави,
следователно – нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на
лихва възнаграждение на кредитора.
Такива решения и определения на ВКС,
обаче, са постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се
отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от
търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно – Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено:
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се
налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките
на допустимата граница. Затова доводът за нищожност на договорената възнаградителна
лихва се явява неоснователен. В този смисъл е правното разрешение, възприето и
по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г.,
Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г.,
Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,
Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г.,
Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г.
На основание гореизложеното и като се
съобрази т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019г. на ВКС по т.д.№ 8/2017г. ОСГТК,
настоящият състав приема, че заявлението следва да бъде уважено и в частта
относно претендираната договорна лихва. Разпореждането на БРС подлежи на
отмяна, а в полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото
производство разноски в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и
15лв. за платената д.такса за обжалване.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3776/17.02.20г. по ч.гр.д.№ 1072/20г.
по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
Длъжникът М.Т.М.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и Марин Деспов Деспов
поотделно, сумата от 30.16лв. договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода 20.01.2018г. – 23.07.2018г., по
договор за паричен заем № 154572 към искане № 0168699 от 21.11.2017г., сключен
между М.Т.М., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и „Сити Кеш“ ООД.
ОСЪЖДА М.Т.М.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“М. р.“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Т. Станчева и
Марин Деспов Деспов направените в настоящата инстанция разноски в размер на 65лв.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: