№ 186
гр. Дупница, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200594 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №87/09.05.2022 г., по КАНД № 103/2022 г., на АС-Кюстендил, е отменено
Решение № 130/02.12.2021 г., по АНД № 622/2021 г., на РС-Дупница, Н.О, IV-състав и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 567512-F574012 от 25.03.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен
съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020 г., с което на жалбоподателя
„ОМВ България“ ООД, със седалище: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №90, ет.
20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Дечебал-Сорин Тудор и прокуриста
Елинка Узунова, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, са наложени 7 /седем/ броя отделни административни
наказания "имуществена санкция" в размер на по 500 лева, за административни нарушения
на чл. 41 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Твърди се отделно, че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не се представлява в съдебното
заседание. От редовно упълномощения процесуален представител на същата – юрк. Васева е
1
постъпила молба с искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Пледира за оставяне на
жалбата без уважение потвърждаване на атакуваното НП. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от ЗПП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана в законовия 7-дневен срок от връчване на НП, съгл. ЗАНН
/изм./, подадена е от субект имащ право на жалба срещу процесното постановление, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е абсолютно
неоснователна, а атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно поради следното:
При извършена на 24.09.2020 г. в 10.00 ч. проверка, от служителите на НАП –
свидетелите Б. и В., на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС -
бензиностанция № 1110, находяща се в гр. Дупница, ул. Е - 79, стопанисвана от „ОМВ
България“ ООД, със седалище: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №90, ет. 20, с
ЕИК *********, е констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация
фискално устройство, модел "ЕВРО ШОП - вер. 11.хх.KL 03", централно регистриращо
устройство EPSON TM - T81 - KLмодел 3, с индивидуален номер на фискалното устройство
RE003134 и номер на фискалната памет 45005813, регистрирано в НАП с потвърждение №
4318151/17.07.2019 г. При проверката е установено, че дружеството не е изпълнило
задължението си да отпечата в 7 - дневен срок от изтичането на месеците както следва:
Януари 01.2020 г.; Февруари 02.2020 г.; Март 03.2020 г.; Април 04.2020 г.; Май 05.2020 г.;
Юни 06.2020 г., като месечните им отчети са отпечатани всички на дата 08.07.2020 г. и
съхранени в книгата за дневните финансови отчети за 2020 г. на датата на последния ден от
месеца. Отчетът за м. Август 2020 г. е отпечатан на дата 16.09.2020 г. и съхранен в книгата
за дневните финансови отчети за 2020 г. на датата на последния ден от месеца. Съставен е от
свидетелите Б. и В. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0083590/24.09.2020 г. на
основание чл. 110 ал. 4 във вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК, препис от който е връчен на служител
на дружеството-жалбоподател срещу подпис. Административно - наказващият орган е
приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 41 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
като е посочил, че нарушението е извършено за първи път. В ПИП е отправена покана за
съставяне на АУАН.
Съставен е по-късно от св. Б. в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и
двама други служители на НАП - АУАН № F574012/07.10.2020 г., връчен срещу подпис и
без възражения на упълномощеното от дружеството лице – Децебал-Сорин Тудор. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП № 567512-F574012 от 25.03.2021 г., издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно
Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020 г., с което на жалбоподателя „ОМВ
България“ ООД, със седалище: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №90, ет. 20, с
2
ЕИК *********, представлявано от управителя Дечебал-Сорин Тудор и прокуриста Елинка
Узунова, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, са наложени 7 /седем/ броя отделни административни наказания
"имуществена санкция" в размер на по 500 лева, за административни нарушения на чл. 41
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Със заповед № ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020 г., на изпълнителния директор на НАП,
началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е АНО, е оправомощен
да издава НП за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а органите по приходите - АУАН за
нарушения по ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на
базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. и В.. Съдът кредитира изцяло
показанията на двамата свидетели, като ги намира за пълни и точни, логични и
последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е
противоречие между изложеното от свидетелите и отразено в приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В
изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на
материалния закон, надлежно връчени са и двата акта на законния представител на
нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че
административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне и връчване на обжалваното наказателно постановление.
За да достигне до решаващите си изводи, съдът взе предвид изцяло насоките дадени в
цитираното по-горе Решение №87/09.05.2022 г., по КАНД № 103/2022 г., на АС-Кюстендил,
както и актуалната практика на касационната съдебна инстанция по чл. 41, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ отразена в Решение № 4 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 339
/ 2021 г. на Административен съд – Кюстендил. Съобразно това, съдът приема, че
установеното при проверката правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 41 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, в 7 - дневен срок след
изтичане на всеки месец и година, лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен
3
отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. АНО е описал
ясно и конкретно неизпълнението на задължението от страна на дружеството -
жалбоподател. 7 -дневният срок от изтичането на съответния месец е бил изтекъл към
датите, както следва: за месец Януари - 10.02.2020 г. /тъй като 08.02.2020 г. е почивен ден/;
за месец Февруари - 09.03.2020 г. /тъй като 03.03.2020 г. е почивен ден/; за месец Март -
08.04.2020 г; за месец Април - 08.05.2020 г.; за месец Май - 08.06.2020 г. и за месец Юни –
до 07.07.2020 г., включително. Отчетите за всички тези общо 6 /шест/ месеци са отпечатани
едва на 08.07.2020 г., а отчета за месец Август на 16.09.2020 г.
Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана на основание
разпоредбата на чл. 185 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена
санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен
акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък / чл.
185 ал. 1 от ЗДДС / предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2 000 лева за ЕТ или
ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. Съгласно изр. второ на чл. 185 ал. 2
от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1.
Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и чл. 185 ал. 2 от
ЗДДС, се достига до извод, че за да се наложи на ЕТ или ЮЛ имуществена санкция в
размерите по чл. 185 ал. 2, изр. 1-во от ЗДДС, следва нарушението да е довело до
неотразяване на приходи и този факт да е елемент от фактическия състав на
административното нарушение, като същия подлежи на установяване и доказване от
административнонаказващия орган. В случая по делото, от Протокола за извършена
проверка в обекта на търговеца от 24.09.2020 г., съдът правилно е установил фактическата
обстановка по нарушението. В НП ясно е посочено, че ЮЛ е санкционирано за
неизпълнение на задължението си по чл. 41 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което
нарушение по своя характер не води до неотразяване на приходи, поради което правилно на
търговеца е наложена санкцията по чл. 185 ал. 2, изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
От обективна страна деянието се изразява в бездействие представляващо
неотпечатване в 7 - дневен срок от изтичането на съответните месеци, на съкратен отчет на
фискалната памет от процесната ЕСФП в обекта за съответния период - чл. 41 ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. За да се ангажира административнонаказателна отговорност е
необходимо да се установи, че дружеството не е изпълнило задълженията си, предписани от
тези правила. В конкретният случай съставът на административното нарушение е
реализиран с оглед правилото на чл. 41 ал. 1 от Наредбата, визираща конкретни задължения
за отпечатване на съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за
съответния период и то до фиксиран краен 7-дневен срок след края на месеца, за който
се отнася. Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното
съдържание на отчета на фискалната памет за издаваните фискални бонове. От
доказателствата по делото по безсъмнен начин е установено неизпълнението на
4
отпечатването в определения от законодателя краен срок на съкратен отчет на фискалната
памет за съответния месечен период.
Извършените деяния са самостоятелни основания за реализирането на
административно - наказателна отговорност, като въззивният състав изцяло приема за
неприложим чл. 28 от ЗАНН - "маловажен случай". Той е неприложим дори и за
нарушението с оглед неотпечатване в срок на отчета за месец Юни.2020 г., доколкото макар
и срокът за същото да е изтекъл в края на 07.07.2020 г., а отчетът да е бил отпечатан от ФУ
на следващия ден 08.07.2020, това не води до маловажност на случая, доколкото не се касае
за изолирано единствено нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., а за поредно
такова, като включително и след него е допуснато идентично нарушение на същата
разпоредба, чрез неотпечатване в срок на дължимия отчет за месец Август.2020 г. Всичко
това води до извод за едно трайно неглижиране на задълженията за коректно отпечатване и
прилагане на отчетите от ФУ в съответната касова книга от страна на дружеството-
жалбоподател и елиминира възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, за която и да е
от тях. В случая е редно да се отбележи, че след като е приложима разпоредбата на чл. 185
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, която предвижда по - лека наказуемост в случаите, когато
допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи, това изцяло е взето предвид от
АНО, като е наложена минималната възможна по размер имуществена санкция за всяко от
извършените отделни административни нарушения. Изцяло в тази насока е и постановеното
по-рано по идентичен случай Решение № 4 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 339 / 2021 г.
на Административен съд – Кюстендил.
Извършеното деяние е съставомерно по текста на чл. 185 ал. 2, изр. 2-ро от ЗДДС, като
наложената имуществена санкция в минималния законов размер е законосъобразна, като
съответна на критериите на чл. 27 ал. 1 - 3 във вр. с чл. 83 ал. 2 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и указанията за разноските дадени в Решение №87/09.05.2022
г., по КАНД № 103/2022 г., на АС-Кюстендил, респ. с оглед направените отделни искания за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 37 от ЗПП от
страна на процесуалния представител на АНО пред първата въззивна, касационната и
настоящата втора по ред въззивна съдебна инстанция, както и с оглед ниската правна и
фактическа сложност на делото, съдът приема, че на основание чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал.
5 от ЗАНН, следва да присъди разноски в полза на АНО, в минимален размер от по 80
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция, по реда
на чл. 37 от ЗПП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 567512-F574012 от 25.03.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – София, ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на
5
НАП № ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020 г., с което на жалбоподателя „ОМВ България“ ООД, със
седалище: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №90, ет. 20, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Дечебал-Сорин Тудор и прокуриста Елинка Узунова, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, са наложени 7 /седем/ броя отделни административни наказания "имуществена
санкция" в размер на по 500,00 лева, за административни нарушения на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ОМВ България“ ООД, със седалище: гр. София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ №90, ет. 20, с ЕИК *********, да заплати в полза и по сметка на ЦУ на НАП, гр.
София, бул. "Христо Ботев" № 17, представлявано от изпълнителен директор сумите, както
следва: - 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по АНД № 622/2021 г., на
РС-Дупница, Н.О., IV-състав; 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по
КАНД № 103/2022 г., на АС-Кюстендил и 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение по настоящото АНД № 594/2022 г., на РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6