Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2020
Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно
отделение
На двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН А.
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Секретар:Родина Петкова
Прокурор: Светлана Данева
като разгледа докладваното от съдия Н.Петков
ВНАХД №1154 по описа на съда за
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по повод въззивен протест от прокурор
в Районна прокуратура гр.Варна срещу постановено на на 03.09.2019 г. решение №1623
по АНД № 3417 по описа на съда за 2019 год. пети наказателен състав с което
обвиняемият Е.Г.Л. е признат за за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл 131 ал.1 т12
вр.чл130 ал.1 от НК.
В протеста са
направени оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения от
съда, довели до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Навежда
се довод за липса на цялостен и задълбочен анализ на всички факти в мотивите на
решението , от който да може да бъде направен безспорен извод относно
невиновността на подс.Л., т.е. липса на мотиви, поради което също се сочи, че
е налице съществено нарушение на
процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нова решение, с която подс.Л. да бъде осъден по възведеното му с депозираното постановление обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява
становище, че протеста е основателен .Поддържа го, като счита, че постановеното решение е неправилно ,изводите
на съда са необосновани,поради които моли
протеста да бъде уважен и съдът постанови ново осъдително решение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, подаден e в
срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество обаче е
неоснователен.
В
депозиранното пред Варненския районен съд постановление прокуратурата е приела
,че на14.08.2017 год. в гр.Варна ,около 16.30.ч. обвиняемият Е.Л. се движел 9 22.11.2014 г. около 13.59 4.-14.00 ч.по ул.”Н.Д.” в гр.Варна.По същото време ,по същия тротоар срещу него
се движел пострадалия свид.Р.М..,който
бил излязал от дома на баща си. Подсъдимият и пострадалия се познавали ,тъй
като живеели и израстнали на тази улица.При
разминаването си подс.Л. блъснал
свид М.с лявото си рамо и му нанесъл силен удар с юмрук в главата.В резултат на това пострадалият М.получил травматичен оток и кръвонасядане в областта на
дясното слепоочие,контузия на
главата,контузия на долната челюст които в своята съвокупност обуславят временно разстройство на здравето ,неопасно
за живота,като деянието е извършено от
подсъдимия по хулигански подбуди.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с
всички релевантни доказателства е приел за установено,че описаната в постановлението фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в
съдебно заседание доказателства.Налице е причинена от подсъдимия на пострадалия
лека телесна повреда .В случая решаващия съд е достигнал до правилния извод ,че
деянието не е извършено по хулигански подбуди.Този извод се споделя и от
настоящия състав на съда.Правилно съдът е приел,че между обвиняемият и
пострадалият е възникнал инцидентен
физически конфликт който не е довел до грубо на каквото е изричното изискване на закона.Двамата са
живеели и израстнали на една улица, и естествено да се познават ,дори и да не
си знаят имената.За да се приеме наличието
на хулигански подбуди би
следвало нанасянето на тлесната
повреда да е част от хулиганско
поведение ,каквото в случая няма..
Настоящият въззивен състав счита, че
са несъстоятелни наведените доводи от прокуратурата за наличието на процесуални
нарушения на атакувания съдебен акт, изразяващи се в несъответствие на същия с
предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, който регламентира изискванията на които
трябва да отговаря съдържанието на мотивите към присъдата. Мотивите към
проверяваната присъда са изготвени съгласно горепосочената процесуалната норма
и тяхното съдържание е в съответствие с процесуалните правила на чл.13, чл.15,
ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК. Районен съд-Варна е обсъдил в своя акт всички
съществени обстоятелства по делото, като е анализирал задълбочено и пълно
събраните доказателствени средства. В настоящия случай, в съответствие с всички
релевантни доказателства
първоинстанционния съд в мотивите си е посочил кои доказателства е
кредитирал и кои не и поради каква
причина, в съвкупност е обсъдил достатъчно пълно и ясно всички доказателства по
делото които са свързани със съставомерността и авторството на деянията от
страна на обвиняемия Л.. След така извършеният доказателствен
прочит и съпоставяне на гласните доказателствени средства, отнесени към
писмените такива, съдът е признал обв.Л. за невиновен по така възведеното му
обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл 130 ал.1 от НК
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1623 постановено на 03.09..2019 г. по АНД № 3417 /2019 г. от Районен съд – Варна, 5-ви
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.