№ 195
гр. Габрово, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:И. Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от И. Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500380 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие -
ЗЗДН, във вр. с чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. С. В. с адрес в гр. Д., ул. „**** № **, чрез
адвокат Г. Н. от АК – Габрово против решение постановено по гр. д. № 271/2022 г. на
Дряновски районен съд.
С посоченото решение съдът на основание чл. 15 от Закона за защита от домашно
насилие е издал заповед за защита на И. Н. С., ЕГН **********, от гр. Д., ул. ***** № *,
ЕТ.*, АП.**, против Г. С. В., ЕГН **********, от гр. Д., ул. **** № **, чрез следните мерки:
Задължил е Г. С. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Н. С., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Забранил е на Г. С.
В.да приближава И. Н. С., жилището, в което живее същата в гр. Д., ул. ***** № *, ЕТ.*,
АП.** и местоработата -***“ в гр. Габрово, бул. ***№ **, на разстояние до 100 (сто) метра
за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
домашното насилие. Определил е временно местоживеене на детето К. Г. В.а, с ЕГН
**********, при пострадалия родител И. Н. С. за срок от дванадесет месеца, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за защита от домашното насилие. Оставил е без уважение искането
мерките по чл.5 ал.1 т.3 и т. 4 от ЗЗДН да бъдат наложени за срок над 12 месеца – за 18
месеца, както и да бъде наложена исканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Осъдил е Г. С.
В. да заплати глоба в размер на 200,00 лв. в полза на Държавата, чрез Дряновски районен
съд, на основание чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН и го е осъдил на разноски.
Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност и нарушение на
материалния закон, по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира се за отмяна
на решението.
1
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от И. Н. С.. Моли да се остави без уважение и претендира разноски.
Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Габровски окръжен съд провери законосъобразността на обжалваното решение във
връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Производството пред Дряновски районен съд е образувано по молбата на И. Н. С. за
издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, осъществявано спрямо нея от Г. С.
В.. Поискала е да бъдат наложени мерки за защита, както следва: ответникът да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и
да се постанови забрана да се приближава до жилището и местоработата на разстояние по-
близо от 100 метра; временно да се определи местоживеенето на детето К. Г. В.а на адреса
на молителката; да се задължи ответника да посещава специализирани програми.
Ангажирала е доказателства пред първоинстанционния съд - писмени и гласни. Приложила
е и декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Посоченият в молбата като нарушител Г. С. В. оспорва твърденията за осъществен
акт на домашно насилие спрямо молителката. Счита, че е създадена изкуствена ситуация, в
която се твърди, че има акт на домашно насилие. Счита, че само по себе си декларацията на
установява факта на упражнено домашно насилие. Моли да се остави молбата без уважение.
Молбата е подадена от лице, на което е предоставена възможност по смисъла на чл.
8, т. 1 от ЗЗДН за налагане на марки за защита по реда на същия закон. С оглед твърденията,
че актът на домашно насилие е осъществен на 05.08.2022 г. и на 03.08.2022 г., въззивният
съд намира, че правилно Районен съд – гр. Д. е приел молбата за разглеждане, като подадена
в законоустановения срок – чл. 10 , ал. 1 от ЗЗДН.
В подкрепа на твърденията си за осъществено по отношение на нея домашно насилие
молителката е приложила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Страните са ангажирали
гласни доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН, декларацията от молителя
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства.
Представената декларация от молителката, съдържа твърдения, че върху нея е извършен акт
на домашно психическо насилие от страна на Г. С. В. на 05.08.2022 г. около 21 часа, пред
дома и, както и на 03.08.2022 г. около обяд, към 12 ч., в уличката до блока, в който живее.
Не е спорно между страните, че са живели на семейни начала и от връзката им се е
родило детето К., което след раздялата на родителите е останало да живее с майка си.
Като свидетел по делото е разпитан съжителя на С. – И.Т., който е бил свидетел на
описаният в декларацията акт на домашно насилие на 05.08.2022 г.
За описаният в декларацията акт на домашно насилие, извършен на 03.08.2022 г. не
са били ангажирани доказателства.
По делото е разпитан и св. Н.А., на който първоинстанционният съд не е дал вяра на
показанията му.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена безпротиворечиво от
РС – гр. Д.. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно
преценката на гласните доказателства. Няма процесуална пречка да се издаде заповед за
2
защита само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съобразно обстоятелствата, наведени в молбата и търсената защита, производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Съгласно чл. 2 от същия, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай, няма спор между страните, че между тях е съществувало фактическо
съпружеско съжителство, от което се е родило детето К.. От анализа на данните от
декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона и събраните във двете инстанции доказателства, може
да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на ответника на посочените в молбата дати,
чрез упражняване на психическо насилие.
Първоинстанционният съд и настоящият състав цени като доказателство
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от
сочения нормативен акт, съгласно която доказателствени средства в производството по ал. 1
могат да бъдат и декларациите по чл. 9, ал. 3. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл. 13,
която гласи, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
По отношение на наложената глоба от 200,00 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
При определяна на размера на наложената глоба, съдът следва да се съобрази, както с
генерална /обща/ превенция- да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, така и с индивидуална превенция - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления,
като е наложил глоба в минимален размер.
От изложеното се установява се, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, с оглед
изложените по-горе съображения.
На основание чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивникът следва да бъде да
заплати по сметка на Габровския окръжен съд държавна такса в размер на 25,00 лв. При
служебно издаване на изпълнителен лист следва да се осъди ответника за заплащането на
държавна такса в размер на 5,00 лв. в полза на Габровски окръжен съд.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА решение № 104 от 15.09.2022 г., постановено по гр. д. 271/2022 г.
по описа на Районен съд – гр. Д..
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, от гр. Д., ул. **** № ** да заплати държавна
такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и 5,00 лв. за служебно издаване на
3
изпълнителен лист по сметка на Окръжен съд – гр. Габрово, на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4