№ 120
гр. Девин, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20225410100241 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск, на основание
чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД.
Образувано е по искова молба от К. М. К., с ЕГН **********, от
с. К., общ. Д., обл. Смолян, чрез адв. М. В. М., със съдебен адрес гр. Пл., бул.
П. ш. № **, ет.*, ап.* против 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. Б. №*, бл. *, ет. *, представлявано от
управителя Цв. П. Кр. и 2. „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Дж. Н.“ № **, ет. *, ап. ** - **,
представлявано от управител П. Бл. Д., с цена на първия установителен иск по
чл.26, ал.1 ЗЗД – 455.07 лева и с цена на втория установителен иск по чл.26,
ал.1 ЗЗД - 148.26 лева, да се установи нищожност на Договор за паричен заем
А1, бърз кредит № 956*, сключен с “А. Ф.“ ООД, на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с чл.22 от
ЗПК, а в условията на евентуалност да се установи нищожност на клаузата на
чл.З от Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 956*, сключен с “А. Ф.“
ООД, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и
чл.146 ЗЗП и нищожност на сключения Договор за предоставяне на гаранция
№ 956*, на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр. 2,
във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП. Претендира за направените
разноски по водене на делото.
В исковата молба ищцата поддържа, че е страна по Договор за
паричен заем А1 бърз кредит № 956*, сключен с ответното дружество “А. Ф.“
ООД, по който е получила паричен заем от 400.00 лева, със срок на връщане
7 месечни вноски с лихва 55.07лв. Твърди, че съгласно чл.З от договора за
кредит е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 956* с „Ф. Б.“
ЕООД, с който се обезпечава кредитора срещу възнаграждение за поръчител
в общ размер на 148.26 лева или 21.17 лева за всяка месечна вноска.
Твърди, че договора за паричен заем е нищожен на основание
1
чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с
чл.22 ЗПК, а при условията на евентуалност е нищожна клаузата на чл.З на
основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП.
Договорът за предоставяне на гаранция № 956* е нищожен, на
основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във връзка с
чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
Договорът за паричен заем А1 бърз кредит № 956* е нищожен, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във
връзка с чл.22 ЗПК - договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. В договора липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.
Кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс е задал допълнителни компоненти, които оскъпяват услугата и липсва
разписан по ясен и разбираем за потребителя начин какво е включено в тях, с
което не е спазил изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Със сключване на
договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
допълнителни разходи и допълнително възнаграждение на кредитодателя, а
приложения ГПР не е реален и представлява заблуждава търговска практика
по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Клаузата на чл.3 от договор за паричен заем А 1 бърз кредит №
956* е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето, чл.143, ал.1 от
ЗЗП и чл.146 ЗЗП, тъй като сключването на договор за поръчителство е
условие за отпускане на кредита. Възнаграждението за поръчителство е в
размер на 40 % от отпуснатата сума, поради което клаузата на чл.3 от
договора противоречи на добрите нрави и не отговаря на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните и е във вреда на
потребителя. (чл.143, ал.1 ЗЗП). По смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП клаузата на
чл.3 от договора за паричен заем не се явява индивидуална, тъй като
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието към
момента на сключване на договора.
Вторият установителен иск е по отношение на договор за
предоставяне на гаранция № 956*, който е нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК и
чл.143 ЗЗП, поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и
договорената цена, при възнаграждение в размер на 148.26 лева, което е над
40% от сумата по отпуснатия кредит и тази цена е следвало да бъде отразена в
ГПР. Претендира за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „А. Ф.“ ООД е представен
писмен отговор, с който оспорва иска с доводи, че договора не нарушава
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 ЗПК. Годишният процент на
разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а е изчислен по определения в
Приложение № 1 начин. Възнаграждението на дружеството гарант не е част
от заемното правоотношение и към момента на сключване на договора за
кредит за кредитора не е било известно кое от предложените обезпечения ще
бъде предпочетено от заемателят. Договорът в чл. 2, т. 8 изрично посочва
какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, а
2
възнаграждението е уговорено, само ако потребителят избере обезпечаване на
вземането чрез гарант, който предоставя гаранционни сделки и е дължимо,
ако потребителят е избрал тази услуга. Нормата на чл.11, т.10 ЗПК не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези допускания или
предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48
на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в ЗПК, т.3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Тези
допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл.19,
т.3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ Приложение № 1 към
ЗПК и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т.3 букви
- „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“ към ЗПК). Първата група
допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато
допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като
револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок,
чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на Приложение № 1 към чл.19,
ал.2 ЗПК. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово
допускане по т.3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора, което е посочено в чл.2, ал.1, т.8 от Договора. Второто
базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в
процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото
касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на кредитора под формата
на ГПР, което изискване в случая е изпълнено, т.е спазен е чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Претендира за разноски, а в случай че искът бъде уважен прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да
го намали до размера на минималния съгласно Наредба №1/09.07.2004г за
МРАВ.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е
представен писмен отговор, с който не оспорва твърденията, че на
30.09.2021г. ищцата е сключила с дружеството договор за предоставяне на
гаранция, с цел гарантиране изпълнението на всички нейни парични
задължения срещу възнаграждение в размер на 148.26 лева, платимо
разсрочено на 7 вноски, всяка от които в размер на 21.17 лева. Нищожността
на отделни договорни клаузи не влече нищожност на целия договор,
доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.
Оспорва твърденията за нищожност на договора за предоставяне на гаранция,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като дружеството е вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по
чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност - предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Ищцата в изпълнение на договорно задължение е
сключила договора за предоставяне на гаранция и носи тежестта да докаже
твърденията си, че престациите са явно нееквивалентни. С Договора за
предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД е поело задължение да издаде
гаранцията, в полза на „А. Ф.“ ООД с реквизити, съобразно чл.1, ал.2 от
3
Договора. Издадената гаранция гарантира всички последици от
неизпълнението на задълженията от заемополучателя по договор за кредит,
включително и разноските по събиране на вземането, а възнаграждението на
Гаранта е определено след извършена преценка на риска. Заемодателят е
предоставил възможност на заемополучателя да избере един от три възможни
начина за обезпечаване на договора, а гарантът е сключил договора при
условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството,
изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва
безвъзмездни сделки, а като търговец това е основния предмет на дейност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца като
неоснователна и недоказана и да присъди на „Ф. Б.“ ЕООД направените в
хода на делото съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вкл. и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.
В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и ако
тя претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения
с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли съда да го намали
до минимума съгласно посочената наредба.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. М. М., в писмено
становище поддържа иска.
Ответникът „А. Ф.“ ООД не изпраща представител.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, а и от представения Договор за паричен заем А1, бърз
кредит № 956*/30.09.2021г., сключен между ищцата К. К. и
ответното дружество “А. Ф.“ ООД се установява, че ищцата е получила
заемната сума от 400.00 лева, срещу задължението да я върне в срок от 7
месеца, с месечна погасителна вноска 65,01лв. Дата на първа вноска
04.11.2021г. и последна 03.05.2022г. ( чл.2)
Съгласно чл.2 т.6 от договора е договорен фиксиран годишен
лихвен процент 40%.
Съгласно чл.2 т.8 годишния процент на разходите е 49.01%,
изчислен на база на договорения срок и при точно изпълнение на
задълженията от всяка страна, поради което не се начисляват разходи за
събиране и лихви за забава.
В приложения погасителен план са начислени 7 вноски по
21.18лв., възнаграждение за гарант, с която общия размер на вноската е
86,19лв.
Съгласно чл.З от Договор № 956* заемателят се задължава в срок
до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ едно физическо лице -
поръчител; 2/ банкова гаранция с бенефициер и 3/ одобрено от заемодателя
дружество – гарант.
На 30.09.2021г. е подписан Договор за предоставяне на гаранция
№ 956*/30.09.2021г. между ищцата и „Ф. Б.“ ЕООД - дружество гарант, което
е финансова институция, предоставяща гаранционни сделки по занятие.
Съгласно чл.2(1) за поемане на задължението по чл.1
4
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер 148,26 лв. или 21.17
лева за всяка погасителна вноска на падежа.
При тези данни сключените Договор за паричен заем №
956*/30.09.2021г. и Договор за гаранция № 956*/30.09.2021г. са
функционално свързани, тъй като дължимото възнаграждение на гаранта е
във връзка с обезпечаване вземането на кредитора по договора за кредит,
сключен е в негова полза и договорът за гаранция не е сключен
самостоятелно, а правата и задълженията по него са свързани с тези по
договора за кредит. Договорът за гаранция е част от съдържанието на
договора за кредит, чрез включване на цената на услугата, поради което
спрямо него са приложими общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Този извод
следва от съдържанието на т.2 „Потребителят е одобрен за получава на
кредит от „А. Ф.“ООД и задължението на гаранта е субсидиарно спрямо
неизпълнение на задължението от потребителя“. Чл.2 За поемане на
задължението, потребителят дължи възнаграждение в размер 148, 26лв,
платимо на вноски по 21,17 лв., дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски.
Спрямо Договора за паричен заем №956* е приложима правната
уредба на Закон за потребителския кредит, за който са предвидени
императивни изисквания за сключването му в писмена форма и съдържание,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл.
22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) „Когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Доводите за нищожност на
процесния договор се свеждат до несъответствие на съдържанието му с чл.11,
ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин“. Съдът прие, че формално
съдържанието на договора отговаря на тази норма, предвид предвидените в
чл.2, т.6 „фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%“; т.6.1 валиден за
целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна, всяка вноска
съдържа главница и лихва; т.6.2 лихвен процент на ден 0,11%; т.7 общо
дължима сума 455.07лв.; т.8 годишен процент на разходите 49.01%
Съгласно чл. 19. (1) ЗПК „Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора); Ал. (2) Годишният процент на разходите по кредита
се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания, както и
общо дължимата по него сума; Ал. (4) Годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България; Ал.5 Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни“.
В гл.6, чл.20 - чл. 24 ЗПК изчерпателно са изброени основанията
за недействителност на договора за потребителски кредит, поради което
5
съдът приема че сключения Договор за паричен заем А1, бърз кредит №956*
между ищцата и „А. Ф.“ ООД не е сключен при нарушение на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК и не е налице основание за нищожност на договора в цялост, тъй като в
съдържанието му има ясно и недвусмислено посочен размер на предоставения
кредит и общо дължима сума, посочен е годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, при фиксиран годишен лихвен процент 40
% и лихвен процент на ден 0.11 %. Изготвен е погасителен план определящ
дата на първа погасителна вноска и последна вноска ( 7 бр. х 65.01 лв. ), с
начална дата 04.11.2021г. – крайна 03.05.2022г. Размерът на договорената
възнаградителна лихва 55.07лв., не е в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, при
фиксиран лихвен процент 40 % годишно, при който не е необходимо да се
посочват условията за прилагането му, предвид изложените аргументи в
отговора - приложимо е единствено първото базово допускане по т.3, буква
„а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за
срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което
е посочено в чл.2, ал.1, т.8 от Договора. При договорен необезпечен кредит и
фиксиран за целия период от договора лихвен процент, не е необходимо да
се посочват условията за прилагането му. Съгласно чл.2 от договора,
единственият разход по кредита е размера на възнаградителната лихва
55.07лв., която отнесена спрямо размера на договорения кредит 400.00лв., не
противоречи на чл.19 ал.4 ЗПК, и е допустим и справедлив размер.
Искът за нищожност на договора за паричен заем №956*, на
основание чл.26, ал.1, предл. първо, във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с
чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК е неоснователен, поради което съдът
дължи произнасяне по искът, предявен в условия на евентуалност за
нищожност на клаузата на чл.3 от договора, на основание чл.26, ал.1, предл.
трето, във връзка с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Съгласно чл.3 от договора за заем „Заемателят се задължава в
срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя, едно от следните обезпечения: 1) едно физическо лице -
поръчител, което да отговаря на изчерпателно изброените изисквания от
кредитора; да работи по безсрочен трудов договор; да има брутен размер на
дохода не по- малък от 1500лв.; да не е заемател или поръчител по друг
договор; да няма неплатени осигуровки и да няма други финансови
задължения към кредитни или финансови институции; 2. Банкова гаранция с
бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл.2 т.7 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3.
одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни
сделки по занятие. Възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция се дължи на дружество гарант, различно от кредитодателя, но този
договор е сключен в изпълнение на чл.3 от договора за заем. В съдържанието
на договора за заем не е отразена дължимата сума от заемополучателя за
възнаграждение на гаранта, а тази сума е във връзка с ангажимента за
обезпечение по чл.3 от договора за паричен заем. В чл.2 от договора за
предоставяне на гаранция е договорено възнаграждение под формата на
гаранция в размер 148,26лв., което оскъпява услугата и е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК.
6
Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон е нищожна. В чл.2 от договора за заем е посочено
общата сума дължима от потребителя 455, 07лв., в която не е включено
възнаграждението на гаранта, с което кредиторът е заобикаля изискванията на
закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Клаузата на чл.3 от договора при сключен договор за гаранция срещу
възнаграждение води до промяна на общата сума за погасяване на кредита и
годишния процент на разходите. Предложените в чл.3 видове обезпечения, са
реално изпълними само със сключване на договор за гаранция, тъй като
потребителя трудно би могъл да изпълни условията на кредитора да осигури в
кратък срок до 5 дни обезпечение чрез поръчител, отговарящ на изискванията
в чл.3, т.1 и банкова гаранция по чл.3, т.2. Потребителят е бил в ситуация да
приеме предложеното от кредитора обезпечение, за да изпълни задължението.
Приложената практика е заблуждаваща, съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП, тъй като
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по
някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или
е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, т.1 и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. С преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл. ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР е невярна и следователно измамна информация относно
общите разходи по кредита, което се приема за нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за
нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 145 ЗЗП неравноправната
клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства,
свързани със сключване на договора към датата на сключването и всички
клаузи, не само на договора, а и на друг договор, от който той зависи.
Разпоредбата на чл.143 ал.1 ЗЗП определя като „неравноправна клауза“ в
договор, сключван с потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В конкретния казус потребителят е задължен при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение (
чл.143 т.5 ЗЗП), тъй като възнаграждението за гаранта е дължимо независимо
от това дали ще има точно изпълнение на кредитното задължение, то е
дължимо за обезпечаване на изпълнението. Налице е и хипотезата на чл.143
т.15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори
и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.143 т.5 и т.15
ЗЗП, като уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата
не е индивидуално уговорена, тъй като е била предварително изготвена и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
7
съдържанието на същата.
Предвид изложените съображения, договор за паричен заем А1
бърз кредит № 956*, сключен с „А. Ф.“ ООД не е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с
чл.22 ЗПК, но е нищожна клаузата на чл.З от договор за паричен заем А1
бърз кредит № 956*, сключен с ответното дружество “А. Ф.“ ООД на
основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2 т.5 и т.15 ЗЗП
и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Съгласно чл. 26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
Договор за предоставяне на гаранция № 956* е нищожен, на
основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във
връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, тъй като сключването му е условие за
отпускане на кредита и със същия се заобикалят изискванията на ЗПК (чл. 21,
ал.1). Сключването му се квалифицира като нелоялна търговска практика,
съгласно чл.68в и чл.68г ЗЗП. Сключването на договора противоречи на
добрите нрави, съгласно приетото в ТР №1 от 15.06.2010г. ВКС по т. д.
№1/2009г. ОСТК. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
насоки - съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави, на които законът е
придал правно значение, а правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, а този принцип е нарушен когато има значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. ( В
този смисъл Решение № 452/25.06.2010г. по гр. д. № 4277/2008г. на ВКС, IV
г.о.). Възнаграждението в договор за предоставяне на гаранция води до
промяна на ГПР и заобикаляне на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК – не сочи „общия
размер по кредита за потребителя“, включително всички разходи, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за гаранция е
задължително условие за получаване на кредита. Възнаграждението в чл.2 от
Договор за предоставяне на гаранция № 956*, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД води
до нееквивалентност между престациите, тъй като сумата в размер на 148.26
лева е допълнителен разход, съставляващ 37% от сумата на отпуснатия
кредит 400.00 лева.
Предвид изложените съображения сключения договор за
предоставяне на гаранция № 956* е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.
2 и предл. 3 ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във
връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и поради сключването му при
нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, по чл.143, ал.2,
8
т.19 ЗЗП не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
При този изход на делото и предвид искането за присъждане на
разноски по представен списък, в тежест на всеки от ответниците се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 Закон за
адвокатурата по 300.00лв. и ДТ за всеки от обективно и субективно
съединените искове на всеки от ответниците по 50.00лв.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание
чл.124 ГПК, във вр. чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 и
т.15 ЗЗП и чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП от К. М. К., с ЕГН **********, от с. К.,
общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв. М. В. М., със съдебен адрес
гр.Пл., бул.П. ш. № **, ет.*, ап.* против 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Б. №*, бл.*, ет.*,
представлявано от управителя Цв. П. Кр. нищожността на чл.З от Договор за
паричен заем А1, бърз кредит № 956*/30.09.2021г., сключен с ответното
дружество “А. Ф.“ ООД, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с
чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП, поради противоречие със добрите нрави и е
неравноправна, в хипотезата на чл.143 т.5 т.15 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.124 ГПК, във вр.
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19 ал.4
ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК от К. М. К., с ЕГН **********, от с.К., общ.Д.,
обл.Смолян, представлявана от адв. М. В. М., със съдебен адрес гр.Пл., бул.П.
ш. № **, ет.*, ап.* против 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.Б. №*, бл.*, ет.*, представлявано от управителя
Цв. П. Кр. за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем А1, бърз
кредит № 956*/30.09.2021г., сключен с ответното дружество “А. Ф.“ ООД,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание
чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. второ и трето ЗЗД във връзка с
чл.143, ал.1, т.19 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от К. М. К., с ЕГН **********, от с. К.,
общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв. М. В. М., със съдебен адрес гр.
Пл., бул. П. ш. № **, ет.*, ап. * против 2. „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Л. *, бул. „Дж. Н.“ № **, ет.
*, ап. ** - **, представлявано от управител П. Бл. Д., нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция № 956*/30.09.2021г. на основание чл.26,
ал.1, пр. 2 и 3 ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21,
във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и поради сключването му при
нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, по чл.143, ал.2,
т.19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
ОСЪЖДА 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. Б. №*, бл. *, ет. *, представлявано от
управителя Цв. П. Кр. да заплати на К. М. К., с ЕГН **********, от с. К.,
общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв. М. В. М., със съдебен адрес гр.
Пл., бул. П. ш. № **, ет.*, ап. * разноски по делото в размер 350.00лв., на
9
основание чл.38 ал.1 ЗАдвокатурата, във вр. с чл.7, ал.2 Наредба
№1/09.07.2004г. за МРАВ и ДТ.
ОСЪЖДА 2.„Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж. к. Л. *, бул. „Дж. Н.“ № **, ет. *, ап. ** - **,
представлявано от управител П. Бл. Д. да заплати на К. М. К., с ЕГН
**********, от с. К., общ. Д., обл. Смолян, представлявана от адв. М. В. М.,
със съдебен адрес гр. Пл., бул. П. ш. № **, ет.*, ап. * разноски по делото в
размер 350.00лв., на основание чл.38 ал.1 ЗАдвокатурата, във вр. с чл.7, ал.2
Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ и ДТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10