Присъда по дело №2325/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 67 от 21.09.2021 год. по НОХД № 2325 по описа за 2021 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
1397/2020 год. по описа на 02 РУП Варна срещу подсъдимия АНТ. Г. АЛ. с ЕГН **********
от гр. Варна затова, че в периода месец април 2020г. - месец април 2021г. включително, в гр.
Варна, след като е осъден с Решение № 4396/24.11.2016г. по гр. дело 6809/2016г. по описа на
ВРС- ГО, 35-ти състав, влязло в законна сила на 24.11.2016г. да издържа свои низходящи-
син Г.А. А., роден на *** и син Д.А. А., роден на *** чрез тяхната майка и законен
представител Г.Т. А.а, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на 12 месечни вноски от по 130лв. на Г.А. А. и от по
120лв. на Д.А. А. или в общ размер на 3000.00 лв./три хиляди лева/ - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК
В разпоредително съдебно заседание подсъдимия,редовно призован, лично и със защитника
си-адв. М. И., ВАК при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да
се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно
следствие /, поради което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и
6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебното производство ,съдът е разяснил на подсъдимия А. възможността да се
приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а
именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в
глава 27 от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с
разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че
се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа обвинението.
С оглед на доказаността му по един категоричен начин, предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, като с оглед
представените доказателства, че подсъдимия е заплатил дължимата сума до приключване на
съдебното следствие, намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”в” от НК.
В хода на съдебното следствие подс. А., заявява, че разбира обвинението, възстановил е
сумата, за което неговия защитник е представил доказателства. В личната си защита и
последната си дума посочва, че е бил затруднен финансово и в момента, в който му е било
възможно е внесъл цялата дължима сума, за което е представил и доказателства.
Защитникът на подс. А., адв. М. И., ВАК в хода по същество посочва, че тя и подзащитния и
не оспорват фактическата обстановка, като са представили доказателства, че цялата сума на
дължимите издръжки е внесена. Молят за определяне на наказание при условията на чл.55
от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подс. А. имал сключен граждански брак със свид. Г.Т. А.а, като по време на съжителството
им, на ***, се родило детето Г.А. А., а на 01.07.2008г. се родило детето Д.А. А..
1

С решение № 4396 по гр.дело №6809/2016г. на PC-Варна, 35-ти състав, влязло в законна
сила на 24.11.2016г., бракът между двамата бил прекратен, родителските права за децата
Г.А. А. и Д.А. А., били предоставени на майката, живуща в гр.Варна.Със същото това
решение, А. бил осъден да плаща месечна издръжка за детето Г.А. А. в размер на 130 лева и
за детето Д.А. А. в размер на 120 лева, чрез тяхната майка и законна представителка и тъй
като издръжката е носима, това следвало да става в гр.Варна, където свид.А.а и децата
Георги и Димитър живеели. Подс. А. не заплащал редовно постановената от съда издръжка,
което станало причина спрямо него да бъде образувано наказателно производство и да бъде
внесен обвинителен акт в съда. С присъда по НОХД №2570/2019г. на ВРС, А. е бил признат
за виновен за извършено от него престъпление по чл.183 от НК, но не му е наложено
наказание, т.к. е изпълнил задълженията си преди постановяване на присъдата.Така А. е бил
осъден за дължимите издръжки, от месец август 2018г. до месец април 2019г. Впоследствие,
до месец март 2020г. включитело, подсъдимия плащал издръжка, но от месец април 2020г.
отново спрял. Това станало причина бившата му съпруга и законна представителка на
децата им - свид. Г.Т. А.а, да депозира нова жалба до ВРП, по който и повод е било
образувано настоящото наказателно производство. От събраните писмени и устни
доказателства по същото става ясно, че от месец април 2020г. до месец април 2021
г./момента на привличането му в качеството на обвиняем/ А. е спрял да плаща дължимата на
двете си деца издръжка, като е следвало да заплати 12 месечни вноски за детето Г.А. А. и 12
месечни вноски за детето Д.А. А., което обхваща периода месен април 2020 год. до месец
април 2021 год..
В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на
диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното
следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира
доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК
на подсъдимия А., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези
доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като
ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил
протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва
от самопризнанието на подс. А., събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената
служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените
самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се
подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит
на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, заверени копия на Решение №
4396/24.11.2016 год. на РС Варна, удостоверения за раждане, изпълнителен лист, извлечения
от банкова сметка,граждански договор № 002/2020 год., справка по персонална партида на
физическо лице справка за декларирани данни, справка съдимост, справка от ТД на НАП,
справка за собственост на лек автомобил, вносни бележки, приобщени по време на
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
2

съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по
назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в
НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна
страна подс.Александров е осъществил състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за
това че в периода от месец април 2020г. до месец април 2021г. включително, в гр. Варна,
след като е осъден с Решение № 4396/24.11.2016г. по гр. дело 6809/2016г. по описа на ВРС-
ГО, 35-ти състав, влязло в законна сила на 24.11.2016г. да издържа свои низходящи- син
Г.А. А., роден на *** и син Д.А. А., роден на *** чрез тяхната майка и законен представител
Г.Т. А.а, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно в размер на 12 месечни вноски от по 130лв. на Г.А. А. и от по 120лв. на
Д.А. А. или в общ размер на 3000 лв./три хиляди лева/.
От обективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия
Александров, чрез бездействие – същият не е заплащал дължимата сума за месечна
издръжка на своите низходящи – син Г.А. А., роден на *** и син Д.А. А., роден на *** за
периода от месец април 2020 год. до месец април 2021 год. , включително, макар да е знаел
че дължи такава, тъй като е осъден с влязло в сила определение на ВРС да заплаща месечни
издръжки на своите деца и не е заплатил същите.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ
и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така
съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според
СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина
неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност. Касае се за
престъпление на просто извършване, което за да е осъществено е достатъчен факта на
неплащане за процесния период, надвишаващ повече от 2 месечни вноски, т.е. деянието е
безспорно установено от обективна страна. От обективна страна деянието е извършвано
през целия процесен период.
От субективна страна подсъдимия е действал виновно и с пряк умисъл за посочените 12
месечни вноски, като е знаел за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е
изпълнил. За същия период подсъдимия не е имал задължения към друго лице за издръжка.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната ред и
несъобразяване с актовете на съда.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК е лишаване от свобода
до една година или пробация.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените от него самопризнания ; обстоятелството, че
същият е бил безработен през част от периода на деянието и няма данни да притежава
движимо или недвижимо имущество; внесената изцяло дължима сума , за което в съдебно
3

заседание са представени вносни бележки.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение и
големият брой неплатени вноски. При така установеното и като отчете най-вече
обстоятелството, че подсъдимият изплатил изцяло дължимата сума , съдът намери, че
наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК замени предвиденото в закона по-леко наказание
пробация с глоба в размер на петстотин лева.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	67
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20213110202325
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2021 г.

Присъда по дело №2325/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите