Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. М. О. от [населено място], *** против Решение № 7/12.02.2024 год., постановено по АНД № 133/2023 год. по описа на Районен съд Котел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0804-003235/26.06.2023 год. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е процесуално и материално незаконосъобразно. Счита, че не е извършил нарушение на ЗДвП. Твърди, че след като продал автомобила на внука си, не е знаел, при надлежно поставени регистрационни табели, че внукът му не го е пререгистрирал в срок. Едва от органите на реда узнал, че автомобилът, който управлява е със служебно прекратена регистрация. Счита, че дори да се приеме, че е извършил нарушение, същото не било извършено виновно. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и по същество да отмени НП.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата редовно призван не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище, с което се оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран от другата страна адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението е мотивирано, правилно и законосъобразно и са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 7/12.02.2024 год., постановено по АНД № 133/2023 год. по описа на Районен съд Котел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0804-003235/26.06.2023 год. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

За да постанови този правен резултат районният съд е установил фактическата обстановка като от значение за спора е следното:

НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 05.05.2023 год. по описа на РП Сливен във връзка с преписка, вх.№ 1481/2023 год. на Районна прокуратура Сливен, ТО Котел срещу А. М. О. за престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. След отказ да се образува досъдебно производство преписката е изпратена на ОД МВР Сливен за налагане на административно наказание. Въз основа на постановлението на РП Сливен, ТО Котел и въз основа на АУАН GA № 782887/25.02.2023г. е издадено НП № 22-0804-003235 за това, че на 25.02.2023 год. около 10,46 ч. в гр. Котел ул. “Васил Левски“, А. М. О., като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № [рег. номер] управлява същия, без автомобилът да е пререгистриран по надлежния ред в срок. Установено е, че автомобилът е с прекратена регистрация. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП като на водача О. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за 6 месеца. НП е връчено на 26.07.2023 год., а жалбата до Районен съд Котел е подадена на 02.08.2023 год.

Районен съд Котел установил, че при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано правилно като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Показанията на двамата полицейски служители били безпротиворечиви, последователни, логични и кореспондирали с останалия доказателствен материал по делото. От акта за нарушение и показанията безспорно се установявало, че на 25.02.2023 год. водачът е управлявал МПС, което не е било надлежно пререгистрирано. МПС било продадено на внука на касатора на 30.11.2022г., но не е било пререгистрирано на името на новия собственик в предвидения в закона двумесечен срок, поради което регистрацията му била служебно прекратена съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП на 30.01.2023г. Районният съд приел, че касаторът е управлявал МПС, за което бил длъжен и знаел, че е без надлежна регистрация, като отговорността се носи от водача на превозното средство. Във връзка с горното първоинстанционният съд приел, че наказанията са правилно определени и потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, както и от разпита на актосъставителя и на свидетеля на нарушението. Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от санкционираното лице доводи и възражения, за което са изложени обосновани и подробни мотиви. Изводите на РС Котел съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. РС Котел е интерпретирал правилно показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и на които не са противопоставени други доказателствени средства. Всички събрани по делото доказателства налагат извод, че касаторът О. е бил наясно, че автомобилът, собственост на внука му, не е пререгистриран и въпреки това го е управлявал. По делото е безспорно установено, че МПС е било с регистрационни табели, но те са били валидни преди дерегистрацията на автомобила. Действително именно собственикът на автомобила е длъжен в съответния срок след покупката на МПС да го регистрира по надлежния ред, което очевидно не е направено. В случая обаче автомобилът е управляван от неговия дядо, който е правоспособен водач и като такъв за него отново е съществувало задължението, преди да предприеме управление на автомобила, да провери както техническата му изправност, така и съответните документи за регистрацията му на името на новия собственик. Ето защо правилно е прието от РС Котел, че касаторът е бил наясно с предвидените от закона последици. Освен това по делото не са представени други доказателства от страна на касатора, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи. РС Котел е изпълнил необходимото, за да изясни делото обективно, всестранно и пълно. Фактическите констатации на съда са резултат на изводи, които следват нормалната логика и причинни връзки между явленията. Обосновани са с приетите доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви, достатъчни са и водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Безспорно е установено, че на посочената дата и място, в посочения час А. О. е осъществил състава на санкционираното нарушение и същото, както правилно е приел РС Котел не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освен това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

При подробно изяснена фактическа обстановка РС Котел е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответника не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/12.02.2024 год. постановено по АНД № 133/2023 год. по описа на Районен съд Котел.

 

Решението е окончателно.