РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Сливен, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230103451 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове,
намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр.
с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за
паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите и осъдителен иск за заплащане на сумата 803,25
лева, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между ищцовата
страна и ответното дружество е сключен договор за паричен заем, като се
сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение на договорните клаузи.
Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от
ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и съображения за
недействителност на договора. От съда се иска да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на договора, както и да осъди ответника да заплати
процесната сума като недължимо платена. Претендират се присъждане на
направените по делото разноски.
1
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се излагат
конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на изложените в
исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло в изменените размери и се иска уважаването им в
изменените размери . Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете
претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба и се иска отхвърлянето им. Друго становище няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и с предварителния доклад е прогласен за
безспорен факта, че по силата на Договор за паричен заем № 3346419 от
12.10.2018 година ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставило в заем на ищеца И. Х. Б. сумата от 1200,00 лева. Посочената
последна сума е предоставена със срок за погасяване от 27 седмици, при
фиксиран годишен лихвен процент – 40,00 % и ГПР – 47,31 %. Общо ищецът
заплатил на ответното дружество сумата 2135.73 лева. Действителният
годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в
предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване,
договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената
формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК надвишава
значително петкратния размер на законната лихва за страната.
Разликата между върнатата от ищеца на ответника - кредитор сума по
кредита в общ размер на 2135.73 лева и получената /усвоена/ от ищеца
главница по договора - 1200,00 лева, възлиза на сумата 935.73 лева.
Исковата молба е заведена на 29.08.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
кредитирани изцяло.
2
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, като противоречащ
на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил
в заем сумата 1200,00 лева, а е върнал на ответника - кредитор сумата 2135.73
лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
3
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,31 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за
заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 23
от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК за заплащане на сумата 935.73 лева, претендирана
след надлежно направено и уважено искане за изменение на иска чрез
увеличаване размера му. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница в размер на
1200 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 935.73
лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и
претендираната законна лихва, считано от 29.08.2023 година до
окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото за заплатена държавна такса от 103.34 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на
адв. Михайлов по посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 833.35 лева.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски,
4
възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем № 3346419
от 12.10.2018 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** и И. Х. Б. с ЕГН:
********** от с. *** на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН: **********
от с. *** сумата 935.73 лева /деветстотин тридесет и пет лева и седемдесет и
три стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за
паричен заем № 3346419 от 12.10.2018 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.08.2023 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН: **********
от с. *** сумата 103.34 лева /сто и три лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. С. П. от САК по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с IBAN:
************* сумата 833,35 лева /осемстотин тридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
указана безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5
6