Решение по дело №1845/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 641
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 23 февруари 2021 г.)
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20183100901845
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./ 08.07.2019г.

 

        гр. Варна

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

при участието на секретаря Румяна Дучева

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1845 по описа за 2018г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Нипа Партс“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 57975.00лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №*, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., сумата от 885.73лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди между ищецът и ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД бил сключен договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г. по отношение на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“, с рег. №*, собственост на ищеца.

Излага се, че на 02.06.2018г. около 01.55ч. по пътя от с. Добри Дол посока с. Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът Т.К., управляващ застрахования автомобил при разминаване в завой е бил заслепен от движещия се в насрещната лента автомобил, в следствие, на което загубил управление над него, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал във възвишение от земна маса, находяща се странично от пътя. От удара се отворили въздушните възглавници на автомобила.

Във връзка с настъпилото събитие били уведомени органите на МВР, които посетили местопроизшествието и след огледа съставили протокол за ПТП№1656503 по описа на Четвърто РПУ – гр. Варна.

В следствие на ПТП на лекия автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“ били причинени щети, за чието поправяне е необходима сумата от 60000.00лв. Излага се, че е налице тотална щета, тъй като разходите за възстановяване на лекия автомобил надхвърлят стойността на застрахования автомобил.

След настъпване на застрахователното събитие ищецът уведомил застрахователя и поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана преписка по щета №44010311804376/04.06.2018г.

С писмо изх. №0-92-8730/03.07.2018г. ответникът е отказал плащане, с аргумента, че уврежданията не могат да бъдат получени по начина описан от ищеца.

Твърди се, че лекият автомобил, поради невъзможността да бъде отремонтиран е дерегистриран на 18.09.2018г. и в последствие предаден за скраб.

Посочва се, че страните по застрахователното правоотношение не са обвързани от сочените от ответника ОУ, като последният в тази връзка не може да се позовава на т.9.3.1 и т.9.1.8

Поради неплащане на дължимото застрахователно обезщетение считано от изтичане на 15 дневния срок от представянето на всички доказателства – 29.06.2018г., ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати процесните суми.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата си молба. Моли за присъждането на разноски.

Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че между страните не е сключен валиден договор за застраховка „Каско +“ по отношение на процесния автомобил, тъй като същият не съдържа подпис на представляващ застрахования, поради което е нищожен поради липса на съгласие.

На следващо място се посочва, че по този договор не са плащани дължимите застрахователни премии, като посоченото събитие не представлява покрит застрахователен риск.

Оспорва се причинно следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП, като посочените увреждания не съответстват на силата и височина на удара, местоположението и и начина на описаното събитие.

Поради това на основание т.9.3.1 от Общите условия застрахователят има право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.

На следващо място се излага, че е налице изключен застрахователен риск по т.9.1.8 от Общите условия, поради това, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е проявил груба небрежност, тъй като същият не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. Отделно се сочи, че автомобилът не и бил в изправно техническо състояние, което също е основание да бъде оказано заплащане на застрахователно обезщетение.

В условие на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на крайния вредоносен резултат с 2/3 от страна на водача, тъй като е извършил действия, които са допринесли за настъпването на ПТП – то.

По отношение на размера на вредите се ответникът посочва, че същият е завишен, както и претендираната пазарната цена на процесния автомобил, тъй като не е съобразен изминатия „пробег“. Допълнително се посочва, че не се дължи заплащане на обезщетение за тотална щета, тъй като регистрацията на автомобила не е прекратена на това основание. Съответно при определяне на обезщетението при тотална щета следва да се вземе предвид, че е налице остатъчна стойност на полезните части и материали.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, моли същият да бъде уважен моли за присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове. регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г., валиден за периода 24.08.2017г. до 23.08.2018г. на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“, с рег. №*, собственост на „Нипа Партс“ ЕООД, собственост на застрахования ищец, съгласно свидетелство за регистрация на л.8.

На следващо място няма спор по делото, че са заплатени четири застрахователните вноски всяка от по 662.29лв., което обстоятелство се установява и от представените разписки на л. 60-62 от делото.

С уведомление за настъпила щета застрахованият ищец е уведомил застрахователя за настъпило ПТП, а именно, че на 02.06.2018г. около 01.55ч. по пътя от с. Добри Дол посока с. Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът Т.К., управляващ лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“, с рег. №*, собственост на „Нипа Партс“ ЕООД при разминаване в завой е бил заслепен от движещия се в насрещната лента автомобил, в следствие, на което загубил управление над автомобила, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал във възвишение от земна маса, находяща се странично от пътя.

Представени са протокол за ПТП №1656503/02.06.2018г. и акт за установяване на административно нарушение №031905/02.06.2018г., от които се установява този механизъм на ПТП. Той се потвърждава и от заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза. Вещото лице е заключило, че преди навлизане в попътен десен завой водачът загубва управление върху автомобила „Мерцедес“, излиза извън пътя в ляво посоката си на първоначално движение. След излизане от платното за движение, автомобилът продължава движението си по скат от земна маса ниско разположен спрямо пътното платно. Движението по автомобила по ската е било напред и странично наляво. При достигане на ниската част на ската автомобилът е влязъл в съприкосновение с възвишение от земна маса, образуващо друг скат. Автомобилът спира движението си в ниско лежаща спрямо пътното платно тревна част, образувана между два ската.

Съдът намира само за недоказано твърдението на ищеца за част от механизма на ПТП, че водачът на увредения автомобил е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил. Такива доказателства в хода на съдебното дирене липсват. И пред двамата разпитани свидетели А. и  М., служители на КАТ, водачът К. е споделил, че е загубил управление, тъй като е карал с несъобразена скорост, а не, че е бил заслепен от друг автомобил. Такова е и отразяването в акта за административно нарушение, който е подписан от водача К. без възражения.

От страна на застрахователя е образувана преписка и изготвен опис заключение по щета №44010311804376/04.06.2018г., в която са посочени констатираните щети по лекия автомобил „Мерцедес“ в 48 точки. Съгласно неоспореното заключение по автотехническата експертиза вредите по лекия автомобил са в пряка и причина връзка с настъпилото ПТП.

Застрахователният договор обхваща датата на ПТП - 02.06.2018г.

По въпроса налице ли е изключен застрахователен риск, съдът приема следното:

Съгласно т.9.1.8 от Общите условия към застраховка „Каско +“ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил МПС.

От друга страна чл.408, ал.1, т.3 от КЗ регламентира, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съдът намира, че застрахованият ищец е обвързан от представените и приобщени към доказателствения материал Общи условия на л. 105-116, като същият не оспорва това обстоятелство, а и с полагането на подписа си върху застрахователния договор е го е декларирал /изявление изведено в нарочно каре в дясно на процесната полица/.

Следователно е налице задължение предвидено в застрахователния договор.

От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, който съдът ще изложи по долу може да се направи обоснован извод, за това, че водачът К. е действал при груба небрежност, което е довело до причиняване на крайния вредоносен резултат.

Небрежността принципно е форма на вината, при която деецът не е положил дължимата грижа на добрия стопанин, не е проявил елементарно старание и внимание. Съзнателно също е пренебрегнал определени както нормативни така и житейски правила, като е предвиждал настъпването на  вредоносните последици, но е мислел, че те няма да настъпят. Грубата небрежност от своя страна представлява засилена форма небрежност и съставлява неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия.

В случая водачът К. е знаел, че се управлява автомобила по тесен извънградски път, който му е бил непознат. Въпреки това се е движил с по – висока скорост, който е била несъобразена с пътните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост. Това се установява от приетия по делото акт за установяване на административно нарушение №031905/02.06.2018г. Същият, както съдът посочи по - горе е подписан от водача без възражения, с което последният е признал  неизгодните за себе си факти. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на двамата служители на КАТ и не се опровергава от заключението по експертиза, където вещото лице не е дало отговор на това с каква скорост се е движил автомобила. Съдът не кредитира показанията на разпитания като свидетел - водача К., тъй като същите са в пълно противоречие с останалия доказателствен материал.

С това си поведение застрахования водач виновно и противоправно е нарушил чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, поради което му е наложено наказание с наказателно постановление №18-0442-000597/22.06.2018г. Т.е налице е нарушение на задължение предвидено и в нормативен акт.

Действията на водача са в пряка и причинна връзка с настъпилите вреди по застрахования автомобил, като същият както съдът заключи по – горе е действал при груба небрежност. Това е така защото е могъл при всички положения да съобрази, че се движи през тъмната част на денонощието, в която видимостта е по – малка в сравнение с шофиране на дневна светлина. Също така е видял, че управлява автомобила по път, който е тесен и наситен със завои, който му е и непознат. Грижата на добрия водач предполага да намали скоростта до такава, че да има възможност да реагира на пътните условия. Въпреки това, не е сторил това, като си е мислил, че може да се справи с управлението на автомобила и да осъществява контрол над него. Това обаче е довело до загуба на управлението на лекия автомобил в завоя, излизане от пътното платно чрез пресичане на насрещното такова и обръщане му в канавката. Липсват каквито и да е доказателства както съдът коментира по – горе за това водачът да е бил заслепен от друг автомобил, както и да се установява друга причина за настъпването на ПТП, което да изключва цялостния му принос към крайния вредоносен резултат /тотална щета, съгласно заключението на вещото лице/.

В тази връзка са възникнали предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задължение предвидено в закон и в договора, което е довело до възникване на застрахователното събитие и е значително с оглед интереса на застрахователя.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.405 от КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, в това число и обусловения акцесорен иск за обезщетение за забава.

По разноските.

Предвид изхода от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 2379.40лв., от които 200.00лв., депозит за вещо лице, 80.00лв. депозит за свидетели, 5.00лв. за съдебно удостоверение и 2094.00лв., адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  по предявените от „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14 срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 57975.00лв. /петдесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и пет лева/, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №*, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., сумата от 885.73лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.

 

 

ОСЪЖДА „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14 ДА ЗАПЛАТИ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 сумата от 2379.40лв./две хиляди триста седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.

 

Решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

 

/ДИАНА СТОЯНОВА