Решение по дело №2508/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ по нчд№2508/21г. по описа на СГС, НО, 16 състав
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено
от Федерална Република Германия във връзка с Решение №OWI-*********/SB17 от
13.08.2020г. на R.-B.-K., Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.09.20210г., за
налагане на финансова санкция против И.А. П., в размер на 108,50 евро с левова
равностойност в размер на 212,20 лв. (двеста и дванадесет лева и двадесет стотинки),
представляващи глоба и разходи по съдебната или административната процедура, довела до
обявяване на решението.
Прокурорът изразява становище, че са налице основания за прекратяване на
производството поради постъпили доказателства за извършено плащане на направените по
делото разноски по банкова сметка.
Засегнатото лице П. е редовно призован за съдебното заседание, не се явява, като
предварително е уведомил, че ще бъде служебно ангажиран за датата на съдебното
заседание и не възразява то да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, материалите по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от
компетентен орган на ФРГ и е придружено с превод на български език съгласно изискването
на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на акта, с който на засегнатото
лице И.П. е наложена финансова санкция в размер на 108,50 евро, представляващи глоба и
разходи по съдебната или административната процедура, довела до обявяване на решението.
Административното нарушение, за което е бил признат за виновен П. и във връзка, с което
са били направени разноските, за които е изготвено удостоверението, с което е сезиран
съдът, е квалифицирано като административно нарушение по чл. 41, пар.1, вр. Приложение
2, пар.49 StVO (Наредба за движение по пътищата); 11.1.5 Kat (Каталог за глобите) на ФРГ
за това, че на 27.04.2020г. в 14:10ч. в Burscheid, в дясната лента на федералната магистрала
1, при 396 км., в посока град Леверкузен, той е превищил допустимата максимална скорост
извън населено място с 24 км/ч. в качеството си на шофьор на товарен камион Волво с рег.
№ ****. С оглед това, съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл. 3, ал.
1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според
издателят му административно нарушение, като във връзка с воденото административно-
наказателно производство приключило с влязъл в сила административен акт е наложена
глоба и са били направени разноски. Това деяние съставлява административно нарушение на
правилата за движение по пътищата по чуждия закон, с оглед което от формална страна е
изпълнено и изискването на чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС да не се изисква двойна
наказуемост. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващият орган,
такива за извършеното престъпление, обстоятелства, при които е извършено то, размерът на
глобата и направените разходи по съдебната процедура, довела до обявяване на решението
на съда във връзка с престъпление съгласно законодателството на издаващата държава,
наказанието, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното
нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила, както и че засегнатото лице е
имал възможност лично да участва в съдебния процес, вследствие на който е било
постановено решението.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението
данни, за административно нарушение, за което е издадено същото, не са налице основания,
1

при които може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен, че засегнатото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за признаване и изпълнение на финансова санкция. Не е изтекла
давността по българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по отношение
на засегнатото лице съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на
изпълнението на решението.
Независимо от това съдът намира, че по делото е приложено нареждане,
удостоверяващо валутен превод, от което се установява, че на датата 10.09.2021 г. дружество
„Б.т.“ ООД, в което е работило засегнатото лице, е наредило по сметка №
DE27370502990311575664 с титуляр R.-B.-K., Федерална Република Германия, сумата от
108Q 50 евро, представляващи глоба и съдебни разходи, наложени с Решение №OWI-
*********/SB17 от 13.08.2020г. на R.-B.-K., Федерална Република Германия, влязло в сила
на 15.09.20210г. Установява се още, че с удостоверението по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
уведомил представляващите засегнатото лице, че плащането на разноските по делото следва
да бъде извършено именно по банковата сметка, по която впоследствие е бил извършен
банковия превод. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че независимо от
предоставената от ФРГ информация, че към дататана влизане в сила на административното
решение българският гражданин не е платил глобата и съдебните разноски, които е бил
задължен да плати въз основа на горецитираното административно решение, задължението
за плащане на разноски по делото е било изпълнено изцяло.
Съгласно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС в решението си съдът следва да
определи равностойността на дължимата сума в български лева, за което е необходимо
обикновено аритметично изчисление на левова равностойност по фиксинга на БНБ към
датата на постановяване на решението в издаващата държава - 13.08.2020 г.
Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 108, 50 евро по фиксинга на
Българска народна банка към 27.04.2020 г. е 212, 20 лева, поради което и на основание чл.
16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС засегнатото лице е следвало да заплати именно тази сума.
С оглед разпоредбите на чл. 33 и чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, Съдът прие, че от
общата сума с левова равностойност - 212, 20 лева следва да се приспадне изцяло
извършеното в полза на засегнатото лице плащане на направените по същото дело разноски
в размер на 108, 50 евро с левова равностойност - 212, 20 лв., съгласно приложеното по
делото нареждане за валутен превод.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията на чл. 16, ал. 7, т.
1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на удостоверението,
като са налице предпоставките на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане изцяло на
равностойността на изпълнената част от общото задължение.
Така мотивиран съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2………………….
2

Номер на акта:	206
Дата:	3 ноември 2021 г.
Съдия:	Емил Дечев

Дело:	20211100202508
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Решение по дело №2508/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите