ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2187
гр. София, 18.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20251110206675 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на 306, ал.1, т.4 от НПК вр.
чл.343б, ал.5 от НК и е образувано по служебна инициатива на съда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт;
“res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
С влязло в сила на 08.05.2025г. споразумение е била ангажирана
наказателната отговорност на обвиняемия С. Л. Б. за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, извършено на 21.08.2024г. Подсъдимият Б. е управлявал МПС -
лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320“ с рег. № ******, след
употребата на алкохол на 1.2 на хиляда при концентрация от 1.91 на хиляда,
установено по надлежния ред с кръвна проба и съдебна химико-
токсикологична експертиза. Инкриминираният лек автомобил към
21.08.2024г. бил собственост на юридическото лице ТД „Б.“ ЕАД. Според
изпълнената в ДП съдебна оценителна експертиза на вещото лице Диана
Ковачева, лекият автомобил възлизал на пазарна стойност към датата на
престъплението от 12 576.00 лева.
II.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС се позова на доктрината на
наказателното право и трайната константна съдебна практика на съдилищата.
Законодателят е предвидил за престъпните състав на чл.343б, ал.1 и чл.343б,
ал.3 от НК едно от кумулативните наказания за тях да е индивидуализирана
парична глоба в определен размер. Към момента наказателното производство
е завършило с влязъл в сила съдебен акт. Санкционната последица по чл.343б,
ал.5 НК, включена към дефинираните по вид наказания по съставите на
чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, представляваща санкционна
мярка или „квази наказание“, сама по себе си не е наказание по смисъла на НК
и не е уредена като нормирано наказание, съгласно разпоредбата на чл.37 от
НК по системата на наказанията. Наказание по НК може да бъде само това
1
наказание, което е изрично предвидено в закон. Държавата по волята на
законодателя притежава признато субективно материално право по чл.343б,
ал.5 от НК да отнеме инкриминирания автомобил с определена парична
стойност (равна на стойността, която ще се определи, ако автомобилът не
може да бъде отнет), с което моторно превозно средство са били извършени
съставите на чл.343б, ал.1 от НК или чл.343б, ал.3 от НК или да получи
дължимата равностойност на моторното превозно средство, ако автомобилът
не е собственост на дееца. Присъжда се равностойността на автомобила и/или
равностойността на съответната идеална част на МПС (като разликата до
останалата идеална част от МПС, която е собственост на дееца, се отнема в
полза на Държавата – такива хипотези възникват при т.нар. съпружеска
имуществена общност). Съдът приема, че интересът на Държавата да не може
да отнеме инкриминирания автомобил с крайния си осъдителен съдебен акт не
се накърнява, тъй като се присъжда формално равностойността му в пари.
Също така интересът на Държавата да получи например само размера на
паричната сума, която материализира равностойността на МПС по съставите
на чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК не се накърнява и не се застрашава от
увреждане. В случай че, деецът по тези два престъпни състава по чл.343б, ал.1
и чл.343б, ал.3 от НК бъде осъден с наказанията по НК от изрично
предвидените такива, същият се превръща в длъжник на Държавата на
основание чл.343б, ал.5 от НК за равностойността на МПС (или на
съответната идеална част от него, на която не е собственик, а тази идеална
част, на която е собственик – се отнема в полза на Държавата) или му се
отнема правото да се ползва и разпорежда с движимото си имущество,
включително и с инкриминирания автомобил. Държавата в качеството си на
кредитор чрез приходната си администрация има правото принудително да
събере присъденото вземане на равностойността на автомобила по чл.343б,
ал.5 от НК, когато не може да се отнеме автомобила, по реда на ДОПК или
ГПК. Държавата е кредитор и/или привилегирован кредитор за дължимите й
вземания по реда на привилегиите (виж чл.136 от ЗЗД). Нейният интерес да
получи вземанията си е защитен. Последните се ползват с предимство в
законов удовлетворителен ред в рамките на събраната сума по изпълнението
при наличие на множество кредитори до изчерпването й при извършващо се
от органа по изпълнението разпределение. В изпълнителното производство
рискът всякога се прехвърля върху кредитора, който по реда на изпълнението
може да събере или да не събере чрез публичния изпълнителен орган своето
вземане или вземания. Положителното разрешаване на този въпрос зависи от
това дали длъжникът притежава имущество, от което кредиторът да може да
се удовлетвори. Кредиторът по реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК)
и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) има правото да поиска, дори
връщане на имуществото на длъжника в неговия патримониум, ако
последният умишлено е накърнил своето имущество чрез намаляването му с
разпоредителни и управляващи действия, за да затрудни в причинен
каузалитет Държавата да може да отнеме инкриминираната вещ и/или да
получи последващо вземанията си, присъдени в резултат на приложението на
чл.343б, ал.5 от НК. Т.е. Държавата има сигурна друга законова правна защита
2
на нейния интерес да получи своето удовлетворение чрез отнемането на
автомобила и/или чрез присъдените й суми по парични притезания на
основание визираната разпоредба.
СЪДЪТ НАМИРА, ОБАЧЕ, ЧЕ разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК
резултира в значителен санкционен имуществен характер за виновния деец,
чиято наказателна отговорност е вече ангажирана с наложените му наказания
от системата на наказанията по чл.37 от НК по обвиненията му по съставите
на чл.343б, ал.1 от НК или чл.343б, ал.3 от НК.
ИЗЛОЖЕНОТО МОТИВИРА СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ДА
ПРИЕМЕ, ЧЕ присъждането на равностойността на инкриминирания лек
автомобил за сумата от 12 576.00 лева в тежест на обвиняемия С. Л. Б. за
извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е
непропорционално и надхвърля целите на чл.36 от НК чрез санкционната си
насоченост. Равностойността на лекия автомобил е значителна и висока
спрямо конкретиката на престъплението и се явява, дори по-тежка санкционна
последица от предвиденото кумулативно наказание „парична глоба“. Тази
равностойност на лекия автомобил, управляван от дееца към датата на
събитието, надвишава размера на наказанието глоба за престъплението около
9 (девет) пъти.
Санкционните последици по чл.343б, ал.5 от НК противоречат на
принципите на европейското наказателно право и на чл.52 от Хартата за
основните права на ЕС (ХОПЕС), който провъзгласява, че всяко ограничаване
на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта,
трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на
същите права и свободи. При спазването на принципа на пропорционалността
ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако
действително отговарят на признатите от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
Според Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ - т.24 от Решение на
СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10.
Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към националните
3
разпоредби, то нормата на чл.4, §3 от ДФЕС относно принципа за лоялното
сътрудничество налага на държавите-членки да вземат всички мерки, които са
годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза,
като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора
на такива мерки, които да трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер - в
тази насока е Решение от 7 октомври 2010г. на СЕС по дело с № C-382/09г.,
т. 44.
Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С –
497 /15 и С-498/15г. не се допуска в правото на Европейския съюз при
преценката за съразмерността на наказанията, национална правна уредба да
предвижда налагане на наказващите последици на неконтрезиран
(неопределяем) размер на имуществена санкция или мярка в парично
измерение за нарушенията от съата област, независимо от характера и
тежестта на престъплението и/или независимо от предвидената евентуална
възможност за освобождаване от наказателна отговорност - (бележката е на
съдебния състав).
В ПОДКРЕПА НА ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА, ЧЕ разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НПК е противоконституционна е и искането на ВКС от
12.04.2024г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата
на чл.343б, ал.5 от НК.
Според ВКС предвиденото в чл. 343б, ал. 5 от НК присъждане на
равностойността на превозното средство не е реакция на извършеното
престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на съответното
лице. По този начин не се постига функцията на наказателния съд да прилага
основната си правораздавателна цел, като постига справедливост чрез
индивидуализацията на наказанието. Санкционните последици на чл.343б,
ал.5 от НК са свързани с индивидуализацията на наказанието, тъй като
накузаемостта е елемент от законоустановеността му. Чрез нормата на
чл.343б, ал.5 от НК се навлиза безгранично и репресивно в имуществената
сфера на обвиненото лице, доколкото санкционните последици на тази норма
не отчитат имущественото му състояние. Имущественото състояние на
обвиненото лице е фактор, който е свързан с размера на глобата например, ако
такава му се наложи, доколкото всяко наказание следва да е съразмерно и
пропорционално на тежестта на извършеното престъпление, за постигне
целите на чл.36, ал.1 от НК, без да се отдава предимство на специалната цел
вместо генералната цел и обратното.
В решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. № 15/2000 г. на КС , е прието,
когато със закон се въвежда ограничение, то трябва „да е разумно, дори
пропорционално (бележката е на съда – в съответствие с принципите на
Европейското наказателно право, намиращи подкрепа в член 4, параграф 3 от
ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 17 юни 1999г.) и не може да надвишава степента, необходима за
постигането на съответната легитимна цел.“ Касае се за принципно
положение, което Конституционният съд е подчертавал, че е присъщо на всяка
4
съвременна правова и демократична Държава.
III.). ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО НА СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ОСЪЖДАНЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ С.
Л. Б., с ЕГН: ********** (и с установена по делото самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.343б, ал.5 от НК В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА
ЧРЕЗ ПРИХОДНАТА Й АДМИНИСТРАЦИЯ сумата от 12 576.00 лева,
представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „ЦЛС 320“ с рег. № **********, собственост на юридическото лице ТД
„Б.“ ЕАД във връзка с реализираното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
от страните по реда на глава XXII от НПК пред СГС в седем дневен срок
от съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните - прокурор,
защитник и обвиняем.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5