МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 33/2012 година
по
описа на Специализирания наказателен съд,6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт на Софийска градска прокуратура за
разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу подсъдимият :
Е.А.Н.
ЕГН: **********, за това че:
В периода
от 01.01.2001г. до
28.02.2003г. на територията на гр.С. е образувал и ръководил организирана престъпна група , с участници П.С.А.
, К.Г.К. и Р.М.П. , създадена с цел да върши престъпления по чл.244,ал.1 от НК
и по чл.354а , ал.1 от НК на територията
на Република А.- престъпление по чл.321
, ал.3 пр.1, т.1 вр.ал.1пр.1 и пр.2 НК.
и за
това, че
На 22.03.2008г. в гр. С., на бул. ***** в близост до
кръстовището с ул. *****, с цел да набави за себе си имотна облага принудил П.С.А.,
ЕГН ********** чрез заплашване (че ще го
ликвидира) да извърши нещо противно на волята му - на 24.03.2008г.да подпише
пълномощно в полза на Е.А.Н., нотариално заверено от нотариус Б.Н., Нотариус № **
при СГС, пълномощно с право на управление и разпореждане /продава, дарява,
заменя, ипотекира и други/ от негово име и за негова сметка със собствения му
недвижим имот, находящ се в гр. С., С. община, *** в жилищната сграда на улица *** № ***, а
именно - апартамент № **** находящ се във вход „***************
със застроена площ от 96.50 / деветдесет и шест цяло и петдесет стотни)
квадратни метра, заедно с принадлежащото му избено помещение № ********** с
площ от 9.10 (девет цяло и десет стотни) квадратни метра, както и заедно с
принадлежащите му 3.28 % идеални части от общите части на жилищната сграда и
също толкова идеални части от общите части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена същата и гараж ********, находящ се на първи надземен етаж в жилищната сграда, със
застроена площ от 27.46 (двадесет и седем цяло и четиридесет и шест стотни)
квадратни метра, заедно с 0.94 % (нула цяло деветдесет и четири стотни
процента) идеални части от общите части на жилищната сграда и също толкова
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, като договаря
с когото намери за добре и при цена и условия, каквито прецени за
целесъобразни с оглед добра защита на негови права и законни интереси, и с това му причинил имотна вреда в размер на *****
- стойността на продадения на 07.04.2008г. на Б.Д.Й. горепосочен недвижим имот,
като изнудването е при условията на чл. 213а, ал. 2, т. 1 - придружено със
заплаха за убийство - престъпление по
чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. НК.
Представителят
на Софийска градска прокуратура , надлежно командирован за участие в съдебното
производство, поддържа така повдигнатите
обвинения, като в хода на съдебните прения
излага становище, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин
от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени
доказателства като прави анализ на
същите.Приема , че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се
подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.Прокурорът
смята , че обвинението срещу Е.Н. за образуване и ръководене на организирана
престъпна група се подкрепя от показанията на свидетелите А. , Г. и П. както и
от материалите от досъдебното производство в Република А. приобщени чрез
международна следствена поръчка.По отношение на обвинението по чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. НК представителят на
държавното обвинение посочва , че същото е доказано по несъмнен начин и приема
за установено , че подсъдимия Н. е заплашил с убийство П.А. като именно тази
заплаха е мотивирала последния да му подпише пълномощно с което да го
упълномощи да продаде апартамента.
По
отношение на реализирането на наказателната отговорност прокурорът пледира да
се определят наказания за всяко от деянията „лишаване от свобода“ в средния
размер предвиден за съответното престъпление.Представителят на държавното
обвинение , че с наказания в средния размер на предвидената санкция ще се
изпълнят целите визирани в чл.36 НК.
Повереника на
частния обвинител адвокат Д. счита, че обвинението срещу подсъдимия Е.Н. за
извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. НК е доказано по
безспорен и несъмнен начин.Този извод на адвокат Д. се базира на цялостен
анализ на събраните доказателства – показания на свидетели, заключение на
съдебно психологическа експертиза и приобщени писмени доказателства.Повереникът на частния обвинител сочи , че деянието е
извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК с основен
мотив Н. да компенсира всички загуби, които са причинени от задържането на
наркотичните вещества и фалшивите евра в А..В пледоарията си адвоката акцентира
на показанията на свидетелите П.А., С.Н., И.К. , А.Г., К.Г. и Т.Н. и описва
случката на 22.03.2008г. като пример за отправените от подсъдимия към А.
заплахи . Смята , че отправените реплики „Ще те ликвидирам“ са доказани от
показанията на свидетеля С.Н..По нататък се анализират показанията на свидетелката
А., посочват се причините поради която не следва да се дава вяра на показанията
на свидетелката Н. и свидетелите Б.Й. и П.Л..
Адвокат Д. пледира за осъдителна присъда и
справедливо наказание което да се доближава до предвидения максимален размер за
това престъпление.
Другият повереник на
частния обвинител адвокат С. заявява, че подържа казаното в пледоарията на
прокурора и на другия повереник като прави уточнение
относно възможността свидетелят Л. да е чул отправената заплаха и свързва
неговите показания с показанията на свидетеля С.Н. .На базата на анализ на
поведението на двамата свидетели и на показанията им адвокат С. посочва , че те
не само не са противоречиви , а и се допълват помежду си до степен да докажат
отправената заплаха от подсъдимия към частния обвинител.
Частният обвинител се присъединява към
казаното от своите повереници както като анализ на
доказателствата така и като искане за налагане на конкретно наказание.
Подсъдимият Е.Н.
се възползва от правото си да не дава обяснения.Моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
Защитника на подсъдимият Е.Н. – адв.Б.М. изразява
становище, че подзащитният му следва да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Намира, че по делото не са събрани каквито
и да било доказателства които да мотивират извод, че подзащитният
му е извършил престъпленията, в които е обвинен. Сочи , че обвинението за
образуване и ръководене на организирана престъпна група се основава на
показанията на един свидетел , който не е обективен и безпристрастен и
обосновава своята теза като анализира показанията на свидетелите А. и К.Г..
Адвокат М. твърди, че материалите получени от австрийските власти по молба за
правна помощ не могат да се кредитират по настоящото дело тъй като не са
събрани по годен процесуален ред.След като прави преглед на доказателствата по
отношение на това обвинение обосновава теза за липса от обективна страна на
престъпление по чл.321 НК.Акцентира на продължителния период на организиране на
ОПГ и миналото време до осъществяване на планираните от групата деяние .
По отношение на обвинеието по чл.214 НК адвокат М. смята , че спрямо А. не
е отправяна от подсъдимия заплаха за живота му .Няма доказателства , че именно
разговора между двамата на 22.03.2008г. е причина А. да подпише пълномощно за
продажбата на апартамента.Пледира, че А. съзнателно и в напълно спокойна
обстановка е подписал пълномощното и последващите му
действия са продиктувани от неуредени финансови взаимоотношения във връзка с
осъществената сделка.Защитникът акцентира на показанията на свидетеля А.
относно причините за взетото решение за продажба на апартамента и мотивите да
упълномощи подсъдимия.
В пледоарията си адвокатът
анализира поведението на А. преди и след сделката в контекста на повидгнатите обвинения.
Адвокат С. подкрепя становището
на адвокат М. и също пледира за оправдателна присъда по чл.304 НПК.В
пледоарията си С. обръща внимание на конкретната дата на която А. сезира
компетентните органи за извършените от подсъдимия престъпления.В тази връзка се
сочи , че доказателствата събрани в хода на съдебното следствие са в подкрепа
на тезата за проблеми във връзка с т.нар.мандатни отношения .
Твърди се , че подписването на пълномощното
не е продиктувано от каквото и да е поведение на Н. и се аргуменира
това с анализ на събраните доказателства за поведението на частния обвинител.
Защитникът на подсъдимия смята ,
че не са събрани доказателства и за обвинението по чл.321 НК за образуване и
ръководство на организирана престъпна група.
Назначеният от съда резервен
защитник на Е.Н. взема отношение в хода на съдебните прения със изричното
съгласие на подсъдимия.В пледоарията си адвокат К. пледира за оправдателна
присъда като се мотивира с кратък анализ на събраните доказателства.
Правната природа на фигурата на
резервния защитник в наказателния процес не дава възможност при явяване на
упълномощения защитник той да участва при упражняване на правата по чл.99 НПК.В
тази връзка съдът смята , че не следва да коментира становището на резервния
защитник.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
:
Свидетелят и частен обвинител П.А. пребивавал в Република А. от 12.12.1989г.През 2000г. се срещнал с подсъдимия Е.Н. във
фитнес клуб „*****“ ноходящ се в гр.С..Двамата се
уговорили да се видят в кафене до хотел „П.“ .След като Н. разбрал, че П.А. от
дълги години живее в А. му обяснил, че има възможност да осигурява екстази,
марихуана , кокаин и фалшиви пари – евро.Е.Н. предложил на П.А. срещу
комисионна да търси клиенти за стоката. По това време свидетелите К.К.Г. и Р.П. пътували често до А. , за да доставят стари
автомобили които да продават в България.П.А. им съдействал като им намирал
стари коли и ги свързвал с местни продавачи. Свидетелят Г. имал лек автомобил
„Рено 5“ със специално изградени тайници които били
използвани за пренасяне на бензин по време на т.нар.“Юго ембарго“. Тъй като А.
познавал Г. веднага се сетил за него и решил да
го запознае с подсъдимия Е.Н..По – късно К.Г. запознал А. със свидетеля Р.П..Н.
се срещнал с К.Г. и му обяснил в какво се изразява неговата роля ,а именно да
превозва дадените му пакети до околностите на гр.И. – А. и да ги дава на А. . Между А. и Н. било
уговорено , че след продажбата на стоката за А. ще получи 15% от получената
сума , 200 евро ще бъдат давани на хората които превозват стоката . Останалата
част получена от продажбата на „стоката“
следвало да бъде давана на Н..В изпълнение
на взетите решения А. намерил австрийски граждани , които се съгласили да
купуват доставяните наркотични вещества и неистински парични
знаци.Организирането на описаната група на територията на Република България се
осъществила от подсъдимия Н..По предварително уточнената организация през
есента на 2002г. П.А. запознал К.Г. с Е.Н.
.Последният им показал лекия си автомобил с пригодения тайник
.Няколко дни по – късно А. се обадил на Г. и му казал , че Н. ще го потърси .
След като се уговорили Г. *** , срещнал се с Н. .Той му дал един пакет за който
казал, че трябва да се предаде на П.А. в А..Г. взел пакета , сложил го в тайника на автомобила .Свидетелят Р.П. отишъл с автомобила
до А. , предал пакета на П.А. по указания от него начин .Конкретните нареждания
на П.А. към К.Г. и Р.П. са установени в резултат на проследени телефонни
разговори по воденото в А. досъдебно производство.Той от своя страна му предал
неуточнена сума пари която П. следвало да предаде на К. Г.. Тази сума била конфискувана на сръбската
граница.
През февруари 2003г. по описаната по
– горе схема Н. по поръчка на А. предал на К.Г. един голям пакет в който , по
данни от А., имало наркотик и около 300000 фалшиви банкноти с номинал от по 50
евро.П.А. намерил клиенти за стоката
които се оказали агенти под прикритие.Австрийската полиция започнала да
наблюдава А. и неговите съучастници още в края на
предходната година/2002г/.При проследяване на телефонните разговори се
установило , че са проведени няколко разговори с лице на име E .Това лице е
получавало указания от А. относно кафявия цвят на банкнотите.
На 28.02.2003г. Р.П. , П.А. и няколко
австрийски граждани са задържани и в последствие осъдени.П.А. е осъден за
престъпления по чл.321НК,чл.24 НК и по чл.354аНК.Р.П. за престъпление по чл.24 НК
и по чл.354аНК . К.К.Г. е осъден със споразумение от
СГС за престъпления по чл.24 НК и по чл.354аНК .
На 25.09.2002г. П.А. *** и гараж №**.Сделката
била изповядана от нотариус Б.Н. – бивша съпруга на подсъдимия Е.Н.. На 07.10.2002г. А. е
издал пълномощно, заверено от нотариус Н.,
на С. П.П. с което го упълномощава да го
представлява във връзка с управлението на имота.
Слез изтърпяване на наложеното
наказание П.А. излязъл от затвора през месец септември 2007г. и веднага се
свързал с подсъдимия.Преди срещата си с подсъдимия А. решил да продава
закупения през 2002г. апартамент./показания от 20.04.2012г./На първата среща не
споделил това свое намерение с Н. .След като подсъдимия поставил въпроса пред А.
за загубите в резултат на заловената „стока“ той споделил за намерението си да
продаде апартамента.В началото на 2008г. А. имал купувач за апартамента който
бил съгласен да му плати 130 000 евро.След като споделил това с Н. той му
казал , че може да го продаде за 160 000 евро.
В края на март приятелката на П.А.
била в болница в Италия и той трябвало да пътува при нея.
Срещите между него и Н. били
интензивни.А. често посещавал фабриката на подсъдимия.
В началото на март частния обвинител
споделил със своя приятел И.К. , че иска да си заложи апартамента защото му
трябват пари.По думите на този свидетел А. търсил човек от който да вземе пари
или да му продаде апартамента. През този период в сервиза на К. подсъдимия и
частния обвинител се срещнали .На тази среща двамата разговаряли изострено ,
скарали се.
Според показанията на К.П. споделил с
него , че получава заплахи , но не му казал от кого.
Няколко дни по – късно на
22.03.2008г. А. отишъл при свой приятел С.Н.. Той работил като охранител на
паркинг находящ се в гр.С. , на ъгъла на бул.“**** „
и ул.“*****“.Докато си говорили А. видял мотор , излязъл бързо от будката на
охраната и отишъл в посока на пътното платно.Според показанията на С.Н.А.
излязъл без никой да го вика , по свое собствено желание.Там го чакали на
мотоциклет подсъдимия Н. и свидетелят Л..Двамата тръгнали от завода на
подсъдимия като той карал .Н. искал да покаже на Л. качествата на мотоциклета
си.Н. спрял мотора и като видял П.А. си свалил каската и слязъл.Двамата
застанали на 3- 4 метра от Л. и той чувал чудесно разменените реплики.Една
минута по – късно от другата страна на пътното платно на булевард *****дошъл и
свидетелят С.Н..Моторът бил спрян на 4 - 5 метра от бариерата в посока срещу
движението.Свидетелят Л. бил на мотора с каска , а частния обвинител А. на два
метра от Л..Подсъдимият първоначално бил на мотора , но като дошъл А. слязъл,
свалил си каската и двамата се здрависали.Било съботен ден , движението не било
много натоварено , но все пак минавали автомобили.Минута- две след като започнали
да разговарят откъм паркинга с нормална походка се приближил свидетелят С.Н..Свидетелят
Л. чул целия разговор и според него двамата говорили приятелски като А. даже се
усмихвал.Преди приключване на разговора Н. и А. се разбрали да се видят по-
късно.Версиите на двамата свидетели относно отправени заплахи от Н. към П.А. са
противоположни.Свидетелят Н. твърди, че от целия разговор чул единствено
отправена реплика от подсъдимия „Ще те ликвидирам“. П. от своя страна отрича да
е чувал каквито и да е заплашителни реплики и на директно поставен въпрос
отрича да е отправена такава заплаха по време на разговора.След като приключил
разговора А. се върнал на паркинга , а Н. се качил на мотора .В показанията си
свидетелят С.Н. твърди, че след срещата А. бил прежълтял с пресъхнала уста и му
казал , че или ще му вземат апартамента или ще го ликвидират.Н. го посъветвал
да се обърне към конкретен служител на 01 РУП.
На 24.03.2008г.ранния следобяд А. отишъл в кантората на свидетел Н. и заявил, че
иска да издаде пълномощно на Е.Н. по силата на което той да може да извършва
действия на управление и разпореждане с въпросния апартамент и гараж , а именно
да го продава , дарява , заменя и ипотекира от негово име , да го представлява
пред местните и държавни органи за получаване на данъчна оценка , скица и други
необходими документи както и да получи от негово име продажната цена .Частният
обвинител носил нотариалния акт за двата имота и личната си карта.Според показанията
на Б.Н. на срещата А. бил спокоен и убеден в това което иска да направи.Тя
провела разговор с него който продължил 30 – 40 минути.А. й обяснил , че ще
заминава за А. където иска да се занимава с ресторантьорство и поради тази
причина иска да упълномощи Н. да му продаде апартамента.След като се убедила
във волята на А.Н. лично написала текста на пълномощното , дала му да го
прочете.След като А. одобрил написания текст , тя му казала , че трябва да
подпише и две декларации .Той се съгласил , подписал пълномощното и двете
декларации и след като Н. ги заверила си
тръгнал като взел подписаните документи.
Няколко дни след като подписал
пълномощно П.А. заминал за Италия при своята приятелка която по това време
имала здравословен проблем и й предстояла операция.
На 07.04.2008г.при свидетелката Н. се
явили подсъдимия и свидетелят Б.Й. . Е.Н. като представител на П.А. продал на Б.Й.
*** и гараж № **.Сумата
която записали в нотариалния акт като продажна цена била 79 000 лева.На
същата дата А. се срещнал с Н. , но последният не му съобщил, че е продал
апартамента. А. заминал за Италия и там отново се срещнал с Н. и негов
приятел.По – късно А. разбрал, че апартамента му е продаден на свидетеля Б.Й.
за посочената сума.След като се върнал в България се срещнал с Н. и го попитал защо
не е продал апартамента за договорената цена от 160 000 евро.Частния обвинител
бил съгласен апартамента да бъде продаден на тази цена.След като разбрал за
сделката с апартамента П.А. посетил кантората на нотариус Н. заедно със
свидетеля Т.Н. и поискал да му се върне апартамента.Т.Н. трябвало да изиграе
ролята на мним купувач .Това не се осъществило тъй като следвало да се плати
някаква сума на Б.Й..В следващите месеци А. на няколко пъти ходил в кантората
на Н. с искане да му се върне продадения апартамент.
Според свидетелските показания на А.
, Б.Й. , Л. и Т.Н. отношенията между
подсъдимия и частния обвинител силно се влошили въпреки , че двамата продължили
да се срещат.
На 19.12.2008г. А. подал жалба в
Софийска района прокуратура срещу Н. и започнало разследване.
Фактическата обстановка по делото по отношение
на обвинението по чл.321, ал.3 вр.ал.1 НК се
установява по несъмнен и категоричен начин от показания на свидетелите П.А. , Р.П. и К.Г..
Показанията на тримата свидетели сочат ролята на подсъдимия в организираната
престъпна група и създават една непротиворечива картина на неговата
дейност.Тези свидетелски показания се допълват от писмените материали получени
в резултат на изпратена молба за правна помощ до компетентните органи на
Република А..
Съдът
смята, че тези материали следва да бъдат ценени в настоящото производство като
писмени доказателства събрани по реда на НПК.На основание чл.28 НПК са
прочетени и приети в хода на съдебното следствие.
В тези
материали се съдържа информация за проведени разговори между свидетеля П.А. и
лице на име E за което може да се направи заключение , че е подсъдимия Е.Н..Съдържанието
на тези писмени доказателства сочи, че разговорите са проведени от телефонен
номер на съпругата на подсъдимия.Голяма част от съдържанието на разговорите
кореспондира с показанията на тримата свидетели относно факти , събития и
времето на тяхното осъществяване.
Цялостния
анализ на свидетелските показания и писмените доказателства сочат, че П.А. е
участвал в група на територията на Република А. заедно с няколко австрийски
граждани.Заключение за участието в тази група на лицето E* не може да се
направи .Няма проведени разговори от които да е видно, че това лице дава
нареждания на А. , изисква отчет от него и извършва действия по кумулиране на реализирания от дейността паричен
приход.Съдът изцяло се солидаризира с извода на австрийския съдебен състав , че
доказателствата сочат за участието на това лице в групата по отношение на фалшивите пари . Единственият
извод който може да се направи е ,че E е имал или пряко влияние върху производството
на фалшивите банкноти или е посредник на фалшификаторите.Доказателствата сочат,
че това лице и К.Г. са посредници .Тези изводи не
могат да се променят от показанията на свидетеля А. , че именно подсъдимия е
бил ръководител на групата която е действала в А. и за която е бил осъден.В тази връзка
заслужават внимание показанията на свидетеля , че е взимал от Н. неща на
комисионна.
Съдът
отчита при преценка на показанията на А. и фактът, че в настоящото производство
той се явява заинтересовано лице което освен частен обвинител води и гражданско дело срещу подсъдимия.
Показанията
на А. във връзка с ролята на подсъдимия в организираната престъпна група след
нейното образуване и организиране се подкрепят частично от показанията на
свидетеля К.Г..
Показанията
на този свидетел както и показанията на свидетеля Р.П. съдът кредитира и гради
въз основа на тях изводите си.Следва при преценката на показанията да се има
предвид както периода който е изминал и наслагването на събития и разкази на
трети лица така и претърпяната от Г. мозъчна операция.Неточностите в
показанията и на тримата свидетели като дати и години се дължат именно на
изминалия период от време.Тези неточности се изясняват от цитираните писмени
доказателства.
По
отношение на доказателствата по обвинението за извършено престъпление по по чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. НК съдът смята следното:
Показанията
на П.С.А. съдът преценя като взема предвид процесуалното му качество .
Твърденията
му относно ролята на подсъдимия при образуването на организираната престъпна
група се подкрепят и от показанията на свидетелите К.К.
и Р.П..Съдът гради своите изводи за установената в резултат на анализ на
доказателствата фактическа обстановка относно обвинението по чл.321 , ал.3 вр.ал.1 пр.1 НК .
По
отношение на обвинението за ръководство на образуваната организирана престъпна
група съдът намира , че показанията на А. не се подкрепят от писмените
доказателства получени от австрийските съдебни власти.В тези писмени
доказателства не се съдържат факти които да подкрепят извода на А. за
ръководната роля на подсъдимия.Внимателния им анализ сочи, че събраните
доказателства мотивират извод за ролята на подсъдимия като участник в групата и
то основно като връзка между лицата произвели неистинските парични знаци и П.А..Показанията
на А. относно изпращането на конкретни суми на подсъдимия остават изолирани и
не се подкрепят от други доказателства.По същата причина съдът намира , че
конкретното участие на Н. при снабдяването на групата с високорискови
наркотични вещества, описано от А., не може да се приеме за безспорен факт.Тези
конкретни показания не са подкрепени от нито едно друго доказателство.Няма и
твърдение , че Н. е държал или разпространявал такива вещества както и
доказателства, че той е произвеждал или закупувал такива .
Твърденията
на А. относно причините поради които не е споделил за ролята на Н. пред
австрийските власти съдът приема за сведение . В същото време поведението на А.
, контактите му с Н. по време на изтърпяване на наложеното му наказание и след това , установената активна роля в
тези взаимоотношения правят тези твърдения нелогични и трудно обясними.В много
от установените контакти между двамата е изяснено, че активната страна тази
която инициира срещите е именно А..Той ходи на работното място на подсъдимия ,
седи там с часове , весел е , разговаря спокойно . Поведението му не предполага
да е мотивирано от силен страх и заплахи.
По
отношение на отправените заплахи за убийство на инкриминираната дата
показанията на свидетеля А. се подкрепят от показанията на свидетеля С.Н. и се опровергават от показанията на
допълнително допуснатия свидетел П.Л..Доколкото показанията на А. са мотивирани
от воденото гражданско дело съдът ги цени в контекста на другите събрани
доказателства – показанията на свидетелите очевидци и се отнася към тях критично.В
цялостното поведение на подсъдимия и А.
при срещата им на инкриминираната дата твърдяната реплика „Ще те
ликвидирам“остава изолирана и не съответства на разменените реплики между
двамата преди и след това.В тази връзка е налице разминаване в показанията на
свидетелите А. и С.Н. относно съдържанието на отправените заплахи.А. твърди „Е.
ме заплаши , че ще ме ликвидира , че ще посегне на сестра ми и племениците ми.“ С.Н. за отправените заплахи на
22.03.2008г. казва „Чух ще те ликвидирам и след това започнаха да говорят по
тихо .Друго не чух“.
Съдът
намира , че показанията на свидетеля относно мотивите за продажба на
апартамента и причините за издаденото пълномощно са вътрешно противоречиви.А.
казва : „Имах намерение да продавам жилището си, имах купувач . Когато се видях
с Е. не му казах за жилището. Под заплаха за убийство стигнах до идеята за
пълномощното.“ По нататък свидетелят посочва „Е. ми каза , че ще го продаде
много по – скъпо,защото купувачът ще ме измами.“ „Е. ме заплаши и аз се
принудих да подпиша пълномощното.Той ми каза , че ще продаде апартамента за
160 000 евро .Бях съгласен на тази цена от 160 000 евро.“ Това
противоречие не се изяснява от другите събрани доказателства.То се засилва и
при анализа на поведението на А. при подписване на пълномощното пред
свидетелката Н. и поведението му след като разбира , че апартамента е
продаден за по – малка сума.Реакцията на
А. и извършените от него действия са индикация за несъгласие с продажната цена,
а не по принцип с продажбата.
Свидетелят С.Н. е близък приятел на
частния обвинител от много години и в този смисъл неговите показания са
пристрастни.Съдебния състав цени показанията му и ги преценя в контекста на
другите събрани доказателства.Показанията на този свидетел се противопоставят
на показанията на свидетеля Л. относно отправената заплаха на инкриминираната
дата.Това противоречие не се преодоля и при проведената очна ставка между
двамата.Всички обстоятелства установени за случилото се на инкриминираната дата
и фактът , че С.Н. е чул една единствена изолирана реплика от разговора между
подсъдимия и частния обвинител мотивират съдът да цени показанията като спорни
и нелогични.
Показанията на свидетеля И.К. са свързани с
отношенията на подсъдимия и Н. преди инкриминираната дата и фактът , че между
двамата е имало напрежение.Съдът ги преценя като достоверни и ги цени наравно с
другите свидетелски показания.Приятелските отношения между този свидетел и
частния обвинител не се приемат като основен мотив за дадените показания.Те се
вписват в установената фактическа обстановка .
Съдът преценя показанията на свидетеля Г.
като достоверни и ги цени в контекста на приятелските отношения с А. и във
взаимовръзка с останалите свидетелски показания.Следва да се отбележи , че тези
показания се отнасят за взаимоотношения след инкриминираната дата и по скоро
изясняват второстепенни от гледна точка на деянието факти и обстоятелства.
Същото се отнася и за показанията на
свидетеля Т.Н..Те са свързани с установяване на поведението на П.А. след
подписване на пълномощното и имат косвено значение за разкриване на обективната
истина.Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на свидетелката
Н. в частта относно опитите на А. да си върне вече продадения имот.
Б.Й.
е приятел на подсъдимия и купувач на апартамента .Неговите показания следва да
се ценят като се имат превид тези факти.Й. също не
е присъствал на срещата на 22.03.2008г.
Фактите описани от него се отнасят до продажбата на имота от пълномощника. По
същество показанията на Й. не са в противоречия с други събрани доказателства .
Единственото несъответствие е свързано с начина на предаване на паричната сума
за покупка на апартамента , но в конкретния случай това не е от съществено
значение за разкриване на обективната истина.Показанията на свидетеля Й. от
досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК.Прочитането им не доведе до промяна
на показанията на свидетеля.
Свидетелката Б.Н. е
нотариус който е заверил подписа на П.А.
под пълномощното за продажба на недвижимия имот. Тя е и бивша съпруга на
подсъдимия като от този брак двамата имат дете.Показанията й относно
поведението на частния обвинител по време на подписване на пълномощното следва да се ценят доколкото не са опровергани
от други доказателства.В показанията си Б.Н. разказва за познанството си с П.А.
, покупката на апартамента през 2002г. , упълномощаването на С. П.П. за извършване на действия по управлението на недвижимия
имот.
Подробни са показанията
й относно поведението на пострадалия при
подписването на пълномощното с което П.А. упълномощава подсъдимия да продава, дарява,
заменя, ипотекира и други от негово име и за негова сметка със собствения му
недвижим имот, находящ се в гр. С., С. община, *** в жилищната сграда на улица *** № ***, а
именно - апартамент № **** находящ се във вход „***************
със застроена площ от 96.50 / деветдесет и шест цяло и петдесет стотни)
квадратни метра, заедно с принадлежащото му избено помещение № ********** с
площ от 9.10 (девет цяло и десет стотни) квадратни метра, както и заедно с
принадлежащите му 3.28 % идеални части от общите части на жилищната сграда и
също толкова идеални части от общите части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена същата и гараж ********, находящ се на първи надземен етаж в жилищната сграда, със
застроена площ от 27.46 (двадесет и седем цяло и четиридесет и шест стотни)
квадратни метра, заедно с 0.94 % (нула цяло деветдесет и четири стотни
процента) идеални части от общите части на жилищната сграда.Описаните
последователни действия по уведомяване на нотариуса за взетото решение ,
изготвяне на пълномощното ,запознаване с последиците от него , прочитане ,
подписване на три броя декларации сочат
на поведение което е в резултат на предварително взето решение. Н. в детайли
описва поведението на А. като акцентира на неговия разказ за причините поради
които подписва пълномощното.В хода на съдебното следствие не са събрани други доказателства
които да потвърждават намерението на А. да открие ресторант в А. , но е
безспорен факт заминаването му в чужбина няколко дни след подписване на
пълномощното.Релевантни за производството и преценката на съда са и показанията
в частта относно реакцията на А. след завръщането му в страната.Неговото
желание да си върне вече продадения апартамент се подкрепят и от показанията на
свидетеля Т.Н. с който заедно посетили кантората на нотариуса. Фактът , че свидетелката ползва бележки по време на разпита и че е запозната
с показанията си на досъдебното производство не опорочават показанията й до
степен да дадат основание на съдебния състав да ги изключи от доказателствения материал.В тази връзка съдът не приема
възражението на повереника на частния обвинител за
основателно.
Свидетелката
Д.А. е бивша приятелка и съдружничка на подсъдимия Н..Съдът смята , че
показанията й относно взаимоотношенията между А. и Н. , срещите между тях ,
финансовите ваимоотношения , парите които единия е
давал на другия следва да бъдат ценени.А. сочи , че А. всеки ден идвал в завода
при Е. . Това продължило и след издаване на пълномощното и продажбата на
апартамента.Причините за дадените в хода на досъдебното производство показания
относно дадена сума от 80 000 лева от подсъдимия на частния обвинител са
изяснени от показанията на свидетелката.А. не е ставала свидетел на скандали и
заплахи между Е. и П. като в показанията си посочва :“Аз не съм виждала П. да е
заплашван по никакъв начин , но съм чувала , че той така е казвал , но аз не
съм виждала това нито в завода нито извън него. Когато са си говорили никога не
са се карали и не са си повишавали тон.“
Показанията на
свидетелката А. от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК.Тези показания са
потвърдени от свидетелката.Изяснен е въпросът за собственоръчните обяснения
които не са годни доказателства събрани по реда предвиден в НПК и съдът не ги цени. Поради изложеното съдът
не смята за нужно да обсъжда въпроса установено ли е под чии натиск и по чие
желание са дадени тези обяснения.Свидетелката ясно посочва кои показания са
верни.Съдът основно цени показанията в хода на съдебното следствие тъй като те
са възприети лично и непосредствено от съдебния състав.
Свидетелят
П.Л. познава подсъдимия от 1986г. и двамата са в приятелски отношения.Л. се е
запознал с частния обвинител през 2007г..През 2008г. често се е срещал и с
двамата.В показанията си Л. подробно разказва за срещата между Н. и А. на
инкриминираната дата.Те съвпадат с показанията на свидетеля С.Н. относно
мястото на срещата , времето на пристигане , начина по който всеки е пристигнал
на мястото и т.н.Единственото различие е относно съдържанието на разменените
реплики и държанието на основните от гледна точка на повдигнатото обвинение
лица.Л. описва разговора като приятелски и нормален.Той изрично подчертава , че
не е чул Н. да отправя заплахи към частния обвинител.
Няма
причина показанията на този свидетел да не бъдат кредитирани и преценявани в
контекста на останалите доказателства.Съдът взема предвид установените
отношения между този свидетел и всеки един от двамата – частен обвинител и
подсъдим.
Между
свидетелите Л. и С.Н. се проведе очна ставка.В резултат на отговорите се изясни
местоположението на двамата ,а именно Л. е бил на два метра от разговарящите ,
а Н. на 6-7 метра.Остана неизяснен въпроса с отправените заплахи и репликата
„Ще те ликвидирам“.Прави впечатление , че свидетелят Н. е чул единствено тази
изолирана реплика от целия разговор който според него е продължил около 5
минути.
Гласните
доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели, по никакъв начин
не се опровергават и не се оборват от останалия доказателствен
материал, събран по делото. Напротив, данните извлечени от показанията на
посочените свидетелите, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на
доказване, а именно извършването на деянието и неговото авторство.
Заключението
на назначената експертиза е приобщено към доказателствата с приемането й на
основание чл.28 НПК.Съдът цени заключението на вещите лица в контекста на
установената фактическа обстановка в резултат на анализа на гласните
доказателства .Заключението на вещите лица доказва , че П.А. е психично
здрав.Интерпретацията относно отправената заплаха и реакцията която е
предизвикала от А. съдът преценя в контекста на събраните доказателства относно
действията на подсъдимия.
Съдът
кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, тъй като по делото липсват каквито и да
са доказателства, които да ги оборват или опровергават.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
От така
установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото съда намира, че
може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимият Е.А.Н.
е автор на престъплението, в
извършването на което е обвинена с внесения в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт, а именно по чл.321, ал.3 вр.,ал.1,пр.1
от НК , поради което съда го призна за виновна и на
това основание вр.чл.55 НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОТЛАГА
на основание чл. 66, ал. 1 от НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
От така
установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото съда намира, че не може да се направи безспорния и
категоричен извод, че подсъдимият Е.А.Н. е автор на престъплението, в извършването на
което е обвинен с внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, а
именно по чл.321, ал.3 вр. ал.1,пр.2 вр. чл.93, т.20 от НК , поради което съда го призна за
невиновен и на основаниечл.304 от НПК го оправда по
това обвинение.
С
оглед на установената фактическа
обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен
материал по делото съда намира, че не
може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимият Е.А.Н. е автор на престъплението, в извършването на
което е обвинен с внесения в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, а
именно по по чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2,
т. 1НК, поради което съда го призна за невиновен и на основание чл.304 от НПК
го оправда по това обвинение.
1. По първото
обвинение /условно посочено като такова/
повдигнато на подсъдимият Е.А.Н. за
извършено престъпление по чл.321, ал.3 вр.,ал.1,пр.1 от
НК с внесения в СпНС
обвинителен акт .
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
От така установената фактическа обстановка и след анализ
на съвкупния доказателствен материал по делото съда
намира, че по безспорен начин се установи по делото, че подсъдимия Е.Н. е
извършил престъпление по чл.321 , ал.3 пр.1, т.1 вр.ал.1,пр.1 НК като: в периода от 01.01.2001г. до 28.02.2003г. на територията на гр.С. е
образувал организирана престъпна група , с участници П.С.А. , К.Г.К. и Р.М.П. ,
създадена с цел да върши престъпления по чл.244,ал.1 от НК и по чл.354а , ал.1
от НК на територията на Република А..
От обективна страна са налице всички елементи
на съставомерното деяние – образувал организирана
престъпна група. Първият елемент е действия по създаване на престъпно сдружение
при наличие на признаците , посочени в чл.93,т.20 НК.
Легалното
определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20
от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно
сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на
формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на
участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да
е за две или повече престъпления.
Организираната
престъпна група е сдружение, което структурирано, състои се от три или повече
лица, то е трайно, участниците в него действат съгласувано, като
преследват за цел - извършването на
престъпления
С
повдигнатото обвинение прокуратурата е формулирала обвинението по двете
изпълнителни деяния по чл.321, ал.1 НК като е приела , че организаторът на
престъпната група в последствие и ръководи същата.Съдът смята, че разпоредбата
дава основание да се приеме , че двете изпълнителни деяния имат самостоятелен
характер и не се обуславят едно от друго.Наличието на изпълнителното деяние
образуване изисква извършителят да осъществява активна и целенасочена дейност
насочена към създаване на организираната престъпна група.Това може да бъде
извършено чрез набиране на членовете й , създаване на устойчиви връзки между
тях , мотивирането им за осъществяване на престъпната дейност , поставяне на
общи цели и осигуряване на условия за съществуване на групата.Изпълнителното
деяние по чл.321, ал.1,пр.1 НК е довършено със създаването на групата.В
конкретния случай подсъдимия Е.Н. е предприел активни действия по образуване на
групата – намирането и мотивирането на частния обвинител да осигури продажбата
на забранени стоки и неистински парични знаци на територията на Република А..След
като А. го запознал с К.Г.Н. е предприел активни действия да го запознае с
дейността с която ще се занимава групата и какво възнаграждение той ще получава
за дейността си.Н. е одобрил начина на превозване на стоката чрез посочения
автомобил.Активните действия и проверката на създадената организация продължила
в целия инкриминиран период.Усилията на подсъдимия са целяли
създаването на трайно престъпно сдружение което има всички признаци изискуеми
от чл.93,т.20 НК.Е.Н. е предприел конкретни действия по образуване на групата
като е съзнавал , че поне три лица – А., Г. и П. с ясни структурни и
организационни връзки помежду си са съгласували своята дейност да изпълнят
поставената цел – да вършат конкретни престъпления.
С описаните
по-горе действия от страна на подсъдимия
се установява, че е образувал организирана престъпна група с участници П.А.
, К.Г. и Р.П.. Тези конкретни действия са извършени през целия инкриминиран
период.
Изложената фактическа обстановка съдът счита
за установена въз основа на събраните в досъдебното производство писмени
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК, както и показанията на
свидетелите А., Г. и П..
В резултат на събраните и обсъдени
доказателства по делото безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение
във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по
чл.321 , ал.3 пр.1, т.1 вр.ал.1,пр.1 НК по
съображенията изложени по – горе.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
като подсъдимия съзнавал, че с предприетите действия създава организирана
престъпна група , т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се е
ръководил изцяло от параметрите на самото наказание, а именно -от пет до
петнадесет години лишаване от свобода. Като след това прие
за смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото
съдебно минало и изминалото време от извършване на престъплението което се
явява изключително обстоятелство в конкретния случай. Съдът отчете при
определяне на размера на наказанието
процесуалното поведение на подсъдимия, ,обществената опасност на
деянието и обществената опасност на самия подсъдим .Предвид гореизложеното
съдът прие, че е налице по отношение на подсъдимият изключително обстоятелство
- миналите около десет години от
извършване на деянието. В тази връзка съдът отбеляза , че е налице основание за определяне на
наказанието при условията на чл.55 НК. Съдът определи наказанието при условията
на чл.5 НК и сметна , че степента на обществена опасност на деянието и дееца ,
чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни за него мотивират
налагане на наказание в размер на три години лишаване от свобода .Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът, като
взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК счита , че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на
наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, ще
бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на подсъдимият Н..
2.По
второто обвинение /условно посочено като такова/ повдигнато на подсъдимият Е.А.Н. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр1 , т.1 вр. ал.1,пр.2 от НК с
внесения в СпНС обвинителен акт .
Изпълнителното деяние на
чл. 321 , ал.1,пр.2 НК ръководство на организирана престъпна група изисква деецът да
дава нареждания на един или повече членове
на групата като им възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за
постигане на поставените цели.Деянието е довършено с достигането на нареждането
на ръководителя до един или няколко членове на групата.Необходимо е
волеизявлението на ръководителя на групата да съдържа поставяне на задачи или
даване на конкретни указания свързани с изпълнение на поставената цел на
групата.
В тази връзка преценката
на свидетелските позания на П.А. не кореспондират с
писмените доказателства получени от австрийските власти.Въпреки внедряването на
служители под прикритие в дейността на групата и подслушани телефони
разговори не са събрани доказателства за
конкретни нареждания и указания давани от подсъдимия във връзка с дейността на
групата.Доказателствата сочат, че активна роля има единствено П.А. . Той търси
пазар на на т.нар.“Стока“, показва мостри , уточнява
цена .Няма доказателства А. да се е отчитал на някого за своята дейност.Естеството
на проведените разговори между А. и лицето E /Е.Н./ не сочат на разговори между
ръководител на групата и участник в нея.
В
писмените материали се посочва , че А. е снабдявал Лаутерер
Вернер с кокаин . Различните доставки на наркотици и подправени пари между
България и Тирол били организирани от А..А. дава
поръчките на К.Г. и лицето E.Установената роля на това лице е набавянето или
производството на подправените пари.Анализа на установените телефонни разговори
налагат извод, че К.Г. и лицето E или са работили за А. или с него.
В конкретния случай не е налице нито едно
доказателство което да сочи , че подсъдимият е извършил действия , които да
сочат на осъществено изпълнително деяние по чл.321, ал.1,пр.2 НК. Твърденията
на свидетеля А. относно ролята на Н. и срещите с него на които е получавал
указания и нареждания не се подкрепят от други доказателства и остават
изолирани. Както бе отбелязано дори те се опровергават от писмените
доказателства.Следва да се отбележи , че показанията на А. се разглеждат в
контекста на процесуалното му качество и личната му заинтересованост по делото.В
писмените доказателства се очертава изключително многообразна дейност на
групата около А. и голям брой на съпричастни лица.Няма нито преки нито косвени
доказателства които да сочат, че Н. познава тези лица и им дава конкретни
указания и нареждания.
Предвид
извода , че липсват достатъчно доказателства за извършено престъпление по
чл.321, ал.1 ,пр. НК от Е.Н. съдът
смята , че не следва да обосновава липсата на доказателства относно
квалифициращите обстоятелства по чл.321 , ал.3 пр.2 т.2 НК. Само когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да ангажира претендираната от обвинителната
власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно фактическите
констатации за инкриминираните деяния квалифицирани като такива по чл.321,ал.3
, пр.2 , т.2 вр.ал.2 НК и липсата на категоричност
относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да
оправдае подсъдимия Н. по чл.321, ал.3,
пр1 , т.1 вр.
ал.1,пр.2 от НК .
С оглед
констатираната липса на доказателства подсъдимия Н. да е
извършил каквито и било фактически действия свързани с ръководството на ОПГ съда намира за ненужно да обсъжда
останалите елементи на престъплението по чл.321 от НК от обективна и субективна
страна.
3.По
последното обвинение /условно посочено като такова/ повдигнато на подсъдимият Е.А.Н. за извършено престъпление по по чл. 214, ал. 2,
т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. с
чл. 213а, ал. 2, т. НК с внесения в СпНС обвинителен
акт .
Непосредствения
обект на изнудването включва два вида обществени отношения.На първо място се засягат
отношенията , които гарантират възможността психичните процеси , в резултат
на които се формира свободна воля да протичат в съответствие с представите за собствените му потребности.На следващо
място се засяга нормалното упражняване на правото на собственост и други
имуществени права.Изпълнителното деяние по чл.214 НК може да се осъществи само
чрез действие и се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме
определено поведение против своята воля като деецът използва физическа сила или
психическа принуда.В изпълнителното деяние се включват два елемента –
упражняване на принудата и довеждане до знанието на пострадалия какво деецът
иска от последния.
В конкретния случай в обвинителния акт и в
повдигнатото въз основа на изложеното в него обвинение се твърди , че спрямо
пострадалия П.А. е упражнена психическа принуда чрез заплашване.За тази принуда
е характерно , че извършителят упражнява психично въздействие , като застрашава
пострадалия с бъдещо деяние , което може да изложи на опасност живота ,
здравето , честта или имота на заплашвания или на друго лице към което той има
положително отношение и е емоционално обвързано.Заплашването трябва да е годно
да внуши страх у пострадалия и този страх следва да е основателен.Заплашването
следва да е отправено по такъв начин , че пострадалия реално да възприеме
непосредствена опасност от реализирането му.Пострадалия следва да възприеме, че извършителят е в състояние да осъществи конкретните действия с които
го заплашва.По принцип заплахата се отправя
устно.
Вторият елемент от изпълнителното деяние е довеждане
до знанието на изнудваното лице на желаното от дееца поведение.Без този елемент
изнудването не е възможно .Двата елемента на изпълнителното деяние може да се
осъществят едновременно или един след друг като поредноста
им е ирелевантна.
Упражнената
принуда следва да мотивира пострадалия да осъществи определено поведение което
деецът иска от него – действие , бездействие или съчетание между двете.Това
поведение следва да е акт на имуществено разпореждане , който причинява на
пострадалия или на трето лице имотна вреда.Пострадалият трябва да има ясна
представа , че с акта на имуществено разпореждане ще претърпи имуществена вреда
, но се подчинява на извършителя противно на волята си от страх от настъпването на още по –
неблагоприятни последици за него или за трето лице към което е емоционално
привързан.Поведението на изнудвания следва да е в пряка и непосредствена
причинна връзка с упражнената принуда и без нея той не би предприел акта на
имуществено разпореждане.
Престъплението
по чл.21 НК е резултатно престъпление. То е довършено, когато в причинна връзка
с осъщественото разпореждане с имуществения предмет настъпи имотна вреда за
пострадалия или за друг правен субект.Законът не предвижда някой да е извлякъл
облага от разпореждането.
Актът на
имуществено разпореждане може да бъде осъществен веднага след довършване на
изпълнителното деяние или известно време след това. Упражняването на психическа
принуда винаги е едно продължително
действие.
Субективната
страна на деянието по чл.214 от НК включва два основни елемента - пряк умисъл и
користна цел. Деецът следва да съзнава , че волята на изнудвания е насочена
против това той да се разпореди с имуществения предмет и предвижда , че ще реши
да извърши това разпореждане в следствие на упражнената принуда и иска и цели
това.Деецът предвижда неизбежността на имотната вреда , която ще настъпи в
резултат на престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане.
След като
прецени установената в резултат на събраните доказателства фактическа
обстановка съдът намира следното:
По
отношение на упражнената психическа принуда съдът смята , че събраните
доказателства не са достатъчни , за да се приеме по безспорен и категоричен
начин , че думите „Ще те лииквидирам“ са изречени от подсъдимия на инкриминираната дата.На срещата между
подсъдимия и А. са присъствали още две лица – свидетелите С.Н. и П.Л. . Според
свидетеля С.Н. подсъдимия е изрекъл думите „Ще те ликвидирам“.Прави впечатление
, че от целия разговор , който според него е продължил около 5 минути, този свидетел е чул единствено тази реплика.Този
факт и установеното местоположение на този свидетел поставят под съмнение неговите
твърдения.Другият свидетел П.Л. категорично заявява , че не е чул Н. да отправя
заплахи към пострадалия . Посочва
други разменени реплики между двамата и подчертава , че целия тон на разговора
не предполагал отправянето на заплахи. Нито един от свидетелите не посочва , че
в този разговор са отправени конкретни искания от подсъдимия към А. за
разпореждане с недвижим имот или подписване на пълномощно.Такова твърдение не
се съдържа и в показанията на пострадалия.Проведената очна ставка между
свидетелите Н. и Л. не изясни констатираното разминаване в показанията им относно
отправената заплаха.В обвинителния акт се твърди, че именно тази заплаха е
мотивирала П.А. да подпише пълномощно на подсъдимия с което да му даде право да
се разпореди с собствения му недвижим имот.
Съдът
смята, че А. е взел решение да продаде собствения си апартамент много преди
твърдяната заплаха и решението му не е мотивирано от нея.В подкрепа на този
извод са както показанията на пострадалия така и показанията на свидетеля К. с
който А. се е консултирал как да постъпи.
Спорна от
гледна точка на събраните доказателства е причината за подписване на
пълномощното.А. твърди , че е имал купувач за имота , но Н. му е казал , че
може да го излъжат и му е общал да намери купувач за
по – висока цена. А. е бил съгласен имота да се продаде на посочената от
подсъдимия цена.В конкретния случай не може да се приеме , че А. е извършил
действието – на 24.03.2008г. е подписал пълномощното със ясното съзнание , че продажбата
на апартаментаот Н. ще
доведе до причиняване на имуществен вреда.Следва да се отбележи, че остава
неизяснен въпроса за причините поради които А. сам не е продал имота на цената
за която е имал купувач.Л огично е да се приеме , че обещаната му от подсъдимия цена
го е възпряла и съответно мотивирала да подпише пълномощно.В подкрепа на този
извод са и последващите действия на А. след като
разбрал за продажбата и за вписаната в нотариалния акт цена.На първата среща
между подсъдимия и частния обвинител А. не изразил несъгласие относно самата
разпоредителна сделка , а относно ниската цена.В този момент А. предприема
поредица от активни действия по анулиране на сделката за които свидетелстват
основно Н. и Т.Н..
Цялостното
поведение на частния обвинител, установено от събраните доказателства ,не
доказва по безспорен и категоричен начин наличието на страх от подсъдимия .
Всички свидетели които са присъствали на срещите между двамата не забелязват А.
да избягва срещи с подсъдимия и да се крие от него.На инкриминираната дата А. е
отишъл при подсъдимия по своя инициатива без някой да го вика , след продажбата
често е ходил до офиса на Н. като споровете са възниквали относно цената на
която е продаден апартамента. В показанията на свидетелите се съдържат данни ,
че А. е предприел действия по защита на интересите си след като се е убедил ,
че не може да си върне имота доброволно.
Събраните
доказателства не са достатъчни съдът да приеме , че подсъдимият
Н. е действал при пряк умисъл. По – горе
обстойно се анализира въпроса относно желанието на А. да извърши акт на имуществено разпореждане. В
тази връзка съдът смята , че не е доказана и субективната страна на
престъплението по чл.214 НК.
Досежно наличието на квалифициращия престъплението елемент заплаха с убийство:
съгласно ТР №53/18.09.1989 г. зада е осъществено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването му. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна закана. За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът,
когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши
убийство и да действа в осъществяване на взетото решение. Но поведението на
дееца, чрез обективните му думи или действия, трябва да е насочено към
заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето,
което я отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й
въздействие върху пострадалия. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заплахата би могла да се
осъществи.
В контекста
на възприетото от съда , наличието на отправена заплаха с убийство от
подсъдимия към свидетеля А. е недоказано.
Само когато всички факти, включени във веригата на
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната
от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да
почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно
фактическите констатации за инкриминираните деяния квалифицирани като такива по
чл. 214, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. НК и липсата на категоричност
относно авторството му водят до единствения възможен изход, а именно съда да
оправдае подсъдимия Н. по чл. 214, ал.
2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр.
с чл. 213а, ал. 2, т. НК.
С оглед постановената осъдителна присъда по по чл.321
, ал.3 пр.1, т.1 вр.ал.1,пр.1 НК и на осн. чл.189
от НПКразноските по делото се възлагат на подсъдимият
Н..В изпълнение на разпоредбата на чл.189 , ал.3 НПК съдът извърши преценка
относно часта на разноските съответна на обвинението
за което признава подсъдимия за виновен и съобрази конкретния им размер . Разноските за преводи са направени по
обвинението по което Н. е признат за виновен.
СЪДИЯ :