Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 13.06.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №652 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.С.А., А.С.С., Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С., А.Р.Ф., С.Р.Ф. и Ф.А.С., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., в следствие на което на 28.11.2013 г. е починал Р.Ф. А. - фактическият съжител на първата ищца, син на последния ищец и биологичен или фактически баща на останалите ищци. Претендира законната лихва от 28.11.2013 г. и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 09.11.2013 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починало лицето Р.Ф. А., което е било във фактическо съжителство със С.А., син на Ф.А. и баща на останалите ищци. От загубата на своя близък са понесли неимуществени вреди – болки и страдания.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва материалната легитимация на ищците А.С.С., Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С., като твърди, че същите са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение при смърт, съгласно задължителните указания, дадени с ППВС 2/1984 г., тъй не са деца на починалия. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 24.06.2014 г. на ОС – Варна по НОХД №548/2014 г. Х.А.Я. е признат за виновен в това, че на 09.11.2013 г. при управление на лек автомобил „Опел” с рег. № ****** в с. В., обл. В. на кръстовището на ул. В. и ул. И. В., нарушил правилата за движение – чл.6 и чл.50, ал.1 ЗДвП – не спазил пътен знак Б-2 „Стоп“ и не пропуснал движещ се по път с предимство товарен автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лица, сред които Р.Ф. А.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ППВС №2/1984 г. изрично са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител. Макар и да не е изрично посочено в постановлението, това е така, защото в общия случай между завареното/доведено дете и втория съпруг/партньор не се установяват отношения като между дете и родител, тъй като такова отношение вече е формирано с биологичния родител – прекратяването на един брак или съжителство не води до прекратяване на отношенията между родителите и децата. В този случай последващите партньори на биологичните родители не формират отношения с доведените деца, идентични по съдържание с тези на родителите. Не е така обаче когато завареното/доведеното дете няма изградени отношения със своя биологичен баща поради факта, че последният не е известен. Видно от удостоверенията за раждане на ищците А.С.С., Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С., в същите като майка е вписана ищцата С.А. и не е вписан баща – децата са с неустановен произход от бащата. Поради това съдът приема, че на ищците А.С.С., Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С. нямат формирани отношения със своя биологичен баща – по делото не се твърди и не се установява ищците да поддържат връзка с лице, различно от починалия. Доколкото не е проведено производство по иск по чл.69 СК, настоящият състав не може да установява произход от събраните по делото гласни доказателства. Няма пречка обаче при установяване, че фактическите отношения между ищците А.С.С., Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С. и починалия да са били като на баща и деца, същите да имат право на обезщетение съгласно ППВС №2/1984 г.

Установява се от събраните по делегация гласни доказателства - показанията на свидетеля Б.А., че ищците и починалия са живеели заедно в едно домакИ.тво като семейство – десет години преди произшествието ищцата С.С. е заживяла заедно с починалия в къщата на баща му – ищецът Ф.С.. В този период се родили децата, които С.С. и Р. А. отглеждали заедно като родители. Поради това съдът приема, че в период от 10 години преди произшествието ищцата С.С. и починалият са формирали свое фактическо семейство, като са започнали да живеят заедно в едно домакИ.тво и заедно са отглеждали малолетните деца Р.С.С., Г.Р.Ф., Ф.С.С., А.Р.Ф. и С.Р.Ф.. Поради така установените факти съдът приема, че ищците били във фактически отношения, основани на фактическо съжителство на съпружески начала, съответно – фактически отношения като на дете и родител, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди. От удостоверенията за раждане на Г.Р.Ф., А.Р.Ф. и С.Р.Ф. се установява, че починалият е техен баща, поради което и по силата на родството в тяхна полза е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди. От удостоверение за родствени връзки (л.52) се установява, че ищецът Ф.А.С. е баща на починалия, поради което и в негова полза възниква вземане за неимуществени вреди от загубата на дете.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Фактическите и родствените отношения между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Опел” с рег. № ******, валидна към 09.11.2013 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля Асенова  се установява, че ищците и починалия са живели като семейство в едно домакИ.тво в период на 10 години преди произшествието, отношенията им са били изключително топли, подкрепяли са се емоционално и финансово. След произшествието децата не могат да преживеят смъртта на баща си, загубата е причинила тежка психотравма на цялото семейство.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (31 г.), възрастта на ищците (най-малките деца са били месечни бебета при настъпване на произшествието) и обстоятелството, че са изгубили емоционална опора и финансова подкрепа. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120000 лв. за всяко от децата и по 100000 за фактическата съпруга и бащата на починалия. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. за децата и 100000 лв. за съпругата и бащата в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От приетата по делото комплексна авто-техническа и медицИ.ка експертиза и разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан. Нараняванията му са в областта на главата и именно тази травма е довела до смъртта му. Мнението на вещите лица е, че при свободно движение на тялото в момента на удара, без да е поставен предпазен колан, биха се получили множество други наранявания – в областта на гръдния кош и на долните крайници, каквито няма описани. Поради това съдът приема, че не се установява починалият да е допринесъл за настъпване на произшествието и възникване на вредите. Възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК в размер на 27904,75 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 20797,38 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 36800 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ както следва:

на С.С.А., ЕГН:**********, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на А.С.С., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на Р.С.С., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на Г.Р.Ф., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на Ф.С.С., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на А.Р.Ф., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на С.Р.Ф., ЕГН:**********, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

на Ф.А.С., ЕГН:**** 20961, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Р.Ф. А. при произшествие, осъществено на 09.11.2013 г., заедно със законната лихва от 28.11.2013 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200000 лв. за всеки ищец.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на адв. В.Н., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 27904,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН:**********, А.С.С., ЕГН:**********, Р.С.С., ЕГН:**********, Г.Р.Ф., ЕГН:**********, Ф.С.С., ЕГН:**********, А.Р.Ф., ЕГН:**********, С.Р.Ф., ЕГН:**********, и Ф.А.С., ЕГН:**** 20961, да заплатят на З.Л.И. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 20797,38 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 36800 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: