РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на седемнадесети януари през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 328
/ 2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 219 вр. с чл. 215,
ал. 2 вр. с чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ) и е
образувано по
жалба депозирана:
ОТ:
1. А.К.Н.
2. М.Г.Н.
и двете с адрес: ***,
ЧРЕЗ адв. К.Б. ***,
СРЕЩУ: Заповед № РД-05-312/19.07.2022 г. на
кмета на община Т.**, с която е разпоредено премахване на строеж „Пристройка
към съществуваща паянтова жилищна сграда“, находящ се в ПИ1 по геодезическо
заснемане на с. Е.**, общ. Т.**, м. С.**, от възложителя А.К.Н. и извършителя М.К.Н..
С
ИСКАНЕ: да бъде отменена Заповед № РД-05-312/19.07.2022 г. на Кмета на община Т.**,
с която е разпоредено премахване на строеж „Пристройка към съществуваща
паянтова жилищна сграда“, находящ се в ПИ1 по геодезическо заснемане на с. Е.**,
общ. Т.**, м. .**, от възложителя А.К.Н. и извършителя М.К.Н., като постановена
при съществени процесуални нарушения на материалния закон.
Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
В жалбата се навеждат оплаквания, че в оспорената заповед, констатациите на
Община-Т.** относно извършеното строителство в имота не са съобразени с
действителното му състояние, както и с направеното възражение на издадения
констативен акт. Не били събрани достатъчно доказателства установяващи
извършването на незаконно строителство в имота, както и не било възприето
направеното възражение, че се касае за извършен основан ремонт на
съществуващата жилищна сграда, която била търпим строеж съгласно издаденото
удостоверение на Община- Т.**.
Не били извършени експертизи
относно състоянието на паянтовата жилищна сграда, нито било установено, че се
касае за извършено ново строителство, а не за основен ремонт и укрепване на
сградата, за които дейности не се изисквало строително разрешение, нито
инвестиционен проект.
Заповедта на Кмета на
Община-Т.** била издадена в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно
чл. 147 ал.1 от ЗУТ не се изисквало строително разрешение и одобрен
инвестиционен проект, когато се касаело за основен ремонт на сградата, какъвто бил
извършен в имота, тъй като пристройката представлявала лятна кухня и съгласно
чл.46 ал.1 т.1 от ЗУТ за изграждането й не се изисквало строително разрешение и
инвестиционен проект, още повече че за основната сграда било издадено
разрешение за търпимост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез
процесуалният си представител, подържа подадената жалба и моли да бъде отменена обжалваната заповед за
прекратяване на служебното правоотношение по съображенията изложени в жалбата.
От заключението на вещото лице се установявало, че се касае за текущ ремонт на
сграда, който бил необходим, с оглед нейното състояние, предвид годината й на
изграждане преди 1940 г., с оглед запазване и укрепване на сградата и
продължаване на нейното съществуване. За тези строително дейности не се
изисквало разрешение за строеж съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ . От събраните гласни доказателства се установявало по категоричен начин,
че жилищната сграда била в много тежко състояние с нужда от ремонт без който
същата следвало да рухне поради което и
съответно бил извършен такъв с цел запазване на сградата. Излага подробни
съобщения в писмени бележки
Претендира за
присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 143 от АПК
в размер на 920.00 лв. от които заплатена държавна такса по сметка на ПАС в
размер на 20.00 лв., 600.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение,
300.00лв. заплатен депозит за вещо лице.
В съдебно заседание ответника по жалбата – моли да бъде оставена
без уважение депозираната жалба. Излага при подборни съображения в представени
писмени бележки.
Претендира
присъждане на сторени разноски 60.00 лв. заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК по постоянният адрес на посочения в акта
адресат, а оспореният с жалбата административен акт е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т.
1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, счита същата за
допустима поради което дължи разглеждането ѝ по същество.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **,
рег. № **, дело № ** от 03.06.2015г. А.К.Н. е придобила собствеността върху
Неурегулиран поземлен имот пл. № 1 / първи/ по скицата на Геокадинженеринг ООД-
С.** от м. април 2015 г., намиращ се в строителния полигон на с. Е.**, Т.**ска
община, махала С.**, с площ от 478 / четиристотин седемдесет и осем/ кв.м.,
заедно с реална собственост на северозападната част от построената в имота
едноетажна паянтова жилищна сграда, цялата със застроена площ от 44 /
четиридесет и четири/ кв.м., при граници на имота: Р. З.** и Ц. В.**, от две
страни- К. И.** и път.; и Неурегулиран
поземлен имот пл. № 2 / втори/ по скицата на Геокадинженеринг ООД- С.** от м.
април 2015 г., намиращ се в строителния полигон на с. Е.**, Т.**ска община,
махала С.**. с площ от 256 / двеста петдесет и шест/ кв.м., при граници: север
и запад- К.С.Д..**, север- К. И.**, запад и юг- граница на строителен полигон.
Във връзка с
постъпило в общинската администрация на гр. Т.** писмо/жалба с вх. № М02-30/03.06.2022
г. за извършено незаконно строителство от К. Н. Н. в с. Е.**, Община Т.**
махала „С.** “ в неурегулиран поземлен имот, Кмета на Община Т.** е определил
дата 06.07.2022г. от 10.00ч., на която комисия от общинска администрация Т.**
да извърши оглед в дворно място, за което е приканил собствениците да присъстват
при извършеното на огледа, с указание при извършване на проверката на осн. чл.194, ал.1 във връзка с чл.223 ал.4 от ЗУТ да
представят всички налични документи касаещи собствеността на имота и издадените
строителни книжа разрешаващи извършеното строителство.
За резултата
от проверката е съставен констативен акт № 1 от 06.07.22г., в който е отразено,
че при извършване на проверка на строеж пристройка към паянтова къща намиращата
се в с. Е.**, административен адрес махала „С.**“ имотът е собственост на А. К.
Н., по НА № ***, том **, рег. № **, дело № ** от 03.06.2015г., същата е посочена като възложител на строежа,
а като строител е посочена М.Г.Н. ***, за който не са представени одобрен
проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта Описанието на
строителството е следното: "Към съществуващата жилищната сграда с размер
3.40 м./12 м. на която е премахната покривната конструкция е престорена нова
част с размери 3.40/8.00 м. и е направен нов покрив, който обхваща и старата
част, пристройката е изградена от тухли с бетонов пояс - изградена дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди. Поставена е ПВЦ дограма. Сторено е с
тухла, като на северната част е отпочнато поставяне на външна изолация. Няма
вътрешна мазилка, без бетонова плоча с дървен гредоред. В пристройката също
няма ел. инсталация и м. вода. Обекта е изграден през 2019г. по данни на
строителя ". Изготвена е и графична част, от която е видно разположението
на констатираното незаконно строителство и неговият обем. При тези данни
проверяващите са установили, че строежът е изпълнен без одобрени строителни
книжа и издадено разрешение в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал. 1 и чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, което било основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строителството.
Актът е
съобщен на оспорващия на 06.07.2022 г., който в законоустановения срок е подал
възражение вх. № П02-170/14.07.2021 г., с което заявява, че имота, находящ се в строителния полигон на с.
Е.**, общ. Т.**, представлява- неурегулиран поземлен имот № 1 с площ от 478
кв.м., застроен с паянтова жилищна сграда с площ от 44 кв.м. е собственост на А.К.Н.
съгласно нотариален акт № **, том ** рег.№ ** дело № ** от 03.06.2015 г. на Д.
Й.** - ДСИ при РС-гр.Т.**.за постройката в имота има издадено удостоверение за
търпимост № УТ -20-23 от 29.05.2015 г. на Главния архитект на Община-Т.**.
Според същото строежът е извършен преди 1940 г. Сградата била паянтова строена
преди 70 години и се нуждаела от значителен основен ремонт. С цел запазването
на нейната цялост и предотвратяване на опасност от разрушаването й, бил
изграден изцяло нов покрив, укрепена била старата част на сградата и направено
разширение на същата с още едно помещение, което я подържало по цялата й
дължина. Касаело се не за ново строителство на сграда в имота, а за извършване
на основен ремонт на същата с подмяна на покрива и дограмата и изграждане на
укрепителна стена на сградата, с цел запазването й и възможността да се ползва
по предназначението си, а именно като жилищна сграда. Единствен собственик и възложител
на ремонта на имота била А.К.Н., а изпълнител бил нейна майка М.Г.Н.. Съгласно
чл.147 ал.1 от ЗУТ не се изисквало строително разрешение и одобрен
инвестиционен проект, когато се касаело за основен ремонт на сградата, какъвто
и били извършили в имота, тъй като пристройката представлява лятна кухня и
съгласно чл.46 ал.1 т. 1 от ЗУТ за изграждането й не се изисквало строително
разрешение и инвестиционен проект, още повече че за основната сграда е издадено
разрешение за търпимост. Тъй като се касаело за извършен основен ремонт на много
паянтова жилищна сграда, то и за него не било необходимо издаването на
разрешение на строеж и одобряването на инвестиционен проект, извършените СМР
касаели запазването на целостта на сградата.
С оглед наведените от жалбоподателя твърдения, от Главен архитект на
Община Т.**, е изготвено Становище от 15.05.2022
г., съгласно което: В техническия архив на Община Т.** липсват данни за наличие
на одобрени строителни книжа за обекта. С възражението с вх. №
П02-170/14.07.2022г. срещу констативен акт№** от 06.07.2022г., собственикът А.К.Н.
е представила: - Нотариален акт за поземления имот № ***, том *peг. № **, дело **
от 03.06.2015г.; - Удостоверение за търпимост на паянтовата жилищна сграда с №
УТ-20- 23 от 29.05.2015г. със застроена площ 44 кв.м.
По данни на упълномощеното от собственика лице М.Г.Н., по пълномощно с
peг. № 2425 от 23.06.2015г., строежът е реализиран през 2019г.
По време на проверката се установи, че същият представлява завършена на
груб строеж пристройка и надстройка - монолитно изпълнение с нова дървена
покривна конструкция, със следните габарити: в план 8м X 4м и височини до
стреха 2,5м, до било 4,0м, със застроена площ ЗП = 32,0 кв.м. В сградата не са
монтирани Ел и ВиК инсталации. Монтирана е PVC дограма по фасадните отвори.
Нарушен е чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
С оглед на
това, че СМР са извършени през 2019 г., отпаднала възможността за прилагане на
хипотезата за разпоредбите на §16 и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Със Заповед №
РД-05-312 от 19.07.2022 година, предмет на настоящия съдебен контрол, на
основание чл. 224, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 и ал. 1 от ЗУТ, издадена от Кмета на Община Т.** е наредено премахването
на строеж: строеж: "Пристройка към съществуваща паянтова жилищна
сграда" находящ се в ПИ1 по геодезическо заснемане за с.Е.**, Община Т.**
мах."С.**" от възложителя А.К.Н. и извършителя М.К.Н.. Указано е в
заповедта след влизане в сила на същата, да се отправи покана за доброволното й
изпълнение, а в случай на неспазване на срока това, незаконният строеж да се
премахне принудително по възлагане на Община Т.**, и за сметка на възложителя и
изпълнителя.
Заповедта е
връчена на адресатите й А.К.Н. и извършителя М.К.Н. лично на 11.08.2022 година,
видно от известие за доставяне на л. 13 от делото.
По делото от приетото заключение на допуснатата съдебно – техническа
експертиза с вх. №114/16.01.2023 г. се установява, че за село Е.**, Община Т.**,
Област Перник, включително за махала „С.**“ в селото, няма изготвян кадастрален
и регулационен план. Дворното място, в което е изградена сградата, предмет на
делото, се намира в урбанизирана територия - населеното място на с. Е.**.
Община Т.**, Област П.**, махала „С.**“. За жилищната сграда, изградена в имота,
има издадено от главния архитект на Община Т.** удостоверение за търпимост на
основание § 16. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Сградата представлява едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ 44 кв. м. По данни от издаденото от
Община Т.** удостоверение за търпимост, същата е строена преди 1940 г. Подменената
покривна конструкция и укрепващата стена удължават безспорно живота и
експлоатацията на сградата. Като видове СМР представляват по скоро текущ ремонт
на старата жилищна сграда. Построеното в имота помещение към
основната страда представлява лятна кухня. Построеното в имота помещение към
основната страда представлява лятна кухня, като същото е второстепенна
постройка на допълващо застрояване.
Съдът кредити заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
техническа експертиза, като безпристрастно, компетентно и изясняваща всички поставените
въпроси, с изключение на частта в която вещото лице е дало правни отговори и
формира въз основа на него фактическите си изводи относно вида и
местоположението на имота и изградената в него постройка и какви строително
ремонтни дейности са били извършени.
От разпита на св. Р. Т.** се установява, че къщата на „вуйчо П.**“ е
строена преди 70 години и преди 4-5 г. е започнала да се руши едната стена на
къщата, част от керемидите били много изпочупени и в едната стая имало теч.
Съпругът на М. оградил пояс около къщата за да
не пада и да не се руши. Изцяло бил подменен покрива на къщата, била
направена и подпорна стена.
От разпита на св. В. П.** се установява, че при запознанството му с А.
и М. преди 10 години къщата в с. Е.** била в „отчайващо положение“ стените се
рушели, покрива и таваните падали и не била годна за обитаване. Първоначално
двете се опитали да заздравят къщата направил замазка, избелване и варосване,
но понеже покрива течал, каквото и да направели то се разрушавало. През 2019г.
свекърва на М. започнал по – сериозен ремонт, направили трегери и сменили
покрива, за което той също бил помагал. Единствената промяна която направили е
да удължат покрива и сега всички стаи били под един покрив. Старото
строителство било с греди и кал, ако не бил направен ремонт къщата щяла да
падне. И той и други хора помагали за ремонта, тъй като М. и съпруга и К.**
били младо семейство и се радвали, че селото няма да обезлюдее.
Съдът кредитира дадените свидетелски показания, същите кореспондират с
представените по депото писмени доказателства за времето на строителство на
процесната постройка – преди 1940 г., както и кога и поради какви причини е
започнат ремонт на постройката, а именно през 2019 г. с цел укрепване и
запазване от разрушаване на съществуваща сграда.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
При извършване на проверка съгласно чл. чл.
168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът констатира следното:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден
на правно основание чл. 225а от ЗУТ съгласно което - кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. А от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният строеж - "Пристройка към съществуваща паянтова жилищна
сграда" находящ се в ПИ1 по геодезическо заснемане за с.Е.**, Община Т.**
мах."С.**", представлява строеж от V - та категория по смисъла на чл.
137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност.
Обжалваната Заповед
№ РД-05-312 от 19.07.2022 г. по чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена и при спазване
на разписаната в закона процедура, като обстоятелствата по ал.2 са установени с
констативен акт на служители от общинска администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който констативен акт е съобщен на адресатите на акта лично и чрез
пълномощник на 06.07.2022г., като по този начин е осигурена възможността да се
защитят в хода на административното производство, което е сторено посредством поддаване
на възражение, поради което следва да се приеме, че при издаването на оспорения
индивидуален административен акт са спазени административнопроизводствените
правила.
Оспорената
заповед е издадена и при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, при
наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал. 2 от АПК, с изискуемото се от закона съдържание.
Съдът приема,
че административният орган правилно е посочил жалбоподателите за адресати на
заповедта. Принципно заповед за премахване на незаконен строеж се издава срещу
извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по
принудителното изпълнение съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. Адресат може да бъде
и възложителят на строежа, т. е. неговият собственик, когато той е различен от
извършителя. Отговорността им е солидарна – по арг. от чл. 225, ал. 7 от ЗУТ.
Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от собственика, то
само последния е адресат на заповедта. Преценката относно правилното посочване
на адресата на акта е по същество на спора, а не за допустимостта на
оспорването (в този смисъл е и решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. №
11522/2013 г. на ВАС, II отд.). От което следва, че страни в производството по обжалване на
заповедта за премахване на незаконен строеж са извършителят на строежа, респ.
възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ (т.е. собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон) и издалият заповедта
административен орган.
По отношение на материалната законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт заповед, настоящия съдебен състав
за да се произнесе прие следното:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват
разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по
чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява
незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
В случая процесният строеж е квалифициран като
незаконен по см. на чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, която норма определя като
незаконни строежите и/ или части от тях, извършени без одобрени инвестиционни
проекти и/или разрешение за строеж. Следователно за преценката налице ли е незаконен
строеж по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се определи дали
по отношение на изпълненото строителство съществува изискване за изграждането
му въз основа на одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж.
Вида
и предназначението на постройката, чието премахване е разпоредено с
обжалваната Заповед № РД-05-312 от 19.07.2022 на Кмета на Община Т.**, както и
техническите характеристики и параметри на изпълненото строителство, така,
както са описани в заповедта, не се оспорват от страните по делото, а и
еднозначно се установяват от събраните доказателства вкл. от заключението на
изпълнената съдебно-техническа експертиза. Строежът представлява едноетажна
паянтова жилищна сграда със застроена площ 44 кв. м. По данни от издаденото от
Община Т.** удостоверение за търпимост № УТ-20-23/29.05.2015г. въз основа на декларация
от О.А.М..**с рег. № 557/27.05.2015 г., се установява, че строежът на
паянтовата жилищна сграда е извършен преди 1940 г., обстоятелство, потвърдено
от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Построеното в имота помещение, към
основната страда представлява лятна кухня, като същото е второстепенна
постройка на допълващо застрояване е построена през 2019 г. обстоятелство, установено
с показанията на разпитаната по делото свидетел и по данни на строителя.
Приетата от административния орган
фактическа обстановка относно техническите характеристики на процесната сграда
и времето на построяването ѝ се подкрепят изцяло от заключението по
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. и събраните
гласни и писмени доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло изводите на
експерта, като пълни и обосновани, направени с необходимите професионални
знания и опит, както и дадените пред съда свидетелски показания, кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал. От тях се установява, че към
съществуващата жилищната сграда с размер 3.40 м./12 м. на която е премахната
покривната конструкция е присторена нова част с размери 3.40/8.00 м. и е
направен нов покрив, който обхваща и старата част, пристройката е изградена от
тухли с бетонов пояс - изградена дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди и представлява жилищна сграда – лятна кухня от допълващо застрояване,
второстепенна постройка по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се категоризира като строеж
от VІ категория.
Между страните не се спори, а и от
събраните доказателства / констативен акт № 1 от 06.07.2022 г. имащ
доказателствена сила за съществуването и вида на строежа/ се установява, че процесната
лятна кухня, е пристройка към жилищна сграда построена преди 1940г., а самия
ремонт на сградата и строеж на пристройката е осъществен през 2019г.. обстоятелство,
потвърдено от показанията на разпитаната по делото свидетел и по данни на
строителя.
В обжалваната Заповед №
РД-05-312/19.07.2022 г. на кмета на община Т.** е посочено, че за строежът– пристройка
към съществуваща паянтова жилищна сграда" находящ се в ПИ1 по геодезическо
заснемане за с.Е.**, Община Т.** мах."С.**", с оглед на това, че
строежът не съответства с предвиденото в закона време за извършването на
строежа отпаднала възможността за приложимостта на разпоредбите на §16 от
Преходните разпоредби на ЗУТ /, §184 от закона за изменение и допълнение на ЗУТ
/ЗИД ЗУТ/ и §127 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ /ПЗР ЗУТ/. В
жалбата се оспорва това обстоятелство, с оглед представеното с възражението
срещу издадени констативен акт за започване на производство по чл. 224а, ал. 1
от ЗУТ удостоверение за търпимост № УТ
-20-23 от 29.05.2015 г. на Главния архитект на Община-Т.**. Същото обаче не се
отнася до процесния строеж, тъй като съдържа мотиви за търпимостта на
останалите строежи в поземления имот, но не и по отношение на постановената за
премахване пристройка към съществуваща паянтова жилищна сграда" находящ се
в ПИ1 по геодезическо заснемане за с.Е.**, Община Т.** мах."С.**".
Нормите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР
на ЗИДЗУТ са императивни. Както административният орган, така и съдът
имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим по силата на
посочената норма поради забраната за премахването му, ако има такова качество. В заповедта е посочено времето на извършване
на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда
е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими
доказателства. С оглед целия събран доказателствен материал това е 2019 год. За
пристройката, факт възприет от ответника по данни на изпълнителя и от
свидетелските показания на Венцислав Петров участвал в извършването на
строително монтажните дейности. По тази причина съдът намира, че този факт е
установен по делото и не е спорен между страните, а годината предполага
нетърпимост на изградения строеж. Разпоредбите на нормите на §16 от ПР на ЗУТ и
§127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са относими
към строежи изградени най-късно до 31.03.2001 год.
По тези съображения съдът приема, че Заповед № РД-05-312/19.07.2022 г. на кмета
на община Т.** е
валиден административен акт, постановен при правилно приложение на материалния
закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Това води до извода, че подадената жалба срещу заповедта е неоснователна, а заповедта
законосъобразна.
С оглед изхода на делото основание чл.
143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има
ответника. Същия претендира и доказва заплатено адвокатско възнаграждение на
адв. Г. в размер на 600.00 лв. / л.70 по делото/, поради което следва да му
бъдат присъдени изцяло.
Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал.2,
предл. последно от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.К.Н. и М.Г.Н. и двете с
адрес: ***, срещу Заповед № РД-05-312/19.07.2022 г. на Кмета на община Т.**, с
която е разпоредено премахване на строеж „Пристройка към съществуваща паянтова
жилищна сграда“, находящ се в ПИ1 по геодезическо заснемане на с. Е.**, общ. Т.**,
м. С.**, от възложителя А.К.Н. и извършителя М.К.Н., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.К.Н. и М.Г.Н. и двете с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ заедно или по отделно в полза на Община
Т.** представлявана от Кмета на Община Т.** сумата от 600.00 лв. /
шестстотин лева / представляваща сторени в настоящото производство разноски
за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването
му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:/П/