Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 719/2019 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „К... Б...“ ЕООД, чрез
юрисконсулт И... Т..., срещу А.Г.А. осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща главница по Договор за
кредит №.../....2015г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от подаване на исковата молба- ……….2019г. до окончателното ѝ заплащане.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „4...“
ЕООД, опериращо под търговската марка „В...“ е сключен процесният Договор за
кредит. Поддържа, че договорът е сключен по реда на чл. 6 и сл. от ЗПФУР.
Твърди, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил своите задължения да върне дължимите суми. Поддържа,
че така формираното вземане е цедирано от „4...“ ЕООД на ищеца, за което е
изпратено уведомление на длъжника за цесията.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е
депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената
искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл.
131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът
да поиска постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за първото по
делото заседание, не се явява, като
липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С докладвана в с.з. на ……….2020г. молба от
ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в
случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца
искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за
уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на
страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок
отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен.
Съобразно изхода на спора направеното от
ищеца искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно
за сумите от 50 лв. държавна такса.
С оглед изменената разпоредба на чл. 78, ал.
8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по
отношение присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и
исковото производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в
това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1
от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Съдът като съобрази, че от една страна
-делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от договор за
кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в
попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без
явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище с искане за
постановяване на неприсъствено решение. Освен това настоящото дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, поради което и съдът намира, че в
полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева –за исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79 ЗЗД А.Г.А., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес ***, да заплати на „К...
Б...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С..., р-н К..., ул.
„Ш...“ №……….., представлявано от управителя Рад... В……….., чрез юрисконсулт И...
Т..., сумата от 350 лв., представляваща главница по Договор за кредит №.../....2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата
молба- ………….2019г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК А.Г.А., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***,, да заплати на „К... Б...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. С..., р-н К..., ул. „Ш...“ №……………, представлявано от
управителя Р..... В….., чрез юрисконсулт И... Т...,, разноски в размер на сумата от общо 150 лв..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: